Старейшина Вал Р. Крисчънсън
От Седемдесетте
Ако вложим малко повече търпение в процеса и по-голямо доверие в Господ, нашите предизвикателства ще намерят пътя си към успешното им приключване.
Когато член на църквата е призован на предизвикателна позиция, единственият естествен начин е да си спомни за преживяванията и за хората, които са го довели до тази точка от неговия живот. Призванието да се служи като Седемдесетник е шанс да се изрази благодарност към приятели, семейство-по-специално моята съпруга, Рут Анн-и към мисионерите на Мисия Финикс, Аризона. Обичам ви. Също с нетърпение очаквам да служа и на прекрасните хора във Филипините.
Преди няколко години бях поканен да участвам във вечер край огнището, на която описах начини за хората да преодолеят обезсърчаването. В началото на моето изказване поканих тези, които присъстваха, да напишат на едно картонче най-голямото предизвикателство, пред което са се изправяли, това, с което те биха се чувствали удобно при споделянето му анонимно, с друг член от групата. Когато ми предадоха картончетата с проблемите, аз бях поразен от значимостта на предизвикателствата, преживявани от членове, които изглежда контролираха живота си. Ето някои от тях, изредени по-долу:
1. Фермата ми вече не носи никакви пари.
2. Синът ми боледува от неизлечима болест.
3. Търкания с дете-тинейджър.
4. Най-големият ми син е почти сляп.
5. Да приема смъртта на моя син.
6. Съпругът ми вижда по-добре недостатъците, отколкото хубавите неща.
Много от нас се сблъскват с големи предизвикателства. Дори великият пророк Енох е преживял тъга, когато видял греховността на света. В Перлата с голяма стойност пише, че когато Енох видял това, той имал горчивина в душата и плакал за братята си, и казал към небесата, че ще откаже да бъде утешаван; но Господ отвърнал на Енох да въздигне сърцето си и да се радва, и да наблюдава (вж. Моисей 7:44).
Има поне три стъпки, които могат да се направят, когато се мъчим да преодолеем обезсърчаването:
1. Може да работите върху промяна на начина ви на отношение относно дадения проблем. Дори и да не можете да промените обстоятелствата, в които работите или живеете, можете винаги да промените отношението си.
2. Може да получите помощ от тези, които са близо до вас - вашето семейство, приятели и членове на вашия клон, тези, които обичате най-много.
3. Може да изградите по-силно и по-пълно доверие в Господ Исус Христос.
Променете отношението си. Когато погледнете на проблема от друг ъгъл, може би ще се намали обезсърчаването. Впечатлен съм от историята, разказана за една от пионерките на име Зина Йънг. След преживяната смърт на родителите, провалената реколта и болестта, тя била окуражена от духовно преживяване, което променило отношението й. Докато се опитвала да търси божествена помощ, чула гласа на майка си: „Зина, всеки моряк може да плува в тихо море, но когато се появят скали, плувай около тях.“ Била казана молитва: „Отче Небесни, помогни ми да бъда добър моряк, така че сърцето ми да не се разбие върху камъните на тъгата.“ (“Mother,“ The Young Women’s Journal, January 1911, p. 45) Често е трудно да се променят обстоятелствата, но положителното мислене може да ви помогне да преодолеете обезсърчаването.
Приемете помощ от другите. Следващата важна точка е да сте склонни да молите за помощ тези около вас. Понякога помощта идва от неочаквани източници. Преди няколко години стоях на опашка в чакалнята на Чикаго, за да поставят багажа ми в самолета. Зад мен имаше стар човек. След няколко минути той ми каза, „За къде пътуваш?“ Казах му, че съм тръгнал за Солт Лейк Сити. Той каза: „Аз също отивам там. Мормон ли си?“ Отговорих му утвърдително. Той каза, че е бил светия от последните дни през целия си живот и че най-накрая се е подготвил да отиде в храма. Докато чакахме за самолета, той отвори куфара си, за да ми покаже снимките на мисионерите, които е събирал през годините. След няколко минути тръгнахме и проведохме прекрасен разговор, докато пътувахме към Юта. След пристигането си, напуснахме бързо самолета. Уверих се, че той знае накъде отива, и му казах „довиждане“.
Няколко седмици по-късно, получих тази картичка в пощата: „Скъпи брат Крисчънсън, изгубих адреса ви, но след това го намерих. Затова ви пиша тази картичка. Срещата ми с вас в Чикаго, беше отговор на молитвата ми. Никога не съм пътувал никъде. Много исках да съм с някого. Мислех си за вас много пъти. Прекрасно беше в Солт Лейк Сити, в храма. Надявам се да ви видя отново някой ден. Благодаря ви многократно за подкрепата, която бяхте за мен.“ Не бях планирал да съм в помощ на някого този ден, но съм благодарен за този брат, който е търсил допълнително подкрепа и аз бях наблизо, за да му помогна.
Изградете доверие в Господ. Говорих за промяна в отношението ви и получаването на помощ от другите. Сега, нека ви спомена за нуждата да се доверявате повече и да имате повече вяра в Господ. Веднъж говорих с жена, която получила помощ при обезсърчаването й. Докато чаках започването на храмовата сесия, тя взе Книгата на Мормон, за да прочете някой стих. Очите й се спряха върху Алма 34:3: „И тъй, като сте пожелали от моя възлюбен брат да ви открие това, което трябваше да правите поради вашите огорчения, и той ви говори малко, за да подготви духа ви, да, той ви поучи на вяра и на търпение.“ Стихът от Алма беше отговор на нейната молитва. Посланието бе кратко: разрешаването на проблема, пред който се беше изправила, щеше да отнеме доста време. Ако вложим малко повече търпение в процеса и по-голямо доверие в Господ, нашите предизвикателства ще намерят пътя си към успешното приключване.
В Учение и завети четем следното увещание: Когато бъдем тъжни, да призоваваме Господа нашия Бог чрез молитва, за да могат душите ни да бъдат радостни (вж. Учение и завети 136:29).
Моля се всички от нас да могат да оценят предизвикателствата, които имаме, и да се опитат да подобрят отношението си към тях, дори и проблемите ни да останат. Молете за помощ приятели и семейство. Свидетелствам ви, че Исус Христос живее и че Той ще ни помогне в нашите обезсърчения, ако смирено Го помолим за Неговата любов, в името на Исус Христос, амин.
Previous
