Старейшина Х. Алдридж Джилеспи
От Седемдесетте
„Светиите от последните дни трябва да поведат другите в освещаването на този избран ден всяка седмица.“
На вас, прекрасни, верни светии в този неделен следобед, изразявам похвала за уважението, което показвате към неделния ден, като присъствате на конференцията в този следобед, където и да се намирате.
Бяхме учени, назидавани и хранени духовно на петте сесии на тази великолепна обща конференция на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Бяхме учени „как да действаме според отделните точки от [Господния] закон и заповеди“1 и бяхме „осветени чрез това, което получихме“.2
Сега е времето да се „обвържем да действаме във всичката святост пред Господ“.3 С други думи, на основата на тази конференция, трябва да решим точно какви действия да предприемем, за да направим нужните промени в своя живот. Тези действия се наричат вяра, а промените са покаяние. Благословиите винаги следват тези два принципа. Ако не предприемем действия бързо, единственото нещо, което е можело да ни освети, ще да се превърне в наше осъждение.
Днес е неделя. Тя не свършва, когато си тръгнем от тази сесия. Тя не свършва, ако някой ни се обади по телефона или почука на вратата и ни покани да излезем да играем, да се повозим с колата, да отидем на мач или на пазар. Тя не свършва защото сме във ваканция или защото някой ни е на гости, независимо дали става въпрос за човек, който е член или не.
Господ е заповядал: „Отделете се от порочните. Спасете се. Бъдете чисти, като носите Господните съдове“.4 Съществен елемент в спазването на тази заповед е да „помни[м] съботния ден, за да го освещава[ме]“.5
Неделята продължава цял ден! В откровение, „отнасящо се в особено голяма степен за светиите от Сион“,6 Господ заявява, че неделята е дадена, за да можем да останем „неопетнени от света“.7 Тя е ден за вземане на причастието, ден „да се отдадем на Всевишния“,8 ден на „пост и молитва“,9 ден да отдадем времето, талантите и средствата си в служба на нашия Бог и нашите ближни,10 ден да „[признаем] греховете си [на нашите] братя и пред Господ“.11 Тя е също добър ден за плащане на нашия десятък и дарения от пост, ден, който да бъде отбелязан с искрена жертва що се отнася до делата и удоволствията на света. Това е ден, в който да се спазва завета за неделния ден,12 ден на „радост и молитва“,13 ден на „весели сърца и лица“.14
Исаия обещал: „Ако отдръпнеш ногата си в събота, за да не вършиш своята воля в светия Ми ден; и наречеш събота наслада . . . И Го почиташ, като . . . не търсиш своето си удоволствие . . . тогава ще се наслаждаваш в Господа“.15
Очевидно, вниманието ни е насочено към това да вършим Господната воля, а не към това да продължим да вършим работата си или да се отдаваме на своите плътски желания за развлечения или безделие.
Пророкът Спенсър У. Кимбъл ни е посъветвал: „Неделята е свят ден, в който да вършим достойни и святи неща. Въздържанието от работа и развлечения е важно, но не е достатъчно. Неделята призовава към конструктивни мисли и дела и ако човек просто се мотае без да прави нищо, той нарушава заповедта. За да се пази неделния ден свят, човек трябва да е на колене в молитва, да подготвя уроци, да изучава Евангелието, да размишлява, да посещава болните и злочестите, да спи, да чете благотворни материали и да посещава всички събрания, които се очаква от него да посети в този ден. Неизвършването на подходящите неща е прегрешение, извършено поради бездействие “.16
Нашият възлюбен пророк Гордън Б. Хинкли е казал: „Ако имате съмнения, свързани с това дали е мъдро и божествено постановено да се пази неделния ден свят . . . останете си у дома и съберете семейството си, учете го на Евангелието, наслаждавайте се на времето, прекарано заедно в неделя, елате на събранията, участвайте. Ще разберете, че принципът за пазенето на неделния ден свят е истински и носи със себе си големи благословии“.17
Исус е учил: „Съботата е направена за човека“.18 Какво означава това? Означава, че тя е направена, за да има човек радостта и щастието, които обещава Евангелието, в този ден той трябва да жертва света, да остави настрани работата си, ако това е възможно, и да спазва вечния завет за неделния ден. Господ е заповядал: „Прочее, израилтяните [което включва всички светии от последните дни] да пазят съботата . . . във всичките си поколения по вечен завет. То е знак между Мене и израилтяните завинаги“.19
Измежду всички хора по света, светиите от последните дни трябва да поведат другите в освещаването на този определен ден всяка седмица. „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите“, казал Господ, „никак няма да влезете в небесното царство“.20
До този ден, „въпросът за пазенето на неделята свята остава едно . . . от най-големите изпитания, които разделят праведния от светския и порочния човек“, е казал старейшина Брус Р. МакКонки.21
Господните обещания към тези, които пазят неделния ден свят, са толкова чудно ясни в писанията, че те оставят само един въпрос: „Би ли отхвърлил някой такива благословии, заради безвкусните, временни удоволствия на света?“. Чуйте отново думите на Йехова, които идват от планината Синай: „Съботите Ми да пазите и светилището Ми да почитате. Аз съм Господ. Ако ходите по повеленията Ми и пазите заповедите Ми и ги вършите, тогава ще ви дам дъждовете на времето им, и земята ще даде плодовете си . . . и ще ядете хляба си до насита и ще живеете безопасно в земята си . . . и нож няма да замине през земята ви . . . Аз ще погледна благоприятно към вас, ще ви направя да нарастете . . . и ще утвърдя завета Си с вас . . . Още ще поставя скинията си [която е Моят храм] между вас . . . Ще ходя между вас и ще съм вашия Бог, и вие ще бъдете Мои люде“.22
Обичам неделния ден! Той е благословил семейството ми по безброй начини. Давам свидетелство, родено от личен опит, че Господните заповеди са „истински и верни“.23
Зная, че ще бъдете по-щастливи, ще се наслаждавате на по-голямо спокойствие и ще видите, че животът ви е по-радостен, когато ставате свидетели на чудесата, които идват при всеки човек и семейство, които правят жертвата да спазват този вечен завет.
Обичам нашия Господ и Спасител. Зная, че Той живее и че това е Неговата Църква и царство на земята. Зная, че той същевременно е и справедлив и милостив Бог, който обича Своите деца с цялата нежност на мил и обичлив баща. Нека ние от своя страна да „принесем жертва на Господа, [нашия] Бог, в праведност, даже със съкрушено сърце и каещ се дух“.24 Моля се в името на Исус Христос, амин.
БЕЛЕЖКИ
1. Учение и завети 43:8.
2. Учение и завети 43:9.
3. Учение и завети 43:9.
4. Учение и завети 38:42.
5.. Изход 20:8.
6. Учение и завети 59, заглавие на раздела.
7. Учение и завети 59:9.
8. Учение и завети 59:10.
9. Учение и завети 59:14.
10. В Учение и завети 59:12 четем: „Ще принасяте вашите задължения“, което означава да отдаваме своето време, таланти, или средства.
11. Учение и завети 59:12.
12. Учение и завети 59:12.
13. Учение и завети 59:14.
14. Учение и завети 59:15.
15. Исаия 58:13-14.
16. The Miracle of Forgiveness, (1969), 96-97.
17.Teachings of Gordon B. Hinckley (1997), 559.
18. Марка 2:27.
19. Изход 31:16-17.
20. Матея 5:20.
21. Mormon Doctrine, 2nd ed. (1966), 658.
22. Левит 26:2-12.
23. Учение и завети 71:11.
24. Учение и завети 59:8.
Previous
