Да живеем според напътствията на писанията Старейшина Ръсел М. Нелсън От Кворума на дванадесетте апостоли „Ние всички се нуждаем от напътствие през живота. Получаваме го най-добре от стандартните произведения и от ученията на пророците Божии. “ Наскоро сестра Нелсън и аз бяхме в Дания за отбелязването на 150-тата годишнина на Църквата в Скандинавия. Между събранията, ние отделихме време, за да потърсим селата, в които са били родени двама от дядовците и бабите на баща ми. Те били едни от първите новопокръстени членова на Църквата в Дания. Семейството на бабата на баща ми по бащина линия живеело в западната част на страната.1 Семейството на дядо ми по бащина линия живеело в северна Дания.2 Благодарение на добрия шофьор и на превъзходната карта, ние намерихме всички градове от нашия списък и получихме безценна информация. По време на цялото пътуване, здраво стисках в ръце картата, която беше толкова важна за постигането на нашите цели. В живота, обаче, много хора пътуват без добри напътствия, без да имат познание за желаното от тях местоназначение или за това как да стигнат там. Ако, обаче, обръщаме значително внимание на пътната карта при нашите пътувания, не е ли също така разумно да обръщаме внимание на достоверните напътствия, които ни направляват в пътуването ни през живота? Следователно бих искал да говоря за това защо се нуждаем от напътствие, от къде и как да го получим. Защо се нуждаем от напътствие Въпросът защо, се фокусира върху целта на живота. Крайната цел на нашето пътуване в смъртността е била разкрита от Твореца, който казал: „Ако спазвате заповедите Ми и издържите докрай, ще имате вечен живот, който дар е най-великият от Божиите дарове.“3 Неговият дар за вечен живот се предоставя при определени от Него условия.4 Те съставляват план или ако използвам следната аналогия, една духовна пътна карта. И когато дойде нещастието, напътствието е най-необходимо. В нашето пътуване през Дания, ние поехме по едно неочаквано отклонение, което ни заведе не там, където трябваше. За да се върнем обратно на пътя, спряхме колата. Разгледахме картата много внимателно. Тогава направихме необходимите поправки в маршрута. Какво ще стане, ако се загубите и нямате карта? Представете си, че сте сами. Не знаете къде се намирате. Какво можете да направите? Викате за помощ! Обаждате се у дома! Обаждате се в Църквата! Молите се! Когато се свържете със съответния източник на помощ, разбирате, че трябва да се изкачите някъде или да завиете, за да намерите пътя. А може да се върнете до самото начало, за да сте сигурни, че ще стигнете там, където желаете. Откъде получаваме напътствие Следва въпросът откъде получаваме необходимото напътствие? Ние се обръщаме към Този, който ни познава най-добре - нашия Създател. Той ни е позволил да дойдем на земята със свободата да избираме своя път. Поради голямата Си любов, Той не ни е оставил сами. Дал ни е пътеводител - една духовна пътна карта, която да ни помогне да постигнем успех в нашето пътуване. Ние наричаме този пътеводител стандартните произведения. Те се казват, така тъй като Светата Библия, Книгата на Мормон, Учение и завети и Скъпоценната перла съдържат стандартите, според които трябва да живеем. Те ни служат като стандартни измерения, подобно на времето, теглото и мерките, които се пазят в националните комитети по стандартизация. За да постигнем целта си за вечен живот, трябва да следваме ученията в стандартните произведения и в другите откровения, получени от Божиите пророци.5 Нашият любящ Господ е предвидил нуждата ни от напътствие: „Защото тясна е портата,“ е казал Той, „и тясна е пътеката, която води към възвисяване и продължение на живота, и малцина ще го намерят.“6 Малцина намират пътя, тъй като пренебрегват божествената пътна карта, предоставена ни от Господ. Още по-сериозна грешка е да пренебрегнем Създателя на картата. Бог е заявил в първата от Своите заповеди: „Да нямаш други Богове, освен Мен.“7 При все това, плътският човек има склонността да забрави лоялността си и да се обърне към идоли. Например, ние се удивяваме на компютрите и Интернет, които правят възможно информацията да се пренася със забелижителна скорост. Ние сме истински благодарни за тези електронни помощници. Ако, обаче, им позволим да обсебят времето ни, да ни накарат да използваме погрешно своя потенциал или да отровят умовете ни с порнография, те престават да бъдат помощници и вместо това се превръщат в лъжебогове. Учителят ни е предупредил за тези, които „не търсят Господ, за да установят Неговата праведност, тъй като всеки човек върви по своя собствен път и следва образа на своя собствен Бог, който образ наподобява този на света и който в своята същност е идол.“8 Лъжебоговете могат да ни доведат единствено до задънена улица. За да имаме успех в нашето пътуване през живота, трябва да следваме божествените напътствия. Господ е казал: „Гледайте към Мен във всяка своя мисъл; не се съмнявайте, не бойте се.“9 Псалмистът също така е написал: „Твоето слово е светлината на нозете ми, и виделината на пътеката ми.“10 Следването на такъв съвет изисква не само убеждение, но също така обръщане във вярата и често покаяние. Това ще зарадва Господ, който е казал: „Покайте се, отвърнете се от идолите си; да! отвърнете лицата си от всичките си мерзости.“11 Във вашето пътуване през живота, вие се сблъсквате с много трудности и допускате някои грешки. Напътствията от писанията ви помагат да разпознаете грешката и да направите необходимите корекции. Вие преставате да вървите в погрешната посока. Внимателно изучавате пътеводната карта на писанията. Тогава продължавате, като се покаете и поправите причинените вреди - неща, които са необходими, за да поемете по „правата и тясна пътека, която води към вечен живот.“12 Братя и сестри, нашият забързан живот ни принуждава да се фокусираме върху нещата, които правим ежедневно. Развитието на характера, обаче, се постига единствено, когато се фокусираме върху нашата истинска същност. За да си поставим и изпълним тези по-велики цели, ние наистина се нуждаем от небесна помощ. Как можем да получим напътствия от писанията След като веднъж сме разбрали защо се нуждаем от напътствие и от къде да го получим, се питаме, как можем да постигнем това? Как можем да живеем истински не само „с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божията уста“?13 Ние започваме с твърдото решение да „оприличим всички свети писания за нас . . . за наша полза и поука.“14 Ако „продължим,. . . като се храним със словото на Христа и издържим докрай, ще имаме вечен живот“.15 Да се угощаваме, означава нещо повече от това да вкусваме. Да се уогощаваме, означава да се наслаждаваме. Ние се наслаждаваме на писанията, като ги изучаваме в дух на носещо ни наслада откривателство и вярно подчинение.16 Когато се угощаваме със словата Христови, те се запечатват върху „плочи от плът - на сърцето.“17 Те стават неделима част от нашата природа. Преди много години един колега медик ме порица, че не успявам да разгранича професионалните си познания от религиозните си убеждения. Тези думи ме стреснаха, тъй като не смятах, че истината трябва да се дели на части. Истината е неделима. Опасността ни дебне, когато разделяме живота си на части, говорейки за такива неща, като „моя личен живот,“ „професионалния ми живот,“ или дори „най-добрата ми страна.“ Разделянето на живота на части може да доведе до вътрешен конфликт и изтощително напрежение. За да избегнат това, много хора неразумно прибягват до пристрастяващи вещества, до търсенето на удоволствия или до това да си угаждат - неща, които на свой ред предизвикват още по-голямо напрежение и ги вкарват в порочен кръг. Вътрешният мир идва само, когато съхраним истината непокътната във всички сфери на нашия живот. Когато сключим завет да следваме Господ и да се подчиняваме на заповедите Му, ние приемаме Неговите стандарти във всяка своя мисъл, постъпка и действие. Това да живеем според стандартите на Господ, изисква да развиваме дара на Светия Дух. Този дар ни помага да разберем учението и да го прилагаме в личния си живот. Тъй като истината, дадена чрез откровение, може единствено да бъде разбрана чрез откровение,18 ние трябва да учим, молейки се. Писанията свидетелстват за силата на молитвата в нашето ежедневие. За това четем и в Притчи: „Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправи пътеките ти.“19 В Книгата на Мормон също четем: „Съветвай се с Господа във всичките си дела и Той ще те упътва за добро.“20 Когато размишлявате и се молите за принципите на учението, Светият Дух ще говори на умовете и сърцата ви.21 Събитията, за които се разказва в писанията, ще изострят вашата проницателност и сърцата ви ще попият принципите, отнасящи се за вашата ситуация. Вие развивате тези свои способности за получаване на откровения, като живеете според светлината, която вече ви е била дадена и като изучавате писанията, ръководени от чисти подбуди, с истинско намерение да „дойдете в Христа.“22 Като правите това, вашата увереност ще „става все по-силна в присъствието Божие“ и Светият Дух ще бъде ваш постоянен спътник.23 Получаването на напътствия от писанията се подпомага от задаването на уместни въпроси.24 Можете да попитате: „Какъв принцип би могъл да бъде научен от тези учения на Господ?“ Например, писанията учат, че Сътворението е било извършено в рамките на шест времеви периода.25 Принципите, които научаваме от това учение, показват, че всяко голямо начинание изисква внимателна подготовка, време, търпение, труд и никакво пестене на усилия. На следващо място ви предлагам да определите какъв стил на обучение ще ви подхожда най-много.26 Един от начините е да четете писанията от първата до последната страница. Този метод дава добра обща представа. Другите подходи също имат своите достойнства. Отделянето на внимание на определена тема или стих, допълнено чрез използване на препратките под линия и изучаването на ръководства, може да ни помогне да запалим светлината на разбирането си за Евангелието. Можем да получим напътствие, когато се борим със сериозно пре- дизвикателство в живота. Преди години, във времето на моите ранни научни изследвания в една област, която по това време бе новост в медицинската практика, един евангелски критерий за истината ми даде куражът, от който се нуждаех, за да продължа. Аз се уповавах докрай на тези стихове в Учение и завети: „Всички царства се основават на закона; И има много царства, и няма пространство, в което да няма царство, и няма царство, в което да няма пространство,. . . И на всяко царство е даден закон, и всеки закон предполага определени ограничения, както и условия.“27 Ние сме учили законите, които се отнасят до „царството“, което ни интересува и постигаме контрол над нещата, който контрол преди, поради нашето невежество, сме отдавали единствено на случайността. Ние биваме мотивирани да получим напътвствия от писанията, когато трябва да вземем важни решения, като в някои случаи трябва да избираме между възможности, които изглеждат еднакво правилни. Братята често се изправят пред такъв вид решения. В такива случаи, нието се обръщаме към писанията. Можем отново да препрочитаме стандартните произведения, като търсим проникновение за разрешаването на определен въпрос. За да можем да изучаваме писанията, ни е необходим план, който трябва да бъде спазван. В противен случай, благословиите, които са от най-голямо значение, ще бъдат оставени на милостта на нещата, които са най-незначителни. Може да е трудно да отделим време за семейно изучаване на писанията. Преди години, когато децата ни бяха у дома, те учеха в различни класове в училище. Баща им трябваше да бъде в болницата не по-късно от 7:00 часа сутринта. На семеен съвет определихме, че най-подходящото време за изучаване на писанията е 6:00 часа сутринта. По това време на малките ни деца много им се спеше, но въпреки това, те ни подкрепяха в начинанието. Понякога трябваше да събуждаме някое от децата, когато идваше редът му да чете. Няма да съм честен с вас, ако ви оставя с впечатлението, че времето, което семейството ни отделяше на писанията, имаше небивал успех. Понякога то бе по-скоро шумно небивало отколкото успешно. Ние, обаче, не се предадохме. Сега, след едно поколение, всичките ни деца са женени и имат свои собствени семейства. Сестра Нелсън и аз сме ги виждали да се наслаждават на семейното изучаване на писанията в собствените си домове. Усилията им имат много по-голям успех от нашите. Тръпки ни побиват, когато си помислим, какво би станало, ако не бяхме опитвали. 28 Ние всички се нуждаем от напътствие през живота. Получаваме го най-добре от стандартните произведения и от ученията на пророците Божии. Когато се трудим прилежно, ние ще можем да получим това напътствие и по този начин да станем достойни за всички благословии на Бог, които Той е запазил за верните Си деца. Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Gїrding, Vejrup, and Vester Nebel, in Ribe county. 2. Mїlholm, Stїre Brїndum, in Alborg county. 3. Учение и завети 14:7. 4. Вж. Учение и завети 130:21. 5. Вж. Учение и завети 1:38. 6. Учение и завети 132:22. 7. Изход 20:3. 8. Учение и завети 1:16. 9. Учение и завети 6:36. 10. Псалм 119:105. 11. Езекиил 14:6. 12. 2 Нефи 31:18; вж. също Матея 7:14; Яков 6:11; 3 Нефи 14:14; 27:33; Учение и завети 132:22. 13. Матея 4:4. 14. 1 Нефи 19:23. 15. 2 Нефи 31:20. 16. Писанията ни окуражават да живеем в съответствие с волята на нашия Учител, който е казал: „Ако отдръпнеш ногата си. . . за да не вършиш своята воля в светия Ми ден, и наречеш събота наслада, света на Господа, почитаема, и Го почиташ, като не следваш в нея своите си пътища, и не търсиш своето си удоволствие . . . Тогава ще се наслаждаваш в Господа“ (Исаия 58:13-14). Самоуважението също така се постига чрез подчинение на Божиите заповеди за целомъдрието (вж. Изход 20:14; Левит 18:22; Матея 5:28; 1 Коринтяните 6:9; 3 Нефи 12:28; Учение и завети 42:24; 59:6). 17. 2 Коринтяните 3:3. 18. Вж. също 1 Коринтяните 2:11-14. 19. Притчи 3:6. 20. Алма 37:37. 21. Вж. също Учение и завети 8:2. 22. Яков 1:7, Омний 1:26; Мороний 10:30, 32. 23. Учение и завети 121:45; вж. също стих 46. 24. Така както всяко добро нещо може да бъде използвано по неправилен начин, предупреждението, което словото ни отправя, може да бъде уместно. Писанията не съдържат отговори на всеки въпрос. Много важни истини все още предстоят да бъдат разкрити. Трябва да избягваме да обръщаме прекалено много внимание на така наречените „чудеса“. Също така внимавайте да не си измисляте свои собствени тълкувания. Слушайте живите пророци и официалните тълкувания. Не съдете останалите, тъй като това не е ваша работа. При все това, ние сме били уверени, че този, който „търси усърдно, ще намери и тайнствата Божии ще [му] бъдат разкрити чрез силата на Светия Дух“ (1 Нефи 10:19). Не забравяйте също така, че много откровения са били дадени в резултат на запитване от страна на пророка. Интересно е да се отбележи, че първата и последната книга от Стария завет поставят важни въпроси: „Пазач ли съм аз на брата си?“ (Битие 4:9), и „Ще краде ли човек от Бога?“ (Малахия 3:8). 25 Вж. Изход 20:11; 31:17; Мосия 13:19; Учение и завети 77:12; Авраам 4:31. 26. В личното си изучаване на писанията можете да пожелаете да координирате тяхното четене с учебен курс на Църквата, като програмата за Евангелско учение. Някои хора обичат да си правят картончета със стихове, които трябва да запомнят и които да използват, докато чакат за среща или събрание. 27. Учение и завети 88:36-38. 28. Личното и семейно изучаване на писанията може да включва книги, записи или други материали. Тези, които определят време за изучаване на писанията, и изпълнят това начинание докрай, ще запазят позитивния дух през целия си живот.