Нека ходим в Господната светлина Мери Елън Смут Общ президент на Обществото за взаимопомощ Обятията Му са отворени за всички нас. Неговите истини са прости и ясни, а поканата Му е сигурна. Винаги съм обичала да получавам покани. А вие? Харесва ли ви да си представяте, че някой ден ще бъдете поканени на нещо велико, на някакво събитие, което ще отбележи колко важни сте вие, колко неизмеримо достойни сте? Очакването е поне толкова забавно, колкото самото събитие. Даже обикновените неща стават вълнуващи и добиват значение, когато се подготвяте и планирате събитие, на което сте били поканени. До ден днешен всеки плик, който пристига в пощата ни и дори малко прилича на покана, бива отварян първи. За съжаление, не всички покани са еднакво ценни. Някои идват под формата на примамки или предложения. Независимо дали пристигат по пощата, по компютъра или по телевизията, те могат да примамват и изкушават, и наистина да ни заблудят. Но за щастие, поканите, които получаваме от писанията, пророците и Светия Дух, са покани, на които можем да разчитаме. Те ни дават насоки, спокойствие, утеха и радост. Един малък, тих гласец ни говори и ни окуражава да живеем праведно. Ние трябва внимателно да слушаме неговите призиви и да изучаваме своите души. Когато правим това, облаците на тъмнината ще се разпръснат и славната Божия светлина ще изпълни съществото ни. Поканите от Господ са жизненоважни. Те ни отвеждат обратно при нашия Небесен Отец и ни водят по пътя на истината и праведността. Те наистина потвърждават колко ценни сме ние като Божии дъщери. Те се отправят лично към всяка една от нас с толкова любов. Те идват от нашия Небесен Отец. Той говори с езика на поканите: „Елате при Мен“, „Следвайте Ме“, „Елате“. Тази вечер общото президентство на Обществото за взаимопомощ би искало да отправи покана към всяка една от вас: „Нека ходим в Господната светлина“ (Исаия 2:5). Моля ви да RSVP, което идва от френски и означава „отговорете, ако желаете“. Исаия видял многото хора, които отивали към дома Господен, като се учели на нещата от Бог и живеели в мир един с друг. Той искал всички да участват. Затова ги поканил, точно както ви каним ние сега: „Нека ходим в Господната светлина“ (Исаия 2:5). Моят пра-прадядо Израел Стодард приел поканата да се присъедини към Църквата през 1842г. След това, той приел поканата да се присъедини към светиите и семейството се преместило от Ню Джърси в Наву. Когато президент Бригъм Йънг ги поканил да го следват на запад, те приели. Когато семейството пресякло реката Мисисипи, те погледнали назад и видели домът им да гори. Поради излагането на различни изпитания и трудности, майка им умряла, пет седмици след това умряло бебето, а малко след това починал и бащата. Както пише баба ми: „Те оставиха пет деца от семейство Стодард бездомни и почти без пари, но не и без приятели, тъй като светиите бяха добри към тях“. Тази покана отнела живота на родителите и на малкото им дете, но ги обвързала в единство завинаги. Да помислим заедно за минута какво означава да вървиш в Господната светлина. Първо, ние излъчваме светлина - излъчваме я от нашите лица, с външния си вид, излъчваме я дори когато ни заобикаля тъмнина. Това също така означава, че ще вървим с цел и в определена посока. Спасителят ни е показал начина, когато е разказал притчата за десетте девици, притчата за талантите и притчата за овцете и козите, през последната седмица от живота Си. Като използвам притчите от Матея 25 като ръководство, бих искала да преговоря три урока, на които е учил Христос. Когато слушаме и се подчиняваме, ние ставаме сестри на светлината и истината. Първо, притчата за десетте девици ни учи да вървим в Неговата светлина, като бъдем духовно подготвени. Спасителят е оприличил царството небесно на десет девици, които взели светилниците си и излезли да посрещнат младоженеца. Пет от девиците взели масло за светилниците си и когато младоженецът дошъл, те били готови да го посрещнат. Докато глупавите пет девици се лутали в търсене на масло, младоженецът дошъл и само „готовите влязоха с него“ (вж. Матея 25:1-10). Сестри, готови ли сме? Ангажирани ли сме лично и като цяло в процеса на подготовката за щедрите дарове, които Господ е обещал на всички, които останат верни? Подготвени ли сме да получим Неговата светлина? Президент Кимбъл е дал някои указания относно това как да напълним светилниците си с масло: „Присъствието на събранията за причастие пълни светилниците ни, капка по капка, в продължение на години. Постенето, семейните молитви, обучението и [домашното посещение], контролирането на телесните желания, проповядването на Евангелието, изучаването на писанията - всеки акт на посвещение и послушание е капка, добавена в нашия резерв. Добрите дела, плащането на дарения и десятъци, целомъдрените мисли и действия, брак в завета за вечността: тези неща също увеличават . . . маслото, с което до полунощ можем да [бъдем готови]“.1 Позволете ми да споделя с вас чувствата на една сестра относно това как Обществото за взаимопомощ й е помогнало да бъде духовно подготвена. Бях толкова вдъхновена от нейната вяра, че я помолих да ми напише свидетелството си и да ми го изпрати. Позволете ми да ви прочета част от него. Тя пише: „Каква благословия е Обществото за взаимопомощ в живота ми! Разведох се - останах сама майка на една дъщеря. Бях загубила един син. Прекарвах часове на колене молейки за помощ моя Спасител и Небесен Отец. Имаше го и Обществото за взаимопомощ. То беше моята организация. През цялата седмица се борех, за да подсигуря своите нужди и тези на дъщеря ми с моята малка заплата и образование. Всяка неделя ходехме на църква. Имах чувството, че посещенията в Обществото за взаимопомощ всяка седмица ми помагаха да стана по-силна и добра сестра. Не че пропусках другите събрания. Ходех, защото знаех, че трябва да бъда там. Ходех и се хранех със словото, особено в Обществото за взаимопомощ. То беше моята помощ, моето общество. Там принадлежах, чувствах се част от него. Загубвах себе си в уроците, в службата на другите . . . и на моето малко дете. Разбрах, че ако умът и ръцете ми са заети, имам по-малко време да мисля за болките от миналото . . . Но през всичките тези години това, което си спомням най-добре, е чувството на принадлежност към организацията, която моят Господ и Спасител е дал на всички сестри, не само на мен.“2 Като сестри в Обществото за взаимопомощ ние сме тук, за да си помагаме една на друга да се подготвим за завръщането на младоженеца. Като активно участваме в Обществото за взаимопомощ, нашите светилници ще бъдат пълни. Вярата ни ще остане силна. Един от даровете, които Бог е обещал на тези, които усилено Го търсят, е вяра. Старейшина Брус Р. МакКонки е обяснил: „Вярата е дар от Бога, който се дава като награда за праведността. Тя винаги се дава, когато някой е праведен и колкото по-голяма е покорността на законите на Бог, толкова по-голямо ще бъде надаряването с вяра“.3 Вярата и всички останали духовни дарове са на разположение на всеки, който желае да живее за тях. Често пъти си мислим, че самото ни членство в Църквата ще ни осигури всичко, което Господ е обещал, но за всяка благословия е нужно търпение. Господ е заявил: „ . . . Когато получаваме благословия от Бог, това е чрез подчинение на закона, за който тя е определена“ (Учение и завети 130:21). Ние получаваме сила, когато живеем според заповедите. И така, ако желаем да вървим в Господната светлина, поставяме духовността пред всичко останало. Следваме пътеката на духовната подготвеност, така както това е определено в писанията и от живите пророци. Участваме активно в организацията на Обществото за взаимопомощ. Това общество, създадено и напътствано от нашите пророци чрез божествено вдъхновение, не е просто едно неделно събрание. Това е организация, която трябва да доведе сестрите и техните семейства при Христос. Второ, като работим под ръководството и в хармония със свещеническите ръководители и един с друг, Господ ще ни помогне да вървим в Неговата светлина, като развие нашите таланти. Друга притча, която Спасителят разказал в последната седмица от Своя живот, била притчата за талантите. Всички вие знаете историята и нейното послание. Позволете ми да си я припомня с вас. Господ оприличил небесното царство на „човек, [който] при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги и им предаде имота си. На един даде пет таланта, на друг два, на трети един.“ (Матея 25:14-15) Когато господарят попитал какво е станало с талантите, той бил доволен от човека, който имал пет таланта, към които прибавил още пет. Бил доволен и от слугата, който имал два таланта и прибавил към тях още два. Но не бил никак доволен от слугата, на когото бил даден един талант, който той заровил в земята. Той взел таланта от този слуга и го дал на друг (вж. стихове 16-30). Вярвам напълно, че нашите таланти се развиват, когато биваме призовани да служим. Ако приемем призованието с вяра, ще се разкрият скрити таланти, като например способността да бъдем приятели, миротворци, учители, ръководители, да се грижим за дома си, да пишем, да изследваме - всичко това са таланти. Като тийнейджър посещевах коловите конференции с родителите си. Старейшина Харълд Б. Лий беше водещият ръководител и говорител. Баща ми стоя буден цяла нощ, за да полива десетте си акра ягодови насаждения. Той се опитваше да стои буден, като през по-голямата част от времето не успяваше. Но той не си и помисли да не отиде на коловата конференция, особено като знаеше, че ще говори старейшина Лий. Всички ние бяхме малко изненадани, когато старейшина Лий се изправи и започна да вика някои млади жени от публиката да споделят свидетелствата си. Баща ми, който обикновено беше прав за тези неща, ме побутна и каза: „Ти ще си следващият говорител“. Помислих си, „Той със сигурност няма да извика мен. Седя прекалено назад.“ Като погледнах към пътеката между пейките, осъзнах колко далече е мястото за говорителите. Аз наистина бях извикана следваща. И наистина, това бе най-дългото разстояние в живота ми. Приех тази покана от старейшина Лий и когато се връщах обратно към мястото си, мили хора от публиката стискаха и потупваха ръката ми. Бях духовно издигната от това преживяване и всяка една от нас ще бъде духовно издигната, когато събираме смелост да приемем поканите от Господ и Неговите ръководители. Поканата да вървим с Господ е покана за дълъг път. Когато ние - четирите милиона и двеста хиляди сестри образуваме едно общество от сестри и използваме своите таланти, ние можем да променим много в този свят. Един човек може да промени нещата. Всеки един от вас има уникални дарби. Използвайте дарбите си, за да служите на другите. Ако искате да вървите в светлината на Господ, открийте своите индивидуални способности и ги развийте. Ще намерите голяма радост, когато безрезервно споделяте всичко, което Господ ви е дал. Трето, в последната от трите притчи Спасителят отправя покана да вървим в светлината на Господ, като служим на отделните хора. Той разказва притчата за овцете и козите и на овцете от своята дясна страна казва: „Дойдете вие, благословени от Отца Ми, наследете църството, приготвено за вас от създанието на света. Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте. . . . Истина ви казвам, понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили“ (Матея 25:34-36, 40). Когато вървим в светлината на Господ, не вървим сами. Ние вървим ръка за ръка с нашите братя и сестри. Обучаваме своите семейства и им даваме сила. Обичаме и служим на нашите семейства-районите, като подаваме ръка на отделните членове. Пророкът Джозеф Смит е казал: „Нищо няма да накара хората да оставят греховете си, както това ще направим ние, ако ги хванем за ръка и се грижим за тях с нежност. Когато хората ми показват и най-малката любезност и милост, о, каква сила притежава това над ума ми, докато обратното може да извади наяве всички неприятни чувства и да депресира човешкия ум“.4 Всички ние можем да бъдем духовно издигнати от речта, която Елиза Р. Сноу е произнесла на създаването на Обществото за взаимопомощ. Тя е казала: „Бог гледа надолу към вас, ангелите записват вашите тайни деяния . . . Нека да се молим всеки ден и да се опитваме да станем по-възвишени, да имаме цели и да възпитаме нашите деца да бъдат вежливи и изтънчени, за да могат да са полезни за обществото.“ Тя продължава: „Старайте са да изпълните домовете си със щастие, да пазите децата си от лоши компании и докато се стараете да ги облечете чисто, не забравяйте да ги учите на принципите, които ще ги издигнат и облагородят духовно, и ще ги подготвят в бъдеще да са полезни за Божието царство.“5 Когато с цялото си сърце приемем поканата на Господ да вървим в Неговата светлина, ние сме духовно подготвени, развиваме своите таланти и подаваме ръка на Божието семейство. Когато вървим в Неговата светлина, ставаме жени, изпълнени със смелост, жени с убеждения. Ставаме жени, които гледат към бъдещето, които имат своя съдба и вечна стойност. Присъединете се към нас, за да изградим духовната сила, да разпространяваме истината по света и да празнуваме семейството. Ние сме едно световно общество от сестри - общество на сигурност и защита. Ние сме Обществото за взаимопомощ на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Моля ви да приемете нашата покана да дойдете в дома си - у дома, в ръцете на Господ и на вашите сестри, които ви обичат и имат нужда от вас. Исаия ни е видял в наши дни. Той видял хора от всички страни, които отиват в Господния дом и вървят в Неговата светлина. Той знаел, че Господ ще се нуждае от вас - да бъдете една невероятна положителна сила и силен инструмент на Божието свещеничество. Под ръководството на „царското свещенство“ (вж. 1 Петрово 2:9), Обществото за взаимопомощ ще помогне да се установи Божието царство на земята. Защото със сигурност Царството ще бъде установено и Христос лично ще царува. Всички онези, които приемат тази покана, ще почувстват неговата прегръдка и ще се насладят на милите думи: „Хубаво, добри и верни слуго . . . Дойдете вие, благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас“ (Матея 25:23, 34). На нашите сестри по целия свят, аз давам свидетелство за истинността на Евангелието на Исус Христос. Той ни чака с отворени обятия. Неговите истини са прости и ясни, а поканата му е сигурна. Моля се да разберем жизненоважната роля на организацията на Обществото за взаимопомощ под ръководството и в хармония със свещеничеството, за подготовката на жените и семействата за възвисяването. Нека бъдем жени за пример и твърдо да отстояваме истината. В името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Faith Precedes the Miracle (1972), 256. 2. Използвано с разрешение. 3. Mormon Doctrine, 2тв ув. (1962), 264. 4. Teachings of the Prophet Joseph Smith, sel. Joseph Fielding Smith (1976), 240. 5. От официалното създаване на Обществото за взаимопомощ.