Старейшина Хенри Б. Айринг
От Кворума на дванадесетте апостоли
Ние можем да научим дори и едно дете да разбира учението на Исус Христос. Следователно е възможно, с Божията помощ, да преподаваме спасителните учения просто и ясно.
Още преди създаването на света се е водила война между светлината и тъмнината, между доброто и злото. Битката все още е в своя вихър и жертвите като че ли се увеличават. Ние всички имаме членове на семействата, които обичаме и които са били сразени от силите на унищожителя, който иска да направи всички Божии деца нещастни. Мнозина от нас са имали безсънни нощи. Ние сме се опитвали да направим всичко възможно, за да предпазим хората, които са изложени на риск от силите, върлуващи около тях. Ние сме ги обичали. Давали сме им най-добрия пример, който сме могли. Молили сме се в молитвите си за тях. Един мъдър пророк много отдавна ни посъветвал за другата сила, която понякога може би подценяваме, поради което я и използваме твърде малко.
Алма бил предводител на хора, които били застрашени с унищожение от жестоки врагове. Пред лицето на тази опасност, той не можел да прави всичко, така че трябвало да избира. Той можел да построи укрепления или да създаде оръжия или да обучи многобройна армия. Неговата едниствена надежда да победи, обаче, била да получи Божията помощ, а за тази цел той знаел, че хората трбявало да се покаят. Ето защо, той решил да опита най-напред следното:
„И сега, тъй като съществувала голяма вероятност проповядването на словото да накара хората да направят това, което било правилно - да, то имало. . . . много по-голямо влияние върху съзнанието на хората, отколкото меча, или което и да било друго нещо, което им се било случвало, следователно Алма си мислел, че било уместно те да опитат добродетелта на словото Божие“ (Алма 31:5).
Словото Божие е учението, на което учили Исус Христос и Неговите пророци. Алма знаел, че словата на учението имали голяма сила. Те могат да отворят съзнанието на хората за духовните неща, нещата, които са невидими за обикновените очи. Те също така могат да отворят сърцата, така че да могат да изпитат любовта Божия и любовта към истината. Спасителят наблегнал върху тези два източника на сила, за да отвори нашите очи и сърца, в 18-ти раздел на Учение и завети, където Той преподавал Своето учение на тези, които искал да Му служат като мисионери. Докато слушате, помислете си за младия мъж в семейството ви, който се колебае да се подготви за мисия. Ето как Учителят учил двама Свои служители и как вие можете да предадете Неговото учение на младия мъж, когото обичате:
„И сега Оливър Каудъри, Аз говоря на теб, а също така на Дейвид Уитмър, като ви заповядвам; защото, ето, Аз заповядвам на всички човеци, навсякъде по света да се покаят и Аз ти говоря на теб, така както говорих на Павел, Моя апостол, защото ти си призован със същото призование, с което беше призован и той.
Помни, че душите имат голяма стойност в очите на Бог“ (вж. Учение и завети 18:9-10).
Той започнал, като им казал колко е голямо доверието Му към тях. След това Той ги накарал да се почувстват по-близки до Него, като им казал колко много Той и Отец Му обичат всяка една душа. След това той се насочил към сърцевината на Своето учение. Той описва колко много причини имаме, за да Го обичаме:
„Защото, ето, Господ вашият Изкупител изпитал смърт в плътта; поради което Той изстрадал болката на всички хора, така че всички хора да могат да се покаят и да дойдат при Него. И Той възкръсна отново от мъртвите, така че да може да доведе всички хора при Себе си, при условие, че се покаят.
И колко голяма е радостта Му за душата, която се кае!“ (вж. Учение и завети 18:11-13).
След като им дал учението на Своята мисия, за да отвори сърцата им, Той им заповядал:
„Ето защо, вие сте призовани да призовете към покаяние този народ“ (вж. Учение и завети 18:14).
Най накрая, Той отваря очите им, за да могат да погледнат отвъд завесата. Той отвежда тях и нас в едно бъдещо съществувание, описано във великия план на спасението, което все още можем да постигнем. Той ни разказва за прекрасните приятелства, за които ще си струва да направим всичко възможно, за да можем да им се насладим.
„И ако направите така, че да посветите всичките си дни да проповядвате покаяние и да доведете дори и една душа при Мен, колко голяма ще бъде вашата радост с нея в царството на Моя Отец!
И сега, ако вашата радост ще бъде толкова голяма с една душа, която сте довели при Мен в царството на Моя Отец, колко голяма ще бъде тя, ако доведете много души при Мен!“ (вж. Учение и завети 18:15-16).
В тези няколко страници, Той ни учи как да отворим сърцата си за Неговата любов. Той също така ни учи да отворим очите си, за да видим духовната реалност, невидима за разума, който не е бил просветен от Духа на истината.
Нуждата да отворим очите и сърцата си ни подсказва как трябва да преподаваме учението. Учението получава своята сила, когато Светият Дух потвърди неговата истинност. Ние подготвяме хората, които учим, възможно най-добре, за да дочуят тихите нашепвания на тихия, тъничък гласец. Това изисква поне малко вяра в Исус Христос. Това изисква поне малко смирение, желание да се подчиним на волята на Спасителя за нас. Човекът, на когото ще помогнете, може да има по малко и от двете, но вие може да му вдъхнете желание да вярва. Нещо повече от това, вие можете да придобиете увереност от силата и на някое друго учение. Истината може да подготви своя собствен път. Като просто се вслушате в словата на учението, можете да посадите семето на вярата в своето сърце. Дори и едно малко семенце на вяра в Исус Христос ще покани Духа.
Ние разполагаме с повече контрол относно нашата собствена подготовка. Ние се храним със словото Божие в Светите писания и изучаваме думите на живите пророци. Ние постим и се молим, за да поканим Духа да бъде с нас и с хората, на които ще преподаваме.
Тъй като се нуждаем от Светия Дух, трябва да бъдем предпазливи и внимателни да не се отклоним от преподаването на истинните учения. Светия Дух е Духът на истината. Той ще потвърди нещата, които преподаваме, когато не спекулираме с тях и не ги интрерпретираме по свой собствен начин. Това може би ще бъде трудно за постигане. Вие обичате човека, на когото се опитвате да повлияете. Той или тя може би са се опитали да пренебрегнат нещата, на които ги учите. Изкусително е да опитате нещо ново или сензационно. Ние, обаче, поканваме Светия Дух да бъде с нас само, когато внимаваме да преподаваме единствено истински учения.
Един от най-сигурните начини да избегнем дори и самото доближаване до лъжливите учения е когато изберем да преподаваме по прост и разбран начин. Чрез тази опростеност ще постигнем сигурност на ученията, без да губим съществени моменти в тях. Ние знаем това, тъй като Спасителят ни е казал да преподаваме най-важните учения на малките деца. Вслушайте се в Неговата заповед:
„И отново, дотолкова доколкото родителите, които имат деца в Сион или в който и да било от организираните негови колове, и не ги учат да разбират ученията за покаянието, вярата в Христос, Сина на живия Бог и за кръщението и дара на Светия Дух чрез полагане на ръце, когато станат на осем години, грехът ще се стовари върху главите на родителите“ (вж. Учение и завети 68:25).
Ние можем да научим дори и едно дете на ученията на Исус Христос. Следователно с Божията помощ е възможно, да учим другите на учението за спасението.
Най-големи възможности за преподаване имаме спрямо младежите. Най-доброто време за преподаване е рано, когато децата все още имат имунитет срещу изкушенията на своя смъртен враг, преди да им е станало трудно да разбират думите на истината, заглушени в шума на техните лични борби.
Мъдрият родител никога няма да пропусне възможността да събере заедно децата, за да ги учи на учението на Исус Христос. Тези моменти се случват толкова рядко в сравнение с усилията на врага. На всеки един час, през който силата на учението е прониквала в живота на детето, може би съответстват стотици часове, изпълнени с послания и образи, които отричат спасителните истини.
Въпросът не трябва да се свежда до това дали сме прекалено уморени да се подготвим да преподаваме учението или дали няма да е по-добре просто да предразположим детето, като се забавляваме заедно или дали детето не е започнало да си мисли, че ние проповядваме прекалено много. Въпросът трябва да бъде следният: „С толкова малко време и възможности, кои слова на учението, изречени от мен ще ги усилят срещу атаките, насочени към тяхната вяра, които със сигурност ще последват?“ Думите, които изричате днес, може би ще бъдат тези, които те ще запомнят. А днешният ден скоро ще остане в миналото.
Годините отминават, ние преподаваме Евангелието по възможно най-добрия начин и при все това, някои хора не се отзовават на нашите учения. Това е жалко. Семейните истории, за които се разказва в Светите писания, ни дават надежда. Помислете за Алма младши и за Енос. В критичните моменти от своя живот, те си спомняли словата на техните бащи, словата на учението на Исус Христос. Това ги спасило. Свещените учения, които преподавате, ще бъдат запомнени.
Две съмнения могат да се промъкнат във вашето съзнание. Може би ще се питате дали познавате достатъчно добре учението, за да го преподавате. А ако вече сте се опитали да преподавате, може би ще се запитате защо не виждате много положителни резултати от това.
В моето собствено семейство живяла една млада жена, която имала смелостта да започне да преподава учението, независимо, че току-що била обърната във вярата и не била достатъчно образована. Фактът, че резултатите от нейното преподаване не са престанали, ми дава търпението да изчакам резултатите от своите собствени усилия.
Мери Бомели била моя прапра- баба. Никога не съм се срещал с нея. Нейната внучка я чула да разказва своята история и я записала.
Мери била родена през 1830 г. Мисионерите учили нея и семейството й в Швейцария, когато тя била на 24 години. Тя все още живеела в дома на семейството си, тъкала и продавала платове, за да помогне за издръжката на малката им ферма. Когато семейството чуло учението на Възстановеното Евангелие на Исус Христос, те знаели, че то е истинско. Те били кръстени. Братята на Мери били призовани на мисия, на която заминали, без да имат със себе си пари или други материални ценности. Останалата част от семейството продали имуществото си, за да отидат в Америка и да се присъединят към светиите.
Нямало достатъчно пари, за да могат да заминат всички. Мери изразила желание да остане, тъй като смятала, че от тъкането ще може да спечели достатъчно, за да се издържа и да може да спести пари за своето пътуване. Тя заминала за Берлин, където се установила в дома на една жена, която я наела да тъче платове за облеклото на семейството й. Тя живеела в стаята за слугите и поставила стана си в една от всекидневните на къщата.
По това време било незаконно да се преподават ученията на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Мери, обаче, не можела да запази добрите новини само за себе си. Домакинята на къщата и нейните приятелки се събирали около стана, за да чуят ученията на швейцарското момиче. Тя говорила за явяването на Небесния Отец и Исус Христос на Джозеф Смит, за посещението на ангели, и за Книгата на Мормон. Когато тя стигнала до писанията на Алма, разказала за учението за възкресението.
Това предизвикало известни проблеми с нейното тъкане. В онези дни много деца умирали много малки. Жените около стана били загубили деца, а някои от тях дори по няколко. Когато Мери им казала каква е истината, а именно, че малките деца ще наследят селестиланото царство и че тези жени отново могат да бъдат с тях и със Спасителя и нашия Небесен Отец, сълзи започнали да се стичат от очите на жените. Мери също щяла да заплаче. Всички тези стичащи се сълзи намокрили платното, което Мери била изтъкала.
Ученията на Мери създали и много по-сериозни проблеми. Независимо, че Мери помолила жените да не говорят за нещата, които тя им била казала, те не я послушали. Те споделили радостното учение със своите приятели. Така че, една нощ на вратата се потропало. Това била полицията. Те отвели Мери в затвора. По пътя запитала полицая за името на съдията, пред когото трябвало да се яви на следващата сутрин. Тя попитала дали той има семейство, дали е добър баща и съпруг. Полицаят се усмихвал, докато описвал съдията като светски човек.
В затвора Мери помолила да й дадат молив и малко хартия. Тя написала писмо на съдията. Тя написала за възкресението на Исус Христос, така както било описано в Книгата на Мормон, за света на духовете и за това колко дълго съдията ще трябва да разсъждава и преосмисля живота си, преди да произнесе окончателната присъда. Тя написала, че знае, че той имал много неща, за които да се покае, които щели да разбият сърцата на членовете на неговото семейство и ще му донесат много мъка. Тя писала цялата нощ. Сутринта накарала полицая да занесе писмото й на съдията. Той направил това.
По-късно, полицаят бил извикан от съдията в неговия кабинет. Писмото, което била написала Мери, било неоспоримо доказателство за това, че тя проповядвала Евангелието и така нарушавала закона. Независимо от това, не след дълго полицаят отишъл в килията на Мери. Той й казал, че всички обвинения срещу нея били снети и че била свободна да си върви, при условието, което била посочила в своето писмо. Преподаваното от нея Евангелие на Исус Христос било отворило достатъчно много очи и сърца, за да бъде хвърлена в затвора. Учението на покаянието, което тя разкрила на съдията, обаче, я извело от там. (вж. Тереза Сноу Хил, Life and Times of Henry Eyring and Mary Bommeli [1997], 15-22)
Ученията на Мери Бомели докоснали не само жените около стана и съдията. Моят баща и неин правнук, ми говореше през нощите, когато се доближаваше до смъртта. Той говореше за радостното повторно събиране с починалите ни близки, което скоро щеше да се осъществи в света на духовете. Почти успявах да видя ярката светлина и усмивките на това място, наречено рай, когато той говореше за него с такава увереност.
В един момент аз го попитах дали има нещо, за което да се покае. Той се усмихна. Засмя се тихо докато казваше: „Не, Нал, покайвах се през целия път дотук.“ Учението за рая, което проповядвала Мери Бомели на тези жени, било истинско за нейния внук. Дори учението, което Мери преподавала на съдията, било оказало положително влияние върху живота на моя баща. Това нямало да бъде краят на ученията на Мери Бомели. Нейните записани думи щели да предоставят истински учения на бъдещите поколения в нейното семейство, които все още не били родени. Тъй като тя вярвала, че дори и един току-що новопокръстен човек знае Евангелието достатъчно добре, за да го преподава, умовете и сърцата на нейните потомци щели да бъдат отворени и те щели да получат сили в битката.
Вашите потомци ще проповядват учението един на друг, защото вие сте го преподавали. Учението може да направи повече от това да отвори съзнанието на хората за духовните неща, а сърцата им за любовта Божия. След като това учение носи радост и мир, то също така има силата да отваря усти. Като онези жени в Берлин, вашите потомци няма да могат да запазят добрите новини за себе си.
Благодарен съм, че живея във време, когато ние и нашите семейства имаме пълнотата на възстановеното Евангелие. Благодарен съм за мисията на любовта, която Спасителят е изпълнил за нас и за живите слова, които Той ни е дал. Моля се ние да можем да споделим тези слова с хората, които обичаме. Свидетелствам, че Бог, нашият Отец живее и обича всички Свои деца. Исус Христос е Неговият единороден Син в плътта и наш Спасител. Той възкръсна. Ние можем да бъдем измити, посредством подчинение на законите и обредите на Евангелието на Исус Христос. Ключовете на свещеничеството са възстановени. Президент Гордън Б. Хинкли държи тези ключове. Знам, че това е истина. В името на Исус Христос, амин.
Previous
