Евангелието на Исус Христос Старейшина Л. Том Пери От Кворума на дванадесетте апостоли Евангелието ни учи всичко, което трябва да знаем, за да се върнем да живеем с нашия Отец в Небесата. Апостол Павел смело заявява, “Защото не се срамувам от Благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва” (Римляните 1:16). Същата смелост се проявява от нашите пълновременни мисионери, докато служат в много части на света. По същество, Евангелието на Исус Христос е рецепта за вечен живот с пет съставки. Първо, нека обмислим какво ще стане с нас, ако следваме тази рецепта и после можем да обмисляме всяка съставка. Какво знаем за вечния живот? От Моисей 1:39 научаваме, че Господното дело и слава са да се осъществят нашето безсмъртие и вечен живот. Това ни учи, че безсмъртието и вечният живот са отделни и различни. Дарът на вечния живот, обещан само ако бъдат изпълнени определени условия, е толкова по-голям от дара на безсмъртието. Според старейшина Брус Р. Маконки: “вечният живот не е само име, което има отношение към безкрайната трайност на един бъдещ живот; безсмъртието е да живеем вечно в едно възкресено състояние и по благодатта Божия всички хора ще получат тази безконечна продължителност на живота. Но само онези, които спазват пълнотата на евангелския закон, ще наследят вечен живот… Това е “най-великият от всички Божии дарове”,… защото е видът, статусът, типът и качеството на живот, на които се радва Сам Бог. Така онези, които получават вечен живот, получават възвисяване; те са синове Божии, сънаследници с Христос, членове на Църквата на Първородния; те преодоляват всички неща, имат всякаква сила и получават пълнотата на Отца…” (Mormon Doctrine, 2-ро изд. [1966], 237). Дълг на нашите мисионери, както е заявено на стр. 1 в Проповядвайте Моето Евангелие, е да “каните другите да дойдат в Христа, като им помагате да приемат възстановеното Евангелие чрез вяра в Исус Христос и Неговото Единение, покаяние, кръщение, получаване на… дара на Светия Дух и устояване до края”. В много готварски книги има изображения на съвършените блюда, резултат на съответни рецепти – пълнотата на радостта от готвенето. Те са важни, защото ни помагат да си представим резултата, ако стриктно следваме указанията, както са дадени в рецептата. Важно е да започнем с крайния резултат наум, но краят, представен от изображенията в готварските книги, е възможен само ако всичко е направено правилно. Ако напътствията не бъдат следвани или някоя съставка е пропусната или сметната погрешно, желаният вкус и вид рядко биват постигнати. Снимката на съвършеното блюдо обаче може да служи като мотивация да опитаме отново да създадем нещо, което е едновременно вкусно и красиво. Когато мислим за вечен живот, каква е картината, която ни идва наум? Вярвам, че ако можем да създадем в ума си ясна и вярна картина на вечния живот, ние ще почнем да се държим по различен начин. Няма да се налага да бъдем постоянно карани да вършим нещата, свързани с устояване докрая, като да изпълним домашното си обучение или обучението при посещение, да посещаваме събранията си, да ходим в храма, да водим морален живот, да се молим или да четем Писанията. Ние ще искаме да вършим всички тези неща, и дори повече, защото си даваме сметка, че те ще ни подготвят да отидем някъде, където копнеем. Защо целта на един мисионер трябва да започне с помагане на околните да получат вяра в Исус Христос и Неговото Единение? За да прегърнат Евангелието на Исус Христос, хората трябва първо да прегърнат Онзи, Чието е това Евангелие. Те трябва да уповават в Спасителя и в онова, което ни учи Той. Те трябва да вярват, че Той има силата да спазва обещанията Си към нас чрез добродетелта на Единението. Когато хората имат вяра в Исус Христос, те приемат и прилагат Неговото Единение и Неговите учения. Както е записано в 27 гл. на 3 Нефи, Спасителят учи Своите ученици за взаимната зависимост между Неговото земно служение и Единението, когато казва: “Ето, Аз ви дадох Моето Евангелие и това е Евангелието, което ви дадох – че Аз дойдох в света, за да върша волята на Моя Отец, защото Моят Отец Ме изпрати… И ще стане така, че всеки, който се покае и е кръстен в Моето име, същият ще бъде изпълнен; и ако устои до края, ето, него ще считам за невинен пред Моя Отец в него ден, когато застана да съдя света” (ст. 13, 16). Вярата в Исус Христос и Неговото Единение ни карат да се обърнем към Него. Светът ни учи, че да видим значи да повярваме, но вярата ни в нашия Господ ни води към това да вярваме, та да можем да видим Него и планът на Отца за нас. Вярата ни също така води към действие – към заповедите и промените, свързани с истинското покаяние. Както учи Амулик в 34 гл. на Алма: “затова великият и вечен план за изкуплението се осъществява само за онзи, който има вяра за покаяние. Ето защо, дано Бог ви даде, братя мои, да започнете да упражнявате вярата си за покаяние и да започнете да призовавате святото Му име, та Той да се смили над вас. Да, призовавайте Го за милост, защото Той е могъщ да спасява” (ст. 16–18). Защо хората трябва да се покаят, преди да бъдат кръстени и да получат Светия Дух? Гласът на Христа обявил на нефитите края на закона за жертвата; после Той казва: “И вие ще ми принесете в жертва съкрушено сърце и разкаян дух. И който дойде при Мен със съкрушено сърце и разкаян дух, него ще кръстя с огън и със Светия Дух” (3 Нефи 9:20). Същото изискване се обсъжда в Учение и Завети 20, в един стих, който използваме често, за да опишем изискванията за кръщението. Стих 37 заявява, “Всички онези, които се смирят пред Бога и пожелаят да бъдат кръстени, и дойдат със съкрушено сърце и каещ се дух, и засвидетелстват пред църквата, че искрено са се покаяли за всички свои грехове… ще бъдат приети чрез кръщение в Неговата църква”. Тези стихове от Писанията преподават съществени уроци относно естеството на покаянието като подготовка за кръщение и получаване на Светия Дух. Първо, покаянието включва смирено поведение. За да се подготвим да бъдем кръстени и да вземем върху си името на Христа, ние трябва да се смирим пред Него – да предложим своята жертва на смирено сърце и разкаян дух и да приемем волята Му. Второ, научаваме, че хората трябва да свидетелстват пред Църквата или неин представител, че са се покаяли за греховете си. Накрая, ние признаваме, че покаянието, което е очистващ процес, предшества кръщението, което е очистващ обред, за да подготви даден човек да получи Светия Дух. Светият Дух е третия член на Божеството. Дарът на Светия Дух е на разположение само за онези, които са очистени чрез покаяние от греховете на света. Защо е нужно да бъдем кръстени и да получим Светия Дух? Старейшина Орсън Ф. Уитни учи: “Кръщението се състои от 2 части и има да изпълни двойна мисия. То не само очиства – то (освещава) душата, кара да се проявят Божиите неща, минали, настоящи и бъдещи, и предава сигурно свидетелство за истината. Душата, очистена от греха, е в състояние да се радва на трайното присъствие на Светия Дух, Който “не живее в нечисти храмове”. Кръщението с вода започва работата по очистването и просвещаването. Духовното кръщение я завършва” (Baptism–The Birth of Water and of Spirit [n.d.], стр. 10). Обредът на кръщението с вода и огън е описан от Нефи като врата (вж. 2 Нефи 31:17). Защо? Защото това е един обред, обозначаващ встъпването в един свят и обвързващ завет между Бог и човека. Хората обещават да забравят света, да обичат ближните си и да им служат, да пригледват сираците и вдовиците в неволята им, да възвестяват мир, да проповядват Евангелието, да служат на Господ и да спазват заповедите Му. Господ обещава да излее по-изобилно Духа Си върху нас (Мосия 18:10), да изкупи Своите светии както физически, така и духовно, да ги причисли към онези от Първото възкресение и да предложи вечен живот. Кръщението и получаването на Светия Дух са установените пътища да стъпим на стеснената и тясна пътека към вечния живот. Според апостол Павел кръщението обозначава и слизането ни във воден гроб, от който сме вдигнати в “нов живот” във Христа (Римляните 6:4). Обредът на кръщението символизира смъртта и възкресението на Христос – ние умираме с Него, та да можем да живеем с Него. В този смисъл кръщението е първият спасителен обред и получаването на Светия Дух помага на всеки от нас да бърза напред и да устои до края. Как устояваме до края? Да устоим до края изисква вярност до края, както в случая с Павел, който казва на Тимотея, “Аз се подвизах в доброто воинствуване, попрището свърших, вярата опазих” (2 Тимотея 4:7). Това очевидно не е лесна задача. Тя е замислена да бъде трудна, едно предизвикателство, и в крайна сметка да ни пречиства, докато се готвим да се завърнем да живеем с нашия Отец в Небесата и да получим вечните благословии. Устояването до края определено не е проект от типа “направи си сам”. Първо, то изисква изкупващата сила на Спасителя. Не можем да се завърнем в присъствието на нашия Небесен Отец, освен ако не сме чисти, и трябва да продължим да се покайваме. В идеалния случай ние се покайваме постоянно, но също така посещаваме всяка седмица събранието за причастието, за да вземем от причастието и да подновим кръщелните си завети. Второ, устояването докрай се нуждае от Светия Дух, Който едновременно ще ни води и освещава. Трето, трябва да бъдем неразделна част от една общност на светии, служещи и получаващи служба от братя и сестри в Евангелието. С кръщението ние ставаме част от тялото Христово (вж. 1 Коринтяните 12:11–13), всеки от нас има своя роля за изпълнение, всеки е важен, но за да успеем, трябва да бъдем обединени в нашия Спасител. Четвърто, трябва да споделяме Евангелието с другите. Обещанията да доведем дори една душа в Господа са дълбоки и вечни (вж. У. и З. 18:15) . Нещо повече, Евангелието естествено се вкоренява по-дълбоко в онези, които го споделят често. Накрая, трябва винаги да поддържаме вяра и надежда в Христа да устоим до края и сред многото начини, по които го правим, е като се молим, постим и четем Писанията. Тези практики ще ни укрепят срещу лукавите планове и огнените стрели на противника. Обичам Евангелието на Исус Христос, защото то определя начина, по който можем да вземем от евангелския плод, да изпитаме “такава велика радост” (1 Нефи 8:12), каквато само то може да донесе, и да устоим до края през всички предизвикателства на земния живот. Евангелието ни учи всичко, което трябва да знаем, за да се върнем да живеем с нашия Отец в Небесата като възкресени и славни същества. Нека всеки от нас задържи в ума си видението на вечния живот. Нека бъдем усърдни в следването на рецептата на вечен живот, която е Евангелието на Исус Христос. Нека да можем да устоим докрай. В името на Исус Христос, амин.