Седмата заповед – Щит Старейшина Нийл А. Максуел От Кворума на дванадесетте апостоли „Спазването на седмата заповед е един жизнено важен щит! Ако свалим или загубим този щит, така нужните небесни благословии са загубени”. Заедно с вас, мои братя и сестри, отново високо оценявам пророческото служене на президент Хинкли. Свидетелствам, че той беше предопределен за това много, много отдавна, и ние всички се радваме. Споделям отвращението на Яков, когато пише за проблемите на нецеломъдрието и неверността, което някои наричат нарушение на седмата заповед. Натъжен поради чувствата на неговите слушатели, които били „извънредно нежни, целомъдрени и накърними”, Яков не искал да „увеличава раните на онези, които вече са ранени, вместо да ги утеши и да изцели раните им”(Яков 2:7, 9). Въпреки това, думите на Яков за суровите последици от неморалността са симптоматични и едновременно поетични: „Много сърца погинаха, пронизани с дълбоки рани” (Яков 2:35). Днес ние сме заобиколени от толкова много наранени [от неморално поведение], и списъкът на жертвите продължава да расте. При все това, всички трябва да си припомним някои успокояващи основни Евангелски принципи, като например, че онези, които искрено се покаят, ако и „греховете им да са като мораво”, ще станат „бели като сняг”(Исаия 1:18). Но не трудностите и щедрите благословии на покаянието са тема на този разговор. Нито пък отдаването на заслужено уважение на многото достойни младежи и възрастни, които спазват целомъдрие и вярност – защото например онези, които вярват, че предбрачните отношения са греховни, днес в американското общество са постоянно намаляващо малцинство. Хвала, обаче, на онези, които имат достатъчно вяра просто да спазват заповедите, както и на онези, които имат достатъчно „вяра за покаяние” (Алма 34:15), когато са нарушили някоя Заповед. Определно, нецеломъдрието и неверността довеждат до сериозни последици и стигащи далеч, разтегнати във времето ефекти, като извънбрачните деца и отсъствието на законни бащи, наред с болестите и разбиването на семейства. Толкова много бракове висят на косъм или вече са се разпаднали. Тази тиха, но дълбока криза съжителства в наше време с обезпокоителни международни кризи, включително войни. Исус говори за последните дни, когато ще има „бедствие на народите”, и как всички неща ще бъдат в смут и бъркотия (Лука 21:25; вж. също У. и З. 88:91; 45:26). Следователно, спазването на седмата заповед е един жизненo важен щит! Ако свалим или загубим този щит, така нужните небесни благословии са загубени. Никоя личност или нация не може дълго да просперира без подобни благословии. Странно е, че във време, когато сме толкова загрижени да получим това, което смятаме, че заслужаваме, е толкова малка загрижеността ни да получим небесните благословии. Вместо това, намаляващата вяра на някои в крайното безсмъртие само увеличава настоящата неморалност, като „отклонява мнозина,. . . като им казва, че щом човек умре, това е краят му” (Алма 30:18). Един японски мислител, наблюдавайки нашето западно общество, концентрирано върху удоволствията, казва почти предизвикателно: „Ако няма нищо след смъртта, тогава какво лошо в това да се отдадем напълно на удоволствията в краткото време, което ни остава да живеем? Загубата на вяра в „отвъдния живот” обремени съвременната западна цивилизация с фатален морален проблем”. (Такеши Умехара, „The Civilization of the Forest: Ancient Japan Shows Postmodernism the Way”, в At Century’s End, изд. Нейтан П. Гардълз, 1995 г., стр. 190) Така, да си добър гражданин означава да постъпваш добре и морално, също както да знаеш разликата между пожелаването на ближния и обичта към ближния! Матю Арнолд мъдро забелязва в тази връзка: „Докато природата не я е грижа [за] целомъдрието,. . . човешката природа. . . я е грижа, и то много!”(Philistinism in England and America, т.10 на The Complete Prose Works of Matthew Arnold, изд. Р. Х. Сюпер [1974 г.], стр.160). Към което аз добавям: Божествената природа я е грижа несравнимо повече! Склонността на естествения човек да се поддава на влияния е неблагоприятна за седмата заповед и включва саморазрушителните желания, „плътски, похотливи [и] дяволски” (Мосия 16:3, вж. също Мосия 3:19; Моисей 5:13). Ако тези три думи звучат прекалено грубо, сравнете ги, братя и сестри, с ужасната цел, която преследва противникът: „всички човеци да бъдат окаяни като него”(2 Нефи 2:27). Окаяността наистина винаги си търси компания! Един от най-добрите начини да „изкореним естествения човек” е да го държим в лишения (Мосия 3:19). Отслабен, той е по-лесно преодолим. В противен случай, той ще иска да си „перфорира билетчето” на всяка спирка във влака на греховете. За жалост, словесните съвети да се поправи обикновено не помагат на естествения човек, понеже похотта задушава словото (вж. Марка 4:19). За жалост, нарушенията на седмата заповед стават по-лесно, когато умни софисти убеждават, че каквото и да правят индивидите, „нищо не е престъпление” (Алма 30:17). Някои имат жадни уши, които, образно казано, ги сърбят да чуят нещо различно от правдата; така те стават последователи на онези, които се опитват да огладят и фризират остроръбите, неудобни заповеди. (вж. 2 Тимотея 4:3). Независимо от това, остава в сила притчата, която казва „Онзи, който прелюбодейства с жена, е безумен” (Притчи 6:32). Заповедите се престъпват от онези, които се интересуват от неща извън тяхното спазване. Един от героите на Достоевски казва, че „ще минат години и човечеството чрез устата на своите мъдреци ще обяви, че няма престъпление, и затова няма грях; има само глад” (Фьодор Михайлович Достоевски, Братя Карамазови, прев. Констанс Гарнет, [1952 г.], стр. 130–131). Противникът също така изкуствено преувеличава идеята за право на личен живот, като допълнително сипва смазка по наклонената плоскост на бягството от личната отговорност! В крайна сметка, няколко кликвания на компютърната мишка могат да отведат човек бързо и тайно на вражеска територия, без нужда от паспортен контрол, като единствената преграда тогава е пропусквателният пункт на мъждукащата съвест. Но Бог няма два комплекта от Десетте заповеди, една за пред хората и една за в къщи! Нито пък има два утвърдени пътя към покаянието. Наистина, съжалението ден до пладне може да породи [само] „скърбенето на прокълнатите”, а не „голямата промяна”, която се поражда само от „божествената скръб” (Мормон 2:13; Мосия 5:2; Алма 5:13–14; вж. също 2 Коринтяните 7:10). Да, ние, смъртните, все още сме свободни да избираме. Да, на Небето се е водила дори война за запазване на нашата способност да избираме свободно. Въпреки това, тук, на земята, големият дар за право на избор често е предаван без нищо друго, освен слабо хленчене! Има много начини да държим здраво защитната седма заповед непоклатима.. Поучителен пример е [грехо]падението на Давид, поне донякъде улеснено, защото не се намирал там, където е трябвало да бъде: „След една година, във времето, когато царете отиват на война,. . . а Давид остана в Ерусалим” (2 Царете 11:1). И тогава, както знаете, дошла похотливата гледка от покрива, и цялата последвала я тъжна история. Важността на съвета да бъдем на святото място се заключава в избягването да бъдем там, където не ни е мястото. (Вж. У. и З. 87:8; вж. също Матея 24:15). Тези, които „заживяха щастливо” (2 Нефи 5:27), развиват също мъдри защитни духовни навици. Това се изразява в подходящо облекло, език, хумор и музика, като по такъв начин се изпраща послание, че те са ревностни последователи (вж. Притчи 23:7). Нещо повече, избягването на бъдещи усложнения включва да не встъпваме в нов брак непокаяли се за греховете си, което препятства съпрузите да започнат „впрегнати заедно” на равни начала (2 Коринтяните 6:14). Така съпрузите могат съзнателно да избегнат отчужданието, като откажат да бъдат нелоялни един към друг, не си изневеряват, и не се оставят да бъдат понесени от течението, което влече към водопада. Трябва също да се избягва застоялото блато на самосъжалението. Защото хората могат да изгубят и малкото останало чувство за отговорност, като отхвърлят ограниченията и на съвестта, и на заветите, стремейки се „да се показват праведни пред човеците; защото онова,. . . което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога” (Лука 16:15) Да умеем да виждаме през измамното було на чувствеността е друга жизнено важна предпазна мярка. Например, някои от онези, които пренебрегват седмата заповед чрез неморалния си начин на живот, са като Каин, заявяващ „Аз съм свободен”(Моисей 5: 33), след като е погазил шестата заповед и е убил [брат си] Авел. Такова погрешно отношение към свободата ни подсеща за предупредителните слова на Петър: „От каквото е победен някой, на това и роб става” (2 Петрово 2:19; вж. също 2 Нефи 2:26–30). По-недодяланите, примитивни души могат фалшиво да показват радост сред робството и греха, но друга притча гласи: „Даже и сред смеха сърцето си има болката. И краят на веселието е тегота” (Притчи 14:13). Във време, когато всички с право сме загрижени за достоверността на рекламата, колко обидни за интелигентността ни са някои измамни названия: Екстази би трябвало да се нарича окаяност; Рейв в действителност е печално бръщолевене, вследствие на изтървана от контрол сексуалност. Например някои от участниците глуповато считат, че малко неприлично танцуване не вреди. Тези хора „не грешат поради невежество” (3 Нефи 6:18). Като подценяват врага и го имитират, те в крайна сметка само излагат, смущават и разочароват приятелите си! Чудите ли се някога защо [местата за такива неприлични танци] са характерни с мигащите си мижави светлини? Или толкова екстравагатните си декори? Или този тътен, маскиран като музика? Защото, боейки се от зората, злото не може да понесе трезвия критичен поглед на ярката истина, нито тихия размисъл на търсещата душа! Така барабанният тътен на тъпотата умъртвява кълновете на вкус в душата, като отговаря по [морално] неоправдан начин на оправданата нужда от принадлежност и любов и така хищници и жертви „са загубили всякакво чувство” (вж. 1 Нефи 17:45; Ефесяните 4:19; Мороний 9:20). Хенри Феърли е описал как „похотливият човек ще се види с ужасна празнина в средата на живота си” (The Seven Deadly Sins Today, 1978 г., стр. 187). Въпреки това, все още някои наивни младежи говорят как „ще черпят с пълни шепи от живота”, които обаче ще бъдат празни, с изключение на остатъчния баласт на отровните спомени. Феърли също пише „Похотта не се интересува от партньорите, а само от задоволяването на личните желания. . . Похотта умира на следната сутрин и когато на вечерта се завръща, за да търси, където е възможно, миналото й е заличено” (Хенри Феърли, The Seven Deadly Sins Today, стр. 175). Но дори преоблечена или гримирана, похотта не е заместител на любовта; тя, братя и сестри, всъщност души развитието на истинската любов, карайки „любовта на мнозина да охладнее” (Матея 24:12). Не случайно е казано: „да обуздаем всичките си страсти, за да можем да бъдем изпълнени с любов” (Алма 38:12). Иначе процеждащите се страсти ще запълнят цялото налично духовно пространство и няма да оставят място за нищо друго. Преди обществото е разполагало с макар и неуловими, но полезни балансиращи и ограничаващи механизми – включително семейства, църкви и училища – за да контролира крайностите в поведението на индивида. Но доста често някои от тези механизми или липсват, или не работят, или са със съмнителен резултат. На всичко отгоре, гореспоменатите тенденции се усилват допълнително от модерната тенденция да не се осъжда нищо лошо, на толерантност към всичко и всички, което оправдава всяка грешка на индивидите – доколкото те правят и по нещо, достойно за похвала. В крайна сметка нали и Мусолини е направил така, че влаковете да се движат навреме? Нарушителите на седмата заповед, въпреки всичко, могат да имат значителен [положителен] принос, но плащат за това скрита лична цена (вж. Алма 28:13). За цар Мориантон четем: „И той раздаваше правосъдие на людете, но не и на самия себе си, поради многото си блудства” (Етер 10:11). Очевидно, безпристрастен, не робуващ на авторитети лидер, Мориантор не уважавал и самия себе си! Раните, които сам си нанесъл, били маскирани с показни външни демонстрации на богатство и сгради (вж. Етер 10:12). Всичко казано до този момент е толкова отрезвявашо, че това, което следва, няма как да не бъде казано и аз не се колебая да го кажа. Откровенията ни казват, че съответно на греховете им, непокаялите се грешници „трябва да страдат, дори колкото [Исус е страдал]”, за нашите грехове, тъй като един ден лично ще изпитат цялата справедливост на Бог (вж. У. и З. 19:16–18). Освен това, онези, които по различни начини постоянно поощряват тази често пъти просмукана с наркотици драма на неморалността – били те организатори, доставчици, пласьори или клиенти, също ще се изправят лице в лице с цялото нещастие, което са причинили на безброй други! Най-накрая, скъпи братя и сестри, да бъдеш последовател, при определени времена и обстоятелства, изисква от нас да имаме желание да останем сами! Нашето желание да го сторим, тук и сега, е в съответствие с колениченето на Христос сам, там и тогава, в Гетсиманската градина. В последвалия акт на Единението никой не бил с Него (вж. У. и З. 133:50; Матея 26:38–45). Когато направи своя избор, вярващият обаче няма да бъде чак толкова самотен – поне не така сам. Ангелът, който стоял до Христос в Гетсиманската градина, за да Го подкрепя, трябвало да Го напусне (вж. Лука 22:43). Ако не изпускаме щита на вярата в Бог и заповедите Му, Неговите ангели ще бъдат около [нас], за да повдигнат духа ни и да се грижат за нас (вж. У. и З. 84:88; 109:22). С това обещание аз свидетелствам. И сега, във връзка със състоянието на нашите души, скъпи братя и сестри, аз свидетелствам, че сме се настроили на подходящата вълна. Така ние определяме степента на нашето щастие на този и на онзи свят. Също така, аз свидетелствам, че нашето съобразяване с Божиите заповеди, включително със седмата, ще накара Бог да вземе ръката ни в Своята, понеже сме в подходящо състояние на духа. Именно Неговата е ръката, която желае да ни даде всичко, което Той има (вж. У.и З. 84:38). В името на Исус Христос, амин.