Старейшина Робърт Д. Хейлс
От Кворума на дванадесетте апостоли
„Нашето кръщение и утвърждаване са портата към Неговото царство. Когато влезем, ние сключваме завет да бъдем от царството Му, завинаги!“
Каква радост е за мен да мога да бъда в този красив конферентен център днес, за да проповядвам и да свидетелствам на хората, които желаят да чуят словото Господно, след възстановяването ми от три тежки операции, които ме възпрепятстваха да говоря на последните две конференции.
През изминалите две години очаквах да получа от Господ уроците на смъртността, които да науча през периодите на физическа болка, духовно страдание и размисъл. Научих, че постоянната, силна болка има изключителна свещена и пречистваща сила, която ни кара да се смирим и да се доближим до Духа Божи. Ако слушаме и се подчиняваме, ще бъдем направлявани от Неговия Дух и ще изпълняваме волята Му в ежедневните си начинания.
Имало е моменти, когато съм задавал директни въпроси в молитвите си, като например: „Какви уроци искаш да науча от тези преживявания?“. Докато изучавах писанията през този критичен период от живота си, завесата бе тънка и аз получавах отговорите, които бяха записани в живота на други хора, които са преминали през още по-тежки изпитания. „Сине Мой, мир на душата ти; твоите тревоги и страдания ще бъдат само един кратък миг; Тогава, ако издържиш достойно, Бог ще те възвиси“ (Учение и завети 121:7-8). Мрачните моменти на депресия бяха бързо разсейвани от светлината на Евангелието, когато Духът ми носеше мир и утеха, уверявайки ме, че всичко ще бъде наред. Няколко пъти аз казах на Господ, че със сигурност съм научил уроците, които е трябвало да науча, и че няма да е необходимо да изтърпявам повече страдания. Такива искрени молитви изглежда не помагаха, защото ми бе разяснено, че този процес на пречистване, ще продължи толкова дълго, колкото Господ поиска, и по начин, който Той е определил. Едно нещо е да проповядваш: „Нека бъде Твоята воля“ (Матея 26:42). Съвсем друго е да го изпиташ. Също така научих, че няма да бъда оставен да се справям сам с тези изпитания и премеждия, а че ще получа помощта на ангели хранители. Бях заобиколен от хора, които бяха почти като ангели, приели формата на доктори, сестри и най-вече моята скъпа спътничка в живота, Мери. Понякога, когато Господ пожелаеше, аз бях утешаван от посещенията на небесни пратеници, които ми носеха утеха и непрестанна увереност в моменти на нужда.
Въпреки, че личните ми страдания не могат да се сравнят с агонията на Спасителя в Гетсимания, аз получих по-задълбочено разбиране за Неговото Единение и изпитание. В момента на агония, Той помолил Отца: „Ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“ (Матея 26:39). Неговият Отец в небесата изпратил ангел, който да Го подкрепя и утешава в този момент на нужда (вж. Лука 22:43).
Исус избрал да не напусне този свят, докато не издържи всичко докрай и не приключи Своята мисия за човечеството, за която бил изпратен. На кръста на Голгота, Исус предал Духа Си на Своя Отец с простите думи: „Свърши се“ (Йоана 19:30). След като издържал докрай, Той бил освободен от смъртността.
Ние също трябва да издържим докрай. Книгата на Мормон учи: „Ако човек не устои до края, следвайки примера на Сина на живия Бог, той не може да бъде спасен“ (2 Нефи 31:16).
Преживяванията ми през последните две години ме направиха по-силен духовно и ми дадоха кураж да свидетелствам по-смело пред света за съкровените чувства на сърцето си. Стоя пред вас днес, решен да проповядвам евангелските принципи като пророците от древността, без да се страхувам от човеците, като говоря ясно и просто и уча на обикновените евангелски истини.
В този дух бих искал да говоря за обредите на кръщението и получаване дара на Светия Дух, които ни отвеждат от света в царството Божие.
Съществува един познат израз: „да бъдеш в света, но да не си от света“ (вж. Йоана 17:11, 14-17). Нашето смъртно съществуване е необходимо, за да се изпълни плана на спасението. Следователно трябва да живеем в този свят, но също така трябва да се противопоставяме на светските влияния, които ни заобикалят непрекъснато.
Исус учил: „Моето царство не е от този свят (Йоана 18:36). Тези думи ме подтикнаха да размишлявам по-задълбочено относно Неговото царство. Стигнах до заключението, че когато бъдем кръстени чрез пълно потапяне във вода от човек, който има необходимата свещеническа власт и изберем да следваме нашия Спасител, ние влизаме в Неговото царство и ставаме част от него. Разбираме ли наистина какво означава да бъдем в Неговото царство и да бъдем от него?
За да бъдем от царството Божие, ние трябва да се вслушаме в съвета на Спасителя: „Следвайте Ме“ (2 Нефи 31:10). Нефи учил, че ние следваме Исус, като спазваме заповедите на Небесния Отец. Затова, мои възлюбени братя, можем ли да следваме Исуса, ако не сме готови да спазваме заповедите на Отца?“
При кръщението ние сключваме завет с нашия Небесен Отец, че желаем да влезем в Неговото царство и да спазваме заповедите Му от сега нататък, независимо, че продължаваме да живеем в света. Книгата на Мормон ни напомня, че кръщението ни е завет да „бъдем свидетели Божии по всяко време и навсякъде, където може да се намирате, даже и до смърт, за да може да бъдете изкупени от Бога и бъдете причислени към онези от първото възкресение, та да можете да имате вечен живот“ (Мосия 18:9; добавен курсив).
Когато разберем своя кръщелен завет и дара на Светия Дух, животът ни ще се промени и ние ще изпитаме пълна преданост към царството Божие. Когато се сблъскаме с изкушения, ако се вслушваме, Светият Дух ще ни напомни, че сме обещали да си спомняме за Спасителя и да се подчиняваме на Божиите заповеди.
Президент Бригъм Йънг казал: „Всички светии от последните дни встъпват в новия и вечен завет, когато влязат в Църквата. Те сключват завет да престанат да поддържат, подкрепят и обичат царството на дявола и царството на света. Те встъпват в новия и вечен завет да подкрепят царството Божие и никое друго царство. Те се заклеват най-тържествено, пред небесата и земята, . . . че ще поддържат истината и праведността, вместо неправдата и лъжата и че ще изграждат царството Божие, вместо царствата на света“ (Teachings of Presidents of the Church: Brigham Young [1997], 62-63).
Влизането в царството Божие е толкова важно, че Исус бил кръстен, за да ни покаже „стеснеността на пътеката и тяснотата на портата“ (2 Нефи 31:9). „Не знаете ли, че Той бе свят? Но макар че е свят, Той показва на чедата човешки, че според плътта Той се смирява пред Отца и свидетелства на Отца, че ще Му се подчинява в спазването на заповедите Му“ (2 Нефи 31:7).
Роден от смъртна майка, Исус бил кръстен, за да изпълни заповедта на Своя Отец, че синовете и дъщерите Божии трябва да се кръстят. Той даде пример за всички нас, за да се смирим пред нашия Небесен Отец. Ние всички сме поканени да влезем във водите на кръщението. Той бил кръстен, за да засвидетелства на Своя Отец, че ще бъде покорен в спазването на Неговите заповеди. Той бил кръстен, за да ни покаже, че трябва да получим дара на Светия Дух (вж. 2 Нефи 31:4-9).
Когато следваме примера на Исус, ние също демонстрираме, че ще се покаем и ще се подчиняваме на заповедите на нашия Отец в небесата. Ние се смиряваме със съкрушено сърце и каещ се дух, когато признаваме греховете си и търсим опрощение за нашите прегрешения (вж. 3 Нефи 9:20). Сключваме завет, че желаем да вземем върху си името на Исус Христос и винаги да си спомняме за Него.
„Защото портата, през която трябва да влезете, е покаянието и кръщението с вода; и тогава идва опрощението на греховете ви чрез огън и чрез Светия Дух.
И тогава вие сте в тази стеснена и тясна пътека, която води към вечен живот“ (2 Нефи 31:17-18).
Това е обещанието, което ни е било дадено, когато сме дошли в царството чрез кръщение и чрез полагане на ръце върху главите ни, когато ни е бил даден дарът на Светия Дух и сме били утвърдени за членове на Църквата на Исус Христос на светите от последните дни, което означава, че сме станали „съграждани на светиите“ в „Божието семейство“ (вж. Ефесяните 2:19) и че ще трябва да ходим в нов живот (вж. Римляните 6:4).
Не можем да се отнасяме лекомислено към закона, който ни е бил даден, да учим децата си на учението за покаянието, на вяра в Христос, Сина на живия Бог и на получаването дара на Светия Дух, когато станат на осем години, възрастта, от която според Бог ставаме отговорни за делата си. Ние трябва да се стараем още повече да учим децата и внуците си да разбират какво означава да влезеш в царството Божие, защото ще отговаряме за това. Много членове на Църквата не разбират напълно какво се е случило, когато са влезли във водите на кръщението. За нас е много важно да разберем прекрасния дар на опрощение на греховете, но има и нещо много повече. Разбирате ли и дали децата ви разбират, че когато са били кръстени, те са се променили завинаги? По-възрастните хора, които се кръщават в Църквата, по-добре осъзнават тази трансформация, защото усещат разликата, когато идват от света и встъпват в царството Божие.
Когато бъдем кръстени, ние вземаме върху си святото име на Исус Христос. Този момент е един от най-важните в живота ни. Въпреки това, понякога ние преминаваме през него, без да имаме пълно разбиране.
Колко от нашите деца, колко от нас, наистина разбират, че когато се кръстим, ние вземаме върху си не само името на Христос, но също така и че приемаме закона на послушание?
Всяка седмица по време на събранието за вземане на причастието обещаваме да помним единителната жертва на нашия Спасител, когато подновяваме своя кръщелен завет. Обещаваме да правим това, което е направил Спасителят, да се подчиняваме на Отца и винаги да спазваме заповедите Му. Благословията, която получаваме в замяна, е винаги да имаме спътничеството на Светия Дух с нас.
Дарът на Светия Дух, който ни е бил даден, когато сме били утвърдени, ни дава възможността да различим щедростта и безкористността на Божието царство от егоизма на света. Светият Дух ни дава сила и кураж да живеем по начините на царството на Бог, а също така ни свидетелства за Отеца и Сина. Когато се подчиняваме на волята на нашия Отец в небесата, безценният дар на Светия Дух ще бъде непрестанно с нас.
Ние се нуждаем от Светия Дух, който да бъде наш постоянен спътник, за да ни помага да правим ежедневно правилни избори и решения. Нашите млади мъже и жени биват бомбардирани с грозните неща на света. Спътничеството на Духа ще им даде силата да устоят на злото и, когато е необходимо, да се покаят и да се върнат на правата и тясна пътека. Никой от нас не е имунизаран срещу изкушенията на противника. Всички ние се нуждаем от подкрепата, която можем да получим от Светия Дух. Майките и бащите трябва с молитва да приканват Светия Дух да обитава в осветените им домове. Дарът на Светия Дух помага на членовете на семейството да правят мъдри избори, избори, които ще им помогнат да се върнат със семействата си при своя Отец в небесата и Неговия Син, Исус Христос, за да живеят с тях завинаги.
Светите писания потвърждават, че хората, които истински са били обърнати във вярата, правят нещо повече от това просто да изоставят съблазните на света. Те обичат Бог и ближните си. Сърцата и умовете им са фокусирани върху единителната жертва на Спасителя. От момента на своето обръщане във вярата, Енос, Алма младши, Павел и другите като тях се отдали от все сърце на задачата да заведат себе си и ближните си при Бог. Светската власт и богатство загубили предишната си значимост от. Синовете на Мосия се отказали от земното царство и рискували живота си в името на другите. Тези верни синове били водени от надеждата, че ще могат да помогнат за спасението на поне една душа, като по този начин спечелили за себе си и своите братя място във вечното царство на Бог.
Като избираме да бъдем в Неговото царство, ние се отделяме, без обаче да се изолираме, от света. Обелеклото ни трябва да бъде скромно, мислите непорочни, а езикът чист. Филмите и телевизионните предавания, които гледаме, музиката, която слушаме, списанията и вестниците, които четем, трябва да бъдат вдъхновяващи. Ние ще си избираме приятели, които насърчават постигането на вечните ни цели и ще се отнасяме добре с останалите. Ще избягваме пороците на неморалността, хазарта, тютюна, алкохола и незаконните медикаменти. Неделните ни занимания трябва да отразяват заповедта на Бог да помним неделния ден и да го пазим свят. Ние ще следваме примера на Исус Христос в начина, по който се отнасяме с другите. Ще живеем достойно, за да влезнем в дома на Господ.
Ще бъдем пример „на вярващите . . . в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота“ (1 Тимотея 4:12).
Ние ще изпитаме „голяма промяна в сърцата, та да нямаме повече склонност да вършим зло, а да вършим добро непрестанно.“ Ние ще спазваме нашия „завет с нашия Бог да вършим волята Му и да се подчиняваме на заповедите Му във всички неща . . . във всичките оставащи ни дни“ (Мосия 5:2, 5).
Ще покажем, че „сте готови да бъдете наречени Негов народ и сте готови да носите един другиго тегобите си, за да може да са леки; да, и сте готови да скърбите с онези, които скърбят; да, и да утешавате онези, които се нуждаят от утешение“ (Мосия 18:8-9).
Насърчавам всички родители да подготвят своите деца, а мисионерите да подготвят обърнатите във вярата хора, които обучават, за свещения обред на кръщението. Учете ги за неговата важност, така че кръщението им да остави в тях дълбок духовен спомен до края на живота им. Водете ги на събранията за причастието всяка седмица, за да подновяват своя кръщелен завет чрез обреда на причастието. Бъдете добър пример, който те да следват. Учете ги, че благодарение на кръщението и дара на Светия Дух, мирогледът им ще се промени. В сърцата и умовете им трябва да настъпи могъща промяна, така че да могат да се отвърнат от изкушенията на света и от този момент нататък да отдадат своето „сърце, съзнание и сила“ (Учение и завети 4:2) на това да бъдат съграждани в царството Божие.
Изпитвам огромна благодарност за своето кръщение и утвърждаване Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Благодарен съм за духовната сила и напътствия, които дарът на Светия Дух ми е предоставял през целия ми живот. Благодарен съм за добрите родители и учители, които ми внушиха колко важно е кръщението, така че спомените и чувствата за това събитие са ми оказвали непрестанно влияние през целия ми живот.
Свидетелствам за божествеността на Евангелието, което е било възстановено в тези последни дни. Свидетелствам за Единението на Исус Христос и за ефикасността и силата на свещеничеството и неговите евангелски обреди. Моля се, всички ние като членове на Неговото царство да разберем, че нашето кръщение и утвърждаване са портата към това царство. Когато влезем, ние сключваме завет да бъдем от царството Му, завинаги! В името на Исус Христос, амин.
Previous
