Старейшина Нийл Л. Андерсън
От Седемдесетте
В днешния Израил‚ да служим на Господ означава внимателно да следваме пророците.
Изразявам ви любовта си към вас тази сутрин. Говоря на посветените членове на Църквата‚ които имат свидетелства и които са разпръснати в най-различни страни по света. Самият факт‚ че в тази прекрасна неделна утрин вие сте тук в Табернакъла‚ или гледате конференцията в някоя затъмнена стая в средата на деня‚ говори за вашето ученичество. Вие се отнасяте сериозно към нещата‚ в които вярвате‚ и това си личи в живота ви.
Един съвет‚ който е бил подкрепа за мен‚ е силното заявление на пророка Исус Навиев: „Изберете днес кому искате да служите . . . но аз и моят дом ще служим Господу“ (Исус Навиев 24:15).
Думите на Исус Навиев звучат толкова актуално днес и въпреки това‚ начинът‚ по който демонстрираме нашето решение да служим на Господ ‚ като че ли се изменя с всяко поколение. Преди 3500 години‚ когато говорил Исус Навиев‚ това се правело с отказването от лъжливите богове‚ участието в битки срещу ханаанците и особено внимателно следване на думите на пророка. Можем почти да чуем оплакванията на скептиците‚ когато Исус Навиев оповестил какви са бойните му планове за завземането на града Ерихон. Той казал‚ че първо те тихо и без да говорят трябвало да обикалят града веднъж всеки ден в продължение на шест дни‚ а на седмия ден да обиколят града седем пъти. След това свещениците трябвало да надуят тръбите и точно тогава всички хора да извикат силно. Исус Навиев ги уверявал‚ че така стените ще паднат (вж. Исус Навиев 6). Когато стените паднали‚ скептиците не казали нито дума.
В нашия свят днес едно нещо не се е променило‚ откакто Исус Навиев е говорил - тези‚ които избират да служат на Господ‚ винаги слушат с внимание пророка. В съвременния Израил‚ да служиш на Господ означава внимателно да следваш пророците.
Предизвикателствата‚ пред които се изправяме ние и нашите семейства като ученици на Христос‚ са донякъде различни от тези на израилтяните на Исус Навиев. Позволете ми да илюстрирам това с една история. Нашето семейство дълги години живя в щата Флорида. Тъй като почвата във Флорида е много песъчлива‚ там поляните са засяти с широколистна трева‚ която наричаме Свети Августин. Един наистина страшен враг за тревата във Флорида е малко кафяво насекомо‚ наречено попово прасе.
Една вечер‚ докато със съседа ми стояхме на предните стъпала на моята къща‚ забелязахме малка буболечка да пресича тротоара. „По-добре си напръскай поляната“‚ предупреди ме той‚ „това е попово прасе“. Бях пръскал поляната с инсектицид едва преди няколко седмици и сметнах‚ че едва ли скоро ще имам време и пари да правя това отново.
На следващата сутрин разгледах поляната на светло много внимателно. Беше тучна и красиво зелена. Погледнах надолу към тревата‚ за да видя дали има от тези малки буболечки. Не видях нито една. Помня‚ че си помислих: „Е‚ може би това малко попово прасе просто е преминавало през моя двор на път към двора на съседите“.
Наблюдавах поляната в продължение на повече от една седмица‚ като търсех белези за присъствието на вредители‚ но такива нямаше. Поздравих сам себе си‚ че не съм приел прекалено сериозно предупрежданието на съседа ми.
Историята обаче има тъжен край. Една сутрин‚ около десет дни след разговора с моя съсед‚ излязох прз предната врата. Това‚ което ме шокира‚ беше‚ че за една нощ цялата поляна беше покрита с кафяви точки. Изтичах до магазина за градински принадлежности‚ купих инсектицида и напръсках веднага‚ но беше прекалено късно. Поляната беше съсипана и за да я върна в предишното й състояние‚ ми бяха нужни нови парчета готови тревни площи и дълги часове работа‚ придружена от големи разходи.
Предупреждението на съседа ми беше жизненоважно за запазването на поляната. Той разбираше неща‚ които аз не разбирах. Той знаеше нещо‚ което аз не знаех. Знаеше‚ че поповите прасета живеят под земята и са активни само през нощта‚ което правеше моите огледи през деня безсмислени. Той знаеше‚ че поповите прасета не ядат листата на тревата‚ а се хранят с корените й. Знаеше‚ че тези малки същества можеха да изядат голяма част от корените‚ преди аз да забележа ефекта над земята. Платих висока цена за моето лекомислено недоверие.
Живеем в прекрасни дни. Просперитетът и благословиите на нашето поколение са богати и забележителни. С вяра в Спасителя и послушание на заповедите‚ нашият живот може да бъде изпълнен с удовлетворение и радост.
И въпреки това‚ в тези последни дни на много красота‚ предизвикателствата по пътя ни към това‚ да изберем да служим на Господ‚ са по-хитро измислени от тези в предишни времена и без съмнение са точно толкова многобройни и настойчиви. Съществуват духовни вредители‚ които подкопават предпазните стени и нападат нашите деликатни корени. Много от тези вредители изглеждат малки‚ понякога почти невидими. И все пак‚ ако не се борим с тях‚ те със сигурност ще навредят и ще се опитат да разрушат това‚ което е най-ценно за нас.
Предупрежденията‚ които получават пророците и апостолите‚ винаги ги подтикват да говорят за дома и семейството. Позволете ми да демонстрирам какво казва предупредителният глас на пророците. На 11 февруари тази година‚ Първото президентство‚ с подкрепата на Кворума на дванадесетте апостоли‚ изпрати на всеки член на Църквата писмо‚ съдържащо съвет‚ свързан с нашите семейства. Позволете ми да ви прочета само две изречения от това писмо:
„Съветваме родителите и децата да отдават най-голямо значение на семейната молитва‚ семейната домашна вечер‚ изучаването и преподаването на Евангелието и на благотворните семейни дейности. Колкото достойни и подходящи да са другите дейности‚ не трябва да се позволява те да заменят божествено определените задължения‚ които само родителите и семействата могат да изпълнят както трябва“ („Policies, Annoucements, and Appointments,“ Ensign, June 1999, 80).
Каква е нашата реакция на този пророчески съвет? Какъв е бил моят и вашият отговор на писмото на Първото президентство от преди близо осем месеца?
Като родител на тийнейджъри в един забързан свят‚ аз мога да потвърдя‚ че е необходимо да отдадем на тези въпроси първостепенна важност‚ за да видим‚ че поуките от тях действат в нашето семейство. Току-що чухме прекрасната история на старейшина Федърстоун и семейната молитва. С всичките зли влияния‚ които заобикалят децата ни‚ можем ли дори да си представим‚ че ще ги изпратим на сутринта‚ без да коленичим и заедно смирено да помолим за Господната закрила или че ще приключим деня‚ без да коленичим заедно и да засвидетелстваме това‚ че сме отговорни пред Него‚ както и своята благодарност за благословиите Му? Братя и сестри‚ ние трябва да имаме семейна молитва.
Със сигурност има случаи‚ когато събирането на семейството заедно‚ за да се четат писанията‚ не се превръща в духовно преживяване‚ достойно да бъде описано в нашия дневник‚ но не трябва да се отказваме. Има специални случаи‚ в които духът на сина или дъщерята е настроен за това и силата на тези велики писания влиза в сърцата им като огън. Когато почитаме Небесния Отец в домовете си‚ Той ще уважава нашите усилия.
Всички ние познаваме усилията‚ необходими за да се провежда редовно семейната домашна вечер. Сред нас има крадци‚ които биха откраднали нашата вечер в понеделник‚ но обещанията Господни за семействата‚ които провеждат семейната домашна вечер‚ изречени от Първото президентство преди 84 години и потвърдени от нашите пророци днес‚ никога не са били отменяни и важат за нас:
„Ако светиите се подчиняват на този съвет‚ ние обещаваме‚ че резултатът ще се изразява в големи благословии. Любовта в дома и послушанието към родителите ще нараснат. В сърцата на младежите на Израил ще се развие вярата и те ще съберат сили да се борят със злите влияния и изкушения‚ които ги заобикалят“ (в Джеймс Р. Кларк‚ comp., Messages of the Frist Presidency of The Church of Jesus Christ of Latter-day Saints, 6 vols. [1965-75], 4:339).
Кой човек‚ който ме чува‚ би продал тези обещания на тези‚ които биха отнели нашите вечери в понеделник? Никой от нас.
За вас и за мен‚ учениците Христови‚ важи‚че тези моменти на изграждане на вярата в живота на нашите деца трябва да бъдат подсилени. Понякога имаме слабости като родители‚ зная‚ че при мен е така. Трябва‚ обаче‚ да започнем отначало. Господ вижда нашите праведни усилия и ще излее благословиите на небесата‚ когато поставяме семейството си на първо място. Мои братя и сестри‚ в корените на нашата вяра действат разрушители на духовността и затова трябва още по- сериозно да служим на нашето семейство.
Нека докато участваме в тази конференция‚ да слушаме внимателно скъпия ни президент Хинкли‚ неговите съветници и апостолите‚ които ще ни говорят.
Нека да не следваме примера‚ който описах в историята си за поповите прасета във Флорида. Нека никога да не пренебрегваме предупрежданията. Нека никога да не бъдем изпълнени със самоуверено недоверие. Нека винаги да слушаме и да се учим в смирение и вяра‚ с желание за покаяние‚ ако това е необходимо.
Това е Божието царство на земята. Вие и аз сме ученици на Господ Исус Христос. Той е Божият Син. Той живее. Той направлява това дело. Президент Хинкли е Неговият пророк и с него има още четиринайсет души‚ които държат ключовете на апостолите. Те са пазачи на кулата‚ посланици на гласа на предупреждението‚ пророци‚ ясновидци и откровители.
„Изберете днес кому искате да служите . . . но аз и моят дом ще служим Господу“ (Исус Навиев 24:15).
„И людете казаха на Исуса: На Господа нашия Бог ще служим‚ и Неговия глас ще слушаме“ (Исус Навиев 24:24).
Моята молитва е тези думи да бъдат изписани в нашите сърца‚ в името на Исус Христос‚ амин.
Previous
