Не отлагайте Старейшина Хенри Б. Айринг От Кворума на дванадесетте апостоли Нефи е бил прав. Бог не дава заповеди на децата човешки‚ без да направи възможно те да се подчинят. Колкото и трудни да са обстоятелствата‚ ние можем да се покаем. Всеки от нас се е сблъсквал с проблема за сроковете. Страхът може да ни скове‚ когато осъзнаем‚ че може да не остане достатъчно време да свършим това‚ което сме обещали да свършим. Идва мисълта: „Защо не започнах по-рано?“. Господ е знаел‚ че ще бъдем изкушени да отлагаме най-важната подготовка‚ която можем да извършим в този живот. Той неведнъж ни е предупреждавал за отлагането. Разказа притчата за десетте девици‚ пет от които не напълнили лампите си за идването на младоженеца. Разказа и притчата за слугите‚ които нямали вяра‚ защото смятали‚ че техният господар ще забави идването си. Резултатите от отлагането били трагични. За петте неподготвени девици той бил следният: „После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! Отвори ни. А Той в отговор им рече: Истина ви казвам‚ не ви познавам“ (Матея 25:11-12). За слугите-безверници‚ които отлагали подготовката си‚ той бил такъв: „Господарят на оня слуга ще дойде в ден‚ когато той не го очаква‚ и в час‚ когато не знае‚ и‚ като го бие тежко‚ ще определи неговата участ с лицемерите; там ще бъде плач и скърцане със зъби“ (Матея 24:50-51). Изкушението да отлагаме покаянието идва не само в края на света‚ както се разбира от тези стихове. Това изкушение като че ли е съществувало почти винаги от началото на света и продължава през целия живот на човека. В младостта си може да сме си мислели: „Ще има достатъчно време да се тревожа за духовните неща точно преди мисията ми или преди да сключа брак. Духовните неща са за по-стари хора“. И тогава‚ в първите години на брака‚ натиска на живота‚ на работата‚ на сметките‚ на търсене на момент за почивка и възстановяване като че ли ни притискат толкова силно‚ че отлагането на изпълнението на задълженията‚ които имаме към Бог и семейството‚ отново изглежда разумно. Лесно е да си мислим: „вероятно ще има повече време за това‚ когато съм на средна възраст“. Но липсата на време не намалява през следващите години. Има да се прави толкова много и като че ли времето намалява. Като че ли петдесет и петият‚ шестдесет и петият и седемдесет и петият рожден ден не са на десет години един от друг. С остаряването идват физическите и емоционални предизвикателства. Като че ли за един час не правим толкова‚ колкото сме правили като млади. Освен това е по-трудно да бъдем търпеливи с другите‚ а те като че ли искат повече от нас. Тогава се изкушаваме да си намерим извинения да не издигнем живота си до стандартите‚ изисквани от нашите ранни завети‚ които вече толкова дълго са били пренебрегвани. Не всички попадаме в капана на бездействието‚ но го правят толкова хора‚ че всеки от нас познава поне един човек‚ когото обичаме и дори повече от това - дете‚ родител‚ приятел - някой‚ за когото се чувстваме отговорни‚ за когото ни боли и се тревожим. Тези хора са били учени на Евангелието. Те са сключили завети. И въпреки това‚ те се отклоняват към неподчинението и пренебрегват заветите‚ въпреки празнотата‚ която знаем‚ че им носи това. Изборът да се покаят или да останат затворници на греха си е техен. И въпреки това‚ ако знаем малко за това как капанът на бездействието и неподчинението се е оформил в ума и сърцето им‚ можем да чуем по-лесно отговора на нашата гореща молитва: „Моля Те‚ Небесни Отче‚ кажи ми какво да направя‚ за да помогна?“. Изкушението да отлагаме идва от нашия враг‚ Луцифер. Той знае‚ че никога не можем да бъдем истински щастливи‚ ако нямаме надежда за вечен живот тук и реализация на тази надежда след този живот. Това е най-великият от всички Божии дарове. Това е дарът да живеем в семейства завинаги с нашия Небесен Отец и с Исус Христос и да имаме вечно развитие. Сатана иска да бъдем нещастни като него. Той знае‚ че можем да имаме това истинско щастие‚ само ако бъдем пречистени чрез вяра в Господ Исус Христос‚ чрез дълбоко и постоянно покаяние и ако сключим и спазваме свещените завети‚ достъпни само чрез овластените служители на Бог. Писанията потвърждават опасността: „Ето защо‚ ако вие сте се стремили да вършите нечестие в дните на изпитанието си‚ тогава ще бъдете намерени нечисти пред съдийския престол на Бога и нищо нечисто не може да живее с Бога‚ ето защо вие трябва да бъдете отхвърлени навеки“ (1 Нефи 10:21). И така‚ Сатана ни изкушава с отлагането през целия ни живот. Всеки избор за отлагане на покаянието му дава възможност да открадне от щастието на едно от духовните деца на нашия Небесен Отец. Всички ние сме били изкушавани с това отлагане. Знаем от собствен опит‚ че президент Спенсър У. Кимбъл е бил прав‚ когато е написал: „Един от най-сериозните човешки недостатъци винаги е бил отлагането“‚ а след това той обяснява какво е отлагането: „нежелание да се поеме лична отговорност сега“ (The Teachings of Spencer W. Kimball, ed. Edward L. Kimball [1982], 48; курсивът съществува в оригинала). И така‚ Сатана се опитва да влияе и на желанието ни да мислим‚ че няма нужда да се покайваме‚ и на желанието ни да оставяме всичко неприятно за по-нататък. Той е изкушавал вас и мен‚ и онези‚ които обичаме‚ с мисли‚ подобни на тези: „Бог е толкова любящ‚ Той със сигурност няма да ме държи отговорен за грешки‚ които са разултат от това‚ че съм просто човек“. И тогава‚ ако това не подейства‚ почти със сигурност ще дойде мисълта: „Е‚ може да нося отговорността да се покая‚ но това не е подходящият момент да започна. Ако почакам‚ ще дойде по-подходящ момент“. Има някои истини‚ които изобличават тези лъжи‚ чиято цел е да не изкушат да отложим покаянието. Нека да започнем с толкова привлекателната заблуда‚ че няма нужда да се покаем. Истината е‚ че всички ние се нуждаем от покаяние. Ако сме способни да отговаряме за делата си и сме минали осемгодишна възраст‚ всички ние се нуждаем от пречистването‚ което идва от възползването от пълните резултати от Единението на Исус Христос. Когато това е ясно‚ не можем да бъдем измамени да отлагаме с хитрия въпрос: „Прекрачил ли съм линията на сериозния грях и мога ли да отлагам дори и мисълта за покаяние?“. Въпросът‚ който наистина има значение‚ е следният: „Как мога да се науча да усещам греха в самото му начало и да се покая отрано?“. Втората истина за нашата отговорност е‚ че трябва да знаем‚ че не сме беззащитни жертви на обстоятелствата‚ при които живеем. Светът се опитва да ни убеди в обратното - несъвършенствата у нашите родители или лошото генетично наследство ни се представят като неща‚ които ни освобождават от личната отговорност. Колкото и да са трудни обстоятелствата‚ обаче‚ те не ни освобождават от отговорността за нашите дела или за нещата‚ които не сме направили. Нефи е бил прав. Бог не дава заповеди на децата човешки‚ без да направи възможно те да се подчинят. Колкото и трудни да са обстоятелствата‚ ние можем да се покаем. По подобен начин‚ светът може да е готов да извини нашето лошо поведение‚ защото и хората около нас се държат зле. Не е вярно‚ че поведението на другите ни освобождава от отговорността за нашето собствено поведение. Божиите стандарти за поведението ни не са се променили‚ независимо от това дали другите решават да се придържат към тях или не. Това става особено трудно‚ когато другите ни нараняват и ние чувстваме‚ че имаме оправдание за гнева си. Лъжа е‚ че гневът оправдава желанието ни да нараним или пренебрегнем противниците си. Ние трябва да простим‚ за да ни бъде простено. Да чакаме те да се покаят‚ преди да им простим и да се покаем тогава‚ означава‚ че ние позволяваме на тях да изберат вместо нас отлагането‚ което може да ни струва щастието ни тук и след този живот. И накрая‚ ние сме лично отговорни‚ защото Господ ни е дал предостатъчно предупреждения. Ние получаваме Духа на Христос по рождение‚ за да ни казва кое е правилно и кое грешно и да ни позволи да разберем‚ че съществува връзка между греха и нещастието. От началото на света Той е изпращал пророци‚ които да говорят срещу греха и да призовават хората да имат вяра и да се покайват. Той е възстановил пълнотата на Евангелието чрез пророка Джозеф Смит. Гордън Б. Хинкли е Неговият жив пророк‚ който държи всички ключове на свещеничеството‚ позволяващи на всички хора‚ които живеят сега‚ да се покаят и да изберат за получат вечен живот. Ние сме отговорни за делата си в този ден‚ докато Светият Дух потвърждава‚ че тези думи са истинни. Дори приемането на личната отговорност може да не преодолее изкушението да вярваме‚ че сега не е моментът да се покайваме. „Сега“ може да изглежда толкова трудно‚ а „по-късно“ толкова по-лесно. Истината е‚ че днес винаги е по-добър ден за покаяние от утре. Първо‚ грехът постепенно отслабва нашите сили. Самата вяра‚ от която се нуждаем‚ за да се покаем‚ отслабва с отлагането. Изборът да продължим напред в грях намалява вярата ни и правото ни да получаваме Светия Дух за спътник и утешител. И второ‚ дори ако ни бъде простено някога по-късно‚ Господ не може да възстанови положителните ефекти‚ които нашето покаяние днес би имало върху тези‚ които обичаме и на които служим. Това особено силно важи за родителите на малки деца. В тези първи години има възможности за оформяне и издигане на духа‚ които възможности може да не дойдат никога вече. Но дори и дядото‚ който е изпуснал възможности за своите собствени деца‚ може‚ като избере да се покае днес‚ да направи за своите внуци това‚ което някога е можел да направи за техните родители. Когато отговорността бъде приета и се почувства неотложната нужда от покаяние‚ може да дойде въпросът: „Откъде да започна?“. Животът на всеки е различен сам по себе си‚ но за всички покаянието със сигурност ще включва преминаването през портата на смирената молитва. Нашият Отец в небесата може да ни позволи да осъзнаем напълно‚ че сме извършили грехове. Той знае колко дълбоко се разкайваме. Затова Той може да ни насочи към това‚ което трябва да направим‚ за да сме достойни за прошка. Без усърдна молитва‚ покаянието и пречистването не са възможни. Когато вратата се отвори чрез молитвата‚ има възможност да се постигне спокойствие. Един от въпросите‚ които трябва да зададем на нашия Небесен Отец в личната ни молитва‚ е следният: „Какво съм направил или не съм направил днес‚ което не Ти е угодно? Ако знаех‚ бих се покаял с цялото си сърце‚ без да отлагам“. На тази смирена молитва ще бъде отговорено и отговорите със сигурност ще включват уверението‚ че задаването на въпроса днес‚ е било по-добро от изчакването до утре. Аз свидетелствам‚ че думите на един Божий служител‚ изговорени преди дълго време‚ са истинни: „И сега‚ братя мои‚ след като получихте толкова много свидетелства и видяхте‚ че светите писания свидетелстват за тези неща‚ бих желал да дойдете и да принесете плод за покаяние. Да‚ бих желал да дойдете и да не вкоравявате повече сърцата си; защото ето‚ сега е времето и денят на вашето спасение; затова ако вие се покаете и не вкоравявате сърцата си‚ за вас ще се осъществи незабавно великият план на изкуплението. Защото ето‚ този живот е време човеците да се приготвят да срещнат Бога‚ да‚ ето‚ денят на този живот е денят‚ през който човеците да изпълнят трудовете си. И сега‚ както ви казах преди‚ тъй като сте получили толкова много свидетелства‚ ето защо аз ви умолявам да не отлагате деня на вашето покаяние за края‚ защото след този ден на живота‚ който ни е даден‚ за да се приготвим за вечността‚ ето‚ ако ние не подобрим времето си‚ докато сме в този живот‚ след това идва нощта от мрак‚ в който никакъв труд не може да бъде изпълнен. И когато бъдете доведени до тази страшна беда‚ вие няма да можете да кажете: аз ще се покая и ще се върна при моя Бог. Не‚ вие няма да можете да кажете това‚ защото същият този дух‚ който ще притежава телата ви по времето‚ когато излизате от този живот‚ същият този дух ще има власт да притежава тялото ви в онзи вечен свят.“ (Алма 34:30-34) Има и друго изкушение‚ на което трябва да се устои. Това е опасността да се поддадем на отчайващата мисъл‚ че е прекалено трудно и прекалено късно да се покаем. Някога познавах един човек‚ който можеше да си помисли това и да се откаже. Когато бил на 12 години‚ той бил ръкоположен за дякон. Някои от приятелите му го изкушили да започне да пуши. Той започнал да се чувства неудобно‚ когато ходел на църква. Напуснал малкия град‚ в който живеел‚ като не завършил училище‚ за да започне да работи като строител на различни места в Съединените Щати. Работел с тежки строителни машини. Оженил се. Родили се деца. Бракът завършил с горчив развод. Той загубил децата си. Загубил едното си око при злополука. Живеел сам в пансиони. Загубил всичко‚ което имал‚ притежавал само вещи‚ които можели да се поберат в багажника на колата му. Една вечер‚ докато се готвел отново да се мести на ново място‚ той решил да изхвърли част от предметите в багажника. Под всичките боклуци‚ трупани с години‚ намерил една книга. Не знаел как се е озовала там. Това била Книгата на Мормон. Той я прочел и Духът му казал‚ че тя е истинна. Тогава разбрал‚ че преди толкова много години бил се оттеглил от истинната Църква на Исус Христос и от щастието‚ което можел да изпита. По-късно‚ той беше моят повече от 70-годишен колега-окръжен президент. Като свидетелствах за силата на Единението на Спасителя‚ аз помолих хората‚ които обучавахме‚ да го погледнат. Той беше пречистен и с ново сърце и аз знаех‚ че те ще видят това изразено на лицето му. Казах на хората‚ че това‚ което виждат‚ е доказателство‚ че Единението на Исус Христос може да пречисти всички разрушителни последици от греха. Това беше единственият случай‚ когато той ми направи забележка. В тъмнината до караваната‚ в която бяхме на посещение‚ ми каза‚ че е трябвало да кажа на хората‚ че докато Бог е могъл да му даде ново сърце‚ Той не е можал да му върне съпругата и децата и нещата‚ които той е можел да направи за тях. Но той не гледаше назад с тъга и съжаление за пропуснатите неща. Той вървеше напред‚ подкрепян от вярата‚ мислейки за това‚ което може да дойде в бъдещето. Един ден той ми каза‚ че в сън предишната нощ зрението на сляпото му око било възстановено. Осъзнал‚ че това е бил поглед в бъдещето‚ когато той ще върви до обични хора в светлината на едно славно възкресение. Сълзи на радост се стичаха по дълбоко набръчканото лице на този висок‚ едър човек. Той ми говореше тихо‚ със сияйна усмивка. Не помня какво ми каза‚ че е видял‚ но помня‚ че лицето му сияеше от щастливо очакване‚ докато описваше съня си. С помощта на Господ и чудото на тази книга‚ намерена на дъното на багажника‚ се беше оказало‚ че за него не е прекалено късно или прекалено трудно. Свидетелствам‚ че Бог‚ нашият Отец‚ живее. Зная това. Той ни обича. Неговият Единороден Син живее. Благодарение на това‚ че Той беше възкресен‚ ние също ще живеем отново. Тогава ще видим тези‚ които сме обичали и които са обичали нас. Чрез вяра и послушание можем да запазим семейните си връзки завинаги. Когато обмисляме дали да смирим сърцата си и да се покаем‚ онези членове на нашите семейства‚ които ни обичат‚ били те от едната или другата страна на завесата‚ биха ни казали: „Молим те‚ не отлагай“. Това е молбата на Спасителя. В името на Исус Христос‚ амин.