Преподаване на Евангелието Страйшина Далин Х. Оукс От Кворума на дванадесетте апостоли В нашите свещени призования за преподаване на Евангелието‚ не можем да направим нищо‚ което да се нарече прекалено добро за делото Господно и израстването на Неговите деца. Един известен автор написал книга за своя най-добър учител. В основата на силното влияние‚ което този учител от колежа оказал върху своя ученик‚ било убеждението на ученика‚ че той наистина се интересувал от него и искал той да се учи и да и да прави това‚ което ще му помогне да намери щастие. Авторът завършва своето произведение на благодарност със следния въпрос: „Имали ли сте някога истински учител? Човек‚ който е видял във вас необработен скъпоценен камък‚ който с мъдрост може да бъде полиран и да заблести гордо. Ако имате достатъчно късмет да намерите такива учители‚ вие винаги ще намерите обратния път“.1 I. Всеки член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни‚ е или ще бъде учител. Всеки от нас живо се интересува от съдържанието и ефективността на преподаването на Евангелието. Искаме всеки да има велики учители на Евангелието и искаме тези учители да помогнат на всички нас да намерим обратния път‚ не само до тях‚ но и до нашия Небесен Отец. Евангелското преподаване за нас не се ограничава с тези‚ които са призовани да преподават в свещеническите кворуми‚ в неделното училище за деца‚ в Обществото за взаимопомощ‚ неделното училище‚ младите жени и на други постове. Във великия план на спасението на Господ няма по-важни учители от родителите‚ които обучават своите деца постоянно чрез пример и наставление. Всеки един от нас учи хората около нас чрез примера си. Дори и децата се учат едно друго. Всеки мисионер е учител. Всеки ръководител е учител. Както ни учеше президент Хинкли преди много години: „Ефективното обучение е основното в ръководството на тази Църква“.2 Преподаването на Евангелието е универсално и важно. Наистина‚ „никой [от нас] не може да има по-голяма отговорност от тази да бъде учител на Божиите деца“.3 Нашият Спасител беше учител. Той беше най-великия Учител и кани всеки един от нас да Го следваме в тази велика служба.4 Преди няколко години Първото президентство отправи предизвикателство към Кворума на дванадесетте да оживи обучението в Църквата. Дванадесетте‚ подкрепени от Седемдесетте‚ приеха това предизвикателство. И сега‚ след години подготовка‚ включваща усилията на превъзходни учители на Евангелието‚ учени‚ писатели и други‚ Първото президентство току-що изпрати писмо‚ с което призовава Църквата по целия свят „да възроди и подобри преподаването в Църквата“.5 В писмото се заявява: „Целта на тази подновена важна задача е да подобри преподаването на Евангелието в домовете и на църковните събрания и да помогне да бъдат подхранвани членовете с доброто слово Божие“. Току-що публикувахме книжка‚ състояща се от 10 страници‚ наречена Подобряване на преподаването на Евангелието - ръководство за църковния ръководител. Екземпляри от нея се раздават на всички ръководители на единици и на всеки служител в кворум или помощна организация в Църквата. Както се обяснява там‚ нашата загриженост във връзка с „преподаването на Евангелието в Църквата“ включва ежедневното преподаване от родителите в дома‚ както и работата на учителите в кворумите и помощните организации. Важното усилие да „се оживи и подобри преподаването в Църквата“ включва три елемента. В основата си то набляга на особено важните усилия на ръководителите‚ които трябва да работят‚ за да подобрят преподаването на Евангелието в своите организации. Ние искаме всички ръководители да окуражават и да помагат на учителите и хората‚ които обучават. На второ място‚ това усилие включва провеждането на всеки три месеца на събрания за усъвършенстване на учителите от три различни групи - деца‚ младежи и възрастни‚ за да „се обучаваме и назидаваме един друг“ (Учение и завети 43:8) относно принципите, методите и уменията‚ които ще подобрят преподаването и научаването на Евангелието. И накрая‚ курс‚ състоящ се от 12 урока‚ ще бъде представян поне веднъж годишно‚ главно в неделното училище. Материалът за курса ще бъде взет от ново съкратено и подобрено издание на Преподаването - няма по-велико призование - Ръководство с източници за преподаване на Евангелието. Тази книга се разпространява във всичките райони и клонове в Църквата. Също така преиздадохме Ръководство за преподаване‚ което да се използва в дома и за по-малки и развиващи се единици‚ които не могат да прилагат цялата програма на Църквата. II. Някой може да се чуди защо правим такива мащабни усилия да подобрим преподаването на Евангелието. Тези‚ които се чудят‚ трябва да бъдат благословени с превъзходни учители‚ а ние имаме много такива в Църквата. Други ще разберат защо са нужни такива усилия и ще се молят за техния успех. В продължение на много години съм се опитвал да науча повече за естеството и качеството на преподаването в различните кворуми и помощни организации на Църквата. Правил съм това, като съм се отбивал без предупреждение на уроци в различни райони в различни части на Църквата. Досега съм посетил стотици уроци. Извинявам се‚ ако някои от посещенията ми са ужасили някой учител. Моето впечатление е‚ че почти всички учители‚ които съм наблюдавал при тези неочаквани посещения, оценяваха посещението на човек‚ който беше там да се учи и да покаже‚ че оценява техните усилия и загрижеността им към учениците. В повечето случаи това‚ което видях при посещенията си‚ беше задоволително и успокоително. Виждал съм вдъхновени учители‚ чиято любов към Евангелието и учениците им е била толкова очевидна‚ че ефектът от тяхното преподаване зареждаше с положителна енергия. Виждал съм и вежливи и изпълнени с уважение ученици‚ които приемат посланието и са гладни за учение. Въпреки великите примери‚ които съм видял‚ аз съм убеден‚ че в Църквата като цяло и всеки един от нас поотделно винаги можем да се справим по-добре. Предизвикателството за непрастанно развитие е присъщо на плана на нашия Небесен Отец за Неговите деца. А в нашите свещени призования за преподаване на Евангелието‚ не можем да направим нищо‚ което да се нарече прекалено добро за делото Господно и израстването на Неговите деца. III. Има много различни начини да преподаваме‚ но всяко добро преподаване се основава на определени фундаментални принципи. Без да претендирам‚ че ще бъда изчерпателен‚ бих желал да спомена и да коментирам шест основни принципа на евангелското преподаване. Първият е любовта. Тя има две форми на проявление. Когато бъдем призовани да преподаваме‚ ние трябва да приемем своето призование и да преподаваме‚ заради любовта си към Бог‚ Вечния Отец‚ и Неговия Син Исус Христос. Освен това‚ учителят‚ който преподава Евангелието‚ трябва винаги да преподава с любов към учениците. Учили са ни да се молим „с цялото си сърце‚ . . . за да може[м] да бъде[м] изпълнени с тази любов“ (Мороний 7:48). Любовта към Бог и любовта към Неговите деца е най-висшата причина за службата. Тези‚ които преподават от любов ще станат съвършени инструменти в ръцете на този‚ на когото служим. Второ‚ учителят‚ който преподава Евангелието‚ подобно на Учителя‚ на когото служим‚ ще се концинтрира изцяло върху тези‚ които обучава. Той или тя трябва напълно да се концентрира върху нуждите на овцете - доброто на неговите ученици. Учителят ‚ който преподава Евангелието‚ не се концентрира върху себе си. Този‚ който разбира този принцип‚ няма да гледа на своето призование като на „даване и представяне на урок“‚ защото това определение разглежда обучението от гледна точка на учителя‚ а не на ученика. Като се концентрира върху нуждите на учениците‚ учителят‚ преподаващ Евангелието‚ никога няма да пречи на това те да гледат към Учителя‚ като застава на пътя или засенчва урока с разговори за себе си или за собствените си интереси. Това означава‚ че учителят‚ преподаващ Евангелието‚ не трябва никога да изпада в свещенически лукавства‚ което означава „човеците да проповядват и да представят себе си за светлина на света‚ за да се обогатяват и получат светска похвала“ (2 нефи 26:29). Учителят‚ който преподава Евангелието‚ прави това‚ за да „стане всеприет“ (Алма 1:3) или „за богатства и слава“ (Алма 1:16). Той или тя следва великия пример от Книгата на Мормон‚ в който „проповедникът не беше по-добър от слушателя‚ нито пък учителят беше с нещо по-добър от ученика“ (Алма 1:26). И двамата винаги ще гледат към Учителя. Трето‚ отличният учител в Евангелието ще преподава от дадения матириал за курса‚ като набляга най-много на учението‚ принципите и заветите на Евангелието на Исус Христос. Това е заповядано в съвременно откровение‚ където Господ е казал‚ че учителите в тази Църква ще преподават принципите на Неговото Евангелие‚ които са в Библията и Книгата на Мормон‚ в които писания е пълнотата на Евангелието. И те ще спазват заветите и църковните правила‚ за да ги следват и те ще бъдат техните учения, и ще бъдат напътствани от Духа (вж. Учение и завети 42:12-13). Учителите‚ на които е заповядано да преподават „принципите на Евангелието“ и „учението на Царството“ (Учение и завети 88:77)‚ трябва по принцип да избягват да преподават точно определени правила или техните приложения. Например‚ те не трябва да учат на някакви правила за определяне какво е пълен десятък и не трябва да дават списъци с неща‚ които можем и не можем да правим‚ за да пазим неделния ден свят. След като учителят веднъж е обяснил учението и свързаните с него принципи от писанията и живите пророци‚ определянето на тези специфични приложения или правила са обикновено отговорност на отделните хора или семейства. Добре преподадените учения или принципи имат по-силно въздействие върху поведението от правилата. Когато преподаваме евангелски учения и принципи‚ можем да сме достойни да получим свидетелство и напътствие от Духа‚ които да подсилят нашето преподаване‚ а също така можем да привлечем вярата на нашите ученици към търсенето на напътствието на същия този Дух при прилагането на ученията в техния личен живот. Това‚ което се преподава в кворумите на свещеничеството на Мелхиседек и в Обществото за взаимопощ във втората и третата неделя на всеки месец е Teachings of Presidents of the Church (Учения на президентите на Църквата). През последните две години изучаваме ученията на президент Бригъм Йънг. В следващите две години ще изучаваме ученията на президент Джозеф Ф. Смит. Книгите‚ в които се съдържат тези учения и които се дават на всички възрастни членове на Църквата за тяхната лична библиотека‚ съдържат учения и принципи. Те са богати и са свързани с нуждите на нашия ден, и са превъзходни за преподаване и обсъждане. Когато съм посещавал кворумите и Обществото за взаимопомощ‚ общо взето съм оставал доволен и впечатлен от това как ученията на президентите на Църквата се представят и приемат. Понякога съм наблюдавал, обаче, учители, които само споменават набързо определената глава‚ след което представят урок и поставят началото на дискусия‚ базираща се на други материали по техен собствен избор. Това не е приемливо. Учителят‚ преподаващ Евангелието‚ не е призован‚ за да определя темата на урока‚ а за да преподава и обсъжда това‚ което е било точно определено. Учителите също така трябва внимателно да избягват теми‚ свързани с любими занимания‚ лични тълкувания и пораждащи противоречия теми. Откровенията на Господ и напътствията на Неговите служители са съвсем ясни по този въпрос. Всички ние трябва да помним важното определение на президент Спенсър У. Кимбъл‚ че учителят‚ преподаващ Евангелието‚ е „гост“. „На него е дадена авторитетна позиция и печат на одобрение е сложен върху му и онези‚ които той обучава са оправдани да мислят‚ че тъй като е избран и подкрепен по установения ред‚ той представя Църквата и нещата‚ които преподава‚ са одобрени от нея. Независимо колко умен е и колко много нови истини може да си мисли‚ че е открил‚ той няма правото да излиза извън пределите на програмата на Църквата.“6 Четвърто‚ учителят‚ който преподава Евангелието‚ ще се подготви съвестно и ще се старае да използва най-ефективните средства за представяне на определените уроци. Новият курс за преподаване на Евангелието и новите срещи за усъвършенстване на учителите явно имат за цел да помагат на учителите в това начинание. Бих желал да подчертая‚ че петият основен принцип на преподаване на Евангелието е Господната заповед‚ цитирана по-рано‚ че учителите‚ преподаващи Евангелието‚ трябва да „преподават принципите на Евангелието . . . като бъдат напътствани от Духа . . . И ако не получите Духа‚ не трябва да преподавате“ (Учение и завети 42:12-14). Привилегия и задължение на учителя е да търси това ниво на ученичеството‚ на което неговите или нейните учения ще бъдат напътствани и подкрепяни от Духа‚ а не грубо избрани и преподредени за лично удобство или ограничаване. Прекрасните принципи на „Gospel Teaching and Leadership“ (Преподаване на Евангелието и ръководство) в новия наръчник Church Handbook of Instructons включват следното: „Учителите и членовете на класа трябва да търсят Духа по време на урока. Някой може да преподава дълбоки истини‚ а членовете на класа може да се впускат в стимулиращи мисленето дискусии‚ но ако Духът не присъства‚ тези неща няма да имат силно влияние върху душата . . . Когато Духът присъства при преподаването на Евангелието‚ ‚Силата на Светия Дух отправя [посланието] в сърцата на чедата човешки‘ (2 Нефи 33:1).“7 Президент Хинкли направи един важен извод‚ свързан със заповедта да се преподава‚ когато отправи следното предизвикателство: „Ние трябва . . . да накараме нашите учители да говорят от сърце‚ а не от книгите си‚ да представят своята любов към Господ и това ценно дело и по някакъв начин това ще запали огън в сърцата на тези‚ които биват учени.“8 Това е нашата цел - да направим така‚ че любовта към Бог и посвещението на Евангелието на Исус Христос да „запалят огън“ в сърцата на тези‚ на които преподаваме. Това ме довежда до шестия и последен принцип‚ който ще разгледам. Учителят‚ който преподава Евангелието‚ се интересува от резултатите от своето преподаване и такъв учител ще измерва доколко е успял със своето преподаване и даване на свидетелства по ефекта‚ оказан върху живота на учащите се.9 Учителят никога няма да бпосланието или изнасянето на бъде доволен просто с предаването на проповед. Отличният учител‚ преподаващ Евангелието‚ иска да помага в Господното дело‚ за да бъде донесен вечен живот на Неговите деца. Президент Харълд Б. Лий е казал: „Призованието на учителя‚ преподаващ Евангелието‚ е едно от най-благородните на света. Добрият учител може да промени толкова много за вдъхновяването на момчета и момичета‚ мъже и жени‚ за да промени техния живот и да помогне да се изпълни тяхната най-велика съдба. Значимостта на учителя е описана много красиво от Даниел Уебстър‚ когато той казал: ‚Ако работим върху мрамор‚ той ще се изтърка‚ ако работим с мед‚ времето ще заличи всичко‚ но ако работим върху безсмъртни умове‚ ако ги наситим с принципи‚ с праведния страх от Бога и с любовта към ближните‚ ние гравираме нещо‚ което ще свети през цялата вечност‘“.10 Аз свидетелствам‚ че това е Божието дело и че ние сме Негови служители със свещената отговорност да преподаваме Евангелието на Исус Христос - най-великото послание на всички времена. Имаме нужда от повече учители‚ които да могат да разпространяват това послание. Моля се всички ние да станем изключителни учители‚ преподаващи Евангелието‚ в името на Исус Христос‚ амин. БЕЛЕЖКИ 1. Mitch Albom, Tuesdays with Morrie (1997), 192. 2. „How to be a Teacher When Your Role as a Leader Requires You to Teach,“ General Authority Priesthood Board Meeting, 5 Feb. 1969; see also Jeffrey R. Holland, „A Teacher Come From God,“ Ensign, May 1998, 26. 3. David O. McKay, Gospel Ideals (1953), 175. 4. Вж. цялата Boyd K. Packer, Teach Ye Diligently (1975). 5. First Presidency letter, 15 Sept. 1999. 6. The Teachings of Spencer W. Kimball, ed. Edward L. Kimball (1982), 533. 7. Church Handbook of Instructions, Book 2: Priesthood and Auxiliary Leaders (1998), 300. 8. Teachings of Gordon B. Hinckley (1997), 619-20. 9. Вж. Хенри Б. Айринг, „Силата на учението за преподаване“, Лиахона, юли 1999г., стр. 85. 10. The Teachings of Harold B. Lee, ed. Clyde J. Williams, (1996), 461.