Не забравяйте да благодарите Президент Томас С. Монсън Първи съветник в Първото президентство Благодарим ли на Бог за „неизказания дар“ [2 Коринтяните 9:15] и за Неговите богати благословии, които ни се дават така щедро? В една далечна земя и в далечно време Исус пътувал към Ерусалим. „Той минаваше границата между Самария и Галилея. „И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч, извикаха със силен глас, казвайки: Исусе, наставниче, смили се за нас! И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се. И единият от тях като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога И падна на лице при нозете на Исуса и Му благодареше. И той бе самарянин. А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? А где са деветимата? Не намериха ли се други да се върнат и да въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник? И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.“1 В трийсетия псалм Давид се кълне: „Господи, Боже мой, до века ще те хваля“.2 В своето послание до коринтяните апостол Павел е възкликнал: „Благодарение Богу за Неговия неизказан дар“.3 А на солунците е казал: „За всичко благодарете, защото това е Божията воля“.4 Мои братя и сестри, благодарим ли на Бог „за Неговия неизказан дар“ и Неговите обилни благословии, които са ни дадени така щедро? Спираме ли, за да се замислим над думите на Амон? „Сега, братя, виждаме, че Бог помни всеки народ, в която и земя да е той; да, Той преброява Своите хора . . . по цялата земя. Това е моята радост и моята голяма благодарност; да, и ще отдавам благодарности на моя Бог завинаги.“?5 Робърт У. Уудръф, известен бизнес лидер от миналото, обикалял Съединените Щати и изнасял лекция, която бил озаглавил „Съкратен курс по човешки отношения“. В своето послание той казвал, че двете най-важни думи в английския са „Благодаря ти“. Грациас, данке, мерси - на какъвто и език да се говори, когато се казва често, „благодаря ти“ ободрява духа, развива приятелства и издига живота ви на едно по-високо ниво по пътя ви към съвършенството. Чувства се естественост, даже искреност, когато се казва „Благодаря ти“. Красотата и възвишеността на изразяването на благодарност са отразени в история от един вестник отпреди няколко години: В петък окръг Колумбия продаваше на търг намерените откраднати колела, които не са били потърсени. „Един долар“, каза едно 11-годишно дете, когато наддаването за първото колело започна. Наддаването, обаче, отиде много по-нагоре. „Един долар“, казваше изпълнено с надежда момчето всеки път, щом някой вдигаше цената. Аукционерът, който работи на такива търгове от 43 години, забеляза, че надеждите на момчето се увеличаваха, когато излагаха състезателно колело. Остана само едно състезателно колело. Наддаването стигна до осем долара. „Продадено на онова момче там за девет долара!“, каза аукционерът. Той извади осем долара от джоба си и поиска долара на момчето. То го извади в монети от един, пет, десет и двадесет и пет цента, взе колелото си и си тръгна. Но се отдалечи само на няколко метра. Като внимателно остави новото си притежание, то се върна, изпълнено с благодарност, обви с ръце врата на аукционера и се разплака. Кога е бил последният път, когато сме чувствали толкова дълбока благодарност като това момче? Нещата, които другите правят за нас, може да не са толкова вълнуващи, но със сигурност има мили постъпки, които дават повод за изразяване на благодарност. Песента, която често се пее в неделното училище на нашите младежи, поставя духа на благодарност дълбоко в душите ни: Щом в живота блъскан си от буря зла, щом обезсърчен изпаднеш във беда, Брой благословиите си с радост ти И ще видиш Бог подкрепя те навред.6 Астронавтът Гордън Купър, докато обикалял земята в орбита преди повече от тридесет години, казал следната мила и простичка благодарствена молитва: „Отче, благодаря Ти, най-вече, че ми позволи да осъществя този полет. Благодаря Ти за привилегията да бъда в това положение, да бъда на това чудно място, да виждам всички тези изумителни, прекрасни неща, които Ти си създал“.7 Благодарни сме за „благословиите, които не можем да измерим, за даровете, които не можем да оценим . . . за книгите, музиката, изкуството и за великите изобретения, които правят тези благословии достъпни . . . , за смеха на малките деца, за . . . средствата, чрез които се успокоява човешкото страдание . . . и се увеличава . . . радостта от живота . . . , за всичко добро и извисяващо“.8 Пророкът Алма ни е посъветвал: „Съветвайте се с Господ във всичките си дела и Той винаги ще ви напътства; да, когато лягате през нощта, лягайте в Господа, за да може Той да бди над вас в съня ви; и когато се събуждате сутринта, нека сърцето ви да бъде изпълнено с благодарност към Бог и ако правите тези неща, ще бъдете въздигнати в последния ден“.9 Бих искал да отбележа три примера, за моменти, в които вярвам, че искреното „Благодаря ти“ е успяло да успокои натежалото сърце, да даде вдъхновение за добро дело и да донесе небесните благословии по-близо до предизвикателствата на деня. Първо, може ли да ви помоля да изразяваме благодарност към родителите си за живота, за грижите, за жертвите, за труда, който са положили, за да знаем ние какъв е планът за щастието на нашия Небесен Отец. От Синай думите ехтят в съзнанието ни: „Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята, която ти дава Господ, твоя Бог“10 Не зная по-мило изказване към родител от казаното от нашия Спасител на кръста: „А Исус, като видя майка си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти! После каза на ученика: Ето майка ти! И от онзи час ученикът я прибра у дома си“.11 Също така, мислили ли сме понякога за определен учител в училище или в църквата, който като че ли е увеличавал желанието ни да учим, който е посаждал у нас решимост да живеем достойно? Историята е разказана от група мъже, които говорели за хората, които са оказали влияние в техния живот и за които са много благодарни. Единият мъж се сетил за учителката си от гимназията, която му била разказала за Тенисон. Той решил да й напише и да й благодари. След време дошъл отговорът на учителката, написан с леко разкривен почерк: „Скъпи мой Уили, Не мога да ти опиша колко много означава писмото ти за мен. Вече съм на повече от 80 години, живея сама в една малка стая, готвя си сама, самотна съм като последния лист, останал на дървото. Може би ще ти е интересно да разбереш, че преподавах в продължение на 50 години и твоето писмо е първата благодарност, която получавам. То пристигна в една синя, студена сутрин и ме развесели, както това не е правило нищо друго години наред.“ Вечно задължени сме да бъдем благодарни на всички онези, които в миналото или в настоящето са дали толкова много от себе си, за да имаме ние толкова много. Трето, споменавам изказването на благодарност към приятелите. Младежките години могат да са трудни за самите тийнейджъри, както и за родителите им. Това са трудни времена в живота на момчето или момичето. Всяко момче иска да участва във футболния отбор, всяко момиче - да бъде кралицата на красотата. Тук може да се цитира поговорката „Мнозина са поканени, а малцина избрани“12 Позволете ми да споделя с вас едно чудо от наши дни, което се случило преди около година в гимназията Мъри близо до Солт Лейк Сити, където всеки е бил победител и нямало нито един губещ. Статия от един вестник разказа накратко за събитието. Заглавието й беше „Празненството показва истинския дух: Учениците избират 2 момичета-инвалиди, за кралици на Мъри“. Статията започваше така: „Тед и Рут Айри направили това, което всеки родител би направил. Когато дъщеря им Шели станала финалистка на конкурса за красота на празненството на гимназия Мъри, те я посъветвали да бъде достоен съперник в случай, че не спечели. Обяснили, че само едно от десетте момичета ще бъде избрано за кралица . . . Вместо това, когато представители на ученическия съвет коронясаха [кралицата] на красотата в училищния салон в четвъртък вечерта, Шели Айри беше сред наградените. Седемнайсетгодишната абитуриентка, родена със синдрома на Даун, беше избрана от съучениците си за кралица на красотата . . . Когато Тед Айри съпроводи дъщеря си на сцената в салона, докато кандидатките бяха представяни, в салона избухнаха оглушителни викове на одобрение и ръкопляскания. Публиката беше на крака и ръкопляскаше, за да ги посрещне . . . „ С подобни овации бяха посрещнати подгласничките на Шели, едната от които, Ейприл Першън, е физически и умствено увредена в следствие на спукване на кръвоносен съд в мозъка, когато била на десет години. Когато овациите стихнаха, заместник-директорката на училището, Гло Мерил, каза: „‘Тази вечер . . . учениците гласуваха за вътрешната красота’ . . . Явно развълнувани, родители, училищни администратори и ученици плачеха. Една ученичка каза: ‘Толкова съм щастлива, плаках, когато излязоха. Мисля, че гимназията Мъри е страхотна, защото направи това’“.13 Отправям искрено „Благодаря“ към всички, които са направили тази нощ незабравима. Думите на шотландския поет Джеймс Бари като че ли са подходящи за случая: „Бог ни е дал спомени, за да можем да имаме юнски рози през месец декември от живота си“. През август тази година, в област Солт Лейк се случи трагедия. За нея писаха в местната и националната преса. Пет красиви малки момиченца - толкова млади, толкова живи, толкова обичливи - се криели, както децата често правят това, когато си играят на криеница, и влезли в багажника на колата на родителите на едната от тях. Капакът на багажника се затворил, те не можали да излязат и всички починали от топлинен удар. Всички хора от квартала бяха толкова мили, толкова вежливи, толкова загрижени при смъртта на Алиша, Ашли, МакКел, Одри и Джаеша. Били изпращани цветя, храна, картички, имало посещения и били изричани молитви. В неделята след ужасното събитие, дълги върволици от автомобили, пълни с тъгуващи хора, бавно минаваха покрай дома на семейство Смит - сцената на трагедията. Сестра Монсън и аз пожелахме да бъдем сред хората, които изразяваха съболезнованията си по този начин. Когато минавахме оттам, почуствахме, че минаваме по свещена земя. Буквално пълзяхме с бързината на охлюв по улицата. Като че ли виждахме пътен знак, който казва „Моля, карайте внимателно - играещи деца!“. Сълзи изпълваха очите ни, а сърцата ни бяха изпълнени със състрадание. На погребението, както и предишната вечер, хиляди хора минаха покрай ковчезите и изказаха подкрепата си на тъгуващите родители, баби и дядовци. В две или три от семействата, починалите деца бяха единствените деца. Често смъртта идва като натрапник. Тя е враг, който внезапно се появява по средата на живота, като изгася неговата светлина и веселие. Тя идва при възрастните хора, докато ходят с треперещи крака. Нейният зов се чува от тези, които едва са достигнали средата на житейския си път и често пъти тя прекъсва смеха на малките деца. На погребалните служби за петте малки ангелчета, аз дадох следния съвет: „Има един израз, който трябва да бъде изтрит от мислите и думите, които изговаряте. Това е изразът „Само ако бях . . . „. Той не помага и не води до духа на изцеляване и спокойствие. Вместо това, спомнете си думите от Притчите: „Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправи пътеките ти“.14 Преди да бъдат затворени ковчезите, забелязах, че всяко дете държи любимата си играчка, която да прегръща. Спомних си думите на поета Юджийн Фийлд: Малкото кученце-играчка е покрито с прах, Но стои изправено и наперено, А малкият оловен войник е почервенял от ръждата И пушката ръждясва в ръцете му. Беше време, когато малкото кученце беше ново, А войникът беше красив. Това беше времето, когато нашето малко момченце Ги целуна и ги остави там. „Да не си отидете, преди да се върна“, каза то, “И да не вдигате шум.“ И пристъпвайки с несигурни крачки към леглото си, То засънува красивите си играчки. И докато сънуваше, ангелска песен Събуди нашето малко момченце. О, годините са толкова много, годините са толкова дълги, Да, те стоят, верни на малкото момченце, Всеки на старото си място, В очакване да бъдат докоснати от малката ръчичка, Да видят усмивката на малкото личице. И докато чакат дълги години, се чудят Там, в праха на малкия стол, Какво се е случило с нашето малко момченце, След като ги целуна и ги остави там.15 Малкото кученце и красивият войник може и да се чудят, но Бог, в своята безкрайна милост, не е оставил тъгуващите близки да се чудят. Той им е дал истината. Той ще ви вдъхнови да Го търсите и протегнатите Му ръце ще ви прегърнат. Исус е обещал на всички, които скърбят: „Няма да ви оставя сираци, ще дойда при вас“.16 Има само един източник на истинско спокойствие. Сигурен съм, че Господ, който вижда и падането на врабчето, гледа със състрадание на тези, които са призовани да се разделят - дори и временно - със своите скъпоценни деца. Има отчаяна нужда от даровете на изцелението и спокойствието и Исус, чрез Своето Помирение, ги е осигурил за всички. Пророкът Джозеф Смит е изговорил вдъхновени думи на откровение и утеха: „Всички деца, които умрат преди да са достигнали възрастта, в която стават отговорни за делата си, са спасени в небесното селестиално царство“17 „Майката и бащата, които са погребали своите малки деца, като така са били лишени от привилегията, радостта и удоволетворението да ги отгледат, докато станат зрели хора в този свят, след възкресението ще имат цялата радост, удоволетворение и удоволствие и даже повече от тези, които са щели да бъдат възможни в смъртността, да видят как децата им израстват до мярката на ръста на своя дух (вж. Ефесяните 4:13)“.18 Това е като балсама в Галаад за тези, които тъгуват, за тези, които са обичали и загубили съкпоценните си деца. Човекът, написал псалмите, е дал следното уверение: „Вечер може да влезе плач да пренощува, а на сутринта иде радост“.19 Господ е казал: „Мир ви оставям, Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои . . . В дома на Отца ми има много обиталища, ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място . . . тъй щото гдето съм Аз, да бъдете и вие“.20 Изразявам дълбоките си благодарности към любящия Небесен Отец, който дава на вас, на мен и на всички, които искрено търсят, знанието, че смъртта не е краят, че Неговият син - нашият Спасител, Исус Христос - е умрял, за да можем ние да живеем. Господните храмове съществуват в много земи в много държави. Сключват се свещени завети. Селестиална слава очаква покорните. Семействата могат да бъдат заедно - завинаги Учителят кани всички: „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си“.21 Моята благодарствена молитва е всички да могат да направят това. В името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Лука 17:11-19. 2. Псалми 30:12. 3. 2 Коринтяни 9:15. 4. 1 Солунци 5:18. 5. Алма 26:37. 6. Брой благословиите си, Химни и детски песни, стр. 8. 7. CongressionalRecord, 88-th Cong., 1st sess., 1963, 109, pt. 7:9156. 8. Three Centuries of Thanksgiving, ETUDE MUSIC MAGAZINE, ноември 1945г., 614. 9. Алма 37:37. 10. Изход 20:12. 11. Иоана 19:26, 27. 12. Матея 22:14. 13. Марджъри Кортез, Deseret News, 26 септември, 1997г., рр. А1, А7. 14. Притчи 3:5,6. 15. „Little Boy Blue“, in Best-Loved Poems of the LDS People, ed. Jack Lyon and others (1996), 50. 16. Иоана 14:18. 17. Учение и завети 137:10. 18. Цитирано в Джозеф Ф. Смит, Gospel Doctrine, 5th ed. (1939), 453. 19. Псалми 30:5. 20. Иоана 14:27, 2-3. 21. Матея 11:28,29.