Мир, надежда и напътствие Патрисиа П. Пинегар Наскоро освободена от поста президент на Неделното училище за деца . . . нека се радваме на благословиите на мира, надеждата и напътствието - благословии, които толкова много деца на нашия Отец не притежават. Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти“ (Притчи 3:5-6). Братя и сестри, обичам Господ и Му се доверявам с цялото си сърце. Знам, че Той живее и обича всички нас. Знам, че нашият Отец в небесата има съвършен план за нас. Когато следваме този план и примера на нашия Спасител, ще можем да намерим покой в този тревожен свят, сърцата ни ще се изпълнят с надежда и ние ще получим напътсвията, от които се нуждаем. Докато служихме на мисия в Англия, нашият седемнадесетгодишен син, Кори, загина при автомобилна злополука. Успяхме да си дойдем у дома в Юта за погребението, след което веднага се върнахме в Англия, за да завършим своята мисия. Моментът бе изключително чувствителен за цялото ни семейство. Един ден, наскоро след като се бяхме върнали в Англия, вървях по улицата и видях наш познат да работи в градината си. Той беше чул за смъртта на сина ни и каза: „Е добре, какво мислите за своя Бог сега? Вие служите на пълновременна мисия за Него, а Той ви отнема сина“. Едновременно бях шокирана и наранена. Стана ми толкова мъчно за този човек, който не разбираше плана на Небесния Отец. Трудното изпитание, което имах със смъртта на моя син, ми помогна да позная и да се насладя на благословиите на мира, надеждата и напътствието - благословии, на които могат да се насладят всички хора, които истински приемат и живеят според Евангелието на Исус Христос. Мога да свидетелствам за истинността на думите на старейшина Ричард Г. Скот: „Моля, научете, че когато се борите с дадено предизвикателство и изпитвате мъка поради това, същевременно може да получите мир и радост“ (в Доклад от обща конференция, октомври 1995 г., или Ensign, ноември 1995 г., стр. 17). Кои са някои от конкретните неща, които можем да направим, за да получим тези благословии на мир, надежда и напътствие в своя живот? Позволете ми да споделя три неща, които са ми помогнали. Първо, трябва да имаме пълно доверие в плана на щастие на нашия Небесен Отец и в ролята на нашия Спасител в него. Доверието в Неговия план ми донесе покой във времето след смъртта на нашия син. Аз знаех къде е той и че Небесният Отец го обича. Имах съвършена надежда, че благодарение на Единението на Спасителя, Кори живее и че ние отново ще бъдем заедно като вечно семейство. Също така имах напътствие. Знаех какво трябва да направим аз и семейството ми, за да бъдем заедно завинаги. Второто нещо, което ми помогна да получа тези благословии, бе принципът за смело подчинение. Толкова съм благодарана за законите и заповедите, които Бог ни е дарил. Мира, надеждата и напътствието идват в резултат на старанието да живееш според ученията на Исус и да се подчиняваш на Неговите закони и заповеди. В Светите писания четем: „Много мир имат ония, които обичат Твоя закон“ (Псалм 119:165). Те също така ни учат, че „този, който върши делата на праведността, ще получи своята награда, а именно мир в този свят и вечен живот в отвъдното“ (вж. Учение и завети 59:23). Докато брат Пинегар служеше като президент на Мисионерския учебен център в Прово, както може да си представите, ние често разговаряхме с мисионерите относно чувствата на щастие и мир, които съпътстват смелото подчинение на истинските принципи. Разговаряхме за влиянието на Светия Дух, което идва при тези, които са послушни. Ние насърчавахме мисионерите непрекъснато да се стремят към послушание. С удоволствие им разказвах историята за малкото момче, което отишло в парка със своя баща, за да пусне хвърчило. Момчето било много малко. Това бил първият му опит да пусне хвърчило. Баща му му помогнал и след няколко опита хвърчилото било във въздуха. Момчето се затичало и започнало да отпуска все повече и повече връвта и скоро хвърчилото се издигнало много високо. Момчето било толкова въодушевено, хвърчилото било красиво. Най-накрая не останала повече връв за отпускане, така че хвърчилото да може да се издигне по-нависоко. Момчето казало на баща си: „Татко, нека отрежем въжето и да оставим хвърчилото да отлети. Искам да виждам как то се издига все по-нагоре.“ Бащата отговорил: „Сине, хвърчилото няма да полети по-нависоко, ако отрежем въжето.“ „Не, ще полети,“ отговорило малкото момче. „Въжето задържа хвърчилото, чувствам го.“ Бащата подал едно джобно ножче на сина си. Момчето отрязало въжето. Само за няколко секунди хвърчилото излязло от контрол. Известно време то се лутало насам-натам, след което паднало разкъсано на земята. На момчето му било трудно да разбере. То било уверено, че въжето задържа хвърчилото. Заповедите и законите Божии са като въжето за хвърчилото. Те ни водят и напътстват нагоре. Подчинението на тези закони ни дава мир, надежда и напътствие. Третото нещо, което можем да направим, за да получим благословиите на мира, надеждата и напътствието, е да се научим да се отзоваваме на напътствията на Светия Дух и да отдадем на Господ своята благодарност за този велик дар. Преди няколко седмици помогнах в грижите за баба Пинегар. Баба е на 99 години и е много крехка. Тя е сляпа и почти глуха, и напоследък й е трудно да говори на висок глас, поради което шепти. Малкото й тяло е толкова приведено, че в дробовете и няма много място за въздух. Наведох се близо до нея и я попитах: „Бабо, кажи ми как Евангелието е благословило живота ти.“ Тя тихо прошепна своята благодарност за съветите и напътствията, които е получила от Свеитя Дух. Когато второто й дете, Джеймс, било на 18 месеца, то и по-големият му брат играели навън, а тя ги наблюдавала през прозореца. Внезапно тя го изгубила от поглед и изтичала от къщи, като отчаяно го викала и търсела. В напоителния канал имало вода, която не би трябвало да бъде там. Тя погледнала в канала, но не видяла нищо. Затичала се до мястото, от където започвал той, за да извика работниците на помощ. Докато тичала до другия край на канала, тя видяла две малки обувчици и ги издърпала. Когато взела сина си в ръце, било й подсказано да прекара ръцете си през стомахчето му и да го носи пред себе си, така че коленете й да поемат част от тежестта. Тя изтичала на пътя, като викала за помощ. Нашепването, което получила да носи детето по един такъв необичаен начин, спасило живота му. Братя и сестри, аз лично съм благодарна за напътствията, които получаваме като президентство на Неделното училище за деца. По време на общата конференция, на която бяхме подкрепени, президент Гордън Б. Хинкли описа някои от ужасните жестокости, на които са били подложени децата по света. Ние четем във вестниците и списанията за лошото влияние, което обсебва домовете ни. Като ново и много загрижено президентство на Неделното училище за деца, ние се молихме и изучавахме писанията, при което ни бе показан стих в Исаия, в който се описват условията през Милениума: „Те не ще повреждат, нито погубват в цялата Ми света планина; Защото земята ще се изпълни със знание за Господа“ (Исаия 11:9). Именно това искахме да се случи. Не искахме никое дете да бъде наранено или унищожено, но и не искахме да чакаме до Милениума. Искахме това да стане още сега. Ако нашите Неделни училища за деца и домовете ни бяха изпълнени със знание за Господа, в тях щеше да има мир и праведност и децата нямаше да бъдат наранявани по какъвто и да било начин. Молихме се да узнаем как бихме могли да постигнем това и бяхме доведени до 2 Нефи 25:26. Нашите домове и Неделни училища за деца ще се изпълнят със знание за Господ, когато „Ние говорим за Христа, радваме се в Христа, проповядваме за Христа.“ Ние сме толкова благодарни за мира и надеждата, които ни дадоха тези стихове от писанията и за напътствието, което получихме от Светия Дух да окуражим ръководителите в Неделното училище за деца да поставят Христос в центъра на своите часове. Братя и сестри, нека се радваме на благословиите на мира, надеждата и напътствието - благословии, които толкова много деца на нашия Отец не притежават. Когато изпитаме тези велики благословии в своя живот, нека помогнем и на другите да ги получат, и особено на децата. Ще перефразирам думите на Спасителя: „и когато се обърнеш, утвърди [децата си]“ (Лука 22:32). Темата от Светите писания за Неделното училище за деца е следната: „И всички твои чеда ще бъдат поучавани от Господа и голям ще бъде мирът на чедата ти.“ (3 Нефи 22:13). Светът не е безопасно място. Той не е място, където децата ще изпитат мир, надежда и напътствие, освен ако бъдат учени да обичат и следват Спасителя. Моля, помогнете им да разберат, че тези велики благословии могат да бъдат техни и им покажете какво трябва да направят, за да ги получат. Толкова много съм благодарна за възможността, която имам да служа в Неделното училище за деца. Обичам своите съветнички, сестра Ан Уъртлин и сестра Сюзън Уорнър. Ние сме единни в своето желание да служим и благославяме децата на Църквата. Ние вярваме, че едно Неделно училище за деца, в центъра на което стои Христос, може да помогне на родителите да учат своите деца на Евангелието на Исус Христос. То единствено съдържа знанието, което ще донесе мир, надежда и напътствие на децата ни. Благодарна съм на верните и всеотдайни членове на нашия съвет и на способните ни служители. Също така благодаря на свещеническите ръководители, които ни учат и вдъхновяват. Благодарна съм за новото президентство на Неделното училище за деца, което бе подкрепено на тази конференция. Предлагам им своята любов и подкрепа. Посвещавам най-искрените си благодарности и любов на моето скъпоценно семейство и особено на моя любим съпруг за неговата безотказна любов и подкрепа. Признавам добрината и любовта, която моят Спасител е проявил във всеки един момент от живота ми. Благословиите на мира, надеждата и напътствието, които съм изпитала, са само три от многобройните начини, по които е бил благословен животът ми, благодарение на Евангелието на Исус Христос. Както се казва в една песен от Неделното училище за деца, аз искам Спасителят да знае, че чувствам любовта Му. Аз знам, че Той ще ме благослови. Предлагам Му сърцето си; Той мой пастир ще бъде. Той знае, че ще Го последвам аз, живота си за Него ще отдам. Аз чувствам любовта на моя Спасител, любовта, която Той щедро ни дарява („I Feel My Savior's Love,“ Children's Songbook, 74-75). В името на Исус Христос, амин.