Да се простим с този чудесен стар Табернакъл Президент Гордън Б. Хинкли Духът Господен е присъствал в това здание [Табернакъла]. То е свещено за нас. Надяваме се, очакваме, молим се новата сграда [Център за конференции] да създаде, по същия начин, същата атмосфера. Мои братя и сестри, в края на тази велика конференция усещам огромна вълна от емоции да се надига в мен. Ако настоящите ни планове се изпълнят, това ще е последният път, когато се срещаме за общи конференции, в този Табернакъл. С малки изключения, може би половин дузина, в продължение на 132 години, конференциите ни са били провеждани тук. Строежът на този Табернакъл е започнал през 1863 г., и е използван за първи път за конференцията през октомври 1867 г. Тогава не е имало балкон, в сградата. Бил е добавен за априлската конференция през 1870 г. Какво забележително и прекресно здание е било това, но стана прекалено малко за нуждите ни. Във времето на строежа му, това е било огромно начинание, целящо да побере всички желаещи да присъстват на конференцията. Той заменил стария Табернакъл, който е бил построен на юг от нас, и имал 2 500 места. Уважавам и президент Бригъм Йънг, за смелостта му в решението да започне изграждането на тази уникална и забележителна сграда, във време, когато това все още е била новозаселническа територия. Схващането за дизайна на сградата било новаторско. Строителите й не познавали никаква подобна структура. Първоначално тези големи колони от варовик били построени, за да се оформи овала, с дължина 76,2 метра от изток на запад. Върху тези колони били поставени големи дървета, които да оформят свода на покрива. В по-голямата си част те достигали до 45,7 метра дължина. Нямало подкрепящи, вътрешни колони. Песимистите предричали, че когато вътрешното скеле бъде свалено, целият покрив ще се срути. Дебелината на покрива била 2,7 метра. Той бил направен от голяма мрежа от дървета, свързани с дървени клинове. След това, тези дървета били обвити с обработена животинска кожа, така че докато изсъхвала, кожата затягала хватката върху клиновете. На покрива били положени големи дървени плоскости и били покрити с дъсчици. Вътрешната му страна била подравнена с летви и след това измазана, козината на животните била смесена с мазилката, за да придаде здравина. Вътрешното скеле било отстранено и покривът останал здрав. И се е запазил така, в продължение на сто и тридесет години, въпреки че, дъсчиците бяха заменени от алуминий, преди няколко години. Той е обслужвал нуждите на Църквата и обществото през всичките тези години. Тук са били провеждани Общите конференции на Църквата. Гласовете на пророците звучали от този подиум. Законът и свидетелствата били цитирани и оповестявани. Множество други църковни срещи били провеждани тук. В това великолепно старо здание са провеждани погребалните церемонии на възлюбените ни ръководители. Президентите на нацията ни и други забележителни мъже са говорили от мястото, на което стоя. Това е бил домът на Хора на Табернакъла, от завършването на сградата. От скоро е и дом за Хора, и симфоничния оркестър на мормонската младеж. Той е бил първият дом за Симфоничния оркестър на Юта. Творбата на Хендел „Месията“ е била представяна тук, през годините. Безбройни концерти, различни по вид, множество музикални ансамбли, и много забележителни солисти са забавлявали публиката в тази велика и единствена по рода си зала. Каква забележителна и полезна сграда е била тя. За какви велики цели е служела. Не съм чувал да има друга, подобна на нея, някъде по света. Вярно е, че с помощта на електрониката, можем да бъдем чути, където пожелаем. Но да гледаш в телевизионния екран не е същото, като да бъдеш в залата, с говорителите и певците. Новата зала, която изграждаме на съседната улица, и която сме нарекли Център за конференции, ще има 21 000 места - с театъра, 22 000 места - почти три и половина пъти по-голям капацитет от този Табернакъл. Не знам дали ще можем да го запълним, но знам, че говорим за по-голямо събрание на светии от последните дни. Например, в Сантяго, Чили, сме говорили на 57 500 човека, на голям футболен стадион; в Буенос Айрес, Аржентина, на 50 000 човека; в Манила, Филипините, в голям колизеум, сме говорили на 35 000 човека, събрани под един покрив. Този Табернакъл ще продължи да се използва за много различни случаи. Очаква се Хорът на Табернакъла да излъчва седмичното си предаване оттук. Тази сграда ще продължи да дава подслон на различни Църковни събирания, обществени събрания, и да служи за различни цели. Ще отнеме време да свикнем с новата зала. Но ще бъде по-приятно. Ще бъде снабдена с климатик. Столовете ще са по-удобни от тези дървени столове тук. Страхувам се, обаче, че много от хората ще заспиват на новите столове. Сградата не е проектирана като Табернакъла, но също така е уникална и красива. Представя последната мода на архитектурната и инженерна мисъл. Възможността за паркиране ще се подобри. Очакваме следващия април да се срещнем в новата зала, навлизайки в нов век и ново хилядолетие. Дотогава сградата може и да не е завършена напълно. Органът може да не бъде завършен. И други конструктивни детайли ще се нуждаят от довършване. Може би ще бъде осветена след една година, от сегашната ни конференция. Тя е много голяма и великолепна структура, проектирана и строена да издържи на най-силните сеизмични трусове. Построена е от бетон, подсилен с гранитен фурнир. Гранитът е същият камък, който е бил използван в построяването на Храма Солт Лейк, включително недостатъците в гранита, които ще откриете по двете сгради. И така, във връзка с общата конференция, казваме довиждане на един стар и чудесен приятел. Надяваме се, че ще е тук и ще бъде от полза, още дълго време. Смела е постъпката, която предприемаме. Но тази смелост е в хармония с огромното разпространение на Църквата по света. Нямаме намерение да направим нещо по-голямо или по-добро от това, което Бригъм Йънг или архитектите му - Уилиям Х. Фолсъм, Хенри Гроу и Труман О. Ейнджъл - са направили. Ние желаем само да строим върху забележителната основа, която президент Йънг е поставил като пионер, тук в долините на Запада. Днес, когато затворим вратите на този Табернакъл и очакваме отварянето на вратите на новия Център за конференции следващия април, го правим с любов, с благодарност, с уважение, с почит - в действителност със страдание - към тази сграда и към онези, които са си отишли преди нас, които са строили толкова добре, и чиято сръчност ни е служила толкова дълго. Една сграда създава своя собствена атмосфера. Духът Господен е присъствал в това здание. То е свещено за нас. Надяваме се, очакваме, молим се новата сграда да създаде по същия начин, същата атмосфера. Сега оставям думите, които са били изговаряни толкова често в тази велика зала за събрания - моето свидетелство, моята благословия и моята любов - с вас, мои скъпи съдружници в тази велика кауза. Тази работа е истинска. Вие знаете това, както и аз. Тя е Божията работа. Знаете и това. Тя е възстановеното Евангелие на Исус Христос. Тя е пътят към щастието, планът за мир и праведност. Бог нашият Вечен Отец живее. Неговият Син, нашият Изкупител, възкръсналият Спасител на света, живее. Те се явили на момчето Джозеф Смит, за да разтворят завесата в откриване на великата работа по възстановяването, започвайки евангелската епоха на изпълнение на времената. Книгата на Мормон е истинска. Тя говори, като гласа на някой, който вика от пръстта, свидетелствайки за божествеността на Господ. Свещеничеството с ключовете, властта и всичките му благословии е на земята. И ние се ползваме от тези велики дарове. И така, както бихме казали на стар приятел, довиждане. Нека благословиите на Бог да се спуснат върху тази свещена и прекрасна зала. Моята смирена молитва е и ние, като тези, които са идвали тук често, да споделят Духа чувстван тук, да живеем достойно за титлата светии от последните дни, в името на Господ Исус Христос, амин.