Ние сме Божии чеда

Старейшина Ръсел М. Нелсън
От Кворума на дванадесетте апостоли

Кои сме ние? Ние сме Божии чеда. Нашите възможности са неограничени. Нашето наследство е свято.

Старейшина Ръсел М. Нелсън

Неотдавна видях няколко млади мъже, които привличаха вниманието със странния си начин на обличане и с външния си вид като цяло. Един от тях отбеляза: „Опитвам се да разбера кой съм всъщност“. Това се случи след като бях ходил на църковно събрание, на което децата от неделното училище бяха пели „Чедо на Бога съм“.¹ Тези така различни преживявания подчертават колко е важно да се знае, че ние буквално сме деца на Бог.

Ние сме същества с двойнствена природа. Всяка душа се състои от тяло и дух², които идват от Бог. Правилното разбиране за тялото ще повлияе на нашите мисли и дела така, че да постигнем нещо добро.

ТЯЛОТО

Чудото на нашите физически тела често се подценява. На кого не му е липсвало самочувствие заради физиката или външния му вид? Много хора не харесват начина, по който изглеждат и желаят да бъдат различни. Някои хора с естествено прави коси искат да са къдрави. Други с къдрави коси искат да са с прави. Понякога някои дами, които вярват, че „господата прадпочитат блондинки“, се изрусяват.

Факт е, че вашето тяло, каквито и да са естествените му дадености, е едно чудесно Божие творение.³ То е скиния от плът - храм за вашия дух.⁴ Изследването на вашето тяло доказва неговия божествен произход.

Неговото формиране започва с обединяването на две репродуктивни клетки - една от майката и една от бащата. Заедно, тези две клетки съдържат всичката наследствена информация на новия индивид, складирана в такова малко пространство, че не може да бъде видяно с невъоръжено око. Двадесет и три хромозоми от всеки родител се обединяват в една нова клетка. Тези хромозоми съдържат хиляди клетки, които определят всички физически характеристики на неродения човек. Приблизително 22 дни след като тези клетки се обединят, започва да бие едно малко сърце. На 26-ия ден започва да циркулира кръвта. Клетките се размножават и делят. Някои от тях стават очи, които виждат, други стават уши, които чуват.

Всеки орган е чуден дар от Бог. Окото притежава самофокусираща се леща. Нервите и мускулите контролират две отделни очи, за да създадат един триизмерен образ. Очите са свързани с мозъка, който записва видените гледки. Няма нужда от кабели и батерии.

Всяко ухо е свързано с компактна система, предназначена да превръща звуковите вълни в чуваеми тонове. Тъпанчето служи като диафрагма. Миниатюрни костици предават звуковите вибрации и изпращат сигнала чрез нерви до мозъка, който усеща и запомня звуците.

Сърцето е една невероятна помпа. То има четири нежни клапи, които контролират посоката на потока от кръв. Тези клапи се отварят и затварят повече от 100 000 пъти на ден - 36 милиона пъти на година. И въпреки това, ако не се изменят от някаква болест, те устояват на този натиск почти без да изпитват трудности. Няма направен от човека материал, върху който да може да бъде оказван натиск толкова често и толкова дълго без да се скъса.

Всеки ден сърцето на възрастен човек изпомпва достатъчно течност, за да напълни резервоар с вместимост две хиляди галона.⁵ Тази работа е равна на това да бъде повдигнат един възрастен човек⁶ до върха на Емпайър Стейт Билдинг, като се използва ток със сила само около четири волта. На върха на сърцето има електрически генератор, който предава енергия по специални пътища, карайки хиляди мускулни фибри да работят заедно.

Много може да се каже за всички други ценни органи в тялото. Те функционират по един чуден начин, който нямам време и възможност да опиша.

Другите части на тялото са точно толкова удивителни, въпреки че това не е толкова известно. Например, съществуват резервите. Функцията на всеки орган в двойките органи винаги може да бъде поета от другия орган. Единичните органи, като мозъка, сърцето, черния дроб се захранват с кръв по два пътя. Това предпазва органа, ако нещо бъде нарушено по някой от двата канала.

Помислете за системата на тялото за самозащита. За да се предпази от нараняване, тялото усеща болка. В отговор на инфекцията, то произвежда антитела. Те не само му помагат да се бори с настоящия проблем, но и продължават да изграждат защитата срещу евентуални бъдещи инфекции. Един ден ми показаха няколко тригодишни деца, които бяха пили вода от локва на улицата. Броят на погълнатите бактерии беше неизброим, но никое от тях не се разболя. Веднага щом тази мръсотия достигнала до всяко от малките стомахчета, солната киселина в тях започнала да работи, за да се справи с водата и да спаси живота на децата.

Кожата предпазва. Тя също така предупреждава, когато нещо много горещо или много студено може да причини вреда. Тя даже изпраща сигнали, които предупреждават за проблеми и на други места. Когато имаме треска, кожата се поти. Когато се уплашим, тя пребледнява. Когато се притесняваме, тя поруменява.

Тялото се поправя само. Счупените кости се оправят и отново стават здрави. Порязванията по кожата минават от само себе си. Когато ни тече кръв, мястото може да се затвори само.

Тялото подновява своите собствени остарели клетки. Обикновената червена кръвна клетка, например, живее около 120 дни. След това се заменя от новопроизведена клетка.

Тялото регулира своите собствени жизненоважни съставки. Жизненоважните елементи и химични съединения непрекъснато се контролират и независимо от големите колебания в температурата на околната среда, температурата на тялото внимателно се контролира в тесни граници.

Ако тези качества на нормалното функциониране, защитата, лекуването, подновяването и регулирането продължаваха вечно, животът щеше да продължава безкрайно. Но бидейки милостив, нашият Създател е създал остаряването и другите процеси, които в крайна сметка завършват с физическата смърт. Често си мислим за смъртта като за нещо, което идва не навреме или е трагично. Но смъртта, както раждането, е част от живота. Писанията ни казват, че „не беше нужно щото човекът да бъде изкупен от тази временна смърт, защото това би унищожило великия план на щастието“.⁷ Да се върнат при Бог през портата на смъртта е радост за онези, които Го обичат.⁸

Когато смъртта отнеме някой човек в разцвета на силите му, ние се утешаваме с това, че законите, които не позволяват на живота да продължи тук, са същите закони, които ще са в сила по време на възкресението, когато тялото ще бъде надарено с безсмъртие.

ДУХЪТ

Сега ще говоря за духа. Преди нашето смъртно съществуване тук, всеки духовен син или дъщеря е живял с Бог. Духът е вечен; той е съществувал в невинност в доземното царство⁹ и винаги ще съществува, след като тялото умре.¹⁰ Духът оживотворява и дава индивидуалност на тялото.¹¹ „Всичкият дух е материя, но по-изящна или чиста“.¹²

„Духът на човека [е] подобие на самия човек“.¹³ Исус е обяснил това, когато братът на Яред видял доземното тяло на Господ: „Не разбирате ли, че сте създадени по Моя образ? Да, даже всички хора са създадени отначалото по Моя собствен образ.

. . . Това тяло, което сега виждате, е тялото на Моя дух и съм създал хората по тялото на Моя дух и даже както аз ви изглеждам в духа, ще се появя на хората Си в плътта.“¹⁴

Развитието на духа е важно за вечността. Нещата, според които един ден ще бъдем съдени, са тези на духа.¹⁵ Те включват добродетелите на почтеността, състраданието, любовта и други.¹⁶ Вашият дух, като обитава тялото ви, има възможност да се развива и да изразява тези качества по начини, които са жизненоважни за вашия вечен прогрес.¹⁷

Когато са събрани заедно, духът и тялото стават една жива душа с божествена стойност. Разбира се, ние сме чеда Божии - физически и духовно.

ФИЗИЧЕСКИТЕ ОГРАНИЧЕНИЯ

Поради причини, които обикновено не са известни, някои хора са родени с физически недъзи. Определени части от тялото може да не функционират нормално. Регулаторните системи може да не са балансирани. Освен това, телата на всички нас са податливи на болести и смърт. Въпреки това, дарът на физическото тяло е безценен. Без него не можем да достигнем пълнотата на радостта.¹⁸

Не се изисква съвършено тяло, за да се достигне божествената съдба. Всъщност, някои от най-милите духове обитават несъвършени тела. Често пъти голяма духовна сила се развива от тези, които имат физически предизвикателства именно защото имат тези предизвикателства. Такива хора имат правото да получат всички благословии, които Бог е подготвил за Своите верни и покорни деца.¹⁹

В крайна сметка ще дойде време, когато „духът и . . . тялото ще бъдат съединени отново в . . . съвършени форми; всеки крайник и всяка става ще бъдат върнати на собственото им тяло“.²⁰ И тогава, благодарение на Помирението на Исус Христос, ще станем съвършени в Него.²¹

ЛИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Как тези истини трябва да влияят на личното ни поведение? Трябва с благодарност да признаваме Бог за наш създател, иначе ще бъдем като златни рибки, които плуват в аквариума, които не осъзнават добротата на Този, който се грижи за тях. „Трабва да благодарите на Бога“, казал е Господ, „за всички благословии, с които сте благословени“.²² Също така можем непрестанно да показваме добродетелност и святост пред Него.²³

Трябва да се отнасяме към тялото си като към наш собствен храм.²⁴ Не трябва да позволяваме то да бъде осквернявано или обезобразявано по какъвто и да било начин.²⁵ Трябва да контролираме своя хранителен режим и упражненията за добра физическа форма.

Не трябва ли същото внимание да се отделя на духовната форма?²⁶ Точно както физическата сила изисква упражнения, духовната сила също изисква усилия. Сред духовните упражнения най-важна е молитвата. Тя води до хармония с Бог и желание да спазваме Неговите заповеди. Молитвата е ключът към мъдростта, добродетелността и смирението.

Трябва да внимаваме в кой съвет се вслушваме. Много т.нар. експерти дават съвети за тялото, без да мислят за духа. Всеки, който приема напътствия, противоречащи на Словото на мъдростта, например, изоставя закон, който е даден, за да носи и физически, и духовни благословии.²⁷ Някои препоръки, свързани с използването на репродуктивните ни органи, се основават изцяло - и неправилно - на изцяло физически фактори. Пазете се от такива едностранчиви възгледи! Павел е учил: „Ако живеете плътски, ще умрете, но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете“.²⁸

Това предупреждение се отнася за порнографията, която е силно пристрастяваща. Предупреждението от писанията е ясно: „Да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти“.²⁹ След време пристрастяването заробва и тялото, и духа. Пълното покаяние от пристрастяването най-добре се постига в този живот, докато все още имаме смъртно тяло, което да ни помогне.

Като Божии чеда, не трябва да позволяваме на нищо, което може да омърси тялото, да влиза в него. Да позволяваме на ръцете, на органите на зрението и слуха да захранват мозъка с нечисти спомени, е светотатство. Трябва да ценим своето целомъдрие и да избягваме „глупави и вредни страсти, които [ни] потопяват в разорение и погибел“³⁰ Ние ще „бягаме от тия неща и ще следваме правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта“³¹ - прояви, които издигат духовно цялата душа.

Кои сме ние? Ние сме Божии чеда.³² Нашите възможности са неограничени. Нашето наследство е свещено. Нека винаги да почитаме това наследство - във всяка мисъл и деяние - моля се в името на Исус Христос, амин.

БЕЛЕЖКИ

1. „Чедо на Бога съм“, Химни и детски песни, стр. 58.
2. Вж. Учение и завети 88:15.
3. Вж. Ръсел М. Нелсън, „The Magnificence of Man,“ Ensign, януари 1988г., 64-69. Псалмистът е написал: „Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които Ти си отредил, казвам си: Що е човек, та да го помниш? . . . А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите и със слава и чест си го увенчал“ (Псалм 8:3-5; вж. също Евреите 2:7, 9).
4. Вж. 1 Кор. 6:19.
5. Около 7 570 литра.
6. С тегло 150 паунда (68,2 кг)
7. Алма 42:8; вж. също Алма 12:24-27.
8. Псалмистът е изразил гледището на Божеството: „Скъпоценна е пред Господа смъртта на светиите Му“ (Псалм 116:15).
9. Вж. Учение и завети 93:38.
10. Вж. Алма 40:11; Авраам 3:18.
11. Вж. Иов 32:8.
12. Учение и завети 131:7.
13. Учение и завети 77:2.
14. Етер 3:15-16.
15. Духът, а не тялото е активният, отговорният компонент на душата. Без духа тялото е мъртво (вж. Яков 2:26). Следователно, духът е този, който избира доброто или злото и при Страшния съд ще бъде държан отговорен и за положителните, и за отрицателните качества, които притежава (вж. Алма 41:3-7).
16. Като „вяра, добродетелност, знание, въздържаност, търпение, братска вежливост, святост, милосърдие, покорност [и] трудолюбие“ (Учение и завети 4:6).
17. Вж. 2 Нефи 2:11-16, 21-26; Морони 10:33-34.
18. Вж. Учение и завети 138:17.
19. Вж. Авраам 3:25-26.
20. Алма 11:43; вж. също Алма 40:23; Еклесиаст 12:7; Учение и завети 138:17.
21. Вж. Морони 10:32.
22. Учение и завети 46:32.
23. Вж. Учение и завети 46:33.
24. Вж. 1 Кор. 3:16.
25. Говорейки за човешкото тяло, апостол Павел учил: „Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали, защото Божият храм е свят, който храм сте вие“ (1 Кор. 3:17).
26. Вж. 1 Кор. 9:24-27; Евреите 12:9.
27. Вж. Учение и завети 89:18-21; вж. също Римляните 8:6; 2 Нефи 9:38-39; Учение и завети 29:34-35.
28. Римляните 8:13.
29. Римляните 6:12.
30. 1 Тим. 6:9.
31. 1 Тим. 6:11. Стих 12 продължава: „Подвизавай се в доброто войнстване на вярата, хвани се за вечния живот“. Това е нашият избор.
32. Когато търсих стихове, в които се споменава създава или формира (и техните производни) с човек, човеци, мъж и жена в същия стих, намерих 55 примера, които показват достоверността на нашето божествено създаване. Един стих може да представи многото стихове, носещи същото послание: „Боговете се посъветваха и казаха: Нека да отидем долу и да създадем човека по наш образ, по наше подобие . . . И Боговете отидоха долу, за да създадат човека по техния образ, по образа на Боговете да го създадат, мъж и жена да ги създадат“ (Авраам 4:26-27).
Решението да вярваме, че нашето сътворение е божествено, трябва да се основава на духовни доказателства, а не само на материални, защото „естественият човек не подбира това, което е от Божия дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно“ (1 Кор. 2:14).