Това е нашият ден Президент Джеймс Е. Фауст Втори съветник в Първото президентство Чудесата на съвременната наука и техника няма да ни възвисят. В действителност голямото предизвикателство, с което се сблъскваме, докато се подготвяме за бъдещето, е да получим по-голямо духовно просветление. Скъпи мои братя, сестри и приятели, аз искрено търся влиянието на Духа по време на няколкото минути, през които съм застанал на този амвон. Моля се за напътствие и мъдрост, така че нещата, които казвам, да бъдат приемливи за нашия Небесен Отец. Братя и сестри, ние живеем във времето, за което говори пророкът Джозеф Смит: „за което време пророци, свещеници и царе [в отминалите времена] говорили с особена наслада; [и] очаквали с радостно нетърпение времето, в което живеем ние; и изгаряни от радостното небесно очакване, те пеели, писали и пророкували за това време - нашето време; . . . ние сме били облагодетелствани, защото Бог ни е избрал да доведем в света славата на последните дни.“1 Откакто пророкът Джозеф Смит казал това през 1842 г., хората са придобили повече познания, отколкото през всичкото време, предшествало Неговото служение. Ние стоим на прага на следващия век. От тази гледна точка, ние трябва да си спомняме, че най-важните събития през последните 2 000 години не са чудесата на науката, техниката и пътешествията. Това са помирението на Спасителя и възстановяването на Евангелието с ключовете и властта на свещеничеството. Тези две събития ще продължат да бъдат с непреходно значение за човечеството, докато то напредва през вековете. Миналото, настоящето и бъдещето се въртят около тези прекрасни божествени намеси. На 1 януари 1901 г. в същата тази сграда Първото президентсво поздравило света със следните думи: „Днес за света настъпва нов век. Стоте години, които току-що отминаха бяха най-важните в човешката история на тази планета. Невъзможно би било дори и за 100 дни да се направи кратък преглед на забележителните събития, прекрасните постижения, големите успехи и полезните изобретения и открития, в които се изразява прогресът на десетте останали вече в миналото десетилетия на непрестанния марш на човечеството. Самото споменаване на деветнадесети век намеква за напредък, усъвършенстване, свобода и светлина. Щастливи сме, че сме живели сред неговите чудеса и сме вкусили от богатствата и съкровищата на неговата мъдрост.“2 Когато било направено това изявление преди сто години, хората все още пътували с коне и каруци. Векът на телефона и електричеството бил в своята зора. Нямало пътувания по въздуха, нито електронна поща, нито Интернет. Имало експлозия на светското познание. Аз вярвам, че Бог отворил тези съкровщници на познанието, за да улесни постигането на Своите цели на земята. Новият век ще донесе забележителен напредък в тази област. Посланието ми днес е да се подготвим за бъдещето. Това е нашето време и то изисква много повече от това само да си гледаме часовника. Някои от нас нетърпеливо гледат часовниците си, докато те неумолимо отмерват минутите до новия век. Нашето разбиране за времето рефлектира върху начина, по който мислим и действаме. Това се илюстрира в историята за часовника на прозореца на един ресторант. Той „бил спрял няколко минути след 12 часа на обяд. Веднъж един приятел на собственика го запитал дали знае, че часовникът не работи. ‚Да‘, отговорил той, ‚Обаче, ще останеш изненадан, ако разбереш колко много хора поглеждат часовника, и мислейки си, че са гладни, влизат, за да хапнат нещо.‘“3 Ако съществува някакъв вид божествен часовник, той ще предизвика духовен глад в хората! За какво са гладни повечето хора? Вярвам, че те искат духовно и морално ръководство. Технологическият напредък, научните открития и чудесата в медицината са прекрасни и невероятни. Ние, обаче, трябва да ги използваме по подходящия начин, за да получим радост, а за това е необходимо духовно и морално ръководство. Цивилизацията съществува от дълго време. Независимо, че компютрите представляват голямо удобство и в голяма степен намаляват тежката и неприятна работа, ние трябва да помним, че нефитите „живеели щастливо“4 дори и без компютри. Чудесата на електрониката могат да ни поставят и капани. Например, ползването на Интернет може да ни въвлече в неща, които могат да унищожат нашите бракове, домове и дори живота ни. Днес съзнанието на много хора е обсебено от проблема относно това как с настъпването на 2 000 година компютрите ще измерват времето. Някога някой бе казал следното за времето: „То се променя с времето; в младостта времето върви; в зряла възраст то лети; а в старостта - отлита.“5 Ние сме започнали да разчитаме на електрониката за все повече неща в своето ежедневие, тъй че е нормално да се безпокоим за нуждата да се препрограмират компютрите, така че те да преминат в следващия век. Въпреки, че може да възникнат някои проблеми, аз съм оптимистично настроен, че няма да настъпи голям срив в компютърната мрежа, който да попречи на обществото да премине в следващия век. Много повече се страхувам от разрушаването на традиционните ценности в обществото. Наистина се безпокоя повече от срива на нашите морални компютри на честността, почтеността, порядъчността, учтивостта и сексуалната чистота. Колко хора днес са наистина непорочни? Мнозина биват уловени във вълните на общоприетите ценности и в приливите на човешкото красноречие. Този упадък на моралните ценности се дължи на това, че ние се отдалечаваме от ученията Божии в личното си поведение. Почтеният мъж или жена ще се отдаде на това да живее според определени от самия него или нея очаквания, които не подлежат на проверки или контрол отвън. Надявам се, че всички ние ще заредим своите морални компютри с трите елемента на честността: да бъдем справедливи към себе си, да бъдем справедливи към другите и да разберем закона за жътвата. Също така се надявам, че начинът, по който почитаме Спасителя, няма да бъде излишно усложнен, така че обикновените в своето величие евангелски истини да могат да ни донесат мир. Трябва да запазим вярата си простичка и богослуженията си чисти. Религията е нещо повече от ритуал, тя е праведност. Не се съмнявам, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни като институция може да се справи с предизвикателствата на влизането в 2000 година. Увеличаващият се брой членове и храмове, както и вдъхновената организация, всички те могат да ни поведат уверено към следващия век. Похвално е, че се интересуваме от техниката и технологиите, но за да напреднем духовно, ние трябва да приемем образа на Спасителя върху лицата си6 и в нашите сърца. С наближаването на знаменателната 2 000 година, въодушевлението нараства, тъй като навлизаме не само в нов век, но също така и в третото хилядолетие от рождението на Исус Христос, Спасителя и Изкупителя на света. Този единствен човек, Исус от Назарет, без да има някакво особено положение в обществото или богатство, промени света. Доколкото знаем, през живота Си Той не притежавал земя или други светски блага, освен обикновените дрехи, които носел. Посланието Му било толкова просто: „Мир на тоя дом.“7 „Да възлюбиш Господа, твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум“8 „Да възлюбиш ближния си, като себе си.“9 С тези и други прости принципи Той представил нов начин на живот. Той учил на любов, на ученията на надеждата и спасението, за пътеката, която води към мира в този свят и света, който ще дойде. Той говорил за възкресението, когато духовната тъмнина ще бъде премахната и цялото човечество ще получи ярка светлина и надежда за вечен живот. След Неговото възнесение в небесата, Петър, Яков и Йоан и останалите безименни апостоли и седемдесетници се превърнали в непоколебими мъже, които занесли това светло послание на света. С примитивните си средства за придвижване и комуникации тази малка група мисионери смело разнасяла това ново послание на надеждата. Те извършили великолепна работа при разпространяването на тези вдъхновени учения на Христос в далечни земи. Постиженията в превозните средства и комуникациите са помогнали на Църквата да напредва с бързи крачки в разпространението на Евангелието. Репортажите в медиите представят нашите мисионери на много повече проучватели. Произведените от Църквата видеокасети помагат на мисионерите да обяснят евангелското послание и мисията на Църквата. Ние като индивиди, обаче, изпълняваме ли своята отговорност да развиваме това свещено дело? Днес информационният поток с всичките си средства за комуникация, ни предоставя възможността да осъществяваме своята мисия с хилядократно по-голяма скорост и лекота, отколкото Петър, Яков и Йоан и останалите безстрашни ученици. Хиляди посланици, обути в обувките на Евангелието на мира, днес разнасят посланието Божие. Техниката улеснява значително разрастващата се мисия на Църквата. В края на 50-те години, в началото на епохата на реактивните самолети, президент Дейвид О. МакКей се качил на реактивен самолет, след като осветил храма в Нова Зеландия. След като пристигнал в Лос Анджелис, той казал на старейшина Хенри Д. Тейлър и на останалите: „Братя, следващия вторник, на срещата на Първото президентство и на Съвета на дванадесетте апостоли аз ще препоръчам да бъде организиран кол в Нова Зеландия“ След това той казал: „С тези бързи самолети висшите ръководители ще могат да стигнат за кратко време до всяка част на света, за да посещават коловете, когато биват организирани.“10 Сега имаме стотици колове извън Съединените Щати. Постиженията в областта на комуникациите и на превозните средства през последния век ускориха темпото, с което словото на Господ излиза от Сион.11 Чувствам се почти като Исаия, който говорил за нашето време, когато: „земята ще се изпълни със знание за Господа, както водите покриват дъното на морето.“12 Вярвам, че този прекрасен изблик на знание е увеличил способността ни да разнасяме спасителното послание на Господ по света: „че да се проповядва в Негово име покаяние и опрощение на греховете сред всички народи.“13 С наближаването на 2 000 година тенденцията към усъвършенстване на чудесата на техниката става все по-предизвикателна. В този стремеж ние можем да станем технически мъдри, но да останем духовно неграмотни. Несъмнено образованието отключва вратите на бъдещето пред нас. Ние, обаче, трябва да се уверим, че компютрите на нашата вяра работят, така, че винаги да останем на пътеката на праведността. Ние можем да постигнем това чрез ежедневна молитва, четене на Светите писания, семейни домашни вечери и като спазваме ежевневно своите завети и обреди. Нашето богослужение трябва да надхвърли външните символи, като приеме простите, дълбоки принципи за човешко поведение, олицетворено в ученията на Спасителя: „Покайте се и се обърнете към Мен с цялото желание на сърцата си.“14 Ние трябва с вяра „да станем като малки деца и да бъдем кръстени в Неговото име.“15 Трябва да бъдем вежливи в отношенията си към другите, да развиваме такива добродетели като доброта и уважение в своето поведение и разговори. Спасителят ни е заповядал: „Обичайте враговете си и благославяйте онези, които ви проклинат, правете добро на онези, които ви мразят, и се молете за ония, които ви обиждат и гонят.“16 Най-трудното предизвикателство, пред което се изправяме, е „да бъдете съвършени, както Мене, или както е съвършен вашият Отец, който е на небесата.“17 Съвършенството е вечна цел. Въпреки че не можем да бъдем съвършени в смъртността, на нас ни е било заповядано да се стремим към съвършенството, заповед, която в крайна сметка посредством помирението можем да изпълним. Помнете, че чудесата на съвременната наука и техника няма да ни възвисят. В действителност голямото предизвикателство, с което се сблъскваме, когато се подготвяме за бъдещето, е да бъдем по-одухотворени. Безспорно целият този нов интелектуален потенциал трябва да бъде усъвършенстван с цената на големи усилия и изучаване. Необходими са кураж и смелост. Техническите познания, обаче, не могат да бъдет използвани пълноценно, освен, ако нямат някаква духовна цел и предназначение. Убеден съм, че Господ очаква от нас да използваме науката и техниката за осъществяване на Неговите цели и за благославяне на човечеството. Също така, обаче, трябва да превърнем осъществяването на тези възвишени идеали в своя лична цел и искрено да пожелаем те да се осъществят на практика, преди да успеем да използваме науката и техниката за тяхното постигане. Когато се доближаваме до началото на третото хилядолетие от рождението на Спасителя, как 10-те милиона души, които са били кръстени в Неговото име, ще трябва да осъществяват Неговото дело? Ние можем да направим това, като следваме напътствията, дадени от президент Хинкли, Първото президентсво, Кворумът на дванадесетте и от другите висши ръководители. Голяма част от нашата работа трябва да бъде насочена към това да променим своя собствен живот и начин на мислене. Този процес трябва да включва така наречената от Спасителя нова заповед: „да се любите един другиго.“18 Всички ние имаме постоянната отговорност да храним Неговите овце.19 Както отбеляза пророкът Джозеф, това е нашият ден и време. Вярвам, че бъдещето крие още по-големи благословии за човечеството от когато и да било преди. Радваме се на този голям прилив на духовни познания, „както водите покриват морета.“20 Знанието и разумът се изливат „като нежен дъжд от небесата“21, за да благословят живота на всички нас. Ние трябва да се възползваме от всяка възможност да напредваме с вяра, като гледаме отвъд 2 000-та година в едно бъдеще на светла надежда, признавайки, че всички добри дарове идват чрез божестевно проведение. С така увеличените познания идва и по-голяма отговорност. Ако работим здраво, Господ ще ни предостави още повече познания, за да развиваме свещеното Му дело. Президент Гордън Б. Хинкли е пророкът на нашето прекрасно време. Той прекрасно осъзнава тази по-голяма отговорност и енергично прави всичко, на което е способен, за да осъществи целите Божии на земята. Всички ние трябва да направим всичко, което можем, за да помогнем за развитието на това дело. Както е казал авторът на псалма: „От Господа е това, и чудно е в нашите очи.“22 Убеден съм, че това е вярно, за което и свидетелствам в святото име на Господ Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. History of the Church, 4:609-10. 2. Джеймс Р. Кларк, събрал, Messages of the First Presidency of the Church of Jesus Christ of Latter-day Saints, 6 тома (1966), 3:333. 3. Джейкъб М. Брауди, събрал, Braude’s Treasury of Wit and Humor, (1964), 178. 4. 2 Нефи 5:27. 5. Evan Esar, събрал, 20,000 Quips and Quotes (1995), 812. 6. Вж. Алма 5:14. 7. Лука 10:5. 8. Матея 22:37. 9. Матея 22:39. 10. Хенри Д. Тейлър, в Conference Report, април 1960 г., стр. 118-19. 11. Вж. Михей 4:2. 12. Исаия 11:9. 13. Лука 24:47. 14. 3 Нефи 10:6. 15. 3 Нефи 11:37. 16. 3 Нефи 12:44. 17. 3 Нефи 12:48. 18. Йоана 13:34. 19. Вж Йоана 21:15-17. 20. Авакуум 2:14. 21. Венецианският търговец, действие 4, сцена 1, 185. Вж. също Второзаконие 32:2. 22. Псалм 118:23.