Живите пророци, ясновидци и откровители Старейшина Денис Б. Нюншуондър От президентството на Седемдесетте „Съществува все по-голяма пропаст между стандартите на света и тези на Евангелието и Божието царство и . . . живите пророци винаги ще учат на Божиите стандарти.“ Братя, тази вечер бих искал да споделя с вас едно преживяване, което е много значимо за мен. На неделната следобедна сесия на общата конференция на 6 април 1986г., се проведе тържествено събрание, целта на което беше да се подкрепи Езра Тафт Бенсън като пророк, ясновидец и откровител, и тринайсети президент на Църквата. Всички членове на Църквата бяха поканени да участват, в Табернакъла или чрез средствата на радиото или телевизията. Нашето семейство прие поканата да участва от своя дом. С изключение на един син, който тогава служеше на мисия, присъствахме всички - един висш свещеник, един свещеник, един дякон, единайсетгодишен син и съпругата ми ЛиАн. Според указанията и посочения ред, всеки един от нас, носителите на свещеничеството, стана, а след това станахме всички заедно като семейство, за да подкрепим президент Бенсън. Защо Господ призовава пророци, ясновидци и откровители и как ги подкрепяме ние? Основната отговорност на пророците, ясновидците и откровителите, всички от които притежават апостолска власт, е да дават сигурно свидетелство за името на Исус Христос на целия свят. Това основно призование да бъдат специални свидетели за Неговото име винаги е съществувало, когато на земята е имало апостоли. Това свидетелство, давано от Светия Дух чрез откровение, било сърцето на Новия завет и е сърцето на Църквата днес. В деня на петдесятницата Петър дал чисто свидетелство, че Исус от Назарет бил „предаден . . . разпна[т] и уби[т]“ и че бил „възкресен, като „развърза[л] болките на смъртта“, за което те, апостолите, били свидетели.1 Това свидетелство за Исус Христос, дадено от жив апостол, било толкова силно, че сърцата на хората се обърнали и около три хиляди души били кръстени за изкупление на своите грехове. Четем, че тези новопокръстени „постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите“.2 Тази история в книгата Деянията на апостолите придава дълбоко духовно значение на думите, които Павел по-късно написал на ефесяните, че тези, които приемат Евангелието, стават членове на Божието семейство и са „съградени върху основата на апостолите и пророците, като е крайъгълен камък сам Христос Исус“.3 В тази евангелска епоха на възстановяването, пророкът Джозеф Смит учел, че: „основните принципи на нашата религия са свидетелствата на апостолите и пророците за Исус Христос - че Той умря, че беше погребан и възкръсна на третия ден и се възнесе в небесата; и всичко останало, свързано с нашата религия, е само добавка към това.4 В синхрон с тази божествено възложена отговорност - да дават сигурни свидетелства за името на Исус Христос на целия свят, живите апостоли от наши дни дават своето свидетелство. В прокламацията Живият Христос те заявяват възстановяването на Неговото свещеничество и Църква, свидетелстват за второто Му пришествие и „даваме свидетелство, като Негови апостоли, ръкоположени по надлежния ред, че Исус е живият Христос, безсмъртният Божий Син“.5 Древните, както и съвременните апостоли, дават свидетелство за името на Исус Христос, тъй като: „Не ще бъде дадено никакво друго име, нито друг някакъв път или средство, чрез които спасението може да дойде при чедата човешки, а само в и чрез името на Христа, Господа Всемогъщи“.6 Второ, пророците, ясновидците и откровителите преподават Божието слово ясно, за да могат всички Негови деца да имат полза от него и да бъдат благословени чрез послушание на техните учения. Президент Хинкли е написал следното за Джозеф Филдинг Смит: „Той говореше прямо и недвусмислено. Такава е мисията на пророка“.7 Нуждата от учители-пророци, които знаят разкритото Божие слово и които го говорят директно и без извинения, е важна в наши дни, както е била важна и винаги преди. В един объркан свят на противоречиви идеи, променливи ценности и егоистично желание за власт, е добре да разгледаме внимателно разговора между Филип и човека от Етиопия. Докато този човек четял писанията, Филип се завтекъл към него и попитал: „Разбираш ли какво четеш? А той рече: Как да разбера, ако не ме упъти някой?“.8 Алма учил народа на Господ следното: „Не повярвайте никому да ви бъде учител или проповедник, освен ако той не е Божий човек, не ходи в Неговите пътища и не спазва заповедите Му . . . и никой не беше посвещаван, ако не беше праведен човек. Ето защо те бдяха над людете си и ги подхранваха с неща, принадлежащи на праведността“.9 Тези думи описват съвършено пророците, ясновидците и откровителите, които водят тази църква. Те говорят словата Божии с яснота, власт и разбиране. Трето, ние подкрепяме петнадесет души не само като пророци и откровители, но и като ясновидци. Присъствието на ясновидци сред нас е нещо, за което не се говори много, и въпреки това, способността да се вижда отвъд настоящето, придава сила и власт на свидетелствата и преподаването на апостолите. Позовавам се на два стиха, които говорят за това важно и единствено по рода си призование. Амон учи цар Лимхи в Книгата на Мормон, че „гледачът може да узнава за неща, които са минали, а също и нещата, които ще дойдат и чрез тях всичко ще бъде открито . . . и неща, които не са познати, ще бъдат сторени знайни чрез тях . . . които другояче не биха могли да бъдат узнати“.10 В Скъпоценна перла четем, че Господ учил Енох да намаже очите си с кал и да ги измие, за да прогледне. Енох направил това. „И той видя неща, които не се виждаха с естествени очи; и от там тръгна вестта по земята; ясновидец е издигнал Господ сред Своя народ“11 На въпроса какво нашите съвременни ясновидци правят известно, което иначе не би могло да бъде известно и какво виждат те, което не може да бъде видяно от естественото око, аз отговарям много просто. Слушайте, размишлявайте и с молитва погледнете към това, на което учат те и това, което правят. Когато правите това, пред вас непрестанно ще се разкриват много неща и в тях ще бъде отговорът на този въпрос. Сега се връщам към преживяването на моето семейство, свързано с тържественото събрание. Когато гласуването приключи, президент Хинкли, който го водеше, каза: „Благодаря ви, братя и сестри, за вашия вот на подкрепа. Чувстваме, че вие ни подкрепяте не само с ръце, но и с вашите сърца, вяра и молитви, от които ние се нуждаем толкова много и се молим да продължавате да правите това“.12 Братя, нашият вот на подкрепа за пророците, ясновидците и откровителите не се състои само от вдигането на ръка, а по-скоро от нашата смелост, свидетелство и вяра в това да ги слушаме, да обръщаме внимание на думите им и да ги следваме. Но аз се питам, ако това е толкова ясно, защо е толкова трудно? За това може да се намерят много отговори, но мисля, че всъщност отговорът е само един. Това, че ни е трудно, до голяма степен може да се отдаде на нашето желание да бъдем по-скоро приемани от света, отколкото от Бог. Ученията на живия пророк често пъти са противоположни на светските тенденции. Ние, като светии от последните дни и носители на Божието свещеничество, трябва да разберем, че съществува все по-голяма пропаст между стандартите на света и тези на Евангелието и Божието царство и че живите пророци винаги ще учат на Божиите стандарти. Колкото и да ни се иска Евангелието да се приспособи към света, това не може да стане, никога не се е случвало, няма и да се случи. Толкова голяма част от нашия модерен свят се основава на грижите за собствените интереси, бързите печалби и удоволетворение и желанието да бъдем приети от обществото на всяка цена. Евангелието и Божието царство са толкова повече от това. Сред качествата, които Бог цени, са дълготърпението, издръжливостта, любезността и братската любов, никое от които не е кратко-трайно и не се развива за един момент. Братя, това да имаме сред себе си живи пророци, ясновидци и откровители и да не ги слушаме е все едно да ги нямаме. Пророкът Яков се надявал, че думите, написани с толкова трудности на плочите от праведни хора, ще бъдат приети от техните деца, с изпълнени с благодарност сърца и че те ще могат да се учат от тях „с радост, а не със скръб“.13 Нека бъдем достатъчно мъдри и да правим това и с думите на живите пророци, ясновидци и откровители от наше време. Аз давам свидетелство за силата, която Единението на Исус Христос има, да спасява. Давам свидетелство за живите апостоли, пророци, ясновидци и откровители. В името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Деянията 2:23-24, вж. също стих 32. 2.Деянията 2:42. 3. Ефесяни 2:20. 4. Teachings of the Prophet Joseph Smith, sel. Joseph Fielding Smith (1976), 121. 5. „Живият Христос - свидетелството на апостолите“, Лиахона, април 2000, 3. 6. Мосия 3:17 7. Teachings of Gordon B. Hinckley, (1997), 525. 8. Деянията 8:30-31. 9. Мосия 23:14, 17-18. 10. Мосия 8:17 11. Мойсей 6:36, вж. също стих 35. 12. Ensign, May 1986, 75. 13. Яков 4:3.