Един по един Старейшина Роналд А. Расбанд От Седемдесетте „Да приемем топлата покана на Спасителя да дойдем при Него, един по един, и да станем съвършени в Него.“ Скъпи братя и сестри, за мен е голяма превилегия и чест да застана тук на този амвон днес. Моля се за благословията на Светия Дух, за да може това, което кажа, да добави към духовните чувства, които всички ние изпитваме по време на конференциите. Ще бъда много неблагодарен ако не използвам възможността искрено да благодаря на Господ, за призованието ми като седемдесетник. Също така бих искал да благодаря на скъпият ни пророк, президент Хинкли, и неговите съръководители в църквата, за доверието им в мен. На тях, както и на всички вас, обещавам, че ще дам най-доброто от себе си, през годините на служба, които ми предстоят. През многото часове на размишление, мислите ми са се връщали към пионерите, мои предшественици, с дълбока благодарност. Всичките осем мои баби и дядовци са дошли в Църквата като едни от ранните новопокръстени. Шестима от осемте имигрирали в Съединените Щати от Европа, където служа аз сега. Изпитвам дълбоко чувство на любов и привързаност към светиите в Европа и обещавам да направя всичко по силите ми, за да укрепя Църквата и да изградя Царството Божие там, или където бъда назначен. Изразявам любовта и благодарността си на моята вечна спътница и скъпоценно семейство, за тяхната подкрепа и любов. Бих искал да предам любовта си на нашите приятели и скъпи мисионери, с които наскоро служихме в Ню Йорк, Ню Йорк, Северна мисия. Една от най-големите благословии в моя живот са скъпите ми приятели и близки познати, които съм имал превилегията да познавам и от които съм се учил. От свой собствен опит, през живота си, съм достигнал до заключението, че Небесният Отец чува и отговаря на молитвите ни. Знам, че Исус е живият Христос и че Той познава всеки един от нас лично или както писанията го изразяват--„един по един“. Това свещенно уверение е било преподавано със състрадание от самия Спасител при явяването Му пред хората на Нефи. Четем за това в 3 Нефи, глава 11, стих 15: „И стана така, че множеството отиде и пъхна ръце в ребрата Му, и почувстваха белезите от гвоздеите на ръцете Му и нозете Му; и това те направиха, като пристъпваха напред един след друг, докато всичките не се извървяха, . . .“ (курсивът добавен) За да можем по-пълно да илюстрираме същността на „един по един“ в служението на Спасителя, ще прочетем в 3 Нефи, глава 17, стих 9: „И стана така, че след като Той каза това, цялото множество едновременно излезе напред с болните и страдащите си, с куците си и със слепите си, и с немите си, и с всички, които страдаха по някакъв начин; и Той изцели всеки един от тези, които Му бяха доведени“(курсивът добавен). След това четем за специалната благословия, дадена на скъпоценните деца в стих 21. „И след като каза тези слова, Той се разплака и множеството засвидетелства това; и Той взе малките им деца едно по едно и ги благослови, като се молеше на Отца за тях“ (курсивът добавен). Това не било малко събиране. В стих 25 четем: „. . . и те бяха на брой около две хиляди и петстотин души-мъже, жени и деца.“ Със сигурност тук има едно много задълбочено и деликатно лично послание. Исус Христос ни служи и обича всички ни, „един по един“. Когато размишляваме върху начина, по който Спасителят обича, ние подкрепяме вас, посветените ръководители на колове и райони, мъже и жени с голяма вяра. С благодарност отбелязваме множеството усилия на онези от вас, които работят с младежите. Изразяваме голямата си благодарност на грижовните ръководители и учители от Неделното училище за деца, за тяхната Христова служба. Ние знаем, че много от вас служат на хората „един по един“ и ви казваме благодаря, и моля, моля продължавайте. Може би никога в историята на човечеството не се е налагало да служим на основата „един по един“ повече от сега. През последните месеци на мисията ни миналата година, се случи нещо, което още веднъж ни научи на този дълбок принцип, че всеки един от нас е познаван и обичан от Бог. Старейшина Нийл А. Максуел идваше в Ню Йорк по църковен въпрос и ние бяхме уведомени, че той също така би искал да се проведе конференция на мисията. Бяхме толкова поласкани от възможността да чуем един от Господните избрани служители. Бях помолен да избера един от нашите мисионери да каже откриващата молитва за събранието. Аз вероятно бих избрал случайно някого от мисионерите, но почувствах, че трябва да помисля и да избера чрез молитва този, когото Господ ми посочи. Разлиствайки списъка с мисионерите, едно име изпъкна сред другите. Старейшина Джозеф Апайа от Акра, Гана. Той беше този, когото почувствах, че Господ иска да се помоли по време на конференцията. Преди конференцията на мисията, провеждах редовното интервю със старейшина Апайа и му казах за нашепванията, които съм получил, той да каже молитвата на конференцията. С удивление и смирение в очите си, той започна да плаче. Донякъде изненадан от реакцията му започнах да му казвам да не се притеснява и че няма нужда да се моли, но той ме информира, че с радост ще каже молитвата. Тази негова емоционалност била причинена от любовта, която той изпитвал към старейшина Максуел. Той ми каза, че този апостол е много специален за светиите в Гана и за неговото семейство. Той призовал баща му за президент на окръга в Акра и запечатал майка му и баща му в храма Солт Лейк. Аз не знаех нищо за това, което току що ви споделих относно този мисионер или семейството му, но Господ знаеше и вдъхнови един президент на мисия за един мисионер, на когото да даде едно паметно преживяване и свидетелство. На събранието, старейшина Апайа каза прекрасна молитва и допринесе със смирението си за срещата, на която старейшина Максуел учи мисионерите за качествата на Исус Христос. Всички, които бяха там, никога няма да забравят чувствата на любов, които изпитаха към своя Спасител. Братя и сестри, имам свидетелство в сърцето си, че Бог, нашият Небесен Отец, и Исус Христос познават всеки един от нас и ни обичат. Не съм сигурен дали напълно разбирам как, но аз просто знам и от опит съм разбрал, че това е така. Приканвам всеки един от нас, в личната ни служба на семейството, и ближните ни, да приемем топлата покана на Спасителя, да дойдем при Него, един по един, и да станем съвършени в Него. Споделям това свидетелство и надежда в името на Исус Христос, амин.