Молитва Старейшина Хенри Б. Айринг От Кворума на дванадесетте апостоли „С. . . вяра ние ще бъдем способни да се молим за онова, което искаме, и високо ще оценяваме, каквото и да получаваме. Само с такава вяра ние ще се молим, с усърдието, което Бог изисква.” Светът като че ли е в състояние на смут. Има войни и слухове за войни. Икономиките на цели континенти се задъхват. Реколтите са малки, поради липсата на дъжд на много места по земята. А хората в опасност са излели потоп от молитви към небето. Както публично, така и насаме, те умоляват Бог за помощ, за утеха и за напътствие. Вероятно сте забелязали, както и аз, през последните дни, че молитвите са станали не само по-многобройни, но и по-сърдечни. По време на събрания често ми се дава на подиума място за сядане, което е близо до човека, на когото е било предложено да каже молитвата. Наскоро слушах с удивление. Думите, които се казват, са очевидно вдъхновени от Бог и са едновременно красноречиви и мъдри. А тонът е на любящо дете, което търси помощ, но не както бихме го правили от земен родител, а от един всемогъщ Небесен Отец, който знае нашите нужди, преди да сме поискали. Такова обръщане към пламенната молитва във време, когато светът изглежда е изгубил равновесие, е старо като човечеството. Във времена на трагедии и опасности, хората се обръщат към Бог в молитва. Даже и древният цар Давид би разбрал какво става. Вие си спомняте неговите думи от книгата Псалми: „И Господ ще бъде прибежище на угнетените, прибежище в скръбни времена. И ония, които познават името Ти, ще уповават на Теб; защото Ти, Господи, не си оставил ония, които Те търсят.”1 Голямото нарастване на сърдечните молитви и тяхното приемане от обществото с одобрение, са нещо, което за мен, както и за други, е забележително. Неведнаж през последните дни, някой ми каза с голяма енергия и тон на загриженост в гласа: „Надявам се промяната да е трайна.” Това безпокойство е оправдано. Собственият ни опит, както и писмените свидетелства на Бог за взаимоотношенията му с Неговите деца, ни учат на това. Зависимостта от Бог отслабва бързо, когато молитвите получават отговор. И когато проблемите намалеят, намаляват и молитвите. Книгата на Мормон отново и отново повтаря тази тъжна история. От книгата на Еламан: „О, как можахте да забравите вашия Бог в същия този ден, когато Той ви избави?”2И по-нататък, от същата книга, след като Бог бил отговорил на молитвите с милостива добрина, ужасният модел е описан отново: „И тъй, ние можем да видим колко са лъжливи и също калко са непостоянни сърцата на чедата човешки; да, ние можем да видими, че Господ, в Своята велика и безпределна добрина, благославя и помага да преуспяват онези, които се уповават на Него. Да, и ние можем да видим, че в същото време, когато Той прави народа Си да преуспява, да, и увеличава нивите им, стадата им и чердите им, и златото, и среброто, и всякакъв вид и род различни скъпоценности; и пощадява живота им, и ги избавя от ръцете на враговете им, като смекчава сърцата на враговете им, за да не им обявяват войни; да, и накрая правейки всичко това за благосъстоянието и щастието на Неговия народ, да, именно тогава те вкоравяват сърцата си, и забравят Господа, техния Бог и потъпкват под нозете си Светия, да, и всичко това заради леснината си и заради своето извънредно голямо преуспяване. И тъй, ние виждаме, че ако Господ не наказва народа Си с много страдания, да, ако не ги посещава със смърт и с ужас, и с глад, и с всякакъв вид напаст, те не биха си спомняли за Него.”3 И сега, от словата в Светите писания ние научаваме защо така бързо забравяме източника на нашите благословии и преставаме да чувстваме у себе си необходимост да се молим с вяра: „О, колко безумни, колко суетни, колко зли и дяволски, колко бързи да вършат беззаконие и колко бавни да вършат добро са чедата човешки; да, колко бързо се вслушват в словата на лукавия и насочват сърцата си към празните светски неща! Да, колко бързи да се издигат в гордост; да, колко бързи да се хвалят и вършат всякакъв вид беззаконие; и колко бавни са да си спомнят за Господа, техния Бог и да дават ухо на Неговите съвети, да, колко бавни са да ходят в пътеките на мъдростта! Ето, те не желаят Господ, техният Бог, Който ги сътвори, да ги управлява и да царува над тях; въпреки Неговата велика добрина и милостта Му към тях, те не считат съветите Му за нищо и не искат Той да им бъде водач.”4 От тези три кратки откъса от писанията, ние виждаме три причини за достойното за съжаление отдръпване от смирената молитва – Първо. Докато Бог ни умолява да се молим, врагът на нашите души я умаловажава и след това я осмива. Предупреждението в 2 Нефи е вярно: „И сега, мои възлюбени братя, чувствам, че вие все още размишлявате в сърцата си, и това ме кара да скърбя, че трябва да ви говоря за това нещо. Защото ако искахте да се вслушате в Духа, Който кара човека да се моли, щяхте да знаете, че трябва да се молите, защото злият дух не учи човека да се моли, а го учи, че не трябва да се моли.”5 Второ. Бог бива забравян от суета. Малко просперитет и мир или дори съвсем слабо подобрение биха могли да ни създадат чувства, че можем сами. Бързо можем да почувстваме, че животът ни е под наш контрол, че промяната към по-добро е наша заслуга, а не заслуга на един бог, Който общува с нас чрез мекия и слаб глас на Духа. Гордостта създава в нас шум, който прави трудно чуването на тихия глас на Духа. И скоро, поради нашата суетност, ние дори не се ослушваме повече за него. Бързо можем да започнем да си мислим, че нямаме нужда от него. Една трета причина е дълбоко вкоренена в нас. Тя идва от самата природа на онова, което сме ние. Ние сме духовни деца на любящ Небесен Отец, Който ни е поставил в смъртността, за да види дали ще изберем. . . свободно ще изберем . . . да спазваме Неговите заповеди и да дойдем при Възлюбения Му Син. Те не ни принуждават. Те не могат, защото това би възпрепятствало плана на щастието. И по такъв начи, в нас има желание, дадено от Бог, да бъдем отговорни за своите собствени избори. Желанието да правим собствени избори е част от устрема ни нагоре към вечния живот. Но ако гледаме на живота само през смъртните си очи, то може да направи упованието на Господ трудно или дори невъзможно, когато чувстваме такова могъщо желание да бъдем независими. Следното вярно учение може да звучи като трудно: „Защото природният човек е враг на Бога и е бил такъв от падението на Адама, и ще бъде такъв во веки веков, освен ако не се отдаде на убежденията на Светия Дух и не отхвърли природния човек, и не стане светия чрез Единението на Господа Исуса Христа, и не стане като дете, покорен, кротък, смирен, търпелив, изпълнен с любов, готов да се покори на всички неща, които Господ сметне за нужно да му причини, тъкмо както детето се покорява на баща си.”6 Онези, които се покоряват като дете, го правят, защото знаят, че Отец иска само щастието за Своите деца и само Той знае пътя. Това е свидетелството, което трябва да имаме, за да постоянстваме в молитвата като покорни деца – както в добрите моменти, така и в моменти на безпокойство. С такава вяра ние ще бъдем способни да се молим за онова, което искаме, и високо ще оценяваме каквото и да получаваме. Само с такава вяра ние ще се молим с усърдието, което Бог изисква. Когато Бог ни е заповядвал да се молим, той е употребявал изрази като „молете се непрестанно”, „винаги се молете” и „могъща молитва”. Тези заповеди не изискват многословие. Всъщност, Спасителят ни е казал, че не е необходимо да умножаваме думите, когато се молим. Усърдието в молитвата, което изисква Бог, не означава цветисти думи или пък дълги часове на усамотение. Това учение е изложено ясно в Алма, в Книгата на Мормон: „Да, и когато не призовавате Господа, нека сърцата ви бъдат изпълнени и подтиквани да Му се молят непрестанно за вашето благоденствие, а също и за благоденствието на околните ви.”7 Нашите сърца могат да бъдат насочени към Бог, когато са изпълнени с любов към Него и доверие в Неговата добрина. Още като момче Джозеф Смит ни е дал пример как можем да започнем да се молим от сърце, изпълнено с Божията любов и след това да се молим непрестанно в продължение на един живот, изпълнен с изпитания и благословии. Джозеф поел към горичката, за да се помоли с вяра, че един любящ Бог би отговорил на неговата молитва и би облекчил объркването му. Той получил тази увереност, четейки словото Божие и получавайки свидетелство, че то е вярно. Той казва, че прочел в Яков „. . . нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му се даде.”8Неговата вяра да поиска от Бог в молитва дошла след размисъл над стих от писанието, който го уверил в любящия характер на Бог. Той се помолил, както трябва и ние, с вяра в един любящ Бог. Той се помолил с намерение не само да слуша, но и да изпълни. Не поискал само да знае истината. Той бил готов да действа съгласно онова, което Бог би му съобщил. Писменият му разказ изяснява, че се е молил с истинско намерение – решен да се подчини на какъвто и отговор да получи. Той пише: „Никога някой пасаж от Светото писание не е докосвал с по-голяма сила човешкото сърце, както този пасаж тогава докосна моето. Той като че ли навлезе с огромна сила във всяко мое сърдечно чувство. Аз размишлявах над него отново и отново като знаех, че ако има човек, който да се нуждае от мъдрост от Бог, това бях аз; защото как да действам аз не знаех и освен ако не получех повече мъдрост от онази, която тогава притежавах, никога не бих узнал; защото учителите по религия от различните църкви разбираха същите пасажи от Светите писания толкова различно, че това разрушаваше всяка надежда въпросът да бъде решен чрез позоваване на Библията.”9 В отговор на неговата молитва му се явили Отец и Неговият възлюбен Син. На него, както той бил пожелал, му било казано как да постъпи. Той се покорил като дете. Казано му било да не се присъединява към никоя от църквите, тъй като всички те грешели. Той постъпил, както му било казано. И поради неговата вярност, в дните, месеците и годините след това, молитвите му получавали в отговор изобилие от светлина и истина. Пълнотата на Евангелието на Исус Христос и ключовете на царството Божие били възстановени на земята. Неговата смирена зависимост от Бог довела до благословии за всички деца на нашия Небесен Отец. Чрез Възстановяването на Евангелието с власт и свещени обреди, ние имаме възможността да изберем най-безценната независимост – да бъдем свободни от робството на греха, чрез очистителната сила на Единението на Исус Христос. Мисията на Джозеф Смит била уникална, но все пак, неговата смирена молитва може да ни служи като полезен примеp. Той започнал така, както и ние трябва да го правим – с вяра в един любящ Бог, Който може и желае да общува с нас и да ни помогне. Тази вяра се кореняла във впечатленията, които получил докато размишлявал над думите на Господните служители в Светите писания. Ние можем и трябва да ходим често и с внимание при словото Божие. Ако станем небрежни в изучаването на словата на Божиите служители, ще станем небрежни и в нашите молитви. Ако ние пренебрегнем думите на живот, които ни се дават чрез пророци, може и да не спрем да се молим, но нашите молитви ще станат по-еднообразни и по-механични – без истинско намерение. Нашите сърца не могат да бъдат пълни с копнеж към един Бог, Когото не познаваме, а Светите писания и словата на живите пророци ни помагат да Го опознаем. Като Го опознаваме по-добре, ние Го обикваме повече. За да Го обичаме, трябва също така да Му служим. Джозеф Смит правил това, като в крайна сметка отдал и живота си, служейки Му. Джозеф се молил с намерение да се покорява. Тази покорност винаги включва служене на другите. Нашата служба в Божието дело ни позволява да почувстваме част от онова, което Той чувства, и да Го опознаем. „Защото как знае човек един господар, на когото не е служил и който е чужденец за него, и е далече от мислите и намеренията на сърцето му?”10Когато нашата любов към Него нараства, тогава нараства и желанието ни да се обръщаме към Отец в молитва. Словата и музиката на тази конференция ще ви насочат да правите неща, които ще ви укрепят срещу опасността да се отдалечите от сърдечната молитва. От това, което чувате, вие ще почувствате подтици да се обърнете към Светите писания. Следвайте подтиците. Ще ви бъде напомнено на тази конференция за службата, която сте се обвързали да изпълнявате, когато сте влезли във водите на кръщението. Изберете да се покорявате. Ако задълбочено размишлявате над Светите писания и започнете да правите онова, за което сте сключили завет с Бога, аз мога да ви обещая, че вие ще изпитате повече любов към Бог и повече от Неговата любов към вас. Вследствие на това, вашите молитви ще идват от сърцето – пълни с благодарност и умоляване. Вие ще чувствате по-голямо упование в Бог. Ще намерите необходимата смелост и решителност да действате, служейки Му без страх и с мир във вашето сърце. Ще се молите винаги. И няма да Го забравите, независимо от това какво ще донесе бъдещето. Аз ви давам моето свидетелство, че Бог Отец живее. Той ни обича. Той чува нашите молитви и ни отговаря с онова, което е най-доброто за нас. Като Го опознаваме чрез Неговите думи и чрез службата ни към Него, ние ще Го обикваме повече. Аз знам, че това е истина. Пълнотата на Евангелието на Исус Христос и истинската Църква на Исус Христос са възстановени чрез пророка Джозеф Смит. Ключовете на свещеничеството са само в тази Църква. Аз знам така сигурно, както знам, че съм жив, че президент Гордън Б. Хинкли притежава и използва тези ключове на земята. Исус Христос живее – аз знам това – и Той ръководи Своята Църква днес. Той ще ви учи чрез Своите служители по време на тази конференция. В свещеното име на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Псалми 9:9–10. 2. Еламан 7:20. 3. Еламан 12:1–3. 4. Еламан 12:4–6. 5. 2 Нефи 32:8. 6. Мосия 3:19. 7. Алма 34:27. 8. Яков 1:5; вж. Джозеф Смит – История 1:11. 9. Джозеф Смит – История 1:12. 10. Мосия 5:13.