Свещеничеството - могъщата армия на Господ Президент Томас С. Монсън Първи съветник в Първото президентство Една от най-големите гаранции, които имаме в тази Църква, са силните, непоколебими, предани, всеотдайни и свидетелстващи свещеници на Мелхиседек. Поласкан съм съм да бъда тази вечер с голямата армия от носители на свещеничеството, които се отзовават ежедневно на повиците за служба, които усърдно преподават, така както е заповядал Господ и които се трудят упорито, за осигуряване на необходимите промени в курса на Църквата, така че тя да може да се изправи пред едно специфично предизвикателство, а именно да живее в света, без да бъде от света. Във времето, в което живеем ние, прииждащите води на неморалността, безотговорността и безчестието поглъщат самия пристан на нашия собствен живот. Ако не обезопасим тези пристани, ако не разполагаме с дълбоко вградени основи, за да устоим на такива разрушителни влияния, ние ще изпитаме трудности. Една от най-сигурните гаранции, които имаме в тази Църква, са силните, непоколебими, предани, всеотдайни и свидетелстващи свещеници на Мелхиседек. В офиса си държа два глинени съда. Единият е пълен с вода, която взех от Мъртво море. Другият съдържа вода от морето на Галилея. От време на време аз разклащам двете ботилки, за да се уверя, че водата не се е изпарила. Когато следвам тази практика, мисълта ми се насочва към тези две различни морета. Мъртво море е лишено от живот. Морето на Галилея е изпълнено с живот и със спомени за мисията на Исус Христос. Има още един воден басейн в Църквата днес. Аз говоря за басейна от бъдещи старейшини във всеки район и във всеки кол. Представете си една река, която се излива в басейна. След това си помислете за потока вода, който се излива от неподвижните му води - един поток, който представлява мъжете, които отиват в Мелхиседековото свещеничество. Басейнът с бъдещите старейшини става по-голям, широк и дълбок по-бързо, отколокото всеки от нас би могъл да си представи. Жизнено важно е да изучаваме пътеките на Аароновото свещеничество, тъй като много момчета се разколебават, препъват и падат, без да са достигнали до кворумите на свещеничеството на Мелхиседек, като по този начин разрушават активната основа на Църквата и обезсмислят усилията на любящи съпруги и скъпоценни деца. Какво ние като ръководители можем да направим, за да преустановим тази тенденция? Мястото, от където трябва да започнем, е центърът на потока на Аароновото свещеничество. Има една древна поговорка, която претендира, че може правилно да определи дали даден човек е нормален. На съответния човек му се показва един поток вода, който се излива в безоточен басейн. Ако той най-напред се опита да прегради притока на вода към басейна, се приема за нормален. Ако от друга страна, той пренебрегне това и се опита да пресуши басейна кофа по кофа, той се приема за луд. Епископът, чрез откровение, е президентът на Аароновото свещеничество и председателства кворума на свещениците в своя район. Той не може да преотстъпи тези, предоставени му от Бога отговорности. При все това, той може да възлага отговорности на хората, които са били призовани като съветници в кворума, мъже, които могат да докоснат живота на момчетата. Съветниците на епископа, другите служители и учители в района и особено бащите и майките на младите мъже могат да окажат неизмеримо голяма помощ. Службата, която се предоставя от президентствата на кворумите на Аароновото свещеничество, също така може да бъде изключително ефективна. Именно това ще бъде нашата цел: да спасяваме младите мъже, като по този начин ще осигурим достойни съпрузи за нашите млади жени, силни кворуми на Мелхиседековото свещеничество и мисионери, обучени и способни да извършат нещата, които Господ очаква. Мъдро от наша страна ще бъде най-напред да насочим всеки дякон към духовно осъзнаване на светостта на призованието, в което е бил ръкополежен. В един район този урок бил ефективно преподаден във връзка със събирането на даренията от пост. В деня за пост, членовете на района били посетени от дякони и учители, като всяко семейство можело да дари нещо. Дяконите не били в много добро настроение, тъй като трябвало да станат по-рано от обичайното, за да изпълнят тази задача. Епископството получило откровение да заведат групата дякони и учители на площада Уелфеър в Солт Лейк Сити. Там те видели нуждаещи се деца, които получавали нови обувки и дрехи. Тук те видели как празните кошници се изпълват с храна. Всичко това било безплатно. Бил направен само един кратък коментар: „Млади мъже, именно за това служат парите, които събираме в деня за пост, а именно - храна, дрехи и подслон.“ Младите мъже от Аароновото свещеничество започнали да се усмихват повече, издигнали се духовно и служили с желание за изпълнението на своите задачи. Въпросът е дали на всеки ръкоположен свещеник е била възложена задачата да бъде домашен учител? Каква възможност е това да се подготви за мисия! Каква привилегия е да усвои дисциплината на отговорността. Момчето веднага ще се отърси от егоистичната загриженост за самия себе си, когато му бъде възложено да „се грижи“ за другите. А какво да кажем за свещениците? Тези млади мъже имат възможността да благославят причастието, да продължат изпълнението на своите задължения като домашни учители и да участват в свещения обред на кръщението. Спомням си как като дякон наблюдавах свещениците, които изпълняваха своите задължения по благославяне на причастието. Един свещеник на име Бари имал прекрасен глас и четял молитвите за причастието с изключително ясна дикция, така, като че ли се състезавал в състезание за произнаясне на най-добра реч. Останалите членове на района и особено по-възрастните сестри, го поздравявали за „златния му глас.“ Мисля си, че той малко се бе възгордял. Джак, един друг свещеник в района, не чуваше добре, поради което гласът му звучеше необичайно. Ние, дяконите, понякога си шушукахме, когато Джак благославяше причастието. Просто не проумявам как сме се осмелявали да правим това, имайки предвид, че Джак имаше ръце като на мечка и можеше да смаже всеки един от нас. Веднъж на Бари, човека с красивия глас и на Джак, този със странното произношение им бе възложено да благославят заедно причастието. Химнът беше изпят; двамата свещеници разчупиха хляба. Бари коленичи, за да се моли и затвори очи. Но нищо не последва. Скоро ние дяконите отворихме очите си, за да видим причината за забавянето. Винаги ще си спомням вида на Бари, който отчаяно търсеше по масата малката бяла картичка, на която бяха написани молитвите за причастието. Никъде не можеше да я намери. Какво да стори? Лицето на Бари стана първо розово, а след това червено, след като събралите се хора насочиха поглед към него. Тогава Джак, чийто ръце бяха като на мечка, се протегна и нежно издърпа Бари да седне обратно на скамейката. След това той самият коленичи на малкото столче и започна да се моли: „О, Боже, Вечни Отче, Ние те молим в името на Твоя Син, Исус Христос, да благословиш и осветиш този хляб за душите на всички, които вземат от него. . . . “1 Той завърши молитвата и хлябът бе разнесен. Джак също благослови водата и тя бе разнесена. Какво уважение започнахме да изпитваме ние дяконите към Джак, който независимо от своя говорен дефект, бе запомнил свещените молитви! Бари също започна да цени Джак още повече. Едно трайно приятелство възникна между тях. Влиянието на дома надхвърля това на съветниците в епископството и в кворумите на Аароновото свещеничество. Помощта на родителите, когато е предоставена мъдро, често може да прокара разликата между успеха и провала. Едно проучване, което проведохме наскоро, разкрива, че влиянието на дома е решаващ фактор при вземане на решение за отслужване на мисия или за сключване на брак в храма. Аз лично се сещам само за три района с пълен набор от 48 свещеници. Тези райони се председателстваха от Джозеф Б. Уъртлин, Алфред Б. Смит и Алвин Р. Дайър. Почти без изключение всички млади мъже отслужиха мисия и сключиха брак в храма. Един от ключовете за техния успех бе, че за съветници в Аароновото свещеничество били призовани мъже, чийто живот е пример за продражание за младите мъже. Идеалният пример е завърналият се мисионер, чийто мисионерски спомени са все още пресни, който е изпълнен със свидетлство, за когото младият носител на свещеничеството на Аарон би казал: „Това е човекът, когото бих следвал.“ Когато отприщим потока от свещеници на Аарон, който се влива в басейна от бъдещи старейшини, ние ще разрешим повече проблеми, отколкото осъзнаваме. Ние ще направим възможно всеки младеж да предпочете да отиде на мисия и да се ожени в храма, отколокото да не направи това. Тогава няма да има такова несъответствие между големия брой достойни млади жени и малцината достойни млади мъже, между които те да могат да избират своя вечен спътник. Ние не говорим просто за момчета. Ние говорим за съпрузи, бащи, дядовци, за патриарси на своите семейства. Нека изградим здрава основа под нашите млади мъже от Аароновото свещеничество. Нека не пренебрегваме хората, които са били обърнати във вярата и са станали членове на Църквата като възрастни и които са получили свещеничеството на Аарон, но в продължение на дълго време не са били ръкоположени за старейшини. Тогава те се присъединяват към братята, които остават в безоточния басейн на слабата активност. Има райони и колове, в които са били спасени голям брой добри мъже, които са били уловени в капана на слабата активност, от която те не виждат изход. Като съм пътувал из църквата, аз съм си водел бележки за райони, които са открили начина, по който да извършват тази спасителна операция. Те всички имат сходни преживявания. Те са научили, че спасителната работа се извършва най-добре индивидуално и на районно равнище. Епископът трябва да участва, защото нали той е президент на Аароновото свещеничество както и председателстващ висш свещеник на района? Трябва да бъдат призовани достойни и добре обучени инструктури, които да подпомогнат тези жизненоважни усилия. Братя, с молитва анализирайте своето положение и след това призовете под знамената тези, които Господ е подготвил да отидат в света, за да Му служат и за да спасяват души. „Помнете, че душата има голяма стойност в очите на Бог.“2 Помислете си за радостта на съпругата и децата, когато бащата вижда светлината, поправя своя живот и следва стъпките на Исус Христос, нашия Господ. Пример за истинска любов и вдъхновени учения откриваме в живота на покойния Джеймс Колие, който чрез личните си усилия е върнал към активност голям брой братя в Баунтифул, Юта. Бях поканен от брат Колие да говоря пред мъжете, които били ръкоположени за свещеници и които със съпругите и семействата си посетили храма в Солт Лейк, за да получат тези вечни завети и благословии, за които те така упорито се били борили. По време на банкета послучай това постижение, аз можах да видя и да почувствам любовта, която Джим изпитваше към тези хора, които той бе учил и спасил и тяхната любов към него. За нещастие, по това време Джим Колие, страдаше от неизличима болест и трябваше да убеди лекарите да му позволят да напусне болницата, за да присъства на тази последна вечер, в която да му бъде отдадено признание. Докато Джим стоеше на амвона, широка усмивка озари лицето му. Развълнуван той изрази любовта си към събралите се. Всички плачеха. Брат Колие остроумно отбеляза: „Всеки иска да отиде в Селестиалното царство, но никой не иска да умре, за да отиде там.“ След това, снижавайки гласа си, Джим продължи: „Аз съм готов да отида и ще ви чакам от другата страна, за да посрещна всеки един от вас, мои възлюбени братя.“ Джим се върна в болницата. Погребението му се състоя наскоро след това. За да изпълним своите задължения към тези, които притежват свещеничеството на Аарон, младежи и бъдещи свещеници, аз призовавам да си спомняме, че не е нужно да бъдем сами в своите усилия. Ние можем да погледнем нагоре и да потърсим божествена помощ. „Човек не се принизява по никакъв начин, когато признава съществуването на сила по-висша от него самия. Ако в тази своя вяра той осъзнае милостта и висшите цели, които преследва тази по-висша сила, той ще види по-висшата съдба и по-благородните достойнства на своя вид и ще бъде насърчен и окуражен в борбата си за съществуване. . . . Той трябва да търси, да вярва, да се моли и да се надява, че ще открие. Такива искрени усилия, положени в дух на молитва, няма да останат невъзнаградени - в това се изразява същността на философията на вярата.“3 Така учеше президент Стивън Л. Ричардс. Една сцена от прекрасната пиеса „Царят и аз,“ ни дава кураж в нашите усилия. Царят на Сиам лежи умиращ. С него е Анна, неговата английска учителка, чийто син й задал следния въпрос: „Беше ли той толкова добър . . . колкото би могъл да бъде?“ Анна замислено отговаря: „Не мисля, че някой човек някога е бил толкова добър, колкото е могъл да бъде, но този наистина се опита.“4 Пророкът Джозеф каза: „Щастието е целта и планът на нашето съществуване; и ще бъде и негов край, ако следваме пътеката, която води към него, а тази пътека е добродетел, вяра, святост и спазване на всички Божии заповеди.“5 Нека вървим по тази ясно определена пътека. За да си помогнем да направим това, ние можем да следваме най-кратката проповед на света. Тя може да бъде открита на един пътен знак. Той гласи: „Върви направо.“ Съветът бил открит и спазван от Джо, който бил помолен да стане в шест часа сутринта и да откара едно сакато дете в болницата, която била отдалечена на 80 километра. Той не искал да направи това, но не знаел как да откаже. Жената изнесла детето и го поставила до шьофьора в колата, като мълвяла благодарности през стичащите се сълзи. Джо казал, че всичко ще бъде наред и потеглил бързо. След около километър детето срамежливо попитало: „Ти си Бог, нали?“ „Боя се, че не съм, приятелче,“ отговорил Джо. „Помислих си, че сигурно си Бог,“ казало детето. „Чух мама да се моли до леглото и да иска от Бог да ми помогне да стигна до болницата, така че да се оправя и да си играя с другите момчета. Ти за Бог ли работиш?“ „Предполагам, понякога,“ казал Джо, „но не постоянно. Мисля да започна да работя за Него малко повече занапред.“ Мои братя, ще направите ли вие същото? Вие? Аз? Ние? Искрено се моля това да е така. В името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Морони 4:3. 2. Вж. Учение и завети 18:10. 3. В Conference Report, октомври 1937 г., стр. 35, 38. 4. Ричард Роджърс и Оскар Хамърстейн II, „Царят и аз,“ (n.p.: Williamson Music, Inc., 1951). 5. Teachings of the Prophet Joseph Smith, събрал Джозеф Филдинг Смит. (1976), 255-56.