Към момчетата и мъжете Президент Гордън Б. Хинкли Предлагам, тъй като е дошло времето, да поставим домовете си в ред. Братя мои, прекрасна е възможността и огромна отговорността да говоря пред вас. Първоначално бих искал да се обърна към младите мъже, които са тук тази вечер. Благодаря ви за вашето присъствие, където и да сте се събрали по света. Благодаря ви, че посещавате семинара и неделните събрания. Уважавам ви заради вашето желание да учите Евангелието, да задълбочите познанията си, изучавайки думите на Господ. Благодаря ви за желанието, което носите в сърцата си, да служите като мисионери. Благодаря ви за мечтите да се ожените в храма и да отгледате собствени, почтени семейства. Вие не сте младежи без бъдеще. Не губите живота си, носейки се безцелно по течението. Имате цел в живота. Имате предназначение. Имате планове, които могат единствено да ви водят към растеж и укрепване. Когато енергиите ви са обуздани, когато мечтите ви са фокусирани, случват се чудни неща. Наскоро получих прокламация от група младежи-светии от последните дни, от северна Калифорния. Те са от деветнадесет кола и когато се събрали в планината, посетили мястото, на което се била разиграла трагедия с пионерите на Църквата. Докато момчетата размишлявали върху нещата, които видели и спомените за тяхното наследство, били поканени да подпишат „Прокламация-обет на мормоните от лагера на скаутите“. Бих искал да ви прочета този обет. „Оповестяваме на всички хора, че ние сме Бой скаути . . . и носители на Аароновото свещеничество на Бог. Даваме обет за вярност на ценностите и принципите, които са ръководели мъжете от Батальона на мормоните и мъжете и жените пионери-светии от последните дни, които са помогнали в установяването на щата Калифорния. Като техни благодарни синове, ние се радваме на наследството от тяхната служба. На този ден, 18 юли 1998 година, ние даваме обет да приемем Евангелието на Исус Христос. Ще изучаваме писанията. Ще се молим за подкрепа при спазването на тези принципи. Ще работим. Ще се стремим от все сърце да следваме примера на Исус. Ще увеличаваме свещеничеството, което сме получили, като служим на другите. Ще пазим себе си достойни да раздаваме причастието на Господната вечеря. Където и да имат нужда от помощ, ще помогнем, така както са правили нашите прадеди. Ще докажем, че сме достойни за по-великото свещеничество, свещеничеството на Мелхиседек. Присъединяваме се към армията на Господ и ще отидем като пълновременни мисионери, да поканим всички да дойдат при Христа. Ние сме млади мъже на завета. Ще се подготвим да получим завета на вечния брак. Ще се молим за праведни съпруги и деца, които ще почитаме и пазим с живота си. Нека се знае, че каквито и да са рисковете и изкушенията, каквото и да е състоянието на света около нас, ще бъдем верни, така както са били верни нашите прадеди. Както тези, които са живели преди нас, и ние ще се отвърнем от себевъзвеличаването и ще оставим настрана личната изгода, за да изградим мирно общество, управлявано от Бог. По всяко време и на всяко място, ще бъдем верни на нашия обет.“ Поздравявам всяко момче, което е подписало този обет. Моля се никой никога да не изневери на обещанията, които е направил пред себе си, пред Църквата и пред Господ. Колко по различен би бил светът, ако всеки млад мъж би могъл и би подписал такова заявление-обещание. Не би имало живот, пропилян от наркотиците. Не би ги имало бандите с деца, убиващи деца, и младежи, отправящи се към затвора или към смъртта. Образованието би станало наградата, заради която си заслужава да се работи. Службата в Църквата би се превърнала в ценена възможност. Би имало по-голям мир и любов в домовете на хората. Няма да се гледа порнография, нито ще се чете нискоморална литература. Вие ще почитате и уважавате момичетата, с които общувате, и те не биха се страхували да бъдат с вас, независимо от обстоятелствата. Би станало така, като че младите войни на Хеламан са вербували младежта на света за техния начин на живот. Разбира се, мисията трябва да бъде част от плана на вашия живот. Трябва с желание да отидете там, където бъдете изпратени, за да вършите Господната работа, отдавайки й цялото си време и внимание, сила, енергия и любов. Позволете ми да ви прочета части от писмото на един млад мъж, служещ в момента на мисия. Написано е до неговото семейство, и се надявам да не извършвам нещо нередно прочитайки го пред това голямо събрание. Няма да оповестя името на написалия това писмо, нито мисията в която служи. Той казва: „Изминалата година беше прекрасна! Бях преместен от офиса на мисията в този малък клон. Животът ми се промени драстично от последното ми преместване. За последните няколко месеца научих какво е наистина важно. Научих кое е от значение. Научих се да забравям себе си. Научих се да работя ефективно. Научих се да обичам другите. Научих, че Бог ме обича и че аз Го обичам. Казано накратко, научих се да живея според това, в което вярвам . . . . Научих за хора и неща. Наблюдавах сълзите на радост, стичащи се по лицата на тези, които никога преди не са знаели, че са деца на Бог. Виждал съм отговорите на молитвите на покаялите се. Виждал съм хората да усвояват Евангелието на Исус Христос и да желаят да се променят в нови хора, и всичко това заради едно чувство . . . Често бленувам относно плана на спасение. Мисля си за прекрасната работа и чудесата, които настават. Мисля си за властта и силата на ангелите, които стоят сред нас. Чудя се понякога колко от тях стоят около мен и ми помагат да свидетелствам на езика, за който никога не съм мислел, че мога напълно да разбера. Размишлявам върху мирните неща с вечна слава, видени във видение от Енох. . . Благодарен съм на Бог за това, че съм такъв, какъвто съм. Моята най-голяма благословия в живота е да бъда жив-жив в служба на нашия Бог. В това намирам голяма радост и щастие.“ Сега, скъпи мои млади приятели, надявам се, че всеки един от вас е отправил поглед към мисионерската служба. Не мога да ви обещая нещо забавно. Не мога да ви обещая лесното и удобното. Не мога да ви обещая, че няма да се обезкуражавате, да се страхувате, да изпитвате огромна мъка. Но мога да ви обещая, че ще израстнете така, както никога не сте израствали, за същия период, през целия ви живот. Мога да ви обещая щастие, което ще е необикновено, прекрасно и вечно. Мога да ви обещая, че ще преоцените живота си, че ще си поставите нови цели, че ще живеете по-близо до Господ, че молитвата ще се превърне в реално и чудесно преживяване, че ще действате с вяра и резултатите от нещата, които ще правите, ще са добри. Бог да ви благослови, младежи, момчетата на тази, Неговата велика Църква. Нека всеки от вас да върви с по-голяма смелост, с решеност да бъде светия от последните дни, във всяко значение на думата. Нека изпълнението, постижението и службата станат вашата награда, в интересния и чудесен живот, който ви предстои. Сега, братя, бих желал да се обърна към по-възрастните мъже, надявайки се, че ще има някаква поука и за по-младите мъже. Бих искал да ви говоря за светските неща. Като основа на това, което бих искал да кажа, ще ви прочета няколко стиха от 41 глава на Битие. Фараонът, властелинът на Египет, сънувал сънища, които много го обезпокоили. Неговите придворни мъдреци не могли да дадат тълкувание на сънищата. Тогава бил доведен пред него Иосиф, „Фараона каза на Иосифа: В съна си, ето, стоех край брега на Нил. И, ето, седем крави тлъсти и хубави излезоха из реката и пасеха в тръстиката. И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави . . . После видях в съня си . . . седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло. И, ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър; тънките класове погълнаха седемте добри класове. . . Тогава Иосиф каза на Фараона . . . Бог е явил на Фараона това, което [Той] скоро ще направи. Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години: сънят е един . . . Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи. Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя. А след тях ще дойдат седем години на глад . . . и Бог скоро ще го извърши.“ (Вж. Битие 41:17-20, 22-26, 28-30, 32). Сега, братя, искам да го направя пределно ясно, че не пророкувам и не предсказвам години на глад за в бъдеще. Но искам да ви внуша, че е дошло времето да поставим домовете си в ред. Толкова много от нашите хора живеят на ръба на приходите си. В действителност, някои живеят от заеми. През последните седмици сме свидетели на големите и страшни промени по борсите на света. Икономиката е крехко нещо. Промяната в икономиката на Джакарта или Москва, могат мигновено да повлияят на целия свят. Може, след време, това да има някакъв ефект върху всеки един от нас индивидуално. Има признак за предстоящо буреносно време, на което е по-добре да обърнем внимание. Надявам се, с цялото си сърце, да не изпитаме криза. Аз съм дете на Голямата Депресия от тридесетте. Завърших университет през 1932 година, когато безработицата в този район надвишаваше 33%. Баща ми тогава беше президент на най-големия кол на Църквата в тази долина. Това беше преди създаването на съществуващата в момента социална програма на Църквата. Той кръстосваше пода в къщи, притеснявайки се за хората. Той и неговите помощници организираха голям проект по сеченето на дърва, планиран така, че да държи домашните фурни и печки работещи и хората отоплени, през зимата. Те нямаха пари с които да купят въглища. Мъжете, които бяха състоятелни, бяха сред тези, които сечаха дърва. Повтарям, надявам се никога повече да не изпаднем в такава криза. Но съм обезпокоен от големия консуматор, парите, притежавани върху кредитни карти (карти, осигуряващи пари в аванс за покупката на стоки на изплащане), който тежи над хората от тази нация, включително и над членовете на Църквата. През март 1997 година, общият дълг беше $1.2 милиарда, което представлява 7% увеличение от миналата година. През декември 1997 година, от 55 до 60 милиона семейства в Съединените Щати притежаваха пари на кредитни карти. Балансът на тези карти надвишаваше $7,000 а таксите и лихвите по тях струваха $1,000 годишно. Дългът за изплащане, като процент от приходите на хората, притежаващи пари върху кредитни карти, нарасна от 16.3%, през 1993 година, до 19.3% през 1996 година. Всички знаем, че всеки взет на заем долар носи със себе си санкцията-плащане на лихва. Когато парите не могат да бъдат върнати, следва банкрутт. За миналата година, в Съединените Щати имаше 1,350,118 банкрута. Това представлява увеличение с 50% от 1992 година. За второто тримесечие на тази година, почти 362,000 човека се обявиха в несъстоятелност, рекордно число за тримесечен период от време. Измамени сме от съблазнителната реклама. Телевизията излъчва примамващата реклама да вземем пари на заем (чрез кредитна карта) на стойност 1.4 % от цената на къщата. Но в нея не се споменава за лихвата, която ще се плаща при връщането на тези взети на заем пари. Президент Дж. Рубен Кларк, мл., по време на срещата на свещеничеството, на конференцията през 1938 година каза от амвона: „Веднъж попаднали в дълг, лихвата се превръща във ваш спътник, във всяка минута от денонощието; не можете да я отбягвате или да й се измъкнете; не можете да я уволните; не се поддава на увещания, искания или заповеди; и всеки път, когато й се изпречите насреща, пресечете пътя й, или се провалите в изпълнение на изискванията й, тя ви смазва.“ (Conference Report, Apr., 1938, p. 103) Разбирам, че е необходимост да се вземат пари на заем, за да се купи дом. Но нека купим дом, който можем да си позволим и по този начин да намалим плащанията, които ще тегнат над главите ни безмилостно и безотсрочно в продължение на 30 години. Никой не знае кога ще ни ударят непредвидените обстоятелства. Донякъде съм запознат с един случай на човек, който преуспял много в своята професия. Живял в удобство. Построил голям дом. Тогава, един ден, той неочаквано претърпял сериозна злополука. Внезапно, без предупреждение, почти загубил живота си. Останал парализиран. Унищожена била неговата възможност за припечелване. Сблъскал се с големи медицински сметки. Трябвало да покрива и други плащания. Бил безпомощен пред кредиторите си. В един момент той бил богат, а в следвашия-разорен. От създаването на Църквата, Господ е говорил относно дълга. Чрез откровение към Мартин Харис, му казал, да плати дълга си, както се е споразумял с печатаря и да освободи себе си от робството. (Вж. Учение и завети 19:35) Президент Хибър Дж. Грант говорил непрестанно по тази тема, от този амвон. Той казал: „Ако има нещо, което да донесе щастие и задоволство в човешкото сърце и в семейството, то е да живеем според възможностите си. И ако има нещо, което да измъчва, обезкуражава и обезсърчава, то е да имаме дългове и задължения, които да не можем да покрием.“ (Gospel Standards, comp. G. Homer Durham [1941], p. 111) Ние носим посланието на самоиздръжка в Църквата. Не може да постигнем самоиздръжката, когато над нас тегнат сериозни дългове. Човек няма нито независимост, нито свобода от робството, когато е задлъжнял. В управлението на делата на Църквата, сме се опитали да създадем пример. Като политика на Църквата, строго следваме практиката на спестяване на процент от годишните приходи на Църквата, за да се подготвим за възможното време на нужда. Благодарен съм за възможността да кажа, че Църквата, във всичките си операции, във всичките си начинания, във всичките си отдели, е в състояние да функционира, без да взема пари на заем. Ако не можем да продължим с работата ни по този начин, ще съкратим програмите си. Ще намалим разходите си, за да се вместим в приходите си. Но няма да вземаме пари на заем. Един от най-щастливите дни в живота на президент Джозеф Ф. Смит беше денят, в който Църквата плати последните си дългове. Какво прекрасно чувство е да бъдеш без дълг и да можеш да спестиш и имаш пари, в случай на непредвидени обстоятелства, и които да можеш да използваш. Президент Фауст няма да ви каже това сам. Но може би аз мога да ви кажа, а той ще се разправи с мен след това. Той имал ипотека върху дома си, на която дължал 4 процентна лихва. Много от хората му казвали, че бил глупав да плати тази ипотека наведнъж, тъй като имала толкова малък процент лихва. Но при първата възможност, когато набавил необходимите пари, той и неговата съпруга решили да платят ипотеката. Той бил без дълг от този ден нататък. Затова носи усмивка върху лицето си и си подсвирква, докато работи. Увещавам ви братя, да се вгледате в състоянието на вашите финанси. Моля ви да бъдете скромни в разходите си, да дисциплинирате себе си при покупките ви, за да избегнете дълга за по-дълго време. Платете дълга си възможно най-бързо и се освободете от робството. Това е един от светските аспекти на Евангелието, в което вярваме. Нека Господ да ви благослови, мои възлюбени братя, за да поставите домовете си в ред. Ако сте платили дълговете си, ако имате някакъв резерв, дори и малък, тогава бурите ще минават покрай главите ви, а вие ще имате покрив за съпругата и децата си, и мир в сърцата ви. Това е всичко, което имах да кажа относно дълга, но бих желал да го кажа по възможно най-въздействащия начин. Оставям ви моето свидетелство за божествеността на тази работа и моята любов към всеки от вас, в името на Изкупителя, Исус Христос, амин.