Старейшина Нийл А. Максуел
От ворума на дванадесетте апостоли
„Много хора, които са прекалено загрижени за светското, може да не са в прегрешение. Те със сигурност, обаче, са се отклонили от пътя и по този начин ‚прахосват дните на [своето] изпитание.‘ (2 Нефи 9:27.)“
За истински вярващите, съблазните и изкушенията на света, вкючително всички негови удоволствия, власт, слава, пари и влияние, винаги са съществували.Сега, обаче, много, допреди полезни, източници на подкрепа са били прекършени или унищожени. Нещо повече, вредните влияния на света се предлагат от широко разпространени технологии и се рекламират мощно от медиите, като потенциално достигат до почти всеки дом и къща. Всичко това се случва, когато много хора вече не са настроени на вълната на духовните неща и казват: „Богат съм . . . забогатях и нямам нужда от нищо . . .“ (Откровение 3:17).
Напротив, облагите от това да бъдеш последовател на Христос, вместо да следваш света са, че като видиш да се приближава огромна лимузина, знаеш, че тя не идва за теб. Планът на Бог не е план на удоволствието, а „план на щастие“.
Съблазните и изкушенията на света са много силни. Светският начин на живот се подкрепя от следната хитра логика: „Всеки го прави“, като по този начин повечето хора или приемат да живеят така, или се преструват, че го правят. Разпространяват се продукти и се изгражда отношение, като те биват рекламирани на опредлен кръг от хора.
Петър е казал: „ . . . от каквото е победен някой, на това и роб става“ (2 Петрово 2:19). Има толкова много хора, които сами си изграждат затвори!
Пресмехулниците иронично повдигат рамене, отношение, което е било предсказано от Петър: „Где е обещаното Му [на Христос] пришествие? Защото . . . всичко си стои така, както е от началото на създаването?“ (2 Петрово 3:4). Този цинизъм бърка смяната на декорите на сцената на смъртността с липсата на Божество или сценарий.
Като златни рибки в аквариум, някои хора не съзнават кой им дава храната. (Вж. Яков 4:13-14.) Или като деца от детската градина, чиито родители са закъснели да ги приберат, някои смъртни тържествено заключават: „Човек е сам във вселената.“
Признавам, че някои хора искрено желаят по-голяма власт, за да вършат добро, но малцина са достатъчно добри, за да бъдат могъщи. Силният стремеж към светските неща, обаче, изсмуква духовния кислород и „убива чувствата“. (Вж. Ефесяните 4:19; 1 Нефи 17:45; Мороний 9:20.) Странно, но тези хора все още успяват да чуят звука от включване на телевизионната камера от сто метра разстояние. Не е чудно, че безразборното съревнование за завидните места на власт ни напомня за една детска игра, при която децата се въртят под звуците на музика около няколко стола, подредени в кръг, с един по-малко от броя на децата, които при спирането на музиката трябва да седнат, за да не отпаднат от играта!
В действителност, когато следваме Христос, ние можем да бъдем лишени от почестите на света. Както казал Валак на Валам: „Рекох си да те въздигна до голяма почит, но, ето, Господ те въздържа от почит“ (Числа 24:11-12). Ние не се нуждаем в действителност от козметичните милувки на света, тъй като гримът на признанието може толкова лесно да бъде размазан. Ние потръпваме, когато видим как хора, които са били приласкани от света, като Юда, биват използвани, презрени и отхвърлени. (Вж.Учение и завети 121:20.) Независимо от това, когато някои от тях бъдат готови, ние им помагаме да се изправят. (Вж. Евреите 12:12; Учение и завети 81:5).
По този начин, когато приемаме заслужено възхищение и похвала, не трябва да забравяме думите на Исус относно получателите на светски почести. „Те са получили вече своята награда“ (Матея 6:2,5).
Има скрита причина за тези преходни неща. Тези, които се отдадат на краткотрайните неща на света, не се задържат дълго. Те не могат да дадат на околните неща, които са вечни, тъй като не ги притежават! Осъзнавайки това и поради ограниченоста на своя кръгозор, някои хора се стремят да получат всичко, което могат, още сега!
Подобни оплаквания ни навеждат на няколко идеи:
Да започнем с това, че никое лекарство не е по-лечебно от това да черпим във възможно най-голяма степен от даровете на Светия Дух!
Нека по същия начин да отдадем признание на специалното място на семейството. Както е написал Джеймс К. Уилсън:
„Научаваме се да се справяме с хората от света, защото сме се научили как да се отнасяме с членовете на семейството си. Тези, които бягат от семейството си, бягат и от света. Тъй като преди са били лишени от обич, грижи и предизвикателства, те се оказват неподготвени за изпитанията, присъдите и изискванията [на света] към тях“ (The Moral Sense [1993], стр.163).
По ирония на съдбата, някои хора отиват „в далечни страни“ (Лука 15:13), изоставяйки семейната градина, за която са се грижили, в която може и да има няколко плевела, за да отидат в пустинята с нейните редки бодливи храсти.
Личната праведност, службата на Бога, молитвата и изучаването на писанията са толкова важни, за да можем да „отхвърлим естествения човек“ (Мосия 3:19.) Бъдете, следователно, внимателни, когато някои хора желаят обществото да толерира тяхното самоугодничество!
Независимо дали сме млади или възрастни, ние трябва да бъдем добри приятели, но и да подбираме приятелите си внимателно. Като изберем Господ на първо място, ще бъде много по-лесно и безопасно да изберем и останалите си приятели. Помислете си за това колко различни били приятелствата в града на Енох от тези в Содом и Гомор! Гражданите в града на Енох избрали Исус и Неговия начин на живот, и създали вечни приятелства. От най-голямо значение е това кого и какво търсим на първо място.
Ние също така можем да подражаваме на духовното поведение на Йосиф от Египет - когато бил изкушаван, „той . . . избягал“ (Битие 39:12), като показал едновременно смелост и бързина! Младежите и възрастните трябва да избягват обстоятелства и ситуации, които ги застрашават.
Хората, които се връщат в Църквата подобно на блудния син, не са много, но редовно някой се връща от „далечна страна“ (Лука 15:13). Въпреки, че е по-добре да се смирим „поради словото,“ вместо да бъдем принудени от обстоятелствата, и второто може да свърши работа! (Вж. Алма 32:13-14.) Липсата на храна може да предизвика и духовен глад.
Като блудния син, ние също можем да отидем в „далечна страна“, която може и да не е по-далеч от един вулгарен рок концерт. Разстоянието до „далечната страна“ не трябва да се измерва в километри, а чрез това колко отдалечени са сърцата ни от Исус! (Вж. Мосия 5:13.) Не географията, а верността са определящи!
Въпреки всички могъщи съблазни и изкушения на света, духовните чувства съумяват да се утвърдят по определени начини. Можем да изпитаме съмнения, а бързите решения са очевидно неспособни да запълнят празнотата и скуката на светското съществувание.
Нещо повече, тези, които усилено изкачват върхове в търсене на сила, възхвала, богатство и признание, откриват в крайна сметка, че са покорили само една малка купчина пясък! Работили са толкова усилено да стигнат там!
Защо да жадуваме за богатство, ако така или иначе „харчим пари за онова, което няма стойност . . . което не може да удовлетвори“ (2 Нефи 9:51).
Подобно на Исус, можем да решаваме ежедневно или да вземем решение в един миг „да не обръщаме внимание на изкушението“. (Вж. Учение и завети 20:22.) Понякога ние отвръщаме на нещата, които ни дразнят, с усмивка, вместо да се намръщим, или като отправим топла похвала, вместо да се отнесем със студено безразличие. Ако проявяваме разбиране вместо нетърпение в отношението си към другите хора, те могат да решат да продължат още малко, вместо да се откажат. Любовта, търпението и кротостта могат да бъдат също толкова заразителни колкото грубостта, студенината и жестокостта.
Също така може да преминем през разтърсващи, но предизвикващи покаяние вълнения, като хора и като нации (вж. 2 Нефи 28:19). Може да се наложи сърцата, които прекалено много са отдадени на светските неща, да бъдат разбити. (Вж. Учение и завети 121:35.) Умовете, които са прекалено заети с други неща, „далечни от Него“, могат да бъдат разтърсени“. (Вж. Мосия 5:13.)
Много хора, които са прекалено загрижени за светското, не са в прегрешение. Те със сигурност, обаче, са се отклонили от пътя и по този начин „прахосват дните на своето изпитание“ (2 Нефи 9:27). При все това, някои хора поради гордост „са без Бога в света“, като са се затворили за Него! (Вж. Алма 41:11.)
Забележете, обаче, че хората, които са прекалено обсебени от самите себе си, неизбежно ще разочароват останалите!
Нека приемем отношението, което ни е препоръчал президент Бригъм Йънг: „Кажете на нивите,. . . на ятата,. . . на стадата,. . . на златото,. . . на среброто,. . .на стоката,. . .на вещите на къщите,. . . на притежанията и на целия свят - стойте настрани, махнете се от мислите ми, защото аз ще боготворя Господ“ (Deseret News, 5 януари 1854 г., стр.21). Има толкова много начини да кажете на света, „стой настрана“.
Съпрузите и съпругите могат да разискват периодично състоянието на техния брак и семейство. Може да се наложи да бъдат направени малки поправки, като поради една или друга причина, тези разговори могат да бъдат от по-голямо значение, отколкото съзнаваме. За жалост толкова много двойки са прекалено заети.
Минутите са молекулите, които изграждат вечността! Преди години президент Хинкли ни посъветваа: „Не толкова големите събития, а малките ежедневни решения начертават курса на нашия живот . . . В действителност животът ни е сбор от нашите привидно незначителни решения и от способността ни да живеем според тях“ (caesar, Circus, or Christ? Brigham Young University Speeches of the Year [26 октомври 1965 г.], стр.3).
За щастие, нашите грешки могат бързо да бъдат преодолени чрез настойчиво покаяние, което показва вярата ни да се опитаме отново, независимо дали става въпрос за конкретна задача или връзка. Такава настойчивост е живо потвърждение на нашата истинска същност! Духовните синове и дъщери на Бог не трябва постоянно да бъдат прини- зявани, когато са били възвисени чрез единението на Исус. Следователно, безкрайното единение на Христос опрощава и най-крайните ни грешки! Както се пее в следния специален химн:
От слабост мога да се заблудя, Господи,
От слабост мога да изоставя моя Бог;
Душата ми е Твоя, вземи и запечатай я;
в небесните палати горе затвори я.
(“Come, Thou Fount of every Blessing,“ Hymns [1948], №70)
За да устоим на съблазните и изкушенията на света, също така ще ни е полезно, ако знаем, че макар и несъвършен, сегашният ни живот в общи линии е приемлив за Господ. (Вж. Lectures on Faith, [1985], стр. 67.) Ако сме достатъчно отдадени, ние ще получим това тихо потвърждение!
Ще осъзнаем собствената си стойност, ако знаем, че тя зависи от това кои сме, а не единствено от това какво вършим. Въпросът на Исус все още стои: „Какви човеци трябва да бъдете вие? Истина ви казвам, тъкмо какъвто съм и Аз“ (3 Нефи 27:27; вж. също Матея 5:48; 3 Нефи 12:48).
Разбира се, достойните дела развиват характера и способностите ни, но ние сме изправени пред различни житейските обстоятелства и възможности. Въпреки тези различия, обаче, все още можем да станем по-подобни на Христос, като бъдем по-любящи, смирени, търпеливи и покорни.
Като обръщаме по-голямо внимание на това кои сме, а не единствено на нещата, които правим, нашата външна и вътрешна същност ще бъдат еднакви - мъже и жени на Христос. Нашите присъщи добродетели, при все това, не зависят от смъртния ни живот. В действителност светът може да ни счита за „немощни и глупави“. (Вж.1 Коринтяните 1:27.) В отговор на това твърдение имаме такива божествени откровения,като: „Самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух,че сме Божии чеда“. (Римляните 8:16.)
Бог безкрайно повече се интересува от това да имаме място в Неговото царство, отколкото от това на какво място в обществената йерархия се намираме. Ние може да се замислим върху това до каква степен можем да упражняваме контрол върху останалите, но Бог се интересува от това доколко можем да контролираме себе си. Отца иска да се върнем у дома и да носим със себе си своята истинска същност!
Независимо от това, в живота ние често изпитваме ревност или обида заради парите, влиянието или превъзходството, което другите имат над нас или заради „премените“ и „угоените телета“, които са им били дадени. (Вж. Лука 15:22-23.)
Ние изпитваме истинско чувство за принадлежност, когато знаем кои сме и на кого принадлежим! Спомняте ли си известните думи от Цигулар на покрива относно Анатевка? Там „всеки знае кой е и какво Бог очаква от него да направи“ (Джозеф Стейн, Цигулар на покрива [1964], стр.3, курсив добавен), към което може да бъде добавено „и какъв човек Бог очаква той да бъде“.
Да, ние сме свободни да избираме тези преходни блага на краткия си смъртен живот. Въпреки това, ни предстои велико време, когато всяко коляно ще се преклони и всеки език ще признае, че Исус е Христос! (Вж. Мосия 27:31, Учение и завети 88:104.) Тогава светските места и тронове ще бъдат празни. Дори великото и обширно здание със сигурност ще се срути! (Вж. 1 Нефи 8:26-28.) Тогава и тези, които са живели без Бог в света, също ще признаят, че Бог е Бог! (Вж. Мосия 27:31.) Междувременно, Неговият характер и качества трябва да предизвикват у нас възхищение и желание за подражание.
Не е ли прекрасно, че характерът на нашия Бог, който знае всичко, е такъв, че Той все още отделя време, за да слуша молитвите ни? В сравнение с този величествен факт относно характера на Бог какво би могъл да ни предложи наистина светът? Светските неща не продължават дълго, нито носят удовлетворение, няколко ръкопляскания, един кратък миг на възхищение, одобрителен поглед от един въображаем кесар.
Нека Бог ни благослови да виждаме нещата, каквито в действителност са и каквито в действителност ще бъдат (вж. Яков 4:13; Учение и завети 93:24), и нека отдадем възхвала и почит на Бог, което правя в момента. В святото име на Исус Христос, амин!
Previous
