Сега е времето Старейшина М. Ръсел Балард От Кворума на дванадесетте апостоли „Ако не . . . учим другите по собствено желание за възстановяването на Евангелието на Исус Христос чрез пророка Джозеф Смит, кой ще прави това?“ През март 1839 година от мрачния затвор Либърти, пророкът Джозеф Смит посъветвал Църквата: „На земята има още много хора, които принадлежат към различни секти, партии и деноминации, които са заслепени от изкусните хитрини на хората . . . и които не са достигнали до истината, само защото не знаят къде да я намерят“ (Учение и завети 123:12). Години по-късно, на петнайсетгодишна възраст, племенникът на пророка, Джозеф Ф. Смит, бил призован да отслужи мисия на Хаваите. Ще си спомните, че той бил едва на пет години, когато неговият баща Хайръм бил убит като мъченик. Майка му Мери Филдинг починала, когато той бил само на 13 години. Когато пристигнал на остров Мауи, Джозеф се разболял тежко. Въпреки тези и други несполуки, той написал следното на старейшина Джордж А. Смит: „Готов съм да дам свидетелството си . . . по всяко време, навсякъде и при каквито и да било обстоятелства . . . готов съм да премина през всичко за тази кауза, в която съм ангажиран“ (as quoted in Joseph Fielding Smith, comp., Life of Joseph F. Smith, [1938], 176). Днес ние трябва да се запитаме, готови ли сме и имаме ли желание да преминем през всичко за тази кауза, в която сме ангажирани? Вижда ли се на лицето ни радостта от това, че водим живот според Евангелието на Христос, така както истинските ученици трябва да правят? Ако не разбираме и не учим другите по собствено желание за възстановяването на Евангелието на Исус Христос чрез пророка Джозеф Смит, кой ще прави това? Не можем да оставим задачата за донасянето на Евангелието на всички хора единствено на плещите на пълновременните мисионери. Семействата няма да бъдат укрепени и личните свидетелства няма да бъдат подсилени, кръщенията на обърнати във вярата няма да се увеличават, нито пък по-слабоактивните ще бъдат посрещнати с добре дошли при своето завръщане, докато ние като членове на Църквата не се изправим като отделни хора и заедно, с посвещение и готовност за действие, за да помогнем да се изгради Божието царство. Нашето задължение е в това да помагаме на другите, чрез силата на Духа, да опознаят и да разберат ученията и принципите на Евангелието. Всеки един трябва да почувства, че ученията за Възстановяването са истинни и имат голяма стойност. Всеки, който приеме посланието, трябва да се старае да живее според Евангелието, като сключва и спазва свещени завети и като участва във всички обреди за спасението и възвисяването. Ние често си мислим за обръщането във вярата като за нещо, което се отнася само за проучвателите, но има някои членове, които все още не са напълно обърнати и на които все още предстои да усетят голямата промяна в сърцето, описана в писанията (вж. Алма 5:12). Братя и сестри, истинското и пълно обръщане във вярата е ключът към ускоряването на работата на Църквата. Ние знаем, че има по-голяма вероятност и членовете, и нечленовете да бъдат напълно обърнати към Евангелието на Исус Христос, когато имат желание да изпитат словото (вж. Алма 32:27). Това е отношение и на ума, и на сърцето, което включва желание да се познава истината и готовност да се действа според това желание. За тези, които са проучватели в Църквата, експериментът може да се състои просто в даване на съгласие да четат от Книгата на Мормон, да се помолят във връзка с нея и искрено да се опитват да разберат дали Джозеф Смит е бил Господен пророк. Истинското обръщане във вярата идва чрез силата на Духа. Когато Духът докосне сърцето, то се променя. Когато отделните хора, членове или проучватели, чувстват, че Духът работи с тях, или когато видят доказателството за любовта и милостта на Господ в своя живот, те биват назидавани и подсилени духовно и вярата им в Него нараства. Тези преживявания с Духа идват по естествен път, когато човек е готов да изпитва словото. Така ние достигаме до там да чувстваме, че Евангелието е истинно. Най-значителното доказателство в нашия живот за обръщането ни във вярата и за това какво чувстваме във връзка с Евангелието, е нашето желание да го споделяме с другите и да помагаме на мисионерите да намерят някого, когото да обучават. Вероятността за трайно обръщане във вярата нараства до голяма степен, когато човек, който не е член, има приятел или роднина, който излъчва радостта, идваща от членството в Църквата. Влиянието, оказвано от членовете на Църквата, е много силно. Вярвам, че затова президент Хинкли ни е казал да се погрижим всеки да има приятел (вж. „Новопокръстените и младите мъже“, послание на Първото президентство, май 1997г.). Ето един важен ключ към успеха в придвижването на Господното дело напред. Като активни членове на Църквата, и особено като ръководители в свещеничеството и помощните организации, ние трябва да правим повече, за да подпомагаме процеса на обръщането във вярата, задържането на членовете и връщането им към активност. Ние знаем, че верните членове имат желание да служат, но понякога забравяме важните резултати, които нашата вяра и дела трябва да дават в укрепването и посвещението на децата на нашия Отец на Евангелието. Епископи, вие сте ключът. Вие поставяте цели и молите съвета на вашия район да ви помага да укрепвате духовното обръщане на тези, които са проучватели в Църквата, както и на вашите членове. Окуражавайте членовете на съвета постоянно да мислят какво точно биха могли да направят, за да ви подкрепят в оказването на помощ на членовете във вашия район и техните приятели, които не са членове, да опознаят и разберат по-добре Евангелието. Какво биха могли да направят те, за да им помогнат да почувстват, че то е истинно и да ги подкрепят в усилията им да живеят според неговите принципи? Запитайте се какви точно определени неща можем да направим ние, като ръководители в свещеничеството и помощните организации, за да окуражим отделен човек или семейство да изпитат доброто слово Божие. Какво могат на направят членовете на съвета, за да се уверят, че всеки човек, който посещава нашите църковни събрания, чувства Духа и бива укрепван духовно? Ние сега се учим да се концентрираме върху важните неща на събранията на нашите съвети, но прекалено често все още фокусираме вниманието си върху най-общите неща. В кол, в който има голям успех в кръщаването и задържането на новопокръстените, пълновременните мисионери биват канени да се срещнат със съвета на района, за да се обсъдят въпросите, свързани с хората, които те обучават. Членовете на съвета търсят вдъхновение, за да определят кои ръководители и членове на района могат най-добре да помогнат на мисионерите да приобщат отделните хора и семейства и да ги доведат в Църквата. Някои от вас, епископи, чувстват, че трябва да участват във всяко начинание, което предприемат членовете на вашия съвет. Това е грешка, защото ако правите това, вие никога няма да използвате силните качества, които Бог ви е предоставил, изцяло. На общата среща на Обществото за взаимопомощ преди две седмици, сестра Шери Дю каза, че вярва, че сестрите са „скритото оръжие на Господ“. Мисля, че тя е права. Нашите сестри-ръководители имат духовна чувствителност, която им подсказва как е най-добре да подходят и да подхранват тези, които мисионерите обучават. Най-доброто място, на което да се започне напълно да се използват талантите и мъдростта на нашите сестри, е чрез установената система от съвети на Църквата. Вие можете да проявявате толкова гъвкавост в използването на събранието на съвета на района! Миналата година президент Хинкли каза следното на епископите на Църквата: „Не сте ограничени от строги правила. Дадена ви е възможност да проявявате неограничена гъвкавост. Имате право да получавате отговори на своите молитви, вдъхновение и откровение от Господ“ („Намерете агънцата, нахранете овцете“, Лиахона, юли 1999, 124). Може би в някои случаи провеждането на събрания на съвета само веднъж в месеца няма да е достатъчно, за да се концентрирате върху духовното обръщане на членовете и нечленовете, за които се грижите като духовен служител. Свободни сте да се събирате като съвет, колкото често се наложи. Неотдавна един колов президент сподели с мен затрогваща история, която показва силата на системата на съветите в изграждането на Църквата. Той каза, че и Обществото за взаимопомощ, и свещеничеството работели с едно семейство в техния кол, но не успявали да постигнат напредък с родителите. Ръководителите от неделното училище за деца намерили отговора. Родителите дали разрешение малката им дъщеря да посещава неделното училище за деца. Условието им било тя до толкова да иска да го посещава, че да е готова да ходи сама. Нямало да я карат на църква. Тъй като тя трябвало да минава през опасен квартал на града, съветът на района се погрижил някой да кара колата си до нея, докато тя карала едно старо колело до църквата. През летните жеги, в дъжда и даже в снега, тя продължила да ходи на църква. Един млад мъж, който заедно със семейството си бил назначен да я придружава в една снежна утрин, бил толкова развълнуван от посвещението на това малко момиченце, което карало колелото в снега и студа, че решил да отслужи мисия, позовавайки се на това преживяване като на повратна точка в живота му. На Коледа едно семейство от района подарило на вярното малко момиченце ново колело с десет скорости. Това толкова повлияло на родителите, че и те започнали да ходят на църква. През май 1999г. това малко момиченце било кръстено. Това, което направило кръщението още по-специално, било, че то било извършено от най-новия свещеник в района, нейния неотдавна върнат към активност баща. Епископи, за да постигнете това, за което молят Първото президентство и Кворумът на дванадесетте, вашият съвет на района трябва да получи този вид разбиране и да работи по-сплотено във великото Божие дело за постигане на безсмъртието и вечния живот на Неговите деца. Представете си силата, която би съществувала, ако всеки член на Църквата протегне ръка, за да помогне на всички членове и проучватели да се наслаждават на спътничеството на Духа. Нека всички ние да работим по-усърдно и да се погрижим Духът да присъства на всички събрания, за да донесе по-дълбоко духовно преобразяване. Това означава, че съветите на районите в особено голяма степен ще трябва да помагат на епископствата за увеличаването на благоговението на нашите събрания за причастието и за по-доброто преподаване на Евангелието на Исус Христос на всички църковни събрания. Всички ние трябва постоянно да мислим за това, че Спасителят даде Своя живот за нас. Не трябва никога да забравяме, че Той беше отхвърлен, унижаван, изтърпя неописуема агония и накрая умря, за да спаси вас и мен и целия свят от греха. Може ли някой от нас да застане пред Него някой ден и да каже, че не сме споделяли Евангелието с другите и не сме им помагали да се срещнат с мисионерите, защото сме били прекалено заети или прекалено притеснителни, или поради някаква друга причина? Това е Божието дело. Той иска ние да участваме с Него и Неговия Възлюбен Син в донасянето на Евангелието в живота на всички Негови деца. Господ ни е обещал, че нашата радост ще бъде голяма, ако доведем дори и само една душа при Него (вж. Учение и завети 18:15-16). Нека да упражняваме по-голяма вяра и да работим заедно, членове и мисионери, за да доведем още много души при Него. Нека всяко семейство в Църквата да включи в своите ежедневни семейни молитви молбата към Господ да подготви пътя за членовете на семейството и да им помогне да намерят някой, който е готов да получи посланието на възстановеното Евангелие на Исус Христос. Сега е времето членовете на Църквата да са по-смели в опитите си да достигнат до другите, за да им помогнат да разберат, че Църквата е истинна. Сега е времето да ги подкрепим чрез своите действия - нещо, което президент Хинкли ни моли да правим. Луцифер изпраща вулгарна, отвратителна, изпълнена с насилие и морално деградираща мръсотия, с намерението да унищожи духовната чувствителност на децата на нашия Отец. Ние наистина сме във война с тези, които се подиграват на Бог и отбягват истината, затова нека спазваме своите завети и да се вслушаме в призованието си за служба. Нека съберем всички сили на Господ, включително и силата на нашите собствени свидетелства. Нека те да бъдат чути от още много хора. Нека духът на президент Джозеф Ф. Смит да бъде в нашите сърца. Нека да кажем: „Готов съм да дам свидетелството си . . . по всяко време, навсякъде и при каквито и да било обстоятелства. . .“. Ще ни е от полза да правим това, като четем често историята на пророка Джозеф Смит, а след това споделяме с другите своето собствено знание, че пълнотата на вечното Евангелие на Исус Христос е била възстановена на земята. Трябва да се движим напред с обещанието, че Духът ще ни благославя да знаем какво да правим и какво да казваме, като помагаме на тези, които желаят да узнаят истината. Нека да вървим напред с повече вяра, като никога не забравяме, че Господ ще ни помогне, ако се обръщаме към Него в гореща молитва. Нашият Небесен Отец живее и обича всяко едно от Своите деца. Господ Исус Христос живее. Най-важното дело, което можем да извършваме, е да помагаме на Божиите деца да достигнат до пълно разбиране на възстановеното Евангелие на Исус Христос. Аз зная, че това е истина и свидетелствам за нея в името на Исус Христос, амин.