Любовта и службата Старейшина Дейвид Б. Хейт От Кворума на дванадесетте Нека на всички ви напомня за голямата необходимост, която имаме . . . от двойка мисионери. . . . Ако сте се пенсионирали и си мислите какво да правите с оставащите години, някъде там съществува един свят, изпълнен с вълнение. Скъпи мои братя и сестри, какъв хубав ден е днес. Колко е прекрасен този ден, колко е прекрасно да бъдеш жив и колко е прекрасно да бъдеш член на тази църква. Въпреки че очите ми не са толкова силни, колкото бяха, докато остарявам, забелязвам, че с времето зрението ми се подобрява, че виждам голямата картина по-ясно. Поглеждам към Руби, която седи тук, да бъде благословено сърцето й; тази година ще отпразнуваме 69-та годишнина от брака ни. И така, на този ден, сърцето ми е изпълнено с благодарност за благословиите, които съм получил и за влиянието, което църквата е имала над мен и моя живот, с Руби до мен, и за синовете които сме отгледали, Брус и Робърт, и нашата дъщеря, Керън, и техните семейства. Мога също така да видя в моето съзнание в този момент, не само тук в Юта, но и в Калифорния и Тексас, Северна Каролина и Бостън, пра-пра внуците пред телевизора. И те навярно си казват, „Този възрастен мъж там е дядо. Той изглежда малко стар, нали? Но той е нашият дядо.“ И към всички тях отправям моята любов и благодарност. Докато остарявам и поглеждам назад към света и живота, който съм живял, чувствам, че любовта, която споделяме и службата, която отдаваме са нашата награда. Преди няколко години, в края на пътуването ми със самолет, връщайки се от назначение, стюардесата дойде и ме попита дали искам закуска или напитка. Казах й, че ще поръчам 7-Up или някаква лимонова напитка. Когато ми я донесе и ми я подаде, тя забеляза иглата на вратовръзката ми. На иглата имаше, нещо което нося тук в сърцето си - използвахме ги в Шотландската мисия, преди години - имаше емблема на кралското семейство на Англия. Но в центъра на тази емблема бяхме гравирали храма в Лондон. И така, на тази игла за вратовръзка беше изрисуван храмът с емблемата около него. Когато стюардесата ми подаде напитката 7-Up каза, „О, това е необикновена игла за вратовръзка. Какво е изобразено на нея?“ Аз й казах, „Това е храм.“ Тази млада жена каза, „Храм ли? Храм на какво?“ Аз й казах, „Храм на Господа.“ Тя каза, „Какво?“ Аз й казах, „Това е храм на Господа.“ Можех да видя интересът, зародил се в нея, и тя каза, „Към коя църква принадлежите?“ Казах й за нашата църква, и добавих, тъй като видях интереса й, „Ако ми дадете името и адресът ви, ще изпратя двама младежи до вас и те ще ви разкажат повече за този храм и за храмовете въобще.“ Тя ме погледна, по-скоро странно, и отмина. След няколко минути, се върна и ми подаде малко листче хартия с името си, Пени Хариман, с адрес в Лос Анджелис. Обадих се на президента на мисията и му казах, както винаги правим, „Изпратете двама от най-добрите. Бих искал да отидат и да се видят с тази млада дама още днес,“ защото й казах, „Ще изпратя двама млади мъже да ви посетят, и ако направите това което ви помолят, и ги слушате, ви обещавам че ще получите най-големите благословии които някога сте получавали във вашия живот.“ Малко повече от година след това, в офиса ми се позвъня, и момичешки глас каза, „Името ми е Пени Хариман. Спомняте ли си за мен?“ Отвърнах й, „Разбира се, че си спомням.“ Тя каза, „Бихте ли бракосъчетали мен и годеника ми в храма в Солт Лейк Сити, ако назначим време?“ Казах й, „Разбира се, че ще го направя.“ И докато запечатвах тази млада дама за младежа, който тя срещнала по време на станалите събития, разбрах, че майка й обикаляла около площада пред храма в Солт Лейк, чудейки се какво правим с дъщеря й, тъй като на нея не й било разрешено да влезе. Докато времето минава, любовта, която даряваме и службата, която отдаваме, остава най-важното нещо в нашия живот. Всички знаем за явяванията на Спасителят, след Възкресението - при едно от тях среща Петър и рибаря на брега на Галилея. Това очевидно се е случило рано сутрин и Той се е обърнал към тях и ги попитал дали са имали успех. Те отвърнали „не“, и Той им казал да хвърлят мрежите от другата страна. И според обясненото по натам, описано така красиво от Иоана, те издърпали мрежите в лодката и в тях имало много риба. Спасителят бил там. Имало огън, според написаното от Иоана, и те яли риба и медена питка. И в този случай, Спасителят попитал Петър, „Симоне Ионов, любиш ли Ме повече, отколкото Ме любят тия?“ (Иоана 21:15; виж стихове 1-17). Без съмнение Той е посочил рибите, които вероятно все още са мърдали в мрежата. „Любиш ли ме повече, отколкото Ме любят тия?“ Те са били бедни. Те биха могли да вземат рибата и да я продадат, да я продадат за пари, да направят нещо с тях. Петър отговорил - посочвайки, че Спасителят знаел всичко -„Ти знаеш, че Те обичам.“ И Спасителят казал на Петър, „Паси агънцата Ми.“ (стих 15). Тогава за втори път Спасителят казал на Петър, „Любиш ли Ме?“, а Петър се натъжил, защото Спасителят го попитал втори път, и Спасителят казал: „Паси овцете Ми.“ (стих 16). Тогава за трети път го попитал, „Любиш ли Ме? . . . Паси овцете Ми.“ (стих 17). Какво правим ние? Опитвайки се да докажем на Спасителя, в този ден, който е толкова скъп за всички нас, когато празнуваме, проповядваме и учим за Възкресението и за счупването на оковите от Спасителя, какво правим и как Му показваме любовта си към Него? Това не би ли било възможно чрез нашето послушание и чрез нашата служба, и чрез това, което правим с времето, което имаме? Преди няколко дни получих едно интересно писмо от президент на кол във Феникс, Аризона. Той ме пита дали ще мога да намеря време да дойда при тях, и да организирам вечер край огнището. Той искаше от мен да говоря за „снежните птици“. Той изтъкна, че стотици хора, „снежни птици“, долитат в Аризона през зимата, идващи от различни места на Съединените Щати, за да се установят за зимните месеци. И каза: „Сега те са пенсионери, прекрасни хора, добре квалифицирани. Сега са дошли и са в районите.“ Ако сте снежна птица, знаете, че можете да прекарате част от времето си в Аризона и част от него някъде другаде, и така вие сте донякъде свободни да правите това, което обичате да правите. Нека напомня на всички вас, че голямата нужда, която имаме по света от двойки мисионери, в мисионерската програма се засилва. Те са тези, които ще помогнат да укрепим клоновете и коловете по света, и да доведем повече хора в църквата. Може би всички вие сте чували за историята на това, което станало в Монголия, когато Кен Бийсли бил там и помогнал на правителството да установи висше учебно учреждение, учейки ги за учебните планове и управление, отваряйки по този начин вратата за църквата. Сигурно също сте чували за президент Гари Кокс и съпругата му, сестра Джойс Кокс, които били призовани да отидат там като мисионери, а след това като президент на мисия, и за прекрасната служба, която отдали. И тогава дошъл доктор Джон Бенет и съпругата му, Каролин, които служели в Монголия и които казали, че очаквали да бъдат призовани на Канарските острови, защото някой там ги бил поканил, но когато дошло призованието им за мисия, било за Монголия. Те били изненадани. Четох някои от бележките им по-късно, за това, което се случило с тях в Монголия, за всички съдби, които променили и за службата която отдали. И дори когато у дома починал брат, деца се женели, са казвали: „Можехме да се чуем с тях по телефона, докато ставаше всичко това.“ Помислете за това, което се е случило в Монголия сега, когато имаме около 1 300 члена и девет клона. Мисля си също за брат Кен Уулстенхалм и съпругата му, сестра Карен Уулстенхалм, от Оукли, Юта, които искали да отидат някъде, където кипял живот, и били изпратени в Пърт, Австралия. В момента те са в един клон на 190 километра северно от Пърт, в район, където пишат и говорят за радостта, която имат в живота си, докато гледат, и са част от развитието на църквата, в тази част на света. Ако сте се пенсионирали и се чудите какво да правите през оставащите години, има един цял свят, изпълнен с преживявания. Мисля си за Талмидж Нилсън, тук в Солт Лейк Сити, пенсионирал се лекар, и съпругата му, които служели на мисия в Южна Америка и във Франкфурт, Германия, помагайки ни с медицинските проблеми там, както и в Русия. След като се задържали у дома достатъчно само, за да целунат за добре дошли и довиждане, своите внуци, били отново призовани да служат на Хаваите, където той бил директор на центъра за посетители към храма там. Знам за прекрасното време, преживявания и благословии, които са получили, служейки заедно на тези три мисии. Когато говорих с него наскоро, му казах: „А сега какво смяташ да правиш с остатъка от живота си?“ Той каза, „Ами, аз съм на 72 години.“ Аз казах, „Ти си на 72 години? Аз съм с 20 години по-възрастен от теб! И когато си мисля за това, което е станало с мен през изминалите 20 години, Талмидж, помисли за това, което все още можеш да направиш, ако отидеш по света.“ Оставям свидетелството си за истинността на Евангелието, за това, че Бог живее, че Той е нашият Баща и че Той по някакъв чуден начин достига до сърцата и съвестта ни, обръщайки вниманието ни към истинността на тази работа. Ние я усещаме, чувстваме я и чувстваме любовта Му и милостта Му към всички нас. Нека живеем според принципите на Евангелието. Нека използваме времето си ефективно, цялото време, което имаме, моля се за това и ви оставям любовта си и свидетелството си за истинността на това дело, в името на нашия Господ и Спасител, Исус Христос, амин.