Ученичеството Старейшина Л. Том Пери От Кворума на дванадесетте апостоли „Ние трябва да създадем . . . процеси, които да са постоянни и продължителни и които ни доближават до Господ, нашия Спасител, за да може да бъдем зачислени между Неговите ученици.“ Майка ми много обичаше да ни възлага задачи. Докато аз, братята и сестрите ми бяхме малки, всяка съботна сутрин получавахме от нея задача , свързана с почистването на къщата. Указанията, които ни даваше, тя беше научила от майка си: „Постарайте се да изчистите много добре в ъглите и по праговете. Ако пропуснете нещо, нека то да бъде средата на стаята.“ Тя знаеше, че ако изчистим ъглите, тя никога няма да има проблеми с това, което щеше да е останало в средата на стаята. Това, което очите виждат, никога няма да бъде оставено нечисто. С течение на годините съм прилагал съвета на майка ми по много различни начини. Той особено добре може да се приложи в задачата за духовното почистване на дома. Аспектите от нашия живот, които са на обществен показ, обикновено се грижат сами за себе си, защото искаме да направим възможно най-добро впечатление. Скритите ъгли на нашия живот са местата, където има неща, за които знаем само ние и които трябва да преглеждаме особено внимателно, за да се уверим, че са чисти. Един от тези ъгли на нашия живот е специалното внимание, което отделяме на мислите. Трябва непрекъснато да бъдем нащрек за онези моменти на бездействие, когато на мислите ни се позволява да се разхождат из територии, които трябва да бъдат избягвани. В Притчи четем: „Защото каквито са мислите в душата му, такъв е и той“ (Притчи 23:7). И както е написал Юда, „[нечистите] бълнувания . . . оскверняват плътта“ (Юда 1:8). Неизбежно нашите мисли оформят живота ни. Джеймс Алън е изразил това по следния начин в своята книга „Докато човек мисли“: „Както растението израства от семето и не може да съществува без него, така и всяко действие на човека идва от скритите семена на мислите и не може да се появи без тях. Това се отнася в една и съща степен за действията, наречени ,спонтанни‘ и ,необмислени‘, и за тези, които са извършени нарочно. . . . . .В бронята на мислите, той освобождава оръжията, с които се самоунищожава. Той също така моделира оръжията, с които си изгражда небесни обиталища на радост и мир . . . Между тези две крайности стоят всички различни нюанси на характера и човекът е техен създател и господар . . . Човекът е господар на мислите, той оформя характера и придава форма на състоянието, заобикалящата го среда и съдбата“ (As A Man Thinketh, [1983], 7- 10). По-нататък господин Алън добавя: „Нека човек да промени мислите си из основи и ще се учуди от бързата промяна, която това ще предизвика в материалните условия на неговия живот. Хората си представят, че мислите могат да бъдат запазени тайни, но това не е така. Те бързо кристализират, превръщайки се в навик, а навикът се затвърдява и се превръща в обстоятелство“ (As A Man Thinketh, 33-34). Наистина, един ъгъл, който трябва да се стараем да поддържаме чист, са нашите мисли. Идеалният вариант е да държим мислите си фокусирани върху духовни неща. Вероятно друг ъгъл, който може да се напълни с прах, поради пренебрежение, се отнася до сериозните напътствия, които даваме на семействата си. Президент Кимбъл е подчертал своите притеснения със следните думи: „Нашият успех, като отделни хора и като Църква, до голяма степен ще се определя от това доколко вярно ще се отдадем на живота, воден според Евангелието, в домовете си. Чак когато ясно разберем какви са отговорностите на всеки човек и ролята на семействата и домовете, ние можем правилно да разберем, че свещеническите кворуми и помощните организации, дори районите и коловете, съществуват най-вече, за да помагат на членовете да живеят според Евангелието в дома си. Тогава можем да разберем, че хората са по- важни от програмите и че църковните програми трябва винаги да подкрепят и никога да не отдалечават членовете от семейните дейности, чийто фокус е Евангелието. . . Всички трябва да работят заедно, за да превърнат дома в място, където обичаме да бъдем, място за слушане и учене, място, на което всеки член да може да намери взаимна любов, подкрепа, разбиране и окуражение. Повтарям, че нашият успех, като отделни хора и като Църква, до голяма степен ще [зависи от] това доколко вярно ще се отдадем на живота, воден според Евангелието, в дома си“ („Living the Gospel in the Home,“ Ensign, May 1978, 101). Моят главен съвет към вас е да създадем навици, които окуражават духовното почистване на дома - процеси, които да са постоянни и продължителни и които ни доближават до Господ, нашия Спасител, за да може да бъдем зачислени между Неговите ученици. Основната цел на нашата земна подготовка е да се подготвим да срещнем Бог и да наследим благословиите, които Той е обещал на Своите достойни деца. Спасителят ни е дал пример по време на земната Си служба и окуражил тези, които Го следвали, да станат Негови ученици. Ето какво е написано за ученичеството: „Думата desciple идва от латински [и означава] човек, който се учи. Ученик на Христос е човек, който се учи да бъде като Него - учи се да мисли, да чувства и да действа [като] Него. Да бъдеш истински ученик, да изпълняваш задачата да се учиш, е най-трудният процес, известен на човека. Нищо друго не може да се сравни с него . . . и по отношение на изискванията, и по отношение на наградите. Да си ученик, означава да претърпиш пълна промяна от състоянието на естествен човек до това на светия - човек, който обича Господ и Му служи с цялото си сърце, възможности, ум и сила“ (Chauncey C. Riddle, „Becoming a Desciple,“ Ensign, Sept. 1974, 81). Спасителят е обяснил на тези, които ще Го последват, каква е същността на ученичеството, като казал: „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си и нека Ме последва. И човек да дигне кръста си, е да се отрече от всякакво неблагочестие и от всяка светска похот, и да спазва Моите заповеди“(Матея 16:24, Преводът на Джозеф Смит в бележка d). „Не нарушавайте Моите заповеди, за да спасите своя живот; защото който спаси живота си в този свят, ще го загуби в идния. И който загуби живота си в този свят в Мое име, ще го намери в идния. Затова, оставете света и спасете душите си“ (Преводът на Джозеф Смит, Матея 16:27-29, Bible appendix). Когато духът победи плътта, плътта става служител, вместо господар. Когато сме изчистили ъглите от светските неща и сме готови да бъдем покорни пред Господ, тогава можем да получим Неговото слово и да спазваме Неговите заповеди. Драматична промяна настъпва в живота на хората, когато те наистина се посветят на това да станат ученици на Господ. Един от най-ярките примери, за който мога да се сетя от писанията, е обръщането във вярата на младия Алма и промяната, която настъпила в самото му изражение, когато станал ученик на Господ. Помнете, Алма и синовете на Мосия били броени сред невярващите. Алма бил красноречив човек и можел да говори ласкателства на хората. Подвел много хора да вършат различни баззакония. Той станал голяма спънка за Църквата, тъй като съблазнявал сърцата на хората и пораждал разногласия сред тях. Но благодарение на смирените молби на баща му, един ангел им се явил, докато те вършели своите лоши дела. Алма бил толкова учуден, че паднал на земята и ангелът му заповядал: „Алма, вдигни се и излез напред, понеже защо ти преследваш църквата Божия? Защото Господ е казал: Това е Моята църква и Аз ще я установя, и нищо не ще я повали, освен прегрешението на Моя народ“ (Мосия 27:13). Той бил толкова слаб, че не можел да вдигне крайниците си и трябвало да бъде носен. Освен това, онемял. Бил донесен пред баща си. Баща му се зарадвал и призовал хората да се молят за сина му. „И стана така, че след като бяха постили и се бяха молили в продължение на два дена и две нощи, крайниците на Алма получиха сила и той се вдигна, и започна да им говори, като ги увещаваше да се успокоят: Защото, каза той, аз съм се покаял за греховете си и съм изкупен от Господа; ето, роден съм от Духа“ (Мосия 27:23-24). След това той разказал за голямата скръб и страдание, през които преминал, когато разбрал, че е отхвърлен от Божието царство. Спомнил си за ученията на баща си и помолил Господ да го пощади. Сега виждаме драматичната промяна, когато той става ученик на нашия Изкупител. „И стана така, че оттогава нататък Алма и всички, които бяха с него, когато ангелът се появи, започнаха да поучават людете, като обикаляха из цялата страна, разгласявайки на всички люде това, което те бяха чули и видели, проповядвайки словото Божие сред много горест, бидейки жестоко преследвани от онези, които бяха невярващи, и удряни от много от тях“ (Мосия 27:32). В историята на пионерите от моето семейство има много разкази за благородни души, които са демонстрирали отличителните черти на истинското ученичество. Прадядото на моите деца бил смел ученик на Исус Христос. Той произлизал от семейство на богати земевладелци в Дания. Като най-облагодетелстван син, той щял да наследи земята на своя баща. Той се влюбил в една красива млада жена, която нямала същото обществено положение като неговото семейство. Бил посъветван да не продължава връзката. Той не бил склонен да последва съвета на своето семейство и при едно от посещенията си при нея, открил, че цялото й семейство се е присъединило към Църквата. Отказал да изслуша учението, което те били приели, и на висок глас й казал да избира Църквата или него. Тя смело заявила, че няма да се откаже от религията си. Когато получил такова твърдо заявление, той решил, че трябва да изслуша ученията, които били толкова важни за нея. Скоро след това бил докоснат от Духа и също се обърнал в Евангелието. Когато, обаче, уведомил родителите си за решението да се присъедини към Църквата и да се ожени за тази млада жена, те му се разсърдили и го накарали да избира между своето семейство, с неговото богатство, и Църквата. Той оставил удобствата, които познавал през целия си живот, присъединил се към Църквата и се оженил. Те веднага започнали да се подготвят да напуснат Дания и да пътуват до Сион. Сега, без подкрепата на семейството си, той трябвало да работи много на каквато работа намерел, за да спести пари за пътуването до новите земи. След като се трудил усърдно една година, спестил достатъчно за пътуването. Точно когато били готови да тръгнат, президентът на техния клон дошъл при тях и казал, че има едно семейство, което има по-големи нужди от него и съпругата му. Помолили го да даде това, което е спестил, за да може нуждаещото се семейство да отиде в Сион. Ученичеството изисква жертви. Те дали своите спестявания на нуждаещото се семейство и започнала още една година на тежък труд, за да се спестят пари за пътуването. В крайна сметка те пристигнали в Сион, но не и преди да направят още много жертви, присъщи на истинското ученичество. Един млад богат мъж бил подложен на едно от най-трудните изпитания на ученичеството, когато му било казано: „Продай все що имаш и раздай го на сиромасите . . . дойди и Ме следвай“ (Лука 18:22). За мнозина от нас точно толкова трудно изпитание е да изоставим своите лоши навици и светски мисли, за да нямаме конфликти и да не правим компромиси със своето посвещение за служба на Господ. Като истински ученици на Христос, нека нашият живот да отразява Неговия пример. Нека да вземем върху си името Му и да бъдем свидетели Божии по всяко време и навсякъде (вж. Мосия 18:9). Освен това, нека Бог да ни благослови, за да можем искрено да желаем да извършим духовното почистване на нашите домове, като достигнем до всички ъгли, изчиствайки всички онези неща, които биха ни попречили да бъдем достойни ученици на Господ, за да можем да се движим напред в нашата служба на Него, който е наш Спасител и Цар, смирено се моля, в името на нашия Господ, Исус Христос, амин.