Юбилейна година Старейшина Л. Том Пери От Кворума на дванадесетте апостоли Нека да отдадем по-голямо внимание на семейната молитва‚ на семейното изучаване на писанията и на семейните домашни вечери и да се откажем от онези дейности‚ които изпълват живота ни с нещата от света и със зло. Сигурен съм‚ че винаги ще си спомням‚ че съм бил първият говорител на последната сесия на тази историческа обща конференция. Това не е просто последната сесия на тази конференция‚ това е последната сесия на това десетилетие. Това е последната сесия‚ която ще носи дата с 1900 в нея. Тази сесия трябва да е достойна за описване в дневник. Историческите събития особено силно ни правят впечатление‚ когато си спомняме миналото и очакваме бъдещето. През последните няколко седмици на тази година‚ по медиите ще се отразяват най-важните събития на 20 век. Прогнози ще се опитват да насочат вниманието ни към възможностите на 21 век. Като вярващи‚ които са приели Евангелието на нашия Господ и Спасител‚ това трябва да е и специално време за Неговите вярващи деца‚ в което те да си спомнят Неговите благословии и обещанията Му за още по-големи благословии в бъдещето. Господ винаги е напомнял на Своите деца за задълженията им към Него. Винаги съм се интересувал от начина‚ по който Господ напътствал и се грижил за Израил по време на 40-годишния престой в пустинята. В книгата Левит‚ наречена така‚ защото е свързана със задълженията и ученията на левитите‚ са дадени указания за юбилейната година и за нейното отбелязване. Мисля‚ че в начина‚ по който Израил отпразнувал тази специална година, се съдържа послание към нас. Четем в 25-тата глава на Левит: „Господ говори още на Мойсея на Синайската планина‚ казвайки: Говори на израилтяните‚ като им кажеш: Когато влезете в земята‚ която Аз ви давам‚ тогава земята да пази една събота за Господа. Шест години да сееш нивите си и шест години да режеш лозето си и да събираш плода му; а седмата година да бъде събота за тържествена почивка на земята‚ събота на Господа; в нея да не сееш нивата си и да не режеш лозето си . . . Да си изброиш седем седмици от години‚ седем пъти по седем години‚ та‚ като ти мине времето на седем седмици от години‚ сиреч четиридесет и девет години‚ тогава на десетия ден от седмия месец да накараш да се затръби с възклицание; в деня на омилостивението да накарате да се затръби из цялата ви земя. И да осветите петдесетата година и да прогласите освобождение из цялата земя на всичките й жители; това ще ви бъде юбилей‚ когато ще се върнете‚ всеки на притежанието си‚ и ще се върнете всеки при семейството си“ (Левит 25:1-4‚ 8-10). Законите‚ свързани с юбилея‚ съдържат три точки. Първо‚ хората трябвало да оставят земята‚ за да може тя да се вазстанови и да стане по-продуктивна през следващите години. Днес в нашия напрегнат‚ многостранен живот‚ юбилейната година ни дава отлична възможност да преразгледаме посоката‚ в която вървим и да определим дали приоритетите ни са тези‚ които трябва да бъдат. Поставили ли сме възможността за вечни благословии пред светските амбиции? Има ли неща в живота ни‚ които можем да оставим за известно време‚ за да се опитаме да подновим душите си‚ за да можем да сме по-продуктивни‚ особено в нещата‚ които са важни за Господ? Преди един век навлязохме в ерата на великата индустриална революция. Съзидателният ум на човека разви най-различни нови уреди‚ които да направят живота ни по-лесен. Просто си помислете за последния път‚ когато сте правили ремонт на някоя част от къщата си‚ и вижте колко допълнителни контакта сте сложили във всяка стая. След това си помислете къде сте сложили разклонители с четири до шест изхода‚ за да имате къде да включите новите електрически уреди. И въпреки всички тези спестяващи ни труд уреди‚ бих предположил‚ че животът ви е не по-малко сложен от преди. Когато влизаме в 21 век‚ ние сме в информационната революция‚ така наречената информационна ера‚ с всички свои нови предизвикателства и възможности. Сега ни затрупват с информация. Телевизията отнема на мнозина ценно време‚ което могат да прекарват със семейството си. Интернет е нов източник на информация‚ който предлага огромни възможности ‚ както и една друга възможност - дасе пристрастим към него. За съжаление‚ с благословиите на новата информационна ера идват и предезвикателства‚ като лошите влияния имат нови проводници и нови начини‚ по които да проникват в умовете ни. Влиянията на света влизат в домовете ни под нови форми‚ за да поставят на изпитание решителността да използваме времето си мъдро и за Господните цели. Може би бихме могли да вземем някоя страница от закона на древен Израил и да кажем „Почивка“. Нека да направим списък с онези основни дейности‚ които дават стойност на вечния мъж или жена и в годината на юбилея ни карат да решим‚ че ще спрем да се занимаваме с дейностите‚ които нямат стойност и които дори биха могли да застрашат нашето вечно благоденствие. Нека да отдадем по-голямо внимание на семейната молитва‚ на семейното изучаване на писанията и на семейните домашни вечери и да се откажем от онези дейности‚ които изпълват живота ни с нещата от света и със зло. От септември 1995г. ние наблягаме на обучението на ръководителите‚ с което се стараем да установим отново първостепенното място на дома и семейството като основни организационни единици на Църквата‚ като окуражаваме всеки да отдели време за семейството си на първо място. Може ли нашата юбилейна година да бъде време за разглеждане на минали наши действия и отказване от онези неща‚ които спъват вечното ни развитие? А след това бихме ли могли да се посветим отново на онези неща‚ които ни носят вечна радост? Вторият закон‚ свързан с юбилейната година‚ бил връщането на собствеността на нейните първоначални собственици и наследниците им. Ако това важеше днес‚ на 1-ви януари аз можех да отида в Пери‚ Юта‚ и да помоля хората‚ живещи на тази земя‚ която моят прадядо е притежавал‚ да я напуснат‚ за да може семейството ми отново да си възвърне собствеността. Какво интересно споразумение‚ предназначено да запазва земята‚ за да може всяко следващо поколение да се наслаждава на своето наследство. Разбира се‚ такива закони за притежанието на земи не съществуват днес‚ затова хората от Пери‚ Юта‚ не трябва да се тревожат‚ но практиката да се запазват други форми на наследство трябва да бъде окуражавана. Ние запазили ли сме за своите деца великите истории за това как Евангелието е било донесено и прието от онези ранни членове от нашите семейства? Това‚ че те са изучавали и приели Евангелието, е дало на нас днес възможността да получим вечни благословии. На седемнайсетгодишна възраст моят дядо напуснал Дания‚ за да намери нов живот в Америка. Той стигнал до Мендън‚ Юта‚ където живеел неговият чичо. Той го наел да му помага във фермата. След известно време дядо ми дошъл при чичо си и казал: „Вие мормоните сте странни хора. Работя с теб месеци наред‚ а ти нито веднъж не се опита да ми кажеш нещо за своята религия или да ме поканиш да отида на църква с тебе“. Чичо му го попитал дали иска да знае нещо и той отговорил утвърдително. И така‚ чичо му му казал за пророка Джозеф Смит и за изваждането на бял свят на Книгата на Мормон. Дал му екземпляр от Книгата на Мормон‚ който да чете. След като прочел част от книгата‚ дядо ми я върнал на чичо си и казал: „Не виждам нещо в тази книга‚ което да има голяма стойност за мен“. На следващия ден той орял полето и мислите му се върнали към историята‚ която чичо му му бил разказал за изваждането на Книгата на Мормон на бял свят. Той си помислил‚ че няма млад човек с ограничено образование‚ който да може да създаде такава книга. Попитал чичо си дали отново може да му заеме книгата си. Този път не можал да я остави. Духът горял в него‚ казвайки му‚ че тази книга е истинна. Той поискал да бъде кръстен и останал активен през целия си живот. Тези обръщания във вярата на членовете на нашите семейства‚ които ни показват тяхното посвещение и вяра през целия им живот‚ ни дават толкова много от нещата‚ на които се наслаждаваме днес чрез плодовете на Евангелието. Задължително е знанието за тази вяра и посвещение да се предават от поколение на поколение‚ за да се задълбочи желанието ни да живеем със същите убеждения‚ които те показвали в своя живот. Техните свидетелства със сигурност добавят убеждание и дават сила на нашите сведетелства. Еламан имал специален начин‚ по който предавал наследството на своите синове - той ги кръщавал на своите благородни предшественици‚ за да им помогне да си спомнят за тях и техните дела. В писанията се казва: „Ето‚ синове мои‚ аз желая да помните да спазвате заповедите Божии; и аз бих желел да провъзгласите на народа тези слова. Ето‚ аз ви дадох имената на първите ни родители‚ които дойдоха от земята на Ерусалим; и това направих‚ та да можете да си спомняте за тях‚ като се сетите за имената си; а щом си спомните за първите ни родители‚ да можете да си спомните за делата им; и като си спомните за делата им, да знаете‚ че е казано и също написано‚ че далата им бяха добри“ (Еламан 5:6). И накрая‚ в юбилейната година‚ на всички израилтяни‚ които били в робство по някаква причина‚ била върната свободата. Разбира се‚ робството отдавна е забранено почти навсякъде по света. И въпреки това‚ ако не внимаваме‚ всеки един от нас може да бъде заплетен в мрежите‚ а след това заробен от лукавия. На всеки един от нас е дадена свободата на избор. Това е била благословия‚ дадена на човека от самото начало. Господ е заявил на Адам: „И им беше дадено да различават доброто от злото; затова те са отговорни за себе си и Аз им дадох друг закон и заповед“ (Мойсей 6:56). Тъй като трябва да има противопоставяне във всички неща (вж. 2 Нефи 2:11)‚ със свободата на избор идва и нуждата да се избере доброто пред злото. Още повече‚ свободата на избор дава възможността и за извършването на грях‚ а това‚ съответно‚ поражда нуждата от покаяние. Президент Кимбъл е казал: „Грехът лесно оформя навици и понякога подтиква хората към точката‚ от която няма връщане. Без покаяние не може да има опрощение‚ а без опрощение получаването на всички благословии на вечността е застрашено. Когато съгрешилият затъва все по-дълбоко и по-дълбоко в греха‚ грешката става все по-голяма и по-голяма‚ а волята за промяна отслабва‚ става все по-безнадеждно и той се плъзга все по-надолу и по-надолу‚ докато или вече не желае да се изкачи обратно нагоре‚ или няма сила за това“ (The Teachings of Spencer W. Kimball‚ ed. Edward L. Kimball [1982], 83). След това той ни посъветвал: „Променете навиците си‚ сменете обстановката. Промяната идва‚ когато старите навици се заменят с нови. Вие формирате своя характер и бъдещето си чрез своите мисли и действия. Можете да се промените‚ като промените обстановката. Оставете по-нисшите неща и протегнете ръка към по-висшите. Заобиколете се с най-добрите книги‚ музика‚ произведения на изкуството и хора“ (The Teachings of Spencer W. Kimball‚ 172). Когато наближаваме новия век‚ със сигурност е време да погледнем към това какъв е бил начинът ни на живот. Може би това да е времето‚ в което трябва да започнем отново да правим нащата‚ които ни носят добро и ни правят по-добри? Може ли това да е времето‚ в което трябва да оставим онези навици и действия‚ които ни оплитат в мрежите на противника‚ заробват ни и спират нашия вечен прогрес? Хари Емерсън Фосдик е написал: „Някои християни носят своята религия на гърбовете си в торба с вярвания и практики‚ които трябва да понасят. Понякога торбата става тежка и те с радост биха я оставили на земята, но това би означавало да се скъса със старите традиции‚ затова те я нарамват отново. Истинските християни не носят своята религия‚ те са носени от нея. Тя не е товар‚ а криле. Издига ги‚ пренася ги над трудните места‚ прави вселената да изглежда приятелски настроена‚ животът - смислен‚ надеждата - истинска‚ жертвата - нещо‚ което си заслужва. Освобождава ги от страха‚ от безсилието‚ отчаянието и греха - нещата‚ които заробват човешката душа. Можете да познаете истинския християнин по това‚ че изглежда изпълнен с надежда“ (Twelve Tests of Character [1923], 87-88). Надявам се‚ че когато светът ни погледне‚ си личи‚ че сме изпълнени с надежда - че живеем според истинските идеи и учения на християнството и вярваме в тях. Нека Бог да ни благослови‚ за да можем да гледаме към новия век с вяра‚ свидетелство‚ увереност и решителност да се подготвим по-добре за вечния живот‚ който всички ние желаем. Моята скромна молитва е новата година да започне със звука на тромпети и радостни викове‚ а ние да направим най-доброто‚ което можем през нея‚ в името на Исус Христос‚ амин.