Благодарността Старейшина Гордън Т. Уотс От Седемдесетте Дълбочината и желанието, с което служим, са пряко отражение на благодарността ни. Като младо момче, животът в малката семейна ферма беше рай. Често, в нашия скромен дом нямаше достатъчно дъски да покрият покрива ни, санитарният възел беше свързан с дълъг път, който изискваше предварително планиране, и понякога моята износена риза имаше повече илици, отколкото копчета. Банята в събота вечер, пред топлата печка, където тялото ти изпитваше двете температурни крайности, беше лукс. Тогава нещо се промени, започнах училище и започнах да забелязвам притежанията, които не съм и познавал. Някои имаха хубави облекла, хубави къщи с всички модерни придобивки и караха нови автомобили. Много от децата на моята възраст не бяха карани да стават рано и да вършат домакинска работа, преди да отидат на училище, а само да се приберат в къщи вечер, и го правят отново и отново. Докато те ставаха известни и уверени, аз станах свит и притеснителен. За съжаление, започнах да забравям колко щастлив бях с моята кошница от благословии, докато се впусках в съпоставянето на техните привидно неизмерими кошници към моята. По този начин противниците на скромността започнаха да унищожават реалността, давайки път на неблагодарността. Очакването, че заслужаваме повече, може да предизвика чинията ни с изобилие да изглежда празна. Благодарността има много лица и приема много форми. Пропуска да разпознаем Господ във всичко, което имаме, скоро ще ни доведе до егоистичност в поведението ни. Спасителят, този, който винаги дарява, е рядко получателят на благодарност. „И като влизаше[Христос] в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч, извикаха със силен глас, казвайки: „Исусе наставниче, смили се за нас!“ И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се. И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога, и падна на лице при нозете на Исуса и Му благодареше. И той бе самарянин. А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? А где са деветимата?“1 Въпросът на Спасителя, „А где са деветимата?“, дава повод за дълбок размисъл. По време на миналата априлска конференция, в откриващата си реч, президент Хинкли каза: „И така, мои възлюбени братя и сестри, нека сега се радваме заедно, докато празнуваме с благодарност за дадените ни като дар прекрасни учения и практика, дошли от Господа, в това най-велико време от Неговата работа . . . Нека винаги да бъдем благодарни за тези най-ценни дарове и привилегии и да изпълним добре нашата част като хора, които обичат Господа.“2 Въпреки всичките „ценни дарове и привилегии“, за които говори нашият пророк, често пропускаме да признаем изобилието ни от благословии. По-скоро, някои изрази на благодарност биват неизпълнени в очакванията на Господ. „В Учение и завети се казва, че в нищо човек не засяга Бог, или против никой не е запален гневът Му, освен към онези, които не признават Неговата ръка във всички неща, и не се подчиняват на законите Му.“3 Благодарността започва с отношението ни към нея. Докато за някой всяка ябълка блести, за други, петната, останали след процеса на излъскване, са всичко, което виждат. Трябва да сме предпазливи, да не попаднем в разрастващите се маси от неблагодарни хора, които са станали безчувствени към благословиите, докато се лутат в нещастието. Радостта и щастието се раждат от благодарността. Наскоро сестра Уотс и аз прекарахме три години в друга част на света, работейки с много добри и благодарни хора. Ако земните притежания се равняваха на щастието, по-голямата част от тези светии нямаше да бъдат щастливи. Точно обратното, изобилието от благодарност произлиза от заразителната проява на радост. Видимо е, че дори и днес те живеят в трудни условия, само с няколко удобства, но са възхитителни хора. Тяхното настроение е генерирано от благодарността им за Евангелието на Исус Христос и за благословиите, произлезли от живеенето според научените принципи. Един верен президент на окръг изрази благодарността си за това, че има велосипед за превоз, за да може да изпълнява призованието си. Изглежда, че колкото повече натискал педалите, толкова по-щастлив ставал. Поуката каква е: ако се чувстваме неблагодарни, може би трябва да въртим педалите по-бързо. Чувството за дълг и желанието, с което служим, е пряко отражение на благодарността ни. Старейшина Джеймс Е. Талмидж каза: „Благодарността е сестра близначка на скромността. Гордостта е враг и на двете“4 Също така, президент Джеймс Е. Фауст е казал: „Сърце, изпълнено с благодарност, е началото на величието“5 В моменти на изпитание можем да приемем с благодарност това, което ще последва-благодарност за благословиите и даровете, които Господ е държал в резерв за тези, които спазват заповедите и Му служат, отдавайки Му благодарност. Вечен приятел и бивш съсед, който прегърна ученията на Евангелието в нашия дом преди много години, наскоро почувства пречистващия огън, при загубата на възлюбената. Неговите последни думи на неизразима благодарност за Евангелието, храмовите завети и вечния брак, са отпечатани в съзнанието ми. След смъртта на неговата мила съпруга, това знание му носи утеха, непозната за тях преди да се присъединят към Църквата. Думите му: „Как бих могъл да ти се отблагодаря за това, че сподели със семейството ни този велик и вечен дар?“ се присъединяват към моите думи на неизразима благодарност към нашия Небесен Отец и Неговия син Исус Христос, за „ценните дарове и привилегии“ които са ни предложили. В Учение и завети пише, че този, който приема всички неща с благодарност, ще бъде знаменит; и нещата на този свят ще му се добавят, дори стократно, да, много повече.6 Бог е милостивият дарител и аз свидетелствам за Него и Неговия възлюбен син Исус Христос. В името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Лука 17:12-17. 2. „We Bear Witness of Him,“ Ensign, May 1998, 6. 3. Учение и завети 59:21. 4. Sunday Night Talks, 2nd. ed., (1931), 483. 5. „Gratitude as a Saving Principle,“ Ensign, May 1990, p. 86. 6. Учение и завети 78:19.