„Ето, ублажаваме ония, които са останали твърди“ Старейшина Робърт Д. Хейлс от Кворума на дванадесетте апостоли Не можем да очакваме да са научим на издържливост в по-късните си години, ако сме си създали навика лесно да се отказваме, когато нещата станат трудни. В писанията ни е казано, че е жизненоважно да издържим до края. „Затова, ако се подчинявате на заповедите и издържите до край, ще бъдете спасени в последния ден. И така е“ (1 Нефи 22:31). „Бъдете търпеливи в беда, защото много беди ще имате, но им издържайте, защото ето, Аз съм с вас, даже до края на дните ви“ (Учение и завети 24:8). „Ето, ублажаваме тия, които са останали твърди“ (Яков 5:11). Пророците са ни давали пример за вярно издържане до края, когато те са издържали на изпитанията на своите дни. Примери за вярност са ни дадени от пророци от всички времена, когато пророците показват смелост, издържайки на изпитания и скърби, за да ни кажат каква е Божията воля. Най-големият пример идва от нашия Спасител и Изкупител Исус Христос. Когато страдаше на кръста на Голгота, Исус почувства самотата, на която се беше обрекъл чрез Своя избор, когато помоли Отец в небесата: „Защо си ме оставил?“ (Матея 27:46). Спасителят на света беше оставен сам от Своя Отец, за да направи по Своя воля и желание избор, който Му позволява да завърши Своята мисия на Помирението. Исус знаеше кой е - Божият син. Той знаеше Своята цел - да изпълни волята на Отца чрез Помирението. Неговата цел била вечна - „да донесе безсмъртието и вечния живот на човека“ (Мойсей 1:39). Господ можеше да извика легиони ангели да Го свалят от кръста, но Той вярно издържа до край и изпълни целта, заради която беше изпратен на земята, като по този начин осигури вечни благословии за всички, които някога ще се родят на земята. Според мен е много мило, че когато Отец представяше Своя син на пророци в евангелски епохи от тогава насам, Той казваше: „Този е Моят Възлюбен Син, в който е Моето благоволение“ (2 Петрово 1:17) или „Ето Моя Възлюбен Син . . . в когото прославих името Си“ (3 Нефи 11:7). В нашата евангелска епоха пророкът Джозеф Смит е издържал всякакво противопоставяне и трудности, за да осъществи желанието на нашия Небесен Отец - възстановяването на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Джозеф беше малтретиран и преследван от сърдити тълпи. Той търпеливо търпял бедността, унизителни обвинения и груби деяния. Неговите хора със сила били изгонвани от град в град, от щат в щат. Той беше полят с катран и засипан с пера. Беше обвинен лъжливо и хвърлен в затвора. Затворен в Либърти, Мисури и временно чувствайки като че ли неговите трудности и изпитанията и бедите на светиите няма да свършат, Джоеф се помолил: „О, Боже, къде си? . . . Да, о, Господи, колко дълго ще търпят те този грешен и незаконен натиск, преди сърцето Ти да се смекчи към тях, . . . и . . . да се изпълни със състрадание към тях“ (Учение и завети 121:1, 3)? Било му казано: „Синко, мир на душата ти, твоите беди и скърби ще бъдат само за кратък момент“ (Учение и завети 121:7). Джозеф знаеше, че ако спре това велико дело, неговите земни изпитания вероятно ще намалеят. Но той не можеше да спре, защото знаеше кой е, знаеше с каква цел е доведен на земята и имаше желание да изпълнява Божията воля. Пионерите, които оставиха домовете си в Наву, Илинойс и на други места, прекосиха големите равнини и се заселиха в долината Солт Лейк, знаеха кои са - те бяха членове на Господната църква, която наскоро била възстановена на земята. Те знаеха своята цел - не само да намерят Сион, но и да го установят. Ето защо, те бяха готови да издържат на всякакви трудности, за да постигнат това. Миналата година бях развълнуван от тези, които разбират това учение. Те с вяра са издържали на противопоставяне, изпитания и беди в своя живот и, правейки това, не само са били подкрепени от своето преживяване, но са подкрепили и хората около себе си чрез своя пример. Една млада жена писа за уроците, които научила в борбата си за възстановяване след автомобилна злополука, в която била получила сериозни наранявания по главата: „Не знаех колко съм силна до пролетта на 1996 г. Нещата, които се случиха в един следобед, напълно промениха моите очаквания относно това как ще продължи моето обучение. В една минута бях на пътя към своето бъдеще, точно както всеки друг ученик. В следващия момент животът вече не беше обикновен за мен. Вървях по пътя на самоукрепването по начини, за които не бях и помисляла . . . Бях на пътя на повторното научаване вместо на пътя на ученето . . . Научих се отново как да ям. Поглъщането на храната в устата ми беше трудна задача, която трябваше да се науча да изпълнявам. Преминах от леглото, през инвалидния стол, до ходенето в продължение на пет месеца . . . Научих много велики истини от разнообразните си преживявания през миналата година. На молитвите наистина се отговаря. Постът има сила в моето семейство. Любовта ме запази жива . . . Научих се към какво мога да бъда толерантна . . . Преминавайки през всичко това, научих, че съм много по-силна отколкото си мислех. Научих, че ако ти е нужна помощ, няма нищо лошо в това да помолиш за помощ, ние всички имаме своите ограничения, силни и слаби страни . . . За мен всичкото знание е „пари, които биха могли да бъдат изхарчени“. Като малко птиче, излюпило се от яйцето, аз се уча да летя отново“ (Писмо от Елизабет Мъркли). Често пъти не знаем на какво можем да издържим, докато вярата ни не бъде изпитана. Освен това Господ ни е учил, че никога няма да бъдем изпитани отвъд това, което можем да издържим (вж. 1 Коринтяни 10:13). През 1968 г. един състезател по маратонско бягане на име Джон Стивън Акхуари представял Танзания на международно състезание. Малко повече от час след като [победителят] прекосил финалната линия, Джон Стивън Акхуари . . . приближил стадиона - последният човек, завършил състезанието. [Въпреки че страдал от умората, схващанията, обезводняването и бил дезориентиран,] един глас му подсказвал отвътре да продължи и затова той продължавал. По-късно някой написал: „Днес видяхме един млад африкански бегач, който символизира най-доброто в човешкия дух, представяне, което придава значение на думата „кураж“. За някои наградата е лична. [Няма медали, остава само] знанието, че е завършено това, което е трябвало да бъде завършено“ (The Last African runner, courtesy of Bud Greenspan, Cappy Productions). Когато го запитали защо завършил състезание, което не било възможно да спечели, Акхуари отговорил: „Страната ми не ме изпрати на 5 000 мили, за да започна състезанието, изпрати ме, за да го завърша“. Той знаеше кой е - атлет, представящ страната Танзания. Той знаеше каква е целта му - да завърши състезанието. Знаеше, че трябва да издържи до финала, за да се върне с достойнство у дома в Танзания. Нашата мисия в живота е подобна. Не сме били изпратени от Отеца в небесата само за да бъдем родени. Били сме изпратени, за да издържим и да се върнем при Него. Животът в света е част от нашия морален изпит. Предизвикателството е да живеем в света, а да не се поддаваме на неговите изкушения, които ще ни отдалечат от духовните цели. Когато някой от нас се откаже и се поддаде на заблудите на врага, ние можем да загубим повече от душата си. Ако се предадем, това може да доведе до загубата на души, които ни уважават в това поколение. Поддаването ни на изкушенията може да окаже влияние върху децата ни и семейства от идните поколения. Църквата не е съградена в едно поколение. Непрестанния растеж на Църквата обхваща повече от три-четири поколения верни светии. Предаването на силата на духа, която да издържи до край, от едно поколение на друго е божествен дар на неизмерими благословии за нашето потомство. Също така, ние не можем да издържим до края сами. Важно е да си помагаме като се подкрепяме и подсилваме един друг. В писанията ни учат, че на всичко трябва да има противапоставяне. Въпросът не е дали сме готови за изпитанията, въпросът е кога ще дойдат те. Трябва да бъдем готови за изпитания, които ще дойдат без предупреждение. Основните изисквания за издържане до края включват това да знаем кои сме ние - деца Божии, които желаят да се върнат в Неговото присъствие след земния живот; да разбираме целта на живота - да издържим до края и да получим вечен живот и да живеем в послушание, като желаем и бъдем решени да издържим на всички неща, имайки пред себе си вечна цел. Вечната цел ни позволява да преодолеем противопоставянията в своето временно състояние и, най-накрая, да постигнем обещаните награди и благословии на вечния живот. Ако сме търпеливи, когато сме в беда, ако издържим на всички беди и чакаме в Господ да научим уроците на морала, Господ ще бъде с нас, за да ни подкрепя до края на дните ни; „който [с вяра] устои до край, той ще бъде спасен“ (Марка 13:13) и ще се върне с достойнство при нашия Небесен Отец. Ние се учим да издържаме до края, като се учим да изпълняваме сегашните си задължения и просто продължаваме да правим това през целия си живот. Не можем да очакваме да се научим на издържливост в по-късните си години, ако сме си създали навика лесно да се отказваме, когато нещата станат трудни. Издържането до края се отнася за всички Божии заповеди. Господ е призовал младите мъже да бъдат мисионери. Мисионерите не биват изпращани само, за да могат приятелите и семейството им да им махат за довиждане. Те са призовани да отслужат една достойна мисия и да се върнат в къщи с достойнство. За да направят това, те знаят кои са - мисионери на Господната Църква. Те знаят своята цел - да намерят и да учат хората, които са готови да получат Евангелието на Исус Христос и да помагат да се установи Неговата Църква. Те развиват търпение в преодоляването на изпитания и трудности, които със сигурност ще дойдат. Те са достатъчно смирени, за да научат нови умения и да имат решителността да издържат до край. Независимо какво жертва мисионерът, за да отиде на мисия, той трябва да бъде послушен, за да заслужи благословиите, които по право му принадлежат. Някой може да каже: „Как мога да бъда мисионер и да издържа до край? По природа съм срамежлив, притеснявам се и си глътвам езика, когато говоря с непознати“ или „Трудно ми е да уча и беседите ще ми бъдат трудни“. Господ не обещава да премахне нашите недостатъци, когато станем мисионери, но като полагаме допълнителни усилия, които са нужни, ние развиваме по-голяма способност да се справяме с личните си недостатъци, а от тази способност ще се нуждаем през целия си живот в нашите отношения с другите, в нашата работа и в семействата ни. Всички имат неща, с които трябва да се научат да се справят. Някои неща просто са по-очевидни от други. Когато служим като мисионери и не се концентрираме върху себе си, а върху Господното дело и помагаме на другите, се появява истинска възможност да растем и да съзряваме. Когато млад старейшина напусне удобството на семейството и приятелите и добие умения да се справя в истинския свят, той става мъж и развива повече вяра, че Господ ще го води. Мисионерът се сблъсква с много предизвикателства, с които не е трябвало да се справя преди. Даването на най-доброто от себе си при пристигането няма да изпълни призованието. Издържането изисква да се справяш по-добре отколкото си способен, като развиваш допълнителни дарове, които са дадени от Господ. Изисква се вяра, за да се слуша Господ и ръководителите на мисията и да се постигне това, за което са призовани мисионерите. Разбира се, това е трудно. Затова тя е такъв дар и затова за нея се давет такива големи награди. Ние трябва да знаем кои сме и да постиганем своята крайна цел. Тогава трябва твърдо да решим да преодолеем всички препятствия, за да издържим до края. Когато приемаме да изпълним дадена задача, ние трябва да мислим: „Ще се науча как да изпълня тази задача с всички почтени средства, като правя това по начина, по който Господ иска да го направя. Ще уча, ще задавам въпроси, ще търся, ще се моля. Имам възможност да продължа да уча. Не съм приключил преди задачата да е изпълнена.“ Това е издържане до края: да доведеш нещата до края. Издържането е повече от това да оцеляваме и да чакаме краят да дойде. За да се издържи до край се изисква голяма вяра. В Гетсиманската градина Исус „падна на лицето Си и се молеше, казвайки: Отече Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, но както Ти искаш“ (Матея 26:39). Нужна е голяма вяра и смелост, за да се помолиш на Небесния Отец така: „не както аз искам, но както Ти искаш“. Вярата да уповаваш на Господ и да издържаш носи голяма сила. Някои хора може да кажат, че ако имаме достатъчно вяра, понякога можем да променим обстоятелствата, които причиняват нашите изпитания и беди. Нашата вяра за какво е предназначена - за да променяме обстоятелствата или за да издържаме на тях? Може да бъдат казвани молитви, изпълнени с вяра, за да се променят или смекчат събитията от нашия живот, но трябва винаги да помним, че когато завършваме всяка молитва, ние разбираме това „Както Ти искаш“ (Матея 26:42). Вярата в Господ включва доверие в Господ. Вярата, нужна, за да се издържа, е основана на приемането на Господната воля и уроците, научени от събитията, които се случват. Когато вярваме в Господ и оставаме концентрирани върху вечните неща, ние ще бъдем благословени с това да сме способни да приемаме изпитанията, които ни се дават, каквито и да са те, защото, както знаем, животът на земята е само временен и ако издържим, Господ ни е обещал: „И, ако спазвате заповедите Ми и издържите до край, ще имате вечен живот, който дар е най-големият от всички Божии дарове“ (Учение и завети 14:7). Като отделни хора, ние не знаем кога ще дойде края на земния живот. Трябва да развием способността да издържаме и да изпълняваме сегашните си отговорности, колкото и да са трудни дните пред нас. Нека да можем да кажем това, което Павел е казал на Тимотей: „Аз се подвизах в доброто войнстване, попрището свърших, вярата упазих“ (2 Тимотея 4:7). „Ето, ублажаваме ония, които са останали твърди“ (Яков 5:11). Няма нищо, което трябва да издържам, което Исус да не разбира, и Той ни чака да дойдем при Него в молитва. Свидетелствам, че ако сме послушни и прилежни, на нашите молитви ще бъде отговорено, за да можем да издържим до края. Моята молитва е да намерим вярата, смелостта и силата да издържим до края, за да можем да почувстваме радостта, която идва от завръщането с вяра в ръцете на нашия Небесен Отец в името на Исус Христос, амин.