Глас на предупреждение Старейшина Хенри Б. Айринг От Кворума на дванадесетте апостоли Способността ни да накараме другите да се вслушат в нашите предупреждения е от голямо значение за всички последователи на завета на Исус Христос. Тъй като Господ е добър, Той винаги призовава Свои служители, които да предупреждават хората за опасности. Това призование е още по-трудно и важно поради факта, че повечето предупреждения се отнасят до опасности, които все още не изглеждат реални на хората. Спомнете си за Йона. Най-напред той избягал от призованието на Господа, който го накарал да предупреди жителите на Ниневия, които не виждали опасността, заслепени от своите грехове. Той знаел, че злите хора от векове насам отхвърлят пророците и понякога дори ги убиват. Едва когато Йона затвърдил своята вяра, Господ го благословил с безопасност и успех. Ние също така можем да се учим от опита си на родители и деца. Всички ние, които сме били родители, сме се тревожили за опасности, които децата ни все още не могат да видят. Едва ли има по-пламенни молитви от тези на родителите, които се питат как да убедят детето си да стои далече от опасността. Повечето от нас, като деца, са изпитали благословията да чуят и да последват предупрежденията на родителите. Все още си спомням нежния отговор на майка ми, когато един неделен следобед, като малко момче, я помолих за разрешение да направя нещо, което смятах за правилно, но което тя знаеше, че е опасно. Все още съм удивен от способноста й да ме убеди да не правя това, което бях решил, с толкова малко думи, способност, която според дълбокото ми убеждение й бе предоставена от Господ. Доколкото си спомням тя каза следното: „О, предполагам, че би могъл да направиш това, но изборът е твой“. Единственото предупреждение се съдържаше в дебело подчертаните думи „би могъл“ и „избор“. Това ми бе достатъчно. Нейната способност да предупреждава с толкова малко думи произлизаше от три неща, които знаех за нея. Първо, знаех, че ме обича. Второ, знаех, че тя вече бе направила нещата, които искаше да направя и аз, и че бе благословена за това. И трето, тя ми бе предала своето сигурно свидетелство, че изборът, който трябва да направя, е толкова важен, че Господ ще ми каже как да постъпя, ако Го помоля. Любов, личен пример и свидетелство: в тях се съдържаше отговорът, както тогава, така и всеки друг път, когато съм бил благословен да чуя и последвам предупрежденията на служителите на Господ. Способността да накараме другите да се вслушат в нашите предупреждения е от голямо значение за всички последователи на завета на Исус Христос. Всеки член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е длъжен да прави това. „Ето, Аз ви изпратих да свидетелствате по света и да предупреждавате хората, така че всеки човек, който бъде предупреден, да предупреди ближния си“ (Учение и завети 88:81). Тази заповед и това предупреждение за опасност били дадени на мисионерите, които били призовани в началото на Възстановяването на Евангелието. Всички ние, които сме приели завета на кръщението, обаче, сме длъжни да предупредим своите ближни. Трябва да разговаряме с приятелите и роднините си, които не са членове на Църквата за Евангелието. Целта ни е да им предложим да чуят беседите от пълновременните мисионери, които са призовани и отделени да учат другите. Когато даден човек приеме поканата ни да бъде учен, за него ще има много по-голяма вероятност да влезне във водите на кръщението и да остане верен докрай. Като членове на Църквата може да сте сигурни, че пълновременните и колови мисионери ще ви помолят да ви посетят у дома. Те ще ви помогнат да направите списък с имена на хора, с които бихте могли да споделите Евангелието. Те щи ви накарат да си помислите за роднини, съседи и познати. Може би ще ви помолят да определите краен срок, в който да убедите съответния човек или семейство да пожелаят да научат за Евангелието или дори да се срещнат с мисионерите. Аз самият съм го преживял. Благодарение на това, че нашето семейство прие поканата на мисионерите, бях благословен да кръстя една осемдесетгодишна вдовица, която бе чула беседите от сестрите-мисионерки. Когато положих ръцете си върху главата й, за да я потвърдя за член на Църквата, ми беше внушено да кажа, че изборът й да се кръсти ще благослови поколенията в нейното семейство, преди и след нея. Сега тя е мъртва, но след няколко седмици ще бъда в храма с нейния син, който ще бъде запечатан с нея. Може би сте имали подобни преживявания с хора, които сте поканили да чуят беседите, и знаете, че едва ли има по-сладки моменти в живота. Вярно е това, което Господ казва на нас и мисионерите: „И, ако сега радостта ви е толкова голяма, поради това, че сте довели една душа при Мен, в царството на Моя Отец, колко по-голяма ще бъде радостта ви, ако доведете много души при Мен?“ (Учение и завети 18:16). Мисионерите ще ни помогнат и ще ни окуражат, но това колко чести ще бъдат посещенията ни в басейна за кръщение и в храма, ще зависи от начина, по който гледаме на своята отговорност и на нещата, които избираме да правим във връзка с нея. Господ не би ни „предупреждавал“, ако нямаше опасност. При все това, много хора, които познаваме, не я усещат. Те са се научили да пренебрегват увеличаващите се доказателства за това, че обществото се разкъсва от противоречия и че техният и на семействата им живот страда от липсата за спокойствието, което някога са считали за възможно. Това желание да се пренебрегват знаците на опасността лесно ни навежда на следната мисъл: Защо трябва да говоря с другите, които изглеждат напълно доволни? Какво би ни застрашило, мен или тях, ако не им кажа нищо? Наистина, опасността може би е едва забелижима, но тя е истинска, както за тях, така и за нас. Например, ще дойде време, когато всички хора, около вас ще знаят нещата, които вие знаете сега. Те ще знаят, че единственият начин да живеем вечно със своите семейства в присъствието на нашия Небесен Отец и Неговия Син Исус Христос, е да изберем да влезем през портата на кръщението, като бъдем кръстени от мъже, които притежават Божията власт. Те ще знаят, че единственият начин семействата да бъдат завинаги заедно, е да приемат и спазват свещените завети, които се предлагат в Божиите храмове на земята. И те ще знаят, че вие сте знаели това. И те ще си спомнят дали сте им предложили нещата, които някой друг ви е предложил на вас. Лесно е да кажем: „Моментът не е подходящ“. Отлагането, обаче, крие опасност. Преди години работих за един човек в Калифорния. Той ме бе наел на работа, държеше се добре с мен и изглежда ме ценеше високо. Може би аз бях единственият светия от последните дни, който той някога бе познавал отблизо. Не мога да определя всички причини, поради които все изчаквах по-подходящ момент да говоря с него за Евангелието. Спомням си, обаче, чувството на мъка, което изпитах, когато научих, след като той вече се бе пенсионирал, а аз живеех далеч, че той и съпругата му загинали при катастрофа късно една нощ, докато карали към дома си в Кармел, Калифорния. Той обичаше жена си. Той бе обичал родителите си. Обичаше внуците си и щеше да обича техните деца и щеше да иска да бъде с тях завинаги. Не знам къде ще бъдат поставени всички тези хора в света, който ще дойде. Предполагам, обаче, че ще го срещна и в очите му ще прочета въпрос: „Хал, ти си знаел. Защо не ми каза?“. Когато си мисля за него, за вдовицата, която кръстих, и за членовете на нейното семейство, които ще бъдат запечатани с нея и помежду си, бих искал да стана още по-добър. Искам да усъвършенствам способността си да приканвам хората да научат за Евангелието. Това желание и вярата ни в Бог ще ни помогнат да станем по-добри. Не е трудно да разберем как. Любовта винаги идва първа. Изолираната проява на добрина рядко е достатъчна. Господ описа по следния начин любовта, която трябва да изпитваме и която трябва да разпознаят в нас хората, които приканваме: „Любовта е дълготърпелива“, „ . . . всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява“ (1 Коринятните 13:4, 7). Видял съм какво означава това, че е „дълготърпелива“ и че „всичко претърпява“. Едно семейство се премести да живее в къща, близо до нас. Тя беше нова, а аз взех участие в отряда от съседи, които прекарахме няколко нощи в подреждане на градината. Спомням си последната вечер. Бяхме привършили с всичко и аз стоях точно до съпруга в семейството. Той прегледа работата, която бяхме свършили и каза на тези от нас, които се намирахме наблизо: „Това е третият двор, който мормоните подреждат за мен и то най-добрият“. След това той тихо, но уверено ми разказа за голямото удовлетворение, което е получил от членството в неговата църква - нещо, за което често щяхме да разговаряме през годините, в които живяхме там. През цялото това време проявите на вежливост към него и семейството му никога не престанаха, защото съседите наистина бяха започнали да ги обичат. Една вечер, когато се прибирах в къщи, видях камион, който бе спрял пред дома му. Знаех, че ще се местят в друг щат. Приближих се да видя дали има нещо, с което мога да помогна. Не можех да позная човека, когото видях да товари багажа на семейството в камиона. Когато се приближих по-близо, той ме поздрави: „Здравей, братко Айринг“. Не го бях познал, защото това бе синът, вече пораснал, който бе живял там, бе се оженил и се бе преместил след това. Благодарение на любовта, която мнозина му бяха засвидетелствали, сега той бе кръстен в Църквата. Не знам как свършва тази история, защото тя няма да има край. Знам, обаче, че тя започна с любов. На второ място, трябва да даваме по-добър пример за нещата, които приканваме другите да правят. В един свят, потънал в мрака на злото и невежеството, следната заповед на Спасителя ще има още по-голямо значение: „Тъй да свети пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец“ (Матея 5:16). Повечето от нас са прекалено скромни, за да си помислят, че светлината на нашия собствен пример може да свети достатъчно силно, за да бъде забелязана. Вие и семействата ви, обаче, бивате наблюдавани повече, отколкото си давате сметка. Тази пролет имах възможността да участвам и да говоря на събрания, на които присъстваха около 300 пастори и ръководители на други църкви. Срещнах се с възможно най-много от тях. Запитах ги защо се отнасят с такова внимание към моето изказване, в което говорих за произхода на Църквата, за първото видение на младия Джозеф Смит и за живите пророци. Всички те отговориха по почти един и същи начин. Те разказваха историите на отделни хора или семества, на хора, които са познавали лично и които са между вас. Най-често те повтаряха, че са имали съседи мормони и че: „те са най-приятното семейство, което някога съм познавал“. Те често споменаваха обществени мероприятия във връзка с природни и други бедствени ситуации, при които членове на Църквата са работили по начин, който им се е сторил забележителен. Хората, с които се срещнах на тези събрания, все още не можеха да разпознаят истинското учение, но те вече бяха видели неговите плодове във вашия живот. Ето защо бяха готови да слушат. Бяха готови да чуят за истините на Възстановяването, за това, че семействата могат да бъдат запечатани завинаги и че Евангелието може да промени изцяло нашата природа. Те бяха готови благодарение на вашия пример. Третото нещо, което трябва да правим по-добре, е да приканваме със свидетелство. Любовта и примерът ще отворят вратата. Но това не е достатъчно. Ние трябва да отворим устата си и да кажем своите свидетелства. Трябва да имаме предвид следния обикновен факт, а именно - истината и изборът са неразривно свързани. Всички ние трябва да направим определени избори, за да станем достойни да получим свидетелство и духовни истини. И всички ние, след като веднъж сме получили тези духовни истини, трябва да изберем дали ще подчиним живота си на тях.Това означва, че има определени неща, които трябва да направим, преди да поканим приятелите си да направят своя избор. И когато им кажем своите свидетелства за истината, трябва да ги накараме да вземат правилното решение, след като те вече я знаят. Има два много важни примера за това: трябва да поканим съответния човек да чете от Книгата на Мормон и да се съгласи да бъде учен от мисионерите. За да научим, че Книгата на Мормон е истинска, ние трябва да я прочетем и да изберем да направим това, което се пише в Морони: да се помолим да разберем дали тя е истинска. Когато сме направили това, ще можем да свидетелстваме от личен опит на своите приятели, че те могат да направят същото и да научат същата истина. Когато те разберат, че Книгата на Мормон е словото Божие, те ще се изправят пред един друг избор: дали да приемат вашата покана да чуят мисионерските беседи. За да отправите тази покана с необходимото свидетелство, трябва да знаете, че мисионерите са призовани като служители на Бога. Можете да получите това свидетелство, като изберете да поканите мисионерите в дома си, за да учат вашето семейство или приятели. Мисионерите ще приемат с радост тази възможност. Когато стоите до тях, докато те преподават, така както направих и аз, ще разберете, че те са вдъхновени със сила, която надхвърля нормалното за годините или образованието им. Тогава, когато каните другите да изберат да бъдат учени от мисинерите, вие ще можете да свидетелствате, че те ще ги научат на истината и ще им предложат да вземат решенията, които водят до щастие. Може би за някои от нас е трудно да повярват, че обичаме достатъчно, или че животът ни е достатъчно добър пример, или, че силата, с която свидетелстваме, е достатъчна, за да накараме ближните си да приемат нашата покана. Господ, обаче, знае, че това именно е начинът, по който трябва да се чувстваме. Вслушайте се в Неговите окуражителни думи, които Той е наредил да бъдат записани в началото на Учение и завети, където говори за нашата отговорност: „И гласът на предупреждението ще достигне до всички хора, от устата на Моите последователи, които съм избрал в тези последни дни“ (Учение и завети 1:4). Чуйте след това изискванията, които Той поставя към Своите последователи: „Слабите неща на света ще дойдат, за да посрамят могъщите и силните . . . “(Учение и завети 1:19). По-нататък Той казва следното: „Така че пълнотата на Евангелието да бъде прогласена от слабите и простите, по всички краища на света. . . . “(Учение и завети 1:23). И отново: „И дотолкова, доколкото се смирят, ще им бъде дадена сила и ще бъдат благословени свише. . . . “ (Учение и завети 1:28). Това уверение бе дадено на първите мисионери на Църквата, както и на мисионерите днес. То, обаче, е дадено и на всички нас. Трябва да имаме вярата, че можем да обичаме досатъчно и че Евангелието е проникнало достатъчно дълбоко в живота ни, че нашата покана да бъде направен определен избор ще бъде чута, все едно е била отправена от самия Учител. Той ни дава съвършения пример за нещата, които трябва да правим. Усещали сте Неговата любов и загриженост, дори когато не сте Му отвръщали със същото, по същия начин както хората могат да отхвърлят Евангелието, което им предлагате. Той ви е поканил да бъдете учени от Неговите служители. Може би не сте разпознали в посещенията на домашните и посещаващите учители или в телефонното обаждане на епископа Неговите покани да получите помощ и да бъдете научени. Господ винаги ясно ни е казвал какви ще бъдат последиците, след което ни е позволявал да направим своя избор. Неговият служител Лехи учил синовете си на нещата, които винаги са важали и за всички нас: „И сега, синове мои, аз бих желал така щото да се обърнете към великия Ходатай и да се вслушате във великите Му заповеди, и да бъдете верни на словото Му да изберете вечния живот, според волята на Светия Му Дух“ (2 Нефи 2:28). Тогава Яков ви окуражава да изпълните своето задължение да свидетелствате, така както трябва, че като избираме да бъдем учени от мисионерите, ние поемаме по пътя към вечния живот, най-великия от всички Божи дарове. „Ето защо, зарадвайте се в сърцата си и помнете, че сте свободни да решите за себе си - дали ще изберете пътя към вечната смърт или пътя към вечния живот“ (2 Нефи 10:23). Свидетелствам, че само като приемете и живеете според възстановеното Евангелие на Исус Христос, ще получите мира, който Господ е обещал в този живот, и надеждата за вечен живот, в света, който предстои да дойде. Свидетелствам, че ви е била дадена привилегията и задължението да предложите истината и избора, които носят тези благословии, на децата на нашия Небесен Отец, които са наши братя и сестри. Исус е Христос и това е Неговото дело. В името на Исус Христос, амин.