Днес определя утре Президент Томас С. Монсън Първи съветник в Първото президентство Нека всеки един от нас да учи за Него, да вярва в Него, да Му се доверява, да Го следва, да Му се подчинява. Като правим това, можем да станем като Него. Радост и привилегия е за мен да застана пред вас - огромната публика от носители на свещеничеството, независимо дали ви виждам тук или не. Общите църковни срещи на свещеничеството винаги са били рядко събитие - от дните, когато бях в Аароновото свещеничество до днес. Скъпоценна благословия е да имаме възможността да „дойдем да слушаме гласа на пророка и да чуем словото Божие“1, както се казва в една от нашите песни. Ние подкрепяме Гордън Б. Хинкли като президент на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и като пророк, ясновидец и откровител на Църквата в наше време. Едно писмо, което получих от горд баща, разказва за едно преживяване с неговия петгодишен син, за любовта на това момче към президента на Църквата и желанието му да следва неговия пример. Бащата е написал: „Когато Кристофър беше на пет години, почти изцяло сам се приготвяше за църква в неделя. В една неделя той реши, че иска да облече костюм и вратовръзка - нещо, което до тогава не беше правил. Той прерови гардероба сам, за да намери вратовръзка от някой от по-големите си братя и намери една, която само се закачаше за ризата, за да не трябва да прави възел. Прикрепи я за бялата си риза, а след това облече малко синьо яке, което висеше от години в гардероба на момчетата. Той отиде сам в банята и много внимателно среса русата си коса, докато тя стана съвършена. В този момент аз влязох в банята, за да се приготвя. Намерих Кристофър, който сияеше от щастие, гледайки се в огледалото. Без да отмества поглед от отражението си, той гордо заяви: ‚Виж, татко - Кристофър Б. Хинкли!‘ “. Тогава бащата разбрал, че момчето е гледало Господния пророк. Нашите деца гледат. Те усвояват вечни уроци. Те градят бъдещето си. Какъв пример им даваме ние? Преди години нашият най-малък син Кларк посещаваше курс по религия в Университета Бригъм Йънг и по време на една от лекциите учителят го попитал: „Коя е случката в твоя живот, свързана с твоя баща, която помниш най-добре?“. По-късно учителят ми написа и ми разказа за отговора, който беше дал Кларк пред класа: „Когато бях дякон в Аароновото свещеничество, баща ми и аз отидохме на лов за фазани близо до Малад, Айдахо. Беше понеделник и последният ден на ловния сезон. Пребродихме безброй полета в търсене на фазани, но видяхме само няколко, а тях изпуснахме. Тогава татко ми каза: ‘Кларк, хайде да изпразним пушките, да ги оставим в тази дупка и да коленичим да се помолим’. Мислех си, че татко ще се помоли за фазани, но грешах. Той ми обясни, че старейшина Ричард Л. Еванс беше много болен и че в 12 часа на обяд в този понеделник членовете на Кворума на дванадесетте - където и да се намират - трябваше да коленичат и по този начин да се обединят в гореща молитва за старейшина Еванс. Като свалихме шапките си, коленичихме и се помолихме.“ Аз винаги ще помня този случай, но не съм и сънувал, че синът ми е наблюдавал, учил се е, градил е свое лично свидетелство. Като анализираме статистиките за тези, които притежават Аароновото свещеничество като дякони, учители и свещеници, ние изказваме загриженост във връзка със значителния брой дякони, които стават неактивни и не биват ръкоположени за учители. Същото важи и за някои, които са учители, но не биват ръкоположени за свещеници, и най-вече за свещениците, които никога не получават Мелхисидековото свещеничество. Братя, това не трябва да се случва. Ние имаме огромната отговорност да водим и вдъхновяваме тези млади мъже по пътеката на свещеничеството, за да не може някой грях или грешка да възпре техния прогрес или да ги помете далече от вечните им цели. Епископи и съветници на епископи, ще се заемете ли да разберете доколко е активен всеки млад мъж в Аароновото свещеничество и да си начертаете личен план, за да сте сигурни, че всеки един ще се развива и ще бъде активен? На първата си среща със своите съветници, един новопризован епископ заявил: „Аароновото свещеничество е основната ни отговорност“. На втория съветник той казал: „Моля те да бъдеш лично отговорен и да се погрижиш всеки дякон на съответната възраст да бъде достоен да бъде ръкоположен за учител“. На другия съветник казал: „Моля те да правиш същото за учителите, за да може те навреме да бъдат достойни да бъдат ръкоположени за свещеници“. След това епископът продължил: „Аз ще се заема със същото задължение във връзка със свещениците, за да могат те да получат Мелхиседековото свещеничество и да бъдат ръкоположени за старейшини. Заедно и с Божията помощ можем да направим това“. И го направили. Младежите се нуждаят от по-малко критика и повече хора, на които да подражават. Вие, съветници в кворумите на Аароновото свещеничество, сте учители и модел за подражание за младите мъже. Познавате ли Евангелието? Подготвили ли сте урока? Познавате ли всяко момче, определяте ли с молитва как можете да достигнете до ума и сърцето му и да повлияете на възможностите, които то ще има в бъдеще? Помнете, не е достатъчно да смятате, че когато преподавате, момчето слуша това, което казвате. Позволете ми да дам един пример: В административната сграда на Църквата, в стаята, която наричаме стаята на западния съвет, има една прекрасна картина на художника Хари Андерсън. На картината е изобразен Исус, който седи на малка каменна стена с много деца, събрани около Него, деца, които знаят, че са обект на любовта Му. Всеки път, когато погледна тази картина, се сещам за следния стих: „Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство“.2 Веднъж бях дал свещеническа благословия в тази стая на едно малко момче, което скоро щеше да бъде подложено на сериозна операция. Аз обърнах вниманието му и това на неговите родители към картината на Исус и децата. След това казах няколко неща за Спасителя и Неговата вечна любов. Попитах момчето дали има някакви въпроси. „Да“, отговори то сериозно. „Братко Монсън, как може едно момче да получи козле и каишка за него, като тези на картината?“. За момент се стъписах от неочаквания въпрос, съмнявайки се, че ще мога да отговоря, но след това казах: „Исус дава на теб и на мен дарове, които са много по-важни от козлето на каишката. Той ни дава карта, по която да се ориентираме, за да стигнем до небето. Неговите учения, неговият пример, Неговата любов са много по-големи дарове от даровете, които предлага светът“. „Дойди и Ме следвай“3, поканил ни е Той. Ние прояваваме мъдрост, когато правим това. Нека всеки млад мъж, който притежава Аароновото свещеничество, да изучава и да живее според ученията на Спасителя и по този начин по-късно той ще бъде достоен притежател на Мелхиседековото свещеничество. Бихте ли ми позволили да споделя с вас, братя, моя личен опит като президент на кворум на учители? Членът на епископството, който беше отговорен за нас, покани президентството и секретарят да дойдат в неговия дом, за да бъдат обучавани какво трябва да правят като ръководители. Той искаше да чуе нашите идеи относно това как ще се справяме с новите си задължения. Ние се съгласихме при условие, че той ще покани своята съпруга Нети, която да ни поднесе своите кюфтета, с които беше известна. Той се съгласи. Братя, не е ли забележително как ние, мъжете, задължаваме съпругите си да правеят разни неща, често пъти без предварително предупреждение? Събранието, което проведохме, беше едно от най-добрите събрания, на които някога съм присъствал. Бяхме научени на всичко, което можем да разберем и бяхме вдъхновени да се грижим за членовете на нашия кворум. След вкусните, задушени в сос кюфтета, ние поканихме съветника на епископа и съпругата му да се присъединят към нас, за да поиграем Монополи. Сигурен съм, че имаха друга работа, която трябваше да свършат, но те с желание откликнаха на нашата покана. Не помня кой спечели играта, но никога не съм забравял уроцте за управлението на Църквата и администрацията на свещеническия кворум, научени през онази нощ. В разгара на първите години на Втората световна война един от членовете на нашия кворум на учителите, Фриц, искаше да защитава страната ни, но не искаше да чака да достигне необходимата възраст, за да може да служи. Той подправи документите си и се записа в Американската военна флота. Скоро вече се намираше далече в морските битки в Тихия океан. Корабът, на който той служеше, беше потопен с многобройни жертви. Фриц оцеля и по-късно се появи на нашата среща на кворума в пълна униформа, закичен със спечелените отличия. Помня, че попитах Фриц: „Фриц, имаш ли да ни дадеш някакъв съвет?“. Всички ние бяхме съвсем близо до момента, в който трябваше да служим в армията. Фриц се замисли за момент, а след това каза: „Никога не лъжете за своята възраст или за каквото и да било друго!“. Все още помня това изречение. Младите мъже на възраст между 12 и 17 години са във време на подготовка и лично духовно израстване. От напътствия, чути преди години, цитирам: Мисията на Аароновото свещеничество е да подкрепя всеки млад мъж да дойде при Христа и: 1. Да бъде обърнат към Евангелието на Исус Христос и да живее според ученията Му. 2. Да уважава своето свещеническо призование и да изпълнява задълженията, които има в съответния сан. 3. Да служи, извършвайки неща, полезни за другите. 4. Да се подготви да получи Мелхиседековото свещеничество и обредите в храма. 5. Да отслужи пълновременна мисия. 6. Да се подготви да бъде достоен съпруг и баща.4 Службата по целия свят, това да се ходи и да се върши добро, както е правил Спасителят, е огромна мисионерска сила. Мисионерите учат на истината. Те разсейват тъмнината. Те носят радост. Те водят скъпоценни души при Христос. В този специален ден, когато се получава призование за мисия, родителите, братята, сестрите, бабите и дядовците се събират около бъдещия мисионер и отбелязват колко е нервен, докато той внимателно отваря писмото с призованието. Следва пауза, а след това той обявява къда го изпраща да служи Господният пророк. Чувствата са силни. Сълзите потичат лесно, а семейството се радва на любовта, която ги свързва, и на Божията доброта. Пълновременните мисионери и всички други хора, ангажирани в Господното дело, са откликнали на Неговото призование. Ние сме ангажирани в Божието дело. Ще успеем в свещеното задължение, дадено от Мормон, да разпространяваме Господното слово сред хората. Мормон е написал: „Ето, аз съм ученик на Исус Христос, Божия син. Призован съм от Него да заявявам словото Му сред Неговите хора, за да могат те да имат вечен живот“.5 През 1926г. президент Фред Тай, президент на Немско-Австрийската мисия, свикал конференция на мисията в Дрезден, Германия, през август. Мисионерите трябвало да дойдат пеша от районите, в които работели, общо взето без пари в джоба си, въпреки че трябвало да носят малко пари, иначе можели да бъдат арестувани за скитничество. Старейшина Алфред Липолд и неговият колега, старейшина Паркър Томас, поели по северния път. Някъде по пътя двамата спрели в една къща, където били срещнали една жена и осемте й деца. Тя казала на старейшините, че съпругът й бил изоставил нея и децата и че те нямали никакви пари. След като ги поканила да влязат, жената казала: „Ако пътувате без пари, сигурно сте гладни. Седнете“. Тя дала на двамата по едно голямо парче хляб с мармалад от сливи. Мисионерите благословили закуската и в благословията за храната помолили Господ да даде на жената това, от което се нуждае. След това мисионерите си тръгнали. След като изминали около една миля, старейшина Томас казал: „Трябва да се върна“. Така и направил, без каквото и да било обяснение. Когато се върнал при него, старейшина Липолд попитал: „Защо се върна?“. Старейшина Томас обяснил: „В нашата молитва помолихме на жената да бъде дадено това, от което има нужда. Аз имах това, от което тя се нуждаеше - двадесетдоларова банкнота. Тя беше в моя джоб и се върнах да й я дам. Иначе чувствах, че ще прогори дупка в джоба ми“. Преди тридесет години бях отговорен за голяма част от работата на южните тихоокеански острови. Един брат - Дж. Върнън Монсън беше призован заедно със съпругата си да пътува чак до Раротонга на островите Кук, за да служи като окръжен президент. По-късно, в едно писмо, той написа: „Много сме благодарни за напредъка и бих искал специално да спомена добрите отношения и чудесните връзки, които се развиха между Църката и представители на правителството и бизнес обществото тук. Две неща станаха благодарение на развитието на тази обществена приемственост“, пише той. „Първо, участвах в създаването на ротарианския клуб на Раротонга и второ, нашите племенник и племенница д-р и г-жа Одийн Манинг служиха изключително добре тук на островите Кук. Д-р Манинг е специалист по очни болести и аз му писах и му предложих да дойде да служи на хората на Раротонга. Предложението ми съдържаше следните точки: 1) За службата няма да му се плаща, 2) Той трябва да поеме личните си разноски, 3) Да остави своята работа на колегите си за трите месеца, когато няма да си е в къщи, 4) Ще му бъде предоставена стая, в която да живее и 5) Да донесе хирургически инструменти, защото такива няма да може да му бъдат дадени в Раротонга.“ По-нататък в писмото на брат Върнън Монсън се казваше: „Семейство Манинг изпратиха отговора си в две думи: ‘Предложението прието’. Когато започна подготовката, правителството на островите Куук назначи компетентни доктори, които да бъдат асистенти на д-р Манинг и да се учат от него. Общо 284 пациенти бяха прегледани, на повечето бяха дадени очила. Петдесет и трима пациенти претърпяха сериозни операции на очите, като например операция за отстраняване на перде. Цялата тримесечна програма беше чудесна и носеща удоволетворение. Наистина бяхме благословени. Светиите получиха нови сили и се гордееха, че са членове на вяра, която донесе това медицинско обслужване на островите.“ Така завършваше писмото. Години по-късно съпругата ми и аз бяхме гости на пътуване до Светата земя, спонсорирано от Университета Бригъм Йънг. Една вечер, докато седяхме на палубата на кораба, човекът, който седеше до нас, се обърна към мен и каза: „Старейшина Монсън, казвам се Одийн Манинг от Уудленд Хилс, Калифорния. По професия съм очен лекар и отслужих кратка медицинска мисия в Раротонга, когато чичо ми и леля ми служеха там.“ Казах му, че знам за неговата жертва и служба. Попитах д-р Манинг: „Спомняйки си за това преживяване, бихте ли желал да споделите с мен чувствата, които изпитвате?“. Той развълнувано отговори: „Това беше събитието, което ме е обогатило духовно повече от всичко друго в живота ми“. Вярвам, че не беше съвпадение това, че съпругата ми и аз бяхме на този кораб в този момент и то точно на това място на палубата и седяхме до човек, когото никога не бяхме виждали. Чувстваше се небесният дух, когато с д-р Манинг се прегърнахме и му изразих благодарности за службата му - не само за службата на слепите, които сега виждаха, но и на нашия Господ и Спасител, който е заявил: „Велики са обещанията на Господ за тези, които са на островите на морето“.6 За този, който е спасил всеки един от нас от безкрайната смърт, самия Исус Христос, свидетелствам, че е учителят на истината, но Той е и нещо повече от учител. Той е Примерът за съвършен живот, но Той е повече от пример. Той е Великият Изцелител, но Той е повече от изцелител. Той, който спаси „загубения батальон“ на човечеството, е буквално Спасителят на света, Синът Божий, Принцът на мира, Светият Израилев - даже възкръсналият Господ, който е заявил: „Аз съм първият и последният; Аз съм този, който живее, Аз съм този, който беше убит, Аз съм вашият защитник пред Отца“.7 Скъпи мои братя, нека всеки един от нас да: Учи за Него, Вярва в Него, Му се доверява, Го следва, Му се подчинява. Като правим това, можем да станем като Него. Изражението на лицата ни може да се промени, сърцето може да бъда смекчено. Ще станем по-силни, отношението ни към живота ще бъде оптимистично и животът ни ще стане такъв, какъвто трябва да бъде. За всичко това давам тържествено свидетелство, в името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Joseph S. Murdock, 1822-1899, „Come, Listen to a Prophet’s Voice,“ in Hymns of the Church of Jesus Christ of Latter-Day Saints, ©1985. 2. Марка 10:14. 3. Лука 18:22. 4. Вж. Aaronic Priesthood Leadership Handbook, 1991г., 6. 5. 3 Нефи 5:13. 6. 2 Нефи 10:21. 7. Учение и завети 110:4.