Възкресението Старейшина Далин Х. Оукс От Кворума на дванадесетте апостоли Възкресението е нещо много повече от просто съединяване на духа с тялото. . . . Възкресението е възстановяване, което връща „зло за злото“ и „плътско за плътското“ (Алма 41:13). В Книгата на Йов се задава универсалният въпрос: „Ако умре човек‚ ще ожевее ли?“ (Йов 14:14). Въросът за възкресението от мъртвите заема централно място в древните и съвременни Свети писания. Възкресението е упорната точка на нашата вяра. То придава смисъл на учението ни‚ мотивира поведението ни и ни дава надежда за бъдещето. I. Възкресението на исус Възкресението станало реалност с възкресението на Исус Христос (вж. Матея 27:52-53). На третия ден след смъртта и погребението Си‚ Исус излезнал от гробницата. Той се явил на няколко мъже и жени‚ а след това и на дванадесетте апостоли. В три от евангелията се описва това събитие. Най-подробно е описанието в Лука: „Исус . . . [им] каза: Мир вам! А те се стреснаха и се уплашиха‚ като мислеха‚ че виждат дух. И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? Погледнете ръцете Ми и нозете Ми‚ че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте‚ защото дух няма маса и кости‚ както виждате‚ че Аз имам. Тогава им отвори ума . . . И рече им: Така е писано‚ че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден“ (Лука 24:36-39‚ 45-46). Спасителят дал на апостолите едно второ свидетелство. Тома‚ един от дванадесетте‚ не бил с тях‚ когато дошъл Исус. Той твърдял‚ че няма да повярва‚ докато сам не Го види и пипне. Йоан пише: „И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре‚ и Тома с тях. Исус дохожда‚ като беше заключена вратата‚ застана насред‚ и рече: Мир вам! Тогава, каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми‚ и дай ръката си, и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ‚ а вярващ. Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой. Исус му каза: Понеже Ме виде‚ [Томо]‚ ти повярва‚ блажени ония‚ които без да видят‚ са поврявали. (Йоана 20:26-29). Независимо от тези писания в Библията, мнозина‚ които се наричат християни, отричат или си признават‚ че имат сериозни съмнения относно истинността на възкресението. Библията‚ като че ли е очаквала такива съмнения и ги опровергава чрез много писания‚ в които се говори за явяването на възкръсналия Христос. Понякога Той се е явявал на отделни хора, като на Мария Магдалена при гробницата. При други случаи Той се е явявал на големи или малки групи хора, както, когато „се яви на повече от петстотин братя наведнъж“ (1 Коринтяни 15:6). В Книгата на Мормон, която е още едно свидетелство за Исус Христос, се разказва за преживяването на стотици хора, които лично са видели възкръсналия Господ и са докоснали белезите от пироните на ръцете, краката и ребрата Му. Спасителят поканил множеството да изпитат това, „един след друг“, (3 Нефи 11:15) така че да узнаят това, което Той им бил казал, а именно, че е „Богът Израилев и Богът на цялата земя и че бях предаден на смърт заради греховете на света“ (3 Нефи 11:14). По време на личното Му земно служение на тези верни хора, възкръсналият Христос изцелявал болните, а също така „взе малките им деца едно по едно и ги благослави“ (3 Нефи 17:21). Този момент на нежност е бил видян от 2500 мъже, жени и деца (вж. 3 Нефи 17:25). II. Възкресението на мъртвите Възможността един смъртен, който е починал да се върне отново към живота с възкръснало тяло, е пробуждала надежда и е предизвиквала противоречия през по-голямата част от писаната човешка история. Като се позовават на ясни учения от писанията, светиите от последните дни се присъединяват към разбирането, че Христос е „скъсал връзките на смъртта“ (Мосия 16:7), че „погълната биде смъртта победоносно“ (1 Коринтяните 15:54; вж. също Мормон 7:5; Мосия 15:8, 16:7-8; Алма 22:14). Тъй като вярваме в буквалното описание на възкресението на Исус Христос в Библията и в Книгата на Мормон, ние също така приемаме многобройните учения в писанията, според които такова възкресение ще бъде дадено и на смъртните хора, които някога са живели на земята (вж. 1 Коринтяните 15:22; 2 Нефи 9:22; Еламан 14:17; Мормон 9:13; Учение и завети 29:26; 76:39, 42-44;). Буквалната и универсална природа на възкресението е живо описана в Книгата на Мормон. Пророкът Амулек учил: „Сега има една смърт, която се нарича телесна смърт; и смъртта на Христа ще развърже връзките на тази телесна смърт, за да бъдат всички вдигнати от тази телесна смърт. Духът и тялото ще бъдат обединени отново в съвършената им форма; и крайник, и става ще бъдат възстановени на съответната им снага, тъкмо както сме ние сега в това време; . . . Сега, това възстановяване ще бъде за всички - и стари, и млади, и роби, и свободни, и мъже, и жени, и грешни, и праведни; и дори косъм от главите им не ще бъде изгубен, а всяко нещо ще бъде възстановено на съвършената си снага . . . “ (Алма 11:42-44). Алма също така учил, че по време на възкресението „всички неща ще бъдат възстановени на своята съответна и съвършена снага“ (Алма 40:23). Много живи свидетели могат да свидетелстват за буквалното изпълнение на това твърдение от писанията относно възкресението. Много хора, включително и мои роднини, са имали видение или са били посетени лично от свои починали любими хора, които са им свидетелствали за своето възстановяване в „съвършената си снага.“ Независимо дали това са били вече възкръснали хора или праведни духове, които са чакали да получат обещаното възкресение, реалността и естеството на възкресението на смъртните са очевидни. Каква утеха е да знаеш, че всички които са били ощетени в живота поради физически недъзи по рождение, поради наранявания, болести или поради естествените щети, причинени от старостта, ще възкръснат в „съвършената си снага.“ III. Значението на възстановяването Оценяваме ли напълно огромното значение на нашата вяра в буквалното, всеобщо възкресение? Уверението за безсмъртие е нещо фундаментално в нашата вяра. Пророкът Джозеф Смит е казал: „Фундаменталните принципи на нашата религия са свидетелствата на апостолите и пророците, относно Исус Христос, за това че Той е умрял, бил е погребан, възкръснал отново на третия ден и се е възнесъл в небесата; и всички останали неща, които се отнасят до нашата религия, са само допълнение“ (Teachings of the Prophet Joseph Smith, sel. Joseph Fielding Smith [1938], 121) Защо измежду всички неща от това славно служение пророкът Джозеф Смит е използвал свидетелството за смъртта, погребението и възкресението на Спасителя като фундаментален принцип на нашата религия, като е казал, че: „всички останали неща са само допълнение“? Отговорът се съдържа във факта, че възкресението на Спасителя заема централно място в това, което Книгата на Мормон нарича „великия и вечен план на избавление от смъртта“ (2 Нефи 11:5). По време на нашето вечно пътуване, възкресението е крайпътен знак, който показва края на земния живот и началото на безсмъртието. Господ е описал значението на този жизненонеобходим преход, когато е казал: „Ето, Аз Господ Бог определих за човека дни на изпитание, така, че чрез естествената си смърт той да възкръсне за безсмъртие и вечен живот, дотолкова, доколкото повярва“ (Учение и завети 29:43). По подобен начин, Книгата на Мормон учи: „Защото, както смъртта е дошла за всички човеци, за да изпълни милостивия план на Великия Творец, така трябва да има сила за възкресение“ (2 Нефи 9:6), което е станало възможно чрез „силата на възкресението на Светия Израилев“. Ние също така знаем от съвремнните откровения, че без повторното съединяване на нашите духове и тела по време на възкресението, не бихме могли да получим „пълна радост“ (Учение и завети 93:33, 34). Когато разберем жизненоважното значение на възкресението в „плана на изкупление“, който направлява нашето вечно пътуване (Алма 12:25), ние ще разберем защо апостол Павел учил, че „ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен; и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е нашата вяра“ (1 Коринтяните 15:13-14). Ние също така разбираме защо апостол Петър е казал, че Бог Отец, в Своята безкрайна милост „ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите“ (1 Петрово 1:3; вж. също 1 Солунци 4:13-18). IV. Възкресението променя нашето виждане за смъртността „Живата надежда“, която ни е била дадена чрез възкресението, е нашето убеждение, че ние не изчезваме след смъртта, а просто извършваме предопределения преход от земния живот към безсмъртието. Надеждата променя цялото ни виждане за земния живот. Уверението за възкресение и безсмъртие повлиява на начина, по който гледаме на предизвикателствата на смъртността, на начина, по който живеем, и по който се отнасяме към околните. Уверението за възкресение ни дава сила и цел да издържим на житейските предизвикателства, с които се сблъскваме всички ние и хората, които обичаме, неща като физически, психически или емоционални несъвършенства, които носим по рождение или които сме придобили в последствие. Благодарение на възкресението, ние знаем, че тези смъртни недостатъци са само временни! Уверението за възкресението също така ни дава силен стимул да спазваме Божиите заповеди по време на нашия земен живот. Възкресението е нещо много повече от просто съединяване на духа с тялото, което е било пленник на гроба. От Книгата на Мормон знаем, че възкресението е възстановяване, което връща „плътско за плътското“ и „добро за това, което е добро“ (Алма 41:13; вж. също стихове 2-4, и Еламан 14:31). Пророкът Амулек учил: „Същият този дух, който ще притежава телата ви по времето, когато излизате от този живот, същият този дух ще има власт да притежава тялото ви в онзи вечен свят“ (Алма 34:34). В резултат на това, когато хората напускат живота и отиват в отвъдното „Тези, които са праведни, ще бъдат все още праведни“(2 Нефи 9:16). Следователно “какъвто разум придобием в този живот . . . ще го вземем с нас по време на възкресението“ (Учение и завети 130:18). Принципът на „възстановяването“ също така означава, че хората, които не са праведни в земния живот, няма да могат да възкръснат като праведни (вж. 2 Нефи 9:16; 1 Коринтяните 15:35-44; Учение и завети 88:27-32). Нещо повече, освен ако смъртните ни грехове не са били измити или заличени от покаянието и опрощението (вж. Алма 5:21; 2 Нефи 9:45-46; Учение и завети 58:42), ние ще възкръснем с “ясен спомен за греховете” (Алма 11:43) и “със съвършено знание за цялата си вина, и нечистотата ни” (2 Нефи 9:14; вж. Също Алма 5:18). Много стихове от писанията наблягат върху сериозността на тази реалност, като казват, че незабавно след възкресението ще последва страшният съд (вж. 2 Нефи 9:15, 22; Мосия 26:25; Алма 11:43-44, 42:23; Мормон 7:6, 9:13-14). Наистина „този живот е времето човеците да се приготвят да срещнат Бога“ (Алма 34:32). Уверението, че възкресението ще включва и възможност да бъдем с членовете на семейството си - съпруг, съпруга, родители, братя и сестри, деца и внуци, силно ни насърчава да изпълняваме семейните си отговорности в земния живот, за да живеем заедно в любов сега, като очакваме радостното повторно събиране в отвъдното. Нашето сигурно знание за възкресението, което води до бъзсмъртие, също така ни дава сили да посрещнем своята собствена смърт, дори когато тя е преждевременна. Ето защо, хората на Амон в Книгата на Мормон „никога не се плашеха от смъртта и в най-малка степен, поради надеждата си и виденията си за Христа и за възкресението; ето защо, за тях смъртта беше погълната от победата на Христа над нея“ (Алма 27:28). Уверението за възкресението също така ни помага да преодолеем раздялата с любимите ни хора, отнети ни от смъртта. Всеки един от нас е плакал по такъв повод, скърбял е на погребение или е стоял опечален до нечий гроб. Аз със сигурност съм правил това. Всички ние трябва да славим Бога за уверението за безсмъртие, което превръща земните ни раздели в нещо временно и ни дава надежда и сила да продължим напред. V. Възкресението и храмовете Ние живеем в славно време на изграждане на храмове. Това е последствие от нашата вяра във възкресението. Само преди няколко месеца имах привилегията да придружа президент Хинкли при освещаването на нов храм. На това свещено място аз го чух да казва: „Храмовете се въздигат като свидетели на нашето убеждение в безсмъртието. Нашите храмове са свързани със задгробния живот. Например, няма нужда от брак в храма, ако се интересуваме единствено от това да сме женени за времето, докато сме на земята.“ Това пророческо учение разшири моите разбирания. Никога не се бях замислял за нашите храмове като за живи, работещи свидетелства за нашата вяра в реалността на възкресението. В допълнение към тяхната жизненоважна роля да предоставят на живите най-висшите обреди, необходими за вечен живот, храмовете представляват свещени обители, където живите представители на мъртвите, могат да извършват всички необходими обреди на смъртността за тези, които живеят в света на духовете. Нищо от това не би имало значение, ако нямахме уверението за всеобщото възкресение, което се основава на възкресението на нашия Господ и Спасител, Исус Христос. Ние вярваме в буквалното, всеобщо възкресение на всички хора, което ще стане благодарение на “възкресението на Светия Израилев” (2 Нефи 9:12). Ние също така свидетелстваме за “живия Христос,” както бе казано в едно наскорошно обръщение на апостолите, озаглавено по същия начин. „Ние тържествено свидетелстваме, че Неговият живот, който заема централно място в цялата човешка история, нито е започнал във Витлеем, нито е завършил на Голгота . . . Ние свидетелстваме, като Негови надлежно упълномощени апостоли, че Исус е живият Христос, безсмъртният Син на Бога. Той е великият цар Емануил, който днес стои от дясната страна на Своя Отец. Той е светлината, животът и надеждата на света. Неговия път е пътеката, която води до щастие в този живот и вечен живот в отвъдното.“ („Живия Христос - Свидетелство на дванадесетте апостоли,“ 1 януари 2000 г.). Свидетелствам за истинността на Неговото и нашето възкресение в името на Исус Христос, амин.