Да ходим в Господната светлина Президент Гордън Б. Хинкли Посланието ми към вас тази вечер, предизвикателството ми към вас и моята молитва е да ви накарам да се посветите отново на укрепването на домовете си. Скъпи мои сестри, бих искал да ви кажа колко много ние ценим жените в тази Църква. Вие сте важна част от нея, ако не и най-важната. Не бихме могли да работим пълноценно без вас. Вие носите вдъхновение. Вие балансирате нещата. Вие сте един безкраен източник на огромна вяра, добри дела, на всеотдайност, преданост и удоволетворение. Никой не може да отрече големия ви принос за развитието на това дело по земята. Вие преподавате в организациите и то така добре. Подготовката, която имате, е пример за всички нас. Всяка една от вас е част от тази велика организация - Обществото за взаимопомощ, едно голямо семейство от сестри, повече от четири милиона. Сестри от целия свят, вие имате силата да извършите неизброими добри дела. Вие сте пазителите на дома. Вие окуражавате съпрузите си. Вие учите и отглеждате децата си с вяра. За някои от вас животът е труден и горчив. Вие, обаче, се оплаквате толкова малко и правите толкова много! Ние вечно ще ви бъдем задължени! Президент Джозеф Ф. Смит веднъж каза следното за Обществото за взаимопомощ: „Бог е създал, организирал и упълномощил тази организация, за да работи за спасението на душите на мъжете и жените. Следователно няма друга организация, която може да се сравнява с нея, . . . която може да изпълнява функциите и задачите на Обществото за взаимопомощ. . . . Направете Обществото за взаимопомощ най-важната и значима, най-искрената и прекрасна организация, която е съществувала в историята на света. Божият пророк ви призовава да направите това, да бъдете най-добрите, най-великите, най-чистите, най-преданите на праведността жени в света (Обръщение към Общия съвет на Обществото за взаимопомощ, 17 март, 1914, архиви на Историческия отдел на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, 54-56). Ето ви едно голямо предизвикателство! На сватбата на всяка една от нашите дъщери и внучки, съпругата ми им правеше специален подарък, не прахосмукачка или машина за миене на чинии, нито сервизи или някакви други домакински уреди. Тя им подаряваше родословното си дърво по майчина линия, включващо седем поколения, представено чрез снимки, поставени в красиви рамки - снимки на нейната пра-пра баба, пра-баба, баба, майка на нея самата, на дъщеря й, и на току-що омъжената й внучка. Всяка една от тези жени от седем поколения е работила или работи в Обществото за взаимопомощ. Това красиво представено родословно дърво непрекъснато напомня на жените от по-младото поколение за голямата отговорност, която имат, да развиват това дело, да продължат традицията на техните майки и баби да служат в Обществото за взаимопомощ. Вие и вашите предшественички сте вървели в светлината на Господ. От самото начало най-голямата ви отговорност е била да не позволите да има гладни, зле облечени и бездомни хора. Винаги сте имали отговорността да посещавате вашите сестри, независимо от това къде живеят, да ги окуражавате, когато имат нужда от това, да ги уверите в своята любов, загриженост и внимание. Винаги сте имали възможността да разкъсате завесата на тъмнината и невежеството, в която тънат неграмотните, и да донесете в живота им светлината на разбирането, когато ги учите да четат и пишат. Винаги сте имали възможността да общувате помежду си като сестри, които се обичат и уважават, да благословите с приятелството си живота на десетки хиляди, които без вас биха се чувствали ужасно ненужни и самотни. Миналата вечер се спрях на една книга от библиотеката ми. Отново прочетох за живота на Мери Филдинг Смит, съпруга на Хайръм Смит, снаха на Джозеф Смит, майка и баба на двама от президентите на Църквата. Тя била новопокръстена в Църквата. Била родена в Англия, но също така живяла и в Канада. Наближавала четиридесетте, когато пристигнала в Наву, Къртланд. Там тя срещнала и се омъжила за Хайръм Смит, който бил останал вдовец с шест деца след смъртта на първата си жена. Мери се влюбила в него и открила нови хоризонти в живота му. Така тя започнала един живот, който й донесъл радост, незабавно последвана от неописуема скръб, тъй като тя се изправила пред ужасната и страховита отговорност да напусне Наву, да премине през Айова и през зимните лагери. През 1848 г. след дълго мъчително пътуване тя пристигнала в долината на Солт Лейк. На 51 години тя била изтощена, изморена от несгодите, които трябвало да преодолее. Починала на 21 септември, 1852 г. Нейният живот е висш пример за жена от Обществото за взаимопомощ от онова време. В действителност, тя била работила за Църквата още преди създаването на Обществото през 1842 г. Синът й Джозеф се родил, когато съпругът й бил грабнат от тълпата, която тероризирала по онова време Далечния Запад. Хайръм и пророкът Джозеф били затворени в затвора Либърти в Мисури. Поради заповедта за екстрадиране, издадена от губернатор Лилбърн У. Богс, тя напуснала Мисури с доведените си деца, за които се грижела, като за свои. Докато Мери била тежко болна, Мърси, нейната сестра, я поставила да легне в един фургон заедно с малкото детенце на ръце. През февруари, 1839 г., посред зима, Мери прекосила щата на изток, преминала Мисисипи, за да стигне до Куинси, Илинойс. През цялото време пътувала в каруца, която била в такова окаяно състояние, че се тресяла и подскачала при всяка дупка на пътя, което й причинявало болка. Когато съпругът й и пророкът избягали от затвора Либърти, дошли в Куинси и животът отново станал по-хубав. Светиите се преместили в това, което щяло да стане Наву и основали красив град на река Мисисипи. Мирът, обаче, бил краткотраен. Момченцето й нямало и шест годинки, когато една нощ на прозореца й се почукало и един мъж й казал: „Сестра Смит, съпругът ви е бил убит!“. Джозеф Ф. никога нямало да забрави риданията на майка си през онази нощ. Нейният свят бил разбит. Сега тя била сама и имала голямо семейство, за което трябвало да се грижи. През лятото на 1846 г. те се сбогували с удобния си дом и прекосили с лодка Мисисипи. Вземайки нещата в свои ръце, тя можела да купува и наема каруци, теглени от волски впрягове, както и да ги получава в замяна на различни стоки. Докато живели в зимните лагери, тя и брат й отивали надолу по Мисисипи, за да купуват провизии и дрехи. Те имали две каруци, всяка от които била теглена от два волски впряга. Една сутрин те открили, че два от най-добрите им волове ги нямало. Младият Джозеф и неговият вуйчо прекарали цялата сутрин в търсене на изгубените животни. Не могли да ги намерят. Обезсърчен, той се върнал, за да каже на майка си. Положението им било отчаяно. Докато се приближавал, видял майка си, която се молела горещо на колене, като говорила на Господ за техния проблем. Когато се изправила, на лицето й греела усмивка. Казала на сина си и на брат си да доядат закуската си, докато тя потърси наоколо воловете. Като следвала едно малко поточе, без да обръща внимание на думите на мъжа, когото срещнала, тя продължила направо по брека на реката. Като се спряла, повикала сина и брат си. Тя им посочила техните волове, които били вързани за една върба, която растяла на дъното на едно дере. Крадецът не успял да я заблуди и те били спасени. Вярата на Мери се отпечатала в детското сърце на сина й. Той никога не я забравил и никога не се усъмнил в нейната близост с Господ. Всички вие знаете за това как веднъж един от воловете й, който бил на края на силите си от изтощение, паднал умиращ на земята, по време на пътуването им към долините на запад. В пристъп на крайно отчаяние и простичка вяра тя намерила осветено масло и помолила брат си и един друг свой познат да помажат вола. Те направили това. Волът се изправил на крака с нови сили и ги теглел през останалата част на дългото им пътуване. Такава била вярата, която съпътствала неизменно живота на тази жена, простичка и красива. Тя вървяла в светлината на Господ. Тя живяла чрез тази светлина. Тази светлина я ръководела във всичките й постъпки, като пътеводна звезда. Мери била жив пример за огромната вяра на жените в тази Църква - жените от Обществото за взаимопомощ, които днес продължават всеотдайното дело на тази забележителна организация на хиляди места по света. Сега пред вас стои едно допълнително предизвикателство, сестри на днешното време. Никога преди, поне не в нашето поколение, силите на злото не са били така явни, безочливи и агресивни както днес. Нещата, за които не смеехме дори да говорим преди, сега непрекъснато присъстват в домовете ни. Всякакъв такт бива захвърлен настрани, когато репортери и образовани хора говорят с отблъскващи подробности за неща, които могат единствено да разпалят любитството и да причинят зло. Хора, които сме приемали като свои ръководители, са ни предали. Ние сме разочаровани и лишени от илюзии. Нещата, които те правят, са само върхът на айзберга. Под този връх се крият пластове мръсотия или невъздържано и безчестно поведение. За това има причина. Смятам, че е лесно да бъде определена. Смятам, че източникът на почти всички наши проблеми, са домовете, в които живеем. Ако трябва да има реформа, промяна, завръщане към старите и сигурни ценности, те трябва да започнат от дома. Именно тук, в дома, научаваме истината, учим се на честност, на лична дисциплина и на любов. Домът е под обсада. Толкова много семейства са били унищожени. Къде са бащите, които трябва да ръководят с любов тези домове? Наистина е късметлийка жената, която е омъжена за добър мъж, който я обича и която му отвръща със същото; за мъж, който обича децата, грижи се за тях, учи ги, напътства ги, отглежда ги и ги защитава, когато вървят по трънливата пътека на изкушенията от детството към зрелостта. Именно в дома научаваме ценностите, които ни ръководят в живота. Домът може да е обикновен, дори в беден квартал, но с добри баща и майка, той може да се превърне в прекрасно място за възпитание и отглеждане на децата. Жена ми обича да разказва за Сам Левинсън. Той говори за това как израснал в един пренаселен апартамент в Ню Йорк, където обстановката била всичко друго само не и добра. Там в този беден квартал, майка му отгледала осемте си безценни деца. Той казал: „Моралните стандарти на дома трябваше да бъдат по-високи от тези на улицата. [Когато се държали по начина, по който се държали на улицата], майка ми ни казваше: ‘Вие не сте на улицата; намирате се в нашия дом. Това не е изба, нито билярдна зала. Тук се държим като човешки същества’“. Ако някой изобщо може да промени мрачното положение, в което се намираме, това сте вие. Изправете се, жени на Сион, за да се изправите пред голямото предизвикателство, което стои пред вас. Издигнете се над порока, мръсотията и изкушенията, които ви заобикалят. Вие жени, които не сте омъжени, както и някои от вас, които са семейни и които работят извън дома, позволете ми да ви предупредя. Вие работите заедно с мъжете. Получавате все повече покани за на пръв поглед бизнес обеди. Вие пътувате заедно. Отсядате в един и същ хотел. Работите заедно. Може би не можете да избегнете всичко това, но можете да не изпадате в компрометиращи ви положения. Вършете си работата, но се дръжте на разстояние. Не ставайте причина да бъде разрушен дома на някоя друга жена. Вие сте членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Знаете какво се очаква от вас. Стойте далече от изкушенията. Избягвайте злото във всяко едно негово проявление. Вие, съпруги и майки, сте устоите на семейството. Вие раждате децата. Каква огромна и важна отговорност е това. Беше ми казано, че между 1972 г. и 1990 г. само в Съединените щати са били направени 27 милиона аборта. Човешкият живот не е ли вече свещен за нас? Абортът е реално и отвратително зло, което се шири по земята. Умолявам жените на Църквата да го избягват, да се издигнат над него, да стоят надалеч от тези компрометиращи положения, които го правят да изглежда желан. Има някои много редки случаи, при които абортът е допустим, но приложното им поле е крайно ограничето и слабо вероятно. Вие сте майките на Божиите синове и дъщери, чиито живот е свещен. Имате божествената отговорност да ги защитите, която не можете с лекота да пренебрегнете. Подхранвайте и развивайте вашия брак. Пазете го и работете, за да го направите силен и красив. Разводите са толкова често и широко разпространено явление. Проучванията показват, че след няколко години половината от тези, които сега са женени, ще бъдат разведени. Това се случва дори и с хора, които са били запечатани в дома на Господ. Бракът е договор, споразумение, съюз между мъжа и жената съгласно плана на Всемогъщия. Той може да бъде крехък. Той изисква грижи и много усилия. С мъка признавам, че някои съпрузи са склонни към насилие, други са груби, неблагоразумни или лоши. Те се интересуват от порнография и се въвличат в неща, които унищожават тях, семействата им и най-свещените от всички взаимоотношения. Съжалявам мъжа, който в началото е гледал в очите едно младо, красиво момиче и е държал ръката й над олтара в дома на Господ, докато са правили свещени и вечни обещания един на друг, но който поради липсата на самодисциплина, не успява да постигне най-доброто, на което е способен. Той се отдава на грубост и злина и унищожава връзката, която Господ му е предоставил. Сестри, пазете децата си. Те живеят в един лош свят. Злите сили са навсякъде около тях. Гордея се с толкова много от вашите синове и дъщери, които водят добър живот. При все това съм дълбоко обезпокоен за много други, които тръгват по пътищата на света. Нищо друго не е по-важно за вас като майки, абсолютно нищо. Вашите деца ще бъдат най-ценното нещо, което ще имате в този живот и във вечността. Наистина ще бъдете щастливи, ако когато остареете и погледнете децата, които сте довели в света, видите, че водят живот, подчинен на морала и добродетелта, че са честни в своите постъпки. Мисля, че отглеждането и възпитанието на децата е нещо повече от временна отговорност. Разбирам, че някои жени трябва да работят. Страхувам се, обаче, че има прекалено много други, които работят само, за да си набавят средства за малко допълнителен разкош и за някоя друга красива играчка. Ако трябва да работите, отговорностите ви ще станат неимоверно много. Не можете да си позволите да пренебрегвате децата си. Трябва да ги наглеждате, когато учат, когато работят в дома или извън него, да се грижите за тях, нещо, което само вие можете да направите по най-добрия начин. Те се нуждаят от вашата любов, благословия, от близостта на майката. Някои семейства са били разпръснати по света. Семейните връзки отслабват, когато жените се опитват да се справят с предизвикателствата на две пълновременни работи. Имал съм много възможности да разговарям с ръководители, които не одобряват нещата, които ни заобикалят - престъпници по улиците, деца, които убиват деца, деца, които прекарват времето си в занимания, които могат да ги доведат само до затвора или до смъртта. Неимоверно нараства броят на извънбрачните деца. Бъдещето на тези деца е обречено на почти неизбежен провал от деня на тяхното раждане. Всеки дом се нуждае от добри баща и майка. Затворите, които строим в тази страна, не са достатъчни, за да задоволят нуждите. Няма да се поколебая да кажа, че вие, майките, можете да направите повече от всеки друг, за да промените това положение. Всички тези проблеми се коренят в семействата на хората. Именно разбитите домове водят до разпадане на обществото. Ето защо, мои възлюбени сестри, посланието ми към вас тази вечер, предизвикателството ми към вас и моята молитва е да ви накарам да се посветите отново на укрепването на домовете си. Преди три години на същото това събрание, за първи път прочетох публично Прокламацията за семейството на Първото президентство и на Съвета на дванадесетте апостоли. Надявам се, че всяка една от вас има копие от нея и че от време на време я прочитате внимателно и с молитва. В Прокламацията се съдържат нашите разбирания за брака и семейството, за мъжа и жената, свързани в свещената връзка, постановена в плана на Всемогъщия. Сега, в заключение, бих искал отново да подчертая своята дълбока благодарност и признателност за жените в Църквата и за прекрасните синове и дъщери, които учите и на които помагате да намерят своето място в живота. Задачата никога няма да бъде окончателно завършена. Нека светлината на Господ грее върху ви. Нека Господ ви благослови във вашето велико и свещено дело. Оставям ви моята благословия, свидетелство и любов в името на Господ, Исус Христос, амин.