Президент Гордън Б. Хинкли
Църквата върви напред, според определената си мисия, по посока на своята съдба.
Добре дошли на конференцията! Отново ви приветстваме, мои братя и сестри, на тази велика световна конференция. Някога шест месеца между конференциите изглеждаха като дълго време. Сега те като че ли минават толкова бързо. Отново сме заедно като едно голямо семейство, със силата на 10 милиона души, за да слушаме и да се учим от тези, които са призовани да ръководят, за да подновим вярата си, да укрепим решителността си да живеем по-добре, и за да бъдем заедно в едно приятно общение.
Ние сме щастливи и благословени хора, които работят, за да изградят каузата и Царството Божие на земята. Независимо от расата и народността, дали сме бедни или богати, стари или млади, ние се срещаме, за да споделим своето общо свидетелство за Господ, в чието име извършваме нашите богослужения.
Приятно ми е да съобщя, че Църквата е в добро състояние. Делото продължава да се придвижва напред и аз ще спомена само две-три области, в които това става.
Сега имаме приблизително 60 000 мисионери. До юли ще има 333 мисии. Опитваме са да изпълним заповедта на Господ: „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух“ (Матея 28:19).
Освен това, има 137 629 доброволци и мисионери, ангажирани в други дейности. В по-голямата си част те са по-възрастни хора, които отдават времето и талантите си без каквато и да било компенсация, но с голяма любов към делото на царството. Техният общ принос е равен на 15 174 пълновременни работници със стойност на заплащането 531 000 000 долара. Колко забележително е това.
Нашата работа по семейната история върви напред с нарастваща скорост. Навсякъде се проявява огромен интерес към корените на хората. С течение на годините, всичко това ще доведе до изпълнението на великата цел, с която се извършва това дело. Сърцата на децата се обръщат към бащите, за да може Господните цели да се изпълнят.
Строим храмове с темпове, за които никой не е мечтал преди, за да придвижим напред това дело към неговата предопределена цел. От октомври насам осветихме храмове в Анкорейдж, Аляска; Колония Хуарез, Мексико и Мадрид, Испания. Очаква се да осветим още четиринайсет храма до края на годината.
Това е огромно начинание, в което се сблъскаме с проблеми, но въпреки трудностите, нещата вървят напред и аз съм убеден, че ще постигнем целта си.
Строим множество параклиси, за да посрещнем нуждите на нашите хора. Има една стара поговорка, която гласи, че лошият вятър не довява нищо хубаво. Икономическите проблеми, засегнали Азия и други части на света, свалиха цените на недвижимите имоти, като по този начин ни позволиха да се сдобием с места за строеж на по-ниски цени.
В много области на Църквата посещаемостта на събранията за причастието се е провишила и нивото на активност нараства.
Споменавам тези неща, само за да отбележа огромното разрастване на делото по целия свят.
Често говорим за големи числа, като например за общия брой на членовете на Църквата, но никога не трябва да забравяме, че всички ние сме отделни личности със свои собствени нужди и проблеми, свои собствени надежди и мечти, свои собствени вярвания и убеждения. Някои са силни, някои - слаби, но всички ние полагаме усилия. Имаме проблеми, с които да се справяме, те са сериозни и трудни. Имаме нужда един от друг, за да се подкрепяме и подсилваме. Никога не трябва да забравяме факта, че трябва да „подкрепяме слабите, да повдигаме ръцете, които са отпаднали и да подсилваме слабите колене“ (вж. Учение и завети 81:5).
Никога не трябва да забравяме, че живеем в много разнообразен свят. Всички хора по света са деца на нашия Отец и имат много различни религиозни убеждения. Ние трябва да развиваме толерантност, разбиране и уважение един към друг. В нашите учения има разлики. Това не трябва да предизвиква враждебност или някакво надменно отношение.
В този момент нашите сърца съчувстват на хората в Косово, към които се отнасят по този жесток начин. Трудно е да разберем как хора, които твърдят, че са християни, могат да се държат по този варварски начин спрямо хората от друга вяра. Благодарен съм, че изпращаме хуманитарна помощ на жертвите на тези зверства.
Приятно ми е да докладвам, че сега за Църквата се знае повече и тя е по-добре разбрана. Като цяло, медиите са добре настроени към нас. Те са честни в отношенията си с нас. Разбира се, има изключения и ние съжаляваме за това. Старите образи продължават да бъдат изваждани от миналото от тези, които търсят сензацията и използват нас за това. Но образите от телевизията отмират почти веднага сред огромното количество изнесена информация. Вчерашният вестник скоро бива забравен. Междувременно Църквата продължава напред по предначертаната си мисия в посоката на предопределената си съдба.
Ще работим заедно с търпение, като никога не забравяме великата мисия, дадена ни от Него, който е нашият ръководител и чиято Църква е това.
Сега ви каня да изслушате братята и сестрите. Всички говорители чувстват отговорността, която лежи на раменете им, да говорят тук. Много молитви и усилия са вложени в това, което ще бъде казано. Нека вярата ни да нарастне във великите, важни основи на нашето учение и нашите практики като членове на тази велика Църква на Исус Христос на светиите от последните дни, смирено се моля в името на Исус Христос, амин.
