Да постигнем най-доброто, на което сме способни Президент Томас С. Монсън Първи съветник в Първото президентство Когато правим това, ще започнем да разбираме, че Неговата божествена цел е била изпълнена и че ние сме участвали в нейното изпълнение. В едно далечно време и на едно далечно място нашият Господ и Спасител Исус Христос учил множеството и Своите ученици за „пътя, истината и живота.“1 Той съветвал, като използвал свещени думи. Той ни давал пример чрез достойния си за подражание живот. Понякога Господ задавал следния въпрос: „Какви хора трябва да бъдете . . . ?2 По време на Своето служение на Американския континент, Той добавил важни думи към отговора на същия този въпрос: „Какви хора трябва да бъдете? Истина, истина ви казвам, бъдете като Мене.“3 По време на земното Си служение, Учителят посочил как трябва да живеем, да преподаваме, да служим и какво трябва да правим, за да постигнем най-доброто, на което сме способни. Такъв един урок четем в книгата на Йоана в Светата Библия. „Филип намира Натанаил и му казва: Намерихме Онзи, за когото писа Мойсей в закона, и за когото писаха пророците, Исуса, Йосифовия син. Който е от Назарет. Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Дойди и виж!. Исус видя Натанаил да дохожда към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина!“4 В пътуването ни през смъртността, съветът на апостол Павел ни дава небесни напътствия: „Всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно - ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално, - това зачитайте.“ Следва заключението: „Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас.“5 Когато търсим своето най-добро Аз, няколко въпроса ще направляват нашите разсъждения: Такъв човек ли съм, какъвто искам да бъда? По-близо ли съм до Спасителя, отколкото съм бил вчера? Ще бъда ли по-близо до Него утре? Имам ли смелостта да се променя към по- добро? Време е да изберем една често забравяна пътека, пътеката, която наричаме Семейство, така че децата и внуците ни да могат наистина да постигнат своя пълен потенциал. Съществува стремеж към това на национално, дори и на международно ниво. То съдържа неизреченото послание: „Върнете се към своите корени, при своите семейства, към уроците, които сте научили, към примерите, на които сте били свидетели, към истинските семейни ценности.“ Често става въпрос единствено за завръщане у дома - завръщане към старите тавани, в които не сте тършували отдавна, към дневниците, които рядко четете, към албумите със снимки, които сте забравили. Шотландският поет Джеймс Бари написал: „Бог ни е дал спомени, за да имаме юнски рози през зимите на нашия живот.“6 Какви спомени имаме за майката, бащата, дядовците и бабите, семейството, приятелите? Какви уроци сме научили от своите бащи? Преди години, един баща запитал старейшина Елрей Л. Крисчънсън какво име ще предложи за своята нова лодка. Брат Крисчънсън отговорил: „Защо да не я наречем Неделна разбивачка?“ Сигурен съм, че бъдещият моряк се е замислил кое ще му донесе по-голяма радост една Неделна разбивачка или една Неделна пазителка. Каквото и да е било решението му, то без съмнение е оставило трайни впечатления върху неговите деца. Един друг баща учил сина си на урока, който не трябва да бъде забравян, чрез личния пример на своето послушание, а именно да се почита неделния ден. Научих тази история на погребението на един благороден висш ръководител, Х. Върлан Андерсън. Един от синовете му произнесе надгробно слово. Темата, по която говори той, се отнася и до нас, независимо от това къде сме и какво правим. Става въпрос за личния пример. Синът на старейшина Андерсън разказа, че преди години, като ученик, той отишъл на купон в една съботна вечер. Взел назаем от баща си семейната кола. Когато получил ключовете и се отправил към външната врата, баща му казал: „Трябва да купиш бензин за колата, тъй като няма да стигне за утре. На всяка цена напълни резервоара, преди да се прибереш“. Синът на старейшина Андерсън разказа, че купонът минал много забавно. Срещнал се с приятели, пили безалкохолни напитки и всички прекарали чудесно. При цялото това приповдигнато настроение, той забравил да изпълни заръката на баща си да напълни резервоара на колата на връщане за вкъщи. Дошла неделната сутрин. Старейшина Андерсън открил, че бензинът е свършил. Синът видял баща си да влиза в къщи и да поставя ключовете на колата на масата. В дома на семейство Андерсън неделният ден бил ден за отдаване почит и благодарност на Бог, а не за покупки. По-нататък в надгробното си слово синът на старейшина Андерсън каза: „Видях как баща ми си облече палтото, след което ни каза довиждане и извървя дългия път до параклиса, за да присъства на сутрешното събрание.“ Дългът го зовеше. Истината не беше пожертвана в името на удобството. В заключение на надгробното си слово, той каза: „Никой син не е бил учен по-ефективно от своя баща, отколкото бях научен аз тогава. Баща ми знаеше истината и живееше според нея.“ Именно в дома ние създаваме своите възгледи и най-съкровени вярвания. Именно в дома тази надежда се подхранва или умира. Нашите домове трябва да бъдат нещо повече от светилища; те също така трябва да бъдат места, които ще обитава Божият Дух, чиито врати ще спират ветровете на бурите, където ще царува любов и мир. Неотдавна една млада майка ми написа следното: „Понякога се чудя дали оказвам положително влияние в живота на децата си, особено като самотна майка, която работи на две места, за да свърже двата края. Понякога се чувствам объркана у дома, но никога не преставам да се надявам. Децата ми и аз гледахме по телевизията предаване от Общата конференция, на която вие говорихте за молитвата. Синът ми каза: ‚Мамо, винаги си ни учила на това.‘ Аз го запитах: ‚Какво искаш да кажеш?‘ А той отвърна: ‚Да, ти ни учеше да се молим и ни показа как, но на следващата вечер, когато дойдох в стаята ти, за да те питам за нещо, видях, че си паднала на колене и се молиш на Небесния Отец. Ако Той е важен за тебе, ще бъде важен и за мен.‘“ Писмото завършваше по следния начин: „Предполагам, че никога няма да разберете до какава степен сте повлияли на децата си, докато те не ви видят сами да правите това, на което сте се опитвали да ги научите.“ Какъв прекрасен урок е научило това дете от своята майка. Като момче, аз направих забележително откритие в Неделното училище в деня на майката, което никога не забравих през годините. Мелвин, един сляп брат в района, който беше много талантлив певец, се изправяше и се обръщаше към публиката така като че ли виждаше всеки един от нас, след което изпълняваше песента:„Тази прекрасна моя майка.“ Красивите, светли лъчи на спомените проникваха в човешките сърца. Мъжете посягаха към носните си кърпички; очите на жените се изпълваха със сълзи. Ние дяконите обикаляхме редовете, като поднасяхме на всяка майка малка глинена саксия със здравец. Някои от майките бяха млади, други на средна възраст, а други се държаха за живота, въпреки преклонната си възраст. Разбрах, че очите на всяка майка са добри. Всяка една ни казваше „Благодаря.“ Усещах духа на израза: „Когато някой подарява цвете на друг човек, ръцете на подаряващия дълго след това ухаят на цветето, което е подарил.“ Не съм забравил и никога няма да забравя този урок. Някои майки, бащи, деца и семейства са призовани да носят тежко бреме в земния живот. Такова едно семейство било семейство Боргстром от северна Юта. Това се случило по време на Втората световна война. Ожесточени сражения се вихрели в различни части на света. За нещастие, брат Боргсром загубил четирима от петте си сина, които служели във въоръжените сили. В рамките на 6 месеца, и четиримата му синове отдали живота си - всеки един в различна част на света. След войната, телата на четиримата братя Боргстром били върнати у дома в Тремонтън и за тях била проведена траурна служба, по време на която целият Табернакъл в Гарланд, Юта се изпълнил с хора. Генерал Марк Кларк присъствал на службата. По-късно той произнесъл с нежност следните думи: „Долетях в Гарлънд на сутринта на 26 юни, срещнах се със семейството на загиналите, включително с майката, бащата и с останалите двама сина . . . единият от които е тинейджър. Никога не съм срещал семейство, което така стоически да понася мъката си. Когато четирите ковчега, покрити с националния флаг, бяха подредени пред Църквата и докато стоях до тези смели родители, бях дълбоко впечатлен от тяхното разбиране, вяра и гордост от тези прекрасни синове. Те бяха извършили най-върховната жертва в името на принципи, които бяха научили от своите благородни родители. По време на обяда госпожа Боргстром се обърна към мен и тихо каза: „Ще вземете ли и малкия ми син?“ Отговорих, шепнейки, че докато стоя начело на Армията на западното крайбрежие, ще направя всичко възможно, в случай че момчето й бъде повикано за военна служба, да го назнача в тила. По време на този разговор, проведен шепнешком с майката, бащата неочаквано се наведе напред и каза на госпожа Боргстром: „Майко, дочух разговора, който водиш с генерала за най-малкото ни момче. Ние знаем, че винаги, когато родината се нуждае от него, той ще се отзове“. Трудно успях да прикрия чувствата си. Пред мен стояха родители, чиито синове бяха загинали от раните, получени в битка и при все това, те бяха готови да жертват и последния, ако родината изискваше това.“ Именно Евангелието на Господ Исус Христос докосна дома и сърцата през този ден, който никога не трябва да бъде забравян. Изминаха години, но необходимостта от свидетелство за Евангелието продължава да стои на първо място. Докато вървим към бъдещето, не трябва да пренебрегваме уроците на миналото. Нашият Небесен Отец отдал Своя Син. Синът Божий отдал живота Си. Те ни молят да отдадем своя живот в божествена служба на тях. Ще направите ли това? Ще го направя ли аз? Ще го направим ли ние? Това са уроците, на които трябва да учим, делата, които трябва да вършим, душите, които трябва да спасяваме. Нека си спомним съвета на цар Вениамин: „Когато служите на своите ближни, вие служите на Бог.“7 Опитайте се да спасите тези, които се нуждаят от помощта ви. Поведете ги по един по-висш път и към по-добри дела. Както пеем в Неделното училище за деца: „С мен бъди, води ме в пътя свят на мъдростта, за да съм във вечността отново със Отца.“8 Истинската вяра не се ограничава само в детството. Тя се отнася за всички нас. В Притчи учим: „ Уповавай на Господа от все сърце, и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него, и Той ще оправя пътеките ти.“9 Когато правим това, ще започнем да разбираме, че Неговата божествена цел е била изпълнена и че ние сме участвали в нейното изпълнение. Нека илюстрирам тази истина с едно свое лично преживяване. Преди много години, докато служих като епископ, почувствах, че трябва да се обадя на Августа Шнайдер, вдовица от областта Елзас-Лотарингия в Европа, която говореше много малко английски, въпреки, че владееше перфектно френски и немски. В продължение на години, след като за първи път бях изпитал това чувство, аз я посещавах по време на коледния сезон. При едно посещение, Августа каза: „Епископе, имам нещо, което е изключително ценно за мен, и което бих желала да ви подаря.“ Тогава тя отиде на едно специално място в скромния си апартамент и взе подаръка. Това беше прекрасно парче плат с размер приблизително 15 на 20 сантиметра, към което тя бе пришила медалите на съпруга си от Първата световна война. Тя каза: „Бих искала да ви дам това лично съкровище, което ми е толкова близко на сърцето.“ Учтиво възразих и предложих да го подари на някой свой роднина. „Не,“ твърдо отговори тя, „подаръкът е ваш, защото имате душа на французин.“ Наскоро след като ми бе подарила специалния подарък, Августа напусна смъртността и се завърна у дома при Бог, който й бе дал живот. Понякога се питам какво е искала да каже тя с това, че „имам душа на французин.“ Нямах и най-малка представа какво означаваха думите й. Много години след това, имах привилегията да придружа президент Езра Тафт Бенсън на освещаването на храма във Франкфурт, Германия, който щеше да служи на немско, холандско и фламандско говорящите членове. Когато си стягах багажа за пътуването, почувствах необходимост да взема подаръка с медалите, без да имам и най-малка представа какво ще правя с него. Бях ги държал в себе си няколко години. По време на една сесия за освещаване, проведена на френски език, храмът беше пълен. Песните и посланията, които бяха представени, бяха красиви. Благодарността за благословиите на Бог бе проникнала във всяко сърце. В програмата, която държах, видях, че на сесията присъстват и членове от областта Елзас и Лотарингия. По време на речта си забелязах, че органистът се казваше Шнайдер. Тогава си спомних за срещата си с Августа Шнайдер. Отидох до органиста и му показах медалите. Също така му казах, че тъй като се казва Шнайдер е длъжен да потърси предшествениците си в генеалогическите си проучвания. Духът на Господ потвърди в сърцата ни, че това бе специална сесия. Брат Шнайдер беше затруднен да изпълни закриващия химн от службата по освещаване, тъй като бе дълбоко развълнуван от Духа, който всички ние усетихме в храма. Знаех, че скъпоценният подарък - „лептата на вдовицата“, защото това бе всичко, което притежаваше Августа Шнайдер, бе даден в ръцете на човек, който щеше да направи така, че мнозина с души на французи, да получат благословиите, които предоставят светите храмове, както за живите, така и за тези, които са напуснали смъртността. Свидетелствам, че с Бог всички неща са възможни. Той е нашият Небесен Отец, Неговият Син е наш изкупител. Когато се опитваме да научим Неговите истини и да живеем според тях, животът ни и животът на другите ще бъде прещедро благословен. Заявявам с цялата сериозност, на която съм способен, че Гордън Б. Хинкли е истински пророк на нашето време и че той бива напътстван да ръководи напред това велико дело. Нека си спомним, че подчинението на Божиите заповеди донася обещаните благословии. Нека всеки един от нас стане достоен да ги получи, в името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Йоана 14:6. 2. 2 Петрово 3:11. 3. 3 Нефи 27:27. 4. Йоана 1:45-47. 5. Филипяните 4:8-9. 6. Paraphrising James Barrie, in Peter's Quotations: Ideas for Our Time, събрал Лорънс Дж. Питър (1977), 335. 7. Мосия 2:17. 8. Наоми У. Рандал, „Чедо на Бога съм,“ Химни и детски песни. 9. Притчи 3:5-6.