Да подкрепяме пророците Старейшина Дейвид Б. Хейт От Кворума на дванадесетте апостоли Евангелието е истинно. То е надеждата на света. То ще се придвижи напред, за да постигне всичко, което трябва да направи. Неотдавна един мой приятел ми каза: „Знаеш ли какво общо имате ти и Стив Янг - куотърбека на отбора 49?“. Аз казах: „Мога да се сетя за доста неща“. А след това казах: „Ти ми кажи какво общо имаме“. Тогава той каза: „Това, което е общо между вас, е че ние се чудим дали ще ви видим отново следващия сезон“. С благословиите на небесата и една специална медицинска сестра на име Руби, която се грижи за мен, и благодарение на любящото ми семейство, аз съм доста добре. Оценявам това, че си спомням за миротвореца, който имам, за моето сърце, което ми е доста нужно. Имам и оперирано бедро и коляно, които смятам за чудесни. Моята нова слухова машинка и специални очила са чудесна находка, но, о, как ми липсва умът. Чест е за мен да имам възможността да застана тук за няколко минути, да ви дам свидетелството си и да ви окуража да продължавате да извършвате това велико дело, от което сме благословени да бъдем част. Наблюдавах как вдигате ръка, когато президент Монсън ръководеше подкрепянето на висшите ръководители на Църквата, но най-вече на нашия пророк и докато гледах тези ръце и ентусиазма, с който ги вдигахте, си мислех: „Ето ни с всичките благословии, които имаме, и утехата, която имаме“, и си спомних за някои други такива събития, които са се състояли в историята на Църквата. В ума си виждах събиранията на нашето собствено семейство, което е разпръснато из Америка - в Джорджия, Чапъл Хил - Северна Каролина, Пенсилвания, Тексас, Калифорния и тук, в Солт Лейк Сити. В каквото и положение да се намират тези малки семейства, си помислих, че виждам как там, в техния дом или в параклиса малките деца се учат да вдигат ръка и да бъдат в хармония, вероятно техните родители им обясняват какво направихме ние. Когато вдигнахме ръце, ние не направихме това само защото изглежда всички други го правят, а защото приемаме и даваме свидетелство за знанието, което имаме, и свидетелстваме, че президент Хинкли е нашият пророк и ръководител. Ние вдигаме ръце, не само за да кажем, че подкрепяме, но и за да кажем, че следваме неговите наставления, че слушаме, че обсъждаме, че се молим във връзка с тях, че се вслушваме в това, което идва от устата на пророка. Пророкът Джозеф Смит е получил инструкции във връзка с организирането на Църквата, които ние имаме чрез откровение така, както са изложени в раздел 20 в Учение и завети. Представете си - на 6-ти април, 1830г. във Файет, Ню Йорк, във фермата на Питър Уитмър - срещата в онази малка дървена къщичка, може би шест на девет метра, където била организирана Църквата. Само си представете, в това тясно помещение, където той благословил Оливър и Оливър благословил него, като следвали получените напътствия и организацията на Църквата била представена на тази група хора. Джозеф, Оливър, Хайръм, Самюел Смит и двамата Уитмър били кръстени и се държали така, че да „се подчиняват на законите“ на Ню Йорк (Учение и завети 20:1). Но само си представете, като си мислите за духовната обстановка на това събрание и чувството, което сигурно са изпитвали, когато предложението им било представено, за да го подкрепят - това, което направихме ние тук днес - да подкрепят пророка и Оливър като първи старейшини, за да се постави началото на Църквата. Някои от дневниците и историите, които разказват за случая, отбелязват, че хората са чувствали, че като че ли на тази среща са присъствали небесни същества. Някои били кръстени отново. За някои това било първо кръщение, включително и за майката и бащата на пророка - само си представете! Причастието било раздадено за първи път в тази евангелска епоха на офицално събрание на Църквата, която вече била организирана. Представете си чувството на предаването на хляба и водата - символите на разкъсаната плът и пролятата кръв на Спасителя. Представете си друг случай - подкрепянето през 1844г., след като пророкът и Хайръм били убити, и срещата, свикана в Наву, когато Сидни Ригдън бил дошъл от Питсбърг, Пенсилвания, надявайки се да стане „закрилник“ и да бъде ръководител на Църквата. Членовете от Дванадесетте бързали от различни части на света обратно към Наву. Помислете си за обстановката и за срещата, когато Сидни Ригдън представил предложението, което сочело, че е логично той да е човекът, който трябва да бъде призован, защото бил първи съветник, въпреки че бил в немилост пред пророка. И си представете Бригъм Йънг, който бил там и говорил от името на Дванадесетте, обяснявайки на тази група светии на какво бил учил пророкът верните братя относно Дванадесетте и властта, която те имат. След като представили двете страни в случая и било гласувано, някои от хората заявили, че видели и почувствали промяна в Бригъм Йънг, докато говорел, че си помислили, че чуват гласа на пророка, че им се сторило, че дори могат да видят някои черти от лицето на пророка в Бригъм Йънг. Казвам ви това, защото докато годините минават, научаваме повече и ставаме по-чувствителни към духовното напътствие в това дело, ние усещаме и чувстваме Господната ръка в него. Но си помислете за подкрепянето на онова място през 1844г. и за Църквата, която била в ръцете на Дванадесетте. По-късно, през 1847г. се случило нещо друго, когато светиите се събирали на брега на реката Мисури откъм Айова. Бригъм Йънг бил в долината Солт Лейк с първата група светии, но през декември се върнал при Мисури, за да се срещне със светиите там. И на едно място в Кейнсвил се били събрали девет от Дванадесетте: двама били тук в долината, един отишъл в Тексас, а девет били там. В дома на Орсън Хайд на 5 декември 1847г. било реорганизирано Първото президентство, но то трябвало да бъде ратифицирано от светиите. Затова събранието било отложено за три седмици, за да могат да построят малък дървен параклис в Кейнсвил. За три седмици, с тамошните работници и членовете на Църквата, които дошли с каруци, подготвяйки се да прекосят Мисури и да се насочат към долината, те построили малък параклис. На тази среща било представено предложение президентството на Църквата да бъде реорганизирано, но те се нуждаели от вот на подкрепа, както направихме това ние тук днес, като тази възможност, която ние имаме, да вдигнем ръце и да подкрепим пророка. И така, Първото президентство било реорганизирано: Бригъм Йънг избрал Хибър С. Кимбъл и Уилърд Ричардс да му бъдат съветници. И така, нужна е подкрепата на хората, за да се даде на ръководителите на Църквата необходимата власт, която Господ е постановил чрез откровение. И така, като виждаме, че делото продължава да се придвижва напред, ще ви заявя само, докато стоя пред вас днес, че през тези 90 и повече години, които съм живял, като съм бил свидетел, чувствал съм, виждал съм и съм бил част от духовни преживявания, знам, че това е делото Господно. То е точно такова, каквото е било разкрито. Аз съм го усещал и го чувствам и ви заявявам това. Напомням ви, че Спасителят е учил, както пише в Матея, че който „намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради Мене, ще го намери“ (Матея 10:39). Някои учени и други хора мислят: „Е, това е парадокс. Вероятно е грешен превод. Наистина не е много ясно“. В моя ум е много ясно, надявам се, че и във вашия, че докато живеем в света на материализма, в днешния Вавилон и виждаме това, което се случва в света, независимо дали четем финансовите, политическите или които и да било страници, можете да усетите и почувствате, че можем да намерим сили и отговори за нашите предизвикателства, като се вслушваме в гласа на пророка - Божия пророк тук на земята. В това изказване на Спасителя виждаме, че докато живеем в материалистичния свят, ние сме загрижени само за материалната страна на живота. Мислим за всичко, което можем да натрупаме за себе си. Не мислим за другите и не живеем, за да помагаме на други хора да живеят по-извисен живот. Господ казва, че когато намериш живота, който Той е живял, тогава загубваш своя егоистичен живот: „И който изгуби живота си заради Мене . . . “. Когато сме загрижени да правим нещо за някой друг и когато мислим за споделянето на Евангелието или за това как да помогнем на някого да се издигне до едно по-висшо ниво морално и физически, когато правим нещо за някой друг и споделяме с него, тогава ние наистина им идваме на помощ, идваме да ги спасим. Във всичко това намираме живота, за който говори Спасителят, вечните благословии, небесните благословии, храмовите благословии, благословиите на любящото семейство, което можем да имаме. Оставям ви моята любов, моето знание и моето лично свидетелство, че Бог живее, че Той е нашият Отец, че ние сме Божии чеда и, както казва песничката: Чедо на Бога съм, Живот ми Той дари И земен дом ми даде тук С родители добри. С мен бъди, Води ме в пътя свят на мъдростта За да съм във вечността Отново със Отца. (“Чедо на Бога съм“, Химни и детски песни, стр. 58) Всичко е простичко и чисто като тази малка простичка песен. Тя ни учи на това, което трябва да знаем. Щастлив съм в този ден и за мен беше чест да вдигна ръка, за да подкрепя президент Гордън Битнър Хинкли като президент на Църквата и неговите съветници Томас С. Монсън и Джеймс Е. Фауст като президентство заедно с Кворума на дванадесетте и всички останали висши ръководители. Евангелието е истинно, то е надеждата на света, то ще се придвижва напред, за да постигне всичко, което трябва да направи. С това ви оставям моята любов и свидетелство, в името на Исус Христос, амин.