„Елате и се вслушайте в гласа на пророка“ Президент Вирджиния У. Дженсън Първи съветник в Общото президентство на Обществото за взаимопомощ Ако се вслушваме в гласа Господен, който идва до нас посредством Неговия жив пророк, и следваме Неговите съвети, никога няма да се отклоним от правия път. Една вечер, когато бях на единадесет години, чух някакво оживление навън. Погледнах през прозореца и на улицата видях вестникарчета, които носеха пакети с вестници, оповестявайки новината, че Джордж Албърт Смит, осмият президент на Църквата, е починал. Президент Смит бе единственият пророк, когото бях познавала през краткия си живот на земята. Именно по време на неговото служение за първи път бях усетила трепета на свидителството, и именно тогава разбрах колко са важни Божиите пророци. От Неделното училище за деца и от родителите си знаех, че президент Смит бе нашата земна връзка с Небесния Отец и с Неговия син, Исус Христос, и че те можеха да ми говорят чрез него. Какво важно разбиране за едно малко момиче! Духът бе потвърдил в единадесетгодишната ми главица, че това е истина. Когато научих за смъртта му, почувствах огромна загуба. При все това, само пет дни след смъртта на президент Смит, президент Дейвид О. МакКей се изправи в Табернакъла, за да говори на хората, които се бяха събрали там. Светиите току-що го бяха потвърдили за пророк, ясновидец и откровител. Докато изтриваше сълзите си Той каза (цитирам): „Никой човек не може да стои начело на Църквата, без първо да се настрои на честотата на нейния ръководител, нашия Господ и Спасител, Исус Христос. Той е наш ръководител. Това е Неговата Църква. Под Неговото ръководство, с Неговото вдъхновение, ние не можем да се провалим“.1 Скоро започнах да обичам и да почитам президент МакКей по същия начин, по който бях обичала и почитала президент Смит. Спомням си как го гледах, застанал на този амвон, с блестящи побелели коси, и смятах, че прилича на ангел. Древните и съвременни пророци са били и са исполините на Господ, избрани и ръкоположени преди да дойдат на земята. Нашите пророци са мъже, които Господ е издигнал със специалната задача да ръководят Църквата. Господ работи чрез ръководителите на Своята Църква днес, така както винаги е правил в миналото. Президент Уилфърд Уудръф каза (цитирам): „Ако имаме пред себе си всички откровения, които Бог някога е дал на човека, и те бъдат поставени в една купчина висока 100 фута (30 м), ще видим че Църквата и Царството Божие не биха израстнали в това, както и в което и да било друго време от съществуването на света, ако не бяха живите говорители Божии“.2 Братя и сестри, вслушвайте се в напътствията и обещанието, които четем в Учение и завети 21:4-5: „Ето защо, трябва да се вслушвате във всички негови думи и заповеди, които той ще ви даде, така както ги е получил, бидейки праведен пред Мен; Защото нещата, които ще ви каже той, все едно че излизат от Моята собствена уста.. Приемете ги от все сърце и с вяра“. Нещата, които Господ бе разкрил на Авраам, не бяха достатъчни за хората от времето на Мойсей. Нещата, които Господ бе разкрил на Мойсей, не бяха достатъчни за хората по времето на Исаия. Различните поколения се нуждаят от различни напътствия. Това е вярно и днес. Евангелската епоха, в която сега живеем, е епоха, в която се обединяват знанията за Евангелието на отминалите времена. Каква благословия е за нас да живеем в това време, когато пълнотата на Евангелието благославя нашия живот. До всички вас, които ме слушате днес, бих искала да отправя покана, която вече бе написана в един от химните: „Елате и се вслушайте в гласа на пророка, елате да чуете словото Божие“ (Hymns #21). Всеки член на Църквата, независимо от възрастта или житейските обстоятелства, ще бъде докоснат и благословен от вдъхновените съвети на пророците на Господ! Съществува история за това, което се случило в Ню Йорк, когато президент Дейвид О. МакКей се върнал от пътуването си в Европа. (Цитирам): „Били направени приготовления за снимки, но фотографът, който обикновено трябвало да свърши тази работа, не могъл да отиде. Ето защо, бидейки в безизходица, Юнайтид Прес изпратили своя криминален фотограф - човек привикнал към най-тежката работа в Ню Йорк. Той отишъл на летището, останал там два часа и по-късно излезнал от тъмната стаичка с огромна купчина снимки, а трябвало да направи само две. Шефът му незабавно му се скарал: „За какво всъщност си губихте времето и изразходвате напразно фотофаграфски материали?“. Фотографът отговорил лаконично, заявявайки че с радост ще заплати материалите, които бил изразходвал в повече, дори и глоба за допълнителното време, което бил отделил. Няколко часа по- късно вицепрезидентът го повикал в своя кабинет, като искал да узнае какво всъщност се било случило. Криминалният фотограф казал следното: „Когато бях малко момче, майка ми ми четеше от Стария завет и през целия си живот се бях чудил как трябва да изглежда един пророк на Бога. Ето днес аз вече разбрах това“.3 Осъзнаваме ли напълно каква прекрасна благословия е за всеки от нас това, че сме намерили своя пророк? Безбройни са начините, по които е бил обогатен животът ни, като сме се вслушвали в гласа на нашия пророк. Ние имаме по-ясна представа кои всъщност сме и какво означаваме за нашия Отец в небесата. Получавали сме заповеди и съвети, които да ни ръководят, било ни е припомняно да останем на правата и тясна пътека, били сме окуражавани в моменти на отчаяние и обезсърчение. Ако се вслушваме в гласа на света, ще бъдем объркани. Но ако се вслушваме в гласа Господен, който идва до нас посредством Неговия жив пророк и следваме неговите съвети, никога няма да се отклоним от правия път. В една наскоро публикувана статия президент Хинкли беше наречен (цитирам): „човек, роден за времето, в което живеем. Той може да се здрависа с вас, да ви похвали, знае какво и как да каже и при това с чувство за хумор“.4 Братя и сестри, това са просто нещата, които виждат повечето хора. Ние като членове на Църквата виждаме много повече. От нашепванията на Светия Дух ние знаем, че истинският ръководител на Църквата, Господ Исус Христос, наистина ни говори чрез президент Хинкли. Благословия и привилегия бе за мен да почувствам същия този дух, когато бях повикана в кабинета на президент Хинкли, за да получа своето призование в президентството на Обществото за взаимопомощ преди година и половина. Преди да разбера за какво ме бяха повикали, аз се здрависах с него и получих едно силно лично свидетелство, че се намирам в присъствието на Божи пророк. Това свидетелство ме накара да почувствам изключително смирение и благоговение. Ако може би съм била прекалено тиха в онзи ден, това е причината, президент Хинкли. Толкова сме благословени, че имаме жив пророк, който създава връзки, които никога не са съществували преди. Джозеф Смит направи следното пророчество при освещаването на храма в Къртланд: „И Твоята Църква ще излезе от дебрите на тъмнината и ще засияе непорочна като луната, чиста като слънцето и страшна като армия с развети знамена.“ Президент Хинкли е бил подготвен за днешното време, за един свят, подвластен на медиите. Извън нашата Църква мнозина провъзгласяват края на честността, на достойнството, на добродетелта, на праведността, дори на традиционното семейство. Колко сме благословени като светии от последните дни да знаем, че Бог може да ни говори днес чрез нашия жив пророк, да ни дава напътствия и указания, да ни окуражава, така че да можем да продължим непоколебимо и уверено, като членове на истинската Църква на Господ, по пътеката, която води обратно при Него. В този живот няма много гаранции. Няма кола, която да е напълно обезопасена. Никоя банка на света не може да ви даде стопроцентова гаранция, че вложените от вас пари са в пълна безопасност. В гаранционните карти дори и на най-качествените стоки се предвижда клауза за недостатъци. Нищо, което е направено или контролирано от човек, не може да бъде напълно гарантирано. Но ето го чудото! Господ ни е дал няколко прекрасни гаранции, без никаква вероятност за дефекти. И това е една от тях: Той ще избере пророка и никога няма да допусне този човек да ни поведе в погрешна посока. Представете си за момент значението на това обещание. Съществува поне едно място, където можем да получим неподправени, искрени напътствия. Като сестри в Обществото за взаимопомощ, ние имаме отговорността под ръководството на свещеничеството, да помогнем на жените и на техните семейства да се завърнат обратно при Небесния Отец; да живеят отново с Него, както сме живели всички ние преди да дойдем на тази земя. Гласът на живия пророк, който ни предава посланията на Бога, е ясен и уверен, сигурен и целеустремен. Божието послание никога не е било по-ясно и уверено, по-сигурно и целеустремено от „Прокламацията за семейството“5, която президент Гордън Б. Хинкли прочете като част от речта си пред общото събрание на Обществото за взаимопомощ, което се проведе на 23 септември, 1995 г. Вгледайте се в нещата, на които Бог учи объркания свят чрез тази прокламация: Бракът между мъжа и жената е постановен от Бог. Ние сме създадени по Божи образ и подобие. Полът ни е бил определен, преди да дойдем на земята и е част от нашата вечна идентичност. Ние сме живели с Него, преди да дойдем на земята. Бог ни е заповядал да раждаме деца, но ни е предупредил, че силите за възпроизвеждане трябва да се използват само в свещените рамки на брака. Бог ни казва чрез Своя пророк, че имаме свещената отговорност да обичаме и да се грижим един за друг като съпруг и съпруга, и да отгледаме децата си в любов и праведност - да задоволяваме физическите и духовните им нужди. Семейството е постановено от Бог. Родителите имат специални задължения и отговорности - бащите ръководят, осигуряват средства и защита, а майките се грижат за децата. Освен това, Прокламацията отправя това толкова важно предупреждение, че тези, които насилват съпругата или децата си, които не успяват да изпълнят семейните отговорности, ще отговарят пред Бога. Предупреждението продължава, като казва, че разпадането на семейството ще навлече на отделните хора, общности и нации бедствията, предречени от древните и съвременни пророци. Братя и сестри, точно в този момент ние сме в центъра на тази действителност. Задължение на всички нас е да защитаваме и укрепваме семейството. Отново ви призовавам да „дойдете и да се вслушате в гласа на пророка“ - пророкът Джозеф Смит основа Обществото за взаимопомощ в следствие на откровение от Бог. Ето защо (цитирам): „знанията и уменията ще потекат от това време към бъдещето“. Джозеф Смит обеща (цитирам): „Вие ще получите напътствия чрез организацията на свещеничеството, която е била създадена от Бог, посредством мъжете, които са били определени да ръководят и напътстват Църквата в тази последна Евангелска епоха.“6 В Обществото за взаимопомощ ние усвояваме начините, по които можем да защитим и укрепим семейството. Президент Хинкли е казал (цитирам): „Най-хубавото предстои. Ако останете на правата и тясна пътека, най-хубавото предстои. Това е прекрасно време, за да се живее. Велико време е да бъдеш член на Църквата, когато можеш да изправиш глава, без чувство на притеснение, и донякъде с гордост от това велико дело в последните дни.“7 „Елате и се вслушайте в гласа на пророка“, за да може да узнаете Божията воля, за да може да имате Неговата светлина да ви води в живота. Моля се за това вие също да имате лично свидетелство като мен, че нашият жив пророк днес, президент Гордън Б. Хинкли, има жизненоважни напътстия за нас, които, ако следваме, ще ни отведат обратно в нашия небесен дом, защитени и неопетнени от света. Казвам тези неща в святото име на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. В Леон Р. Хартшорн, събрани Класически истории от живота на нашите пророци (1971), 263. 2. „The Keys of the Kingdom“, Millenial Star, 51:548. 3. „Memories of a Prophet,“ Improvement Era, февруари 1970 г, 72. 4. „President Hinckley, 87, Charms World As He Leads,“ Deseret News, 23, май 1998, А1. 5. Вж. Ensign, ноември, 1995, 102. 6. История на Църквата, 4:607. 7. Завършване на семинара в гимназията Уест, 14 май 1995; цитирано в Church News, 2 септември 1995, 2.