Шарън Г. Ларсън
Втори съветник в общото президентство на младите жени
Свободата на избор е силата да мислим‚ да избираме и да действаме от свое име. Тя идва с безброй много възможности‚ придружени от отговорности и последствия.
Когато сме напуснали присъствието на нашия Отец в небесата и сме дошли на този свят‚ ние сме донесли със себе си един безценен‚ свещен‚ доземен и вечен дар. Това е дарът на свободата на избор‚ за който искам да говоря.
Свободата на избор е силата да мислим‚ да избираме и да действаме от свое име. Тя идва с безброй много възможности‚ придружени от отговорности и последствия. Тя е благословия и товар. Жизненоважно е да използваме този дар на свободата на избор мъдро‚ защото никога преди в световната история Божиите деца не са били толкова благословени и изправени пред толкова много наложителни избори.
Животът беше по-простичък преди години в моя роден град в канадската прерия. Нашият телефонен номер се състоеше от една цифра - 3. Гледахме по един черно-бял филм‚ който се предаваше от по-големия град Кардстън всеки четвъртък вечер. Пощата идваше в понеделник‚ сряда и петък - освен ако не валеше силен сняг.
Имаше един главен път. На три мили на запад от него беше нашата ферма‚ на двайсет мили на изток беше храмът в Кардстън‚ Алберта. Нямаше други пътища‚ по които да избереш да вървиш‚ или места‚ на които да отидеш.
Днес има безкрайни телефонни номера‚ всякакви видове цветни филми‚ електронна поща на наше разположение 24 часа на ден и много пътища‚ които безмилостно молят да отсъдим дали ще поемем по тях. Заобикалящата ни среда е изпълнена с избори‚ но целта‚ поради която сме на земята‚ не се е променила.
Господ казал на Авраам‚ че ни е изпратил на земята‚ за да види дали ще направим това‚ което Той ни е помолил да направим (вж. Авраам 3:25). Правенето на избори става неизбежно. Двете противоположни сили в света желаят да им се посветим. От една страна е реалността на Сатана‚ а от друга - по-силната любов на Спасителя.
Лехи ни учи‚ че ако нямаше противопоставяне‚ нямаше да има праведност или порочност‚ нито добро или зло. Не можем да действаме от свое име‚ ако нямаме възможност да правим избори (вж. 2 Нефи 2:11‚ 16). За да станем посветени последователи на Христос‚ трябва да имаме и възможността да Го отречем. Затова на Сатана е разрешено да използва своята сила и подчинението на волята ни на Бог понякога може да стане трудно. И въпреки това‚ именно чрез упражняването на нашата способност да действаме по своя воля‚ ние израстваме.
К. С. Луис е казал: „Само онези‚ които се опитват да устоят на изкушението‚ знаят колко силно е то . . . Човек разбира колко е силен вятърът‚ когато се опита да върви срещу него‚ а не като легне. Човек‚ който се поддаде на изкушението след пет минути‚ просто не знае какво е щяло да стане един час по-късно“. Луис продължава: „Христос - единственият човек‚ който никога не се е поддал на изкушение‚ е и единственият човек‚ който знае напълно какво означава изкушение“ (C. S. Lewis, Mere Christianity [1960]‚ 109-10).
Помня‚ че питах родителите си дали мога да правя определени неща. Техният отговор винаги беше един и същ: „Учили сме те. Знаеш какво мислим за това‚ но ти трябва да решиш сама за себе си“. И все пак‚ когато човек решава за себе си‚ това носи последствия - които не винаги са такива‚ каквито ги искаме. Ние искаме свободата без последствията и затова прекалено често се опитваме да заемем неутрална позиция‚ да не решим‚ да не се посветим. Именно в тази атмосфера ставаме уязвими по отношение влиянието на Сатана.
Цар Ахаав и неговият народ в северен Израил ни разказват за неутралитета и нерешителността. Господните ръце били вързани‚ защото хората не решавали на кого да се кланят - на Йехова или на Ваал. Ваал е друго име за Сатана. Господ изпратил пророка Илия със следното ясно послание: „До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова‚ ако е Бог‚ следвайте Го‚ но ако е Ваал‚ следвайте него“. В писанията се казва‚ че „людете не му отговориха ни дума“ (3 Царете 18:21). Те не искали да поемат отговорността да се посветят. Помните историята - Илия ги предизвикал да направят проверка‚ за да видят кой е Бог. Всеки от тях трябвало да се моли на своя бог‚ за да видят кой ще изгори дарението на олтара. Когато свещениците извикали силно към своя идол‚ те останали нечути‚ а на молитвите им не било отговорено.
Напълно в контраст с това‚ един самотен пророк на истинския и жив Бог бил единственият‚ който бил чут и подкрепен в усилията си. Когато Илия отправил искането към своя Бог‚ Господният огън слязал на земята и погълнал всичко - жертвата‚ дървата‚ камъните‚ пръстта‚ а освен това пресушил и водата в окопа. След това знамение хората казали: „Иеова‚ Той е Бог“ (3 Царете 18:39)‚ а в писанията се казва‚ че пророците на Ваал били убити. В онзи ден в северен Израил нямало живи неверници! Изборите нямаше да представляват дилема‚ ако добрите бяха награждавани толкова бързо и зрелищно като Илия или ако правенето на зло означаваше незабавна смърт. Но нещата не са толкова прости‚ когато нашата работа е да увеличаваме вярата си.
Нашите вяра и посвещение биват изпитани‚ когато светът предлага примамливи и прилъгващи алтернативи‚ които могат да отвърнат лицата ни от Господното царство. Някои биха искали да живеят в онзи вечен град и да имат „вила“ във Вавилон. Ако не избираме съзнателно и доброволно Божието царство‚ ние всъщност ще се движим назад‚ докато царството Божие се движи напред „смело‚ благородно и независимо“ (Joseph Smith, „The Wentworth Letter,“ in Encyclopedia of Mormonism, ed. Daniel H. Ludlow, 5 vols [1992], 4:1754). Изборът на посоката‚ в която ще се обърнем‚ ще определи нашите благословии или нашето бреме. Господ ни кани да Му прехвърлим бремето си и Той ще ни подкрепи (вж. Псалми 55:22)‚ докато Мормон ни предупреждава‚ че „дяволът не ще поддържа чедата си“ (Алма 30:60).
Един млад мъж‚ когото аз обичам с цялото си сърце‚ ми каза: „Никой не може да ми каже какво да правя. Аз контролирам живота си“. Той има погрешна представа‚ че за да бъде независим и свободен‚ трябва да се противопоставя на Божията воля. Откъде тогава ще дойде силата му?
Брат Джеймс Е. Талмидж е казал следното за Исус: „Той е бил всичко‚ което трябва да бъде едно момче‚ но Неговото развитие не е било забавено от теглото на греха; Той е обичал истината и й се е подчинявал‚ следователно е бил свободен“ (Jesus The Christ [1979]‚ 112).
Правенето на правилни избори ни освобождава и благославя‚ дори и когато правим избори в неща‚ които изглеждат тривиални. Един мой приятел мислеше‚ че Господ заема прекалено голяма част от живота му. Той каза: „Не мога да приема тези крайни заявления на Църквата‚ които ми казват‚ че трябва да правя това‚ а не мога да правя онова“. Приятелят ми не разбираше‚ че това са доказателства за бдителната грижовност на нашия Отец.
Не е ли невероятно? На тази планета има шест милиарда души‚ а Небесният Отец Го интересува какъв филм гледам за забавление‚ интересува Го какво ям и пия и как печеля и харча парите си. Той е загрижен за това‚ което правя и за това‚ което не правя. Небесният Отец е загрижен за моето щастие.
Грижите на нашия Отец се проявяват по толкова много начини‚ а ние трябва просто да слушаме и да живеем за това. Някой е казал: „Ако не сме поставили Божието царство на първо място‚ в крайна сметка няма да има значение какво сме избрали вместо него“ (Уилям Лоу‚ свещеник от 18-ти век).
Тъй като нашата цел тук на земята не се е променила‚ нито ще се промени‚ нашият Отец сигурно и редовно дава допълнителни дарове‚ за да направи света ни сигурно място и да подсили мъдрия начин‚ по който използваме своята свобода на избор. Помислете за дара на молитвата - възможности да бъдете чути и разбрани. Помислете за дара на Светия Дух‚ който ще ни покаже всичките неща‚ които трябва да правим (вж. 2 Нефи 32:5). Помислете за свещените завети‚ които сме сключили‚ писанията‚ свещеническите и патриархалните благословии. Помислете за най-висшия дар на Единението и това‚ което то ни напомня с причастието‚ като ни обгръща с любов‚ надежда и благодат. Тези дарове ни помагат да използваме своята свобода на избор мъдро‚ за да се върнем обратно в нашия небесен дом‚ където „око не е видяло‚ и ухо не е чуло‚ и на човешко сърце не е дохождало. Всичко това е приготвил Бог за тия‚ които Го любят“ (1 Коринтяните 2:9).
Днес има много пътища‚ но както в моя роден град има само един главен път - прав и тесен.
Признавайки своята склонност към отклоняване по непознати пътища (вж. 1 Нефи 8:32)‚ ние молим Господ чрез този химн:
Склонен съм да се отклонявам‚ Господи‚ чувствам‚
Склонен да оставя Бог‚ когото обичам;
Ето моето сърце‚ вземи и затвори го;
Запечатай го за своя съд там горе.
(„Come, Thou Fount of Every Blessing,“ Hymns, [1948]‚ 70)
Завършвам с молитвата на Нефи‚ която говори от ваше и мое име: „О‚ Господи‚ не затваряй портите на праведността пред мене‚ та да мога да ходя по пътеката на дълбоката долина‚ за да мога да бъда точен в праведния път“ (2 Нефи 4:32)‚ в името на Исус Христос‚ амин.
Previous
