Сестра Шери Л. Дю
Втори съветник в Общото президентство на обществото за взаимопомощ.
Да дойдем при Христа означава да оставим светското. Означава да поставим Христос и единствено Него в центъра на живота си.
Неотдавна трябваше да пътувам извън страната, на работно посещение, но имах лошо предчувствие относно пътуването, и преди да замина, помолих за свещеническа благословия. Бях предупредена, че противникът ще се опита да осуети мисията ми, и че ми предстоят физически и духовни опасности. Също бях посъветвана, че това няма да е изпълнено със знамения или туристическо пътуване, и че ако аз фокусирам вниманието си върху задачата си, и търся напътствията на Духа, ще се завърна в безопасност у дома.
Предупреждението беше отрезвяващо. Но когато тръгнах, молеща се за напътствие и защита във всяка стъпка по пътя си, осъзнах, че преживяването ми не беше толкова необикновено. Нима нашият Отец не е казал на вас и на мен, когато сме напуснали присъствието Му: „Противникът ще се опита да осуети мисията ви, и вие ще се сблъскате с духовни и физически опасности. Но ако фокусирате вниманието си върху задачите си, ако се вслушвате в Гласа Ми, и ако не превърнете смъртността в туристическо пътуване или ходене на пазар, ще се завърнете безопасно у дома“?
Противникът се наслаждава, когато действаме като туристи, имайки предвид слушателите, а не изпълнителите на словото (вж. Якова 1:22), или пазаруващите, имайки предвид тези, които отдават цялото си внимание на суетните неща от този свят, които задушават душите ни. Сатана ни отрупва с мимолетни удоволствия и погълнатост--нашите банкови сметки, нашите гардероби, дори нашите фигури--защото той знае, че където са съкровищата ни, там ще бъдат и сърцата ни (вж. Матея 6:21). За нещастие, не е трудно да позволим на примамващите заслепители на противника, да отвлекат вниманието ни от светлината на Христа. „Понеже какво ще се ползува човекът, ако спечели целия свят, а живота си изгуби?“ (Матея 16:26).
Пророците са ни съветвали да изоставим светското и да обърнем сърцата си към Исус Христос, който ни е обещал, „В този свят радостта ви не е пълна, но в Мен радостта ви е пълна“ (вж. Учение и завети 101:36, курсивът добавен). Президент Спенсър У. Кимбъл е казал, „Ако наблегнем върху това да пилеем цялото си време и средства за изграждането на . . . светско царство, това ще е именно нещото, което ще наследим“ („The False Gods We Worship,“ Ensign, June 1976, 6). Колко често фокусираме вниманието си върху преследването на така наречения добър живот, че губим погледа върху целия живот? Това е фатален духовен еквивалент на продажбата на първородството ни за паница леща.
Господ е дал лекарството за подобно духовно бедствие, когато е посъветвал Ема Смит да „остави настрана нещата от този свят, и да търси по-добрите неща“ (вж. Учение и завети 25:10). И Христос е осигурил модела, обявявайки, преди случилото се в Гетсиманската градина, „дерзайте Аз победих света“ (Иоана 16:33; курсивът добавен). Единственият начин, по който ние ще можем да победим света, е като дойдем при Христа. Да дойдем при Христа, означава да оставим светското. Означава да поставим Христос и единствено Него в центъра на живота си, за да могат човешките суетност и философии да загубят пристрастяващата си предизвикателност. Сатана е бог на Вавилон, или този свят. Христос е Бог на Израил, и Единението Му ни дава сили да преодолеем света. „Ако очаквате слава, разум и вечен живот,“ казал президент Джозеф Ф. Смит, „оставете светското“ (Teachings of Presidents of the Church: Joseph F. Smith [1998], 243; курсивът добавен).
Като сестри в Сион, можем да бъдем препятствия за заговорите на противника против семействата и морала. Не е чудно, че той се опитва да ни накара да изберем земните удоволствия, пред това да се стремим към вечната слава. Една 45 годишна жена, майка на шест деца, наскоро ми каза, че спряла да се вглежда в списания, които я заразявали с видения за това, как да изглеждат домът и гардеробът й, и започнала да се чувства по-спокойно. Тя каза, „Може и да съм закръглена, побеляла и с бръчки, но съм закръглена, побеляла и с бръчки, дъщеря на Бог, който ме познава и обича.“
Обществото за взаимопомощ може да ни помогне да оставим светското, защото главната му цел е да помогне на сестрите и на техните семейства да дойдат при Христа. В този дух, се присъединявам към сестра Смут и сестра Дженсън в оповестяването на това кои сме ние и в радостта от обявените подобрения в целите на Обществото за взаимопомощ. Повече не можем да си позволим лукса да изразходваме усилията си за нещо, което не води нас и семействата ни при Христа. Това е тест за Обществото за взаимопомощ, както и за нашия живот. Небрежността в ангажимента ни към Христа в предстоящите ни дни няма да ни преведе през този живот.
Като младо момиче виждах ангажираността в баба ми, която помагаше на дядо да се грижи за фермата ни в прерията в Канзас. Някакси те преживяха прашните ветрове, Голямата депресия и торнадата, които тероризират Големите равнини. Често съм се чудела как баба се е справяла през годините с оскъдните приходи и тежката работа, и какво е преживяла, когато най-големият й син починал при трагична злополука. Животът на баба не беше лек. Но знаете ли какво най-добре си спомням за нея? Нейната пълна радост в Евангелието. Тя никога не е била по-щастлива от времето, когато работеше по семейната история или когато е учила от светите писания в ръка. Баба е оставила светското, за да търси по-добрите неща.
За света баба ми беше обикновена жена, но за мен тя представляваше невъзпятите героини на този век, които живели според доземните си обещания и поставили основи от вяра, върху които ние можем да строим. Баба ми не беше съвършена, но тя беше Божия жена. Сега на вас и на мен остава да пренесем знамето в следващия век. Ние не сме светски жени. Ние сме Божии жени. И Божиите жени ще бъдат най-великите героини на 21-ви век. Както президент Джозеф Ф. Смит е оповестил, не ние „трябва да бъдем водени от светските жени; а ние [сме] тези, които трябва да водят . . . жените от света, във всичко, което е ценностно“ (Teachings, 184).
Това не означава да омаловажим живота на безбройните добри жени по света. Но ние сме единствени по рода си. Ние сме единствени по рода си, поради нашите завети, нашите духовни привилегии, и отговорностите, прибавени към двете от тях. Ние сме облечени със слава и надарени със Светия Дух. Имаме жив пророк, който да ни води, обреди, които ни обвързват с Господ и една с друга, и силата на свещеничеството, което е сред нас. Ние разбираме къде стоим в големия план на щастие. И знаем, че Бог е нашият Отец, и че Неговият Син е нашият неизменен защитникт.
С тези привилегии идват големи благословии, защото „на когото много е дадено, много ще се изисква“ (вж. Учение и завети 82:3), а понякога изискванията на ученичеството са тежки. Но не трябва ли да очакваме, пътешествието ни към вечна слава да е трудно? Понякога разбираме, че сме погълнати от този свят и скромните ни усилия да израстнем духовно, като се опитваме да се успокояваме едни други с това, че за да живеем според Евангелието, не трябва да се изисква толкова много от нас. Стандартите за поведение на Господ, винаги ще бъдат по-взискателни от светските, но и Господните награди са безгранично по-величествени--включващи истинско щастие, мир и спасение.
Как тогава, като Божии жени, да достигнем величината на нашето същество? Господ награждава „тия които го търсят [усърдно]“ (Евреите 11:6). Ние Го търсим, не само когато учим и изследваме писанията, когато умоляваме и се молим, и внимаваме винаги, за да не бъдем въвлечени в изкушение, но и когато се отказваме от светските придобивки, които разширяват пропастта между Бог и мамона. Иначе рискуваме да бъдем призовани, но не и избрани, защото „сърцата ни са поставени толкова много върху нещата от този свят“ (вж. Учение и завети 121:35).
Помислете върху принципа, представен в тази извадка от писанията: „Обичай Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялото си могъщество, ум и сила“ (вж. Учение и завети 59:5; курсивът добавен). Това, което Господ изисква от нас, на първо място е сърцето ни. Представете си как ще се повлияят решенията ни, ако обичаме Спасителя повече от всичко друго. Как ще използваме времето и парите си, или как ще се обличаме в горещ летен ден, или как ще се отзовем на призива да направим домашно посещение и да се грижим един за друг, или да реагираме на средство за масова информация, което накърнява Духа?
Това ще стане, когато оставим светското и дойдем при Христа, когато растем, живеейки като Божии жени. Родени сме за вечна слава. Също както верни мъже са били предопределени да носят свещеничеството, така и ние сме били предопределени да бъдем Божии жени. Ние сме жени с вяра, морал, цели и милосърдие, които се наслаждават на майчинството, женствеността, и семейството. Не сме обзети от паника относно съвършенството, но работим да станем по-чисти. И знаем, че със сила Господна ще можем да извършим всички праведни неща, защото сме потопили себе си в Неговото Евангелие (вж. Алма 26:12). Повтарям, не можем да бъдем светски жени, защото сме Божии жени от последните дни. Както е учил президент Кимбъл, „Няма да дойде по-голямо признание за [нас], от света, от това да бъдем познати като Божии [жени]“ („The Role of Righteous Women,“ Ensign, Nov. 1979, 102).
Това лято имах незабравимо преживяване в Светата Земя. Докато бях в Планината на Блаженствата и гледах Галилейското езеро, видях в далечината един град, изграден на хълма. Визуалната представа за град, който не може да се скрие, беше чудесна, и докато размишлявах върху символиката, имах смайващото чувство, че ние, като Божии жени, сме като този град, че ако оставим нещата от света и дойдем при Христа, така че Духът да се излъчва през живота ни и от очите ни, уникалността ни за света ще бъде като светлина. Като сестри от Обществото за взаимопомощ, ние принадлежим към най-важното общество от жени от тази страна на завесата. Ние сме забележителният град на хълма. И колкото по-малко изглеждаме и действаме като светски жени, толкова повече те ще гледат на нас като на извор от надежда, мир, морал и щастие.
Преди двадесет години, на същото събиране президент Кимбъл направи изявление, което не сме спирали да цитираме оттогава: „Голяма част от разрастването на Църквата през последните дни . . . ще зависи от праведността и разбирателството, което животът на жените в Църквата отразява, и до каква степен, на [тях] се гледа като на отличаващи се и различни - в добрия смисъл - от жените по света“ (Ensign, Nov. 1979, 103-4; курсивът добавен). Не можем повече да се задоволяваме само с цитатите на президент Кимбъл. Ние сме сестрите, които трябва и ще направят пророчеството му действителност. Можем да го направим. Знам че можем.
Президент Гордън Б. Хинкли наскоро каза, „вечното спасение на света . . . лежи върху раменете на тази Църква . . . Няма други хора в историята на света, които да са получили . . . по-тежка отговорност . . . , и по-добре да се захващаме с нея“ („‚Church Is Realy Doing Well,‘“ Church News, 3 July 1999, 3).
Божии жени, което включва нас, тази вечер приканвам всяка една от вас да определи поне едно нещо, което можем да направим, за да оставим светското и да дойдем по-близо до Христа. А следващия месец друго. И друго. Сестри, това е зов за борба, това е зов за действие, зов за събуждане. Зов да въоръжим себе си със сила и праведност. Зов да се осланяме на ръката Господна повече, отколкото на ръката на плътта. Зов да „станем и светим, за да може [нашата] светлина да бъде за стандарт на народите“ (вж. Учение и завети 115:5). Зов да живеем като Божии жени, за да можем ние и семействата ни да се завърнем безопасно у дома.
Имаме причина за радост, защото Евангелието на Исус Христос е глас на радост! Защото Спасителят преодоля света, за да можем и ние да го преодолеем. Защото Той се въздигна на третия ден, за да можем и ние да станем Божии жени. Нека оставим нещата от света и да търсим по-добрите неща. Нека ангажираме себе си, в този момент, да излезем от светското и никога да не поглеждаме назад. В името на Исус Христос, амин.
Previous
