Ние не сме сами Президент Шери Л. Дю Втори съветник в общото президентство на Обществото за взаимопомощ Обещано ни е постоянното спътничество на третия член на Божеството, а оттук и привилегията да получаваме откровения за своя личен живот. Изминаха почти три години, откакто получих едно от онези ужасяващи телефонни обаждания рано сутринта. По-малкият ми брат Стив беше получил сърдечен удар и починал през нощта. За един момент и без предупреждение, моят най-доверен приятел си беше отишъл. През следващите няколко дни хората, които обичаха Стив и семейството му, се събраха в дома им в Колорадо, но чак след погребението разбрах, че седем скъпи мои приятелки бяха дошли от Солт Лейк Сити, за да присъстват на службата. Нито една от тях не беше срещала брат ми. Те бяха дошли, за да подкрепят мен. Можете да си представите чувствата, които изпитах, когато ме заобиколиха и една от тях каза: „Просто не искахме да си сама днес“. Чрез думите и делата си те демонстрираха един божествен принцип. Не е хубаво, нито пък трябва, някой от нас да бъде сам. Като че ли болката от самотата е част от смъртното съществувание, но Господ в Своята милост е направил така, че никога да не трябва да се справяме с предизвикателствата на смъртния живот сами. Мислех си за това неотдавна, доката седях на едно събрание, на което говорителят говореше за това колко трудно е да се живее според Евангелието. Към края на събранието се бях депресирала. Той беше представил живота според Евангелието като доживотна каторга. Не животът според Евангелието е труден. Труден е самият живот. Трудно е да се постави животът отново в ред, когато се правят компромиси със заветите или ценностите. Евангелието са добрите новини, които ни дават възможност да се справяме с грешките, болките и разочарованията, които можем да очакваме да изпитаме тук. Членството в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни има своите привилегии. Ето само някои от тях: Ръководени сме от тези, които притежават Божието свещеничество - най голямата и свещена сила на земята. Членове сме на Обществото за взаимопомощ, единствената организация за жени, основана от Божий пророк. И накрая, тази вечер ще ни говори жив пророк, президент Гордън Б. Хинкли, който е Господният помазаник днес. Аз свидетелствам, че той е пророк във всеки смисъл на думата и че получава откровения, които да благославят Прибавям още една към тези забележителни привилегии. Нефи е учил: „Ако желаете да . . . приемете Светия Дух, Той ще ви покаже всичко, което вие трябва да правите“ (2 Нефи 32:5). Каква прекрасна привилегия и обещание! Лоренцо Сноу е казал, че е „голяма привилегия за всички светии от последните дни . . . да имаме проявленията на Духа всеки ден в своя живот . . . [за да] можем да познаваме светлината и да не тънем непрекъснато в тъмнина“ (in Conference Report, April 1899г., 52). А неговата сестра Елиза Р. Сноу е заявила: „Можете да говорите на светиите за безумията на света . . . безкрайно, но това няма да ги впечатли. Но . . . поставете ги в положение, в което ще получат Светия Дух и той ще бъде сигурна защита срещу влиянията на света.“ (Woman’s Exponent, 15 September, 1873г., 63). На нас ни е обещано постоянното спътничество на третия член на Божеството, а от там и привилегията да получаваме откровения за своя личен живот. Ние не сме сами! Светият Дух усъвършенства нашите умове, сърца и разбиране, помага ни да преодолеем слабостите и да се противопоставяме на изкушението, вдъхновява ни да сме покорни и да се покайваме, води ни и ни защитава по чудни начини и ни дарява с мъдрост, божествено окуражение, спокойствие, желание да се променим и способността да различаваме човешките философии от разкритите истини. Светият Дух е служителят и пратеникът на Отца и Сина и той свидетелства за Тяхното славно съществувание за всички хора и за Тяхната връзка лично с нас. Без присъствието на Духа, не е възможно да разберем своята лична мисия и да сме сигурни, че вървим по правия път. Няма утеха от смъртния свят, което да може да замени утехата на Утешителя. Президент Хинкли е казал: „Няма по-голяма благословия, която може да дойде в живота ни, от . . . спътничеството на Светия Дух“ (Регионална конференция в Бостън, Масачузетс, 22 април 1995г., добавена емфаза). И все пак президент Бригъм Йънг със съжаление е казал: „Доволен съм, че имаме Духа Господен да . . . [ни] води . . . , но не съм доволен, че в това отношение се задоволяваме с много по-малко от това, което имаме право да получим“ (Deseret News Semi-Weekly, 3 декември, 1867г., стр.2). Възможно ли е в това объркано време, в епохата на изпълнение на времената, когато Сатана и неговите служители бродят по земята, като заблуждават, обезкуражават и всяват отчаяние, ние, които сме въоръжени с най-добрата противоотрова на земята - дара на Светия Дух - не винаги да се възползваме от него? Виновни ли сме, че в духовен аспект правим много малко и не използваме силата и защитата, която притежаваме? Задоволяваме ли се с много по-малко отколкото Господ е готов да ни даде, като предпочитаме да работим сами, отколкото заедно с Божеството? Тази църква е църква на откровението. Нашето предизвикателство не е да накараме Господ да ни говори. Проблемът е да чуем какво има да ни каже Той. Защото Той е обещал: „Всеки път когато сте поискали, сте получавали ръководство от Моя Дух“ (Учение и завети 6:14). Жизненоважно е ние, сестрите от Обществото за взаимопомощ, да се научим да чуваме Господния глас. И въпреки това, аз се тревожа, че прекалено често не търсим напътствието на Духа. Може би не знаем как и не сме си поставили за основна цел да се научим. Или толкова мислим за своите провали, че не се чувстваме достойни, не вярваме, че Господ наистина ще ни говори и затова не търсим откровение. Или сме позволили на объркването в нашия живот да измести Духа. Каква трагедия! Защото Светият Дух ни благославя с оптимизъм и мъдрост, когато сме изправени пред предизвикателства, с които просто не можем да се справим сами. Не е чудно, че една от любимите тактики на Сатана срещу праведните жени-светии от последните дни е заетостта - да ни накара да сме толкова заети със суматохата на ежедневния живот, че забравяме да се потопим в Евангелието на Исус Христос. Сестри, не можем да си позволим да не търсим нещата на Духа! Заложено е прекалено много. Прекалено много хора разчитат на нас като майки, сестри, ръководители и приятели. Жената, водена от Господ, знае къде да се обърне, за да намери отговори и спокойствие. Тя може да взема трудни решения и да се изправя срещу проблемите с увереност, защото тя е съветвана от Духа, както и от своите ръководители, които също са водени от Духа. Следователно, нашата отговорност е да се научим да чуваме Господния глас. Един ден, докато четях за това как Нефи бил инструктиран да построи кораб, усетих, че си мисля: „Но как е разбрал Нефи толкова ясно какво му е казвал Господ?“. Този въпрос ме накара да търся всяко доказателство от писанията, което можех да намеря, за директното общуване на Бог с човек. До всеки стих слагах по едно малко червено х в полето на писанията. И сега, много години по-късно, страниците ми са обсипани с червени х-чета, всяко от които обозначава, че Господ наистина общува със Своите хора. Самата аз съм изпитала това. Помня един случай, когато лично разочарование ме накара да се чувствам изключително самотна. Един ден, докато търсех утеха в писанията, почувствах, че трябва да се концентрирам върху един определен стих. Този стих ме отведе до стотици други, тъй като започнах интензивно да уча. Но три години по-късно друг пасаж изскочи пред очите ми като че ли светеше. Чак тогава ми се даде да разбера какво се беше опитвал да ме научи Господ през цялото време относно силата, която Помирението притежава и с която може да олекоти товара, който носим. Някои от най-ясните напътствия съм получавала, докато съм била потопена в писанията. Те са проводник на откровения. Те ни учат на езика на Духа. Нашата способност да чуваме духовно е свързана с готовността ни да развиваме тази способност. Президент Хинкли често е казвал, че единственият известен нему начин да се свърши каквото и да било, е човек „да падне на колене и да моли за помощ, след което да стане на крака и да се захване за работа“. Тази комбинация от вяра и упорита работа е идеалният начин да научим езика на Духа. Спасителят е учил: „Блажени са гладните и жадните за правдата, защото те ще се изпълнят със Светия Дух“ (3 Нефи 12:6, добавена емфаза). Тук става въпрос за духовен глад и жажда. Поклонението в храма, покаянието с цел да ставаме все по-чисти, прошката и търсенето на опрощение, искрените пост и молитва - всичко това увеличава нашата възприемчивост към Духа. Духовната работа дава резултати и е ключът към научаването да чуваме Господния глас. Старейшина Брус Р. МакКонки е казал: „Няма прекалено висока цена . . . няма прекалено голяма жертва, ако в резултат на борбата и жертвата . . . се надслаждаваме на дара на Светия Дух“ (A New Witness for the Articles of Faith, [1984], 253). Какво сме готови да направим, с какви слабости ще се преборим, от какви дребни удоволствия ще се откажем, за да имаме за свой личен закрилник и водител постоянното спътничество на Светия Дух? Това е въпрос, който си струва да се зададе, защото трябва ясно да разберем това: За врага е удоволствие да отдели нас, сестрите от тази църква, от Духа, защото той знае колко важно е нашето влияние и присъствие в Божието царство на последните дни. Къде могат хората от света да намерят добродетелни и почтени жени - жени, които излъчват доброта, защото лицата им отразяват светлината на Христос? Могат да потърсят при нас, сестрите от Обществото за взаимопомощ. Това не е преувеличение. Това е наше задължение. Никъде няма група от жени, на която Господ да разчита повече, отколкото на нас - жени, които могат да чуят и да се вслушат в Господния глас. Господ обича жените от тази Църква! Той разчита на жените от тази Църква по целия свят да променим нещата така, както само ние можем. Миналата пролет прекарах един ден в Сибир. Когато влязох в една наета зала, за да се срещна със сестрите там, порази ме Духът, който присъстваше. Знаех, че се намирам в присъствието на жени, които Господ обича - нашите сестри-пионери в Русия. Почудих се дали щях да се чувствам така, ако бях с Ема и Елиза в Наву. Не бях единствената, която чувстваше това. Към края на събранието сестра Ефимова, съпругата на президента на мисията, се наведе към мен и с малкото английски, който знаеше, ми каза: „Много Свят Дух“. Наистина, така беше. Духът просто не може да не присъства сред праведни жени, които правят всичко, което е по силите им. През този век ще проведем само още една обща среща на президентството на Обществото за взаимопомощ. Господ ни е имал достатъчно доверие, за да ни постави на сцената в това изключително важно време в световната история. Ние трябва да бъдем жените, които сме били подготвяни да бъдем дълго в доземната си подготовка. Нямаме привилегията да живеем, без да използваме целия си потенциал или да търсим само от време на време даровете на Духа. Но ние можем да се справим с предизвикателството. Нека тази вечер всяка една от нас да реши, че нищо няма да застане между нея и Господния Дух. Нека да решим отново да се развиваме духовно и да работим малко по-усърдно, за да търсим вдъхновението на небесата, което да ръководи живота ни. Светият Дух е този, който ни води при Господ, привързва ни към Него и необратимо запечатва свидетелството ни за Него. Аз знам, че Бог е нашият Отец, че Исус Христос е нашият Изкупител и че Те са осигурили начин, за да може ние никога да не сме сами. Нека Светият Дух да ни дава сили и да ни ръководи така, както моите приятелки ме подкрепиха, когато имах голяма нужда от това. Нека да се стараем с цялата си душевна енергия да чуваме и да се вслушваме в Неговия глас, за да можем да правим това, за което сме изпратени тук. В името на Исус Христос, амин.