Послушанието - пътека към свободата Президент Джеймс Е. Фауст Втори съветник в Първото президентство Послушанието води до истинската свобода. Колкото повече се подчиняваме на разкритата истина, толкова по-свободни ставаме. Мои възлюбени братя, заставам пред този амвон тази вачер с дълбоки чувства на любов и уважение към вашето изпълнено с вяра послушание в почитта към свещеничеството, което притежавате. Молих се за напътствие за това какво трябва да кажа, защото бих искал да надигна глас и да отправя предупреждение. В днешното общество разликата между правилно и грешно бива замъглявана от високи, примамливи гласове, които призовават да няма ограничения в човешкото поведение. Те защитават абсолютната свобода без значение какви ще се последствията от нея. Аз заявявам недвусмислено, че такова поведение е широкия път към самоунищожението. Тази вечер говоря на свещеничеството на тази църква и особено на младите мъже в Аароновото свещеничество, за това как да станат наистина свободни. Послушанието води до истинска свобода. Колкото повече се подчиняваме на разкритата истина, толкова по-свободни ставаме. Президент Дейвид О. МакКей говори за своя кон Данди, който искал пълна свобода, без да му бъдат слагани юзди. Президент МакКей каза: „Под седлото той беше възможно най-послушен, подчиняваше се и изпълняваше заповедите. . . . Но Данди не обичаше да му бъде слагана юзда. Той се ядосваше, когато беше завързан и дъвчеше въжето, докато се освободеше. Не бягаше, просто искаше да е свободен. Като си мислеше, че другите коне се чувстват по същия начин, той започваше да гризе и техните въжета. . . . . . . Но неговото любопитство и желание да разглежда квартала носеха проблеми на него и на мен. Веднъж той беше бутнат от кола на магистралата. . . . Възстановявайки се от това и все още подтикван от желанието да разглежда, той изследваше оградата по цялата граница на имението. Той дори намери портите, които обаче бяха затворени с тел. . . . Един ден, обаче, някой беше оставил портата незавързана с тел. Откривайки това, Данди я отворил и взел със себе си . . . още един кон . . . и заедно с него . . . отишъл до една стара постройка, използвана за склад. Любопитството на Данди го накарало да бутне и да отвори вратата. . . . Там имаше торба със зърно. Каква находка! Но и каква трагедия. Зърното беше примесено с отрова, за да бъде използвано за гризачите! След няколко минути Данди и другият кон се гърчеха в спазми и болки, а малко след това и двамата умряха.“ Президент МакКей продължи: „Колко приличат на Данди много от нашите младежи! . . . Те са импулсивни, жизнени, изпълнени с любопитство . . . Те също са непокорни, когато ги ограничават, но ако им се дава работа, ако бъдат напътствани внимателно и по подходящия начин, те показват, че са готови да се отзоват и имат способности. Ако бъдат оставени да се лутат ненапътствани, обаче, всички те прекалено често нарушават принципите на това, което е правилно, което често ги води до капаните на злото, на бедствието и дори до смъртта.“1 За нашето лично израстване е необходимо да ни бъде слагана юзда и да се подчиняваме на ограниченията. Неотдавна по една национална програма се говореше за диви коне, опитомявани от затворници. Докато затворниците се сприятелявали с конете, те се учели на търпение, учели се да контролират настроенията си, да уважават другите и да ценят труда в група. Докато гледали как конете се учели да се подчиняват на заповедите им, те разбирали, че същото важи и за тях. Разбирали как са можели да избегнат ужасните грешки, които са ги довели в затвора. Аз добавям, че послушанието на праведните принципи щеше да им предложи свобода от социалните болести, от срама, деградацията и чувството за вина. Точно както конете, те все още могат да се научат, да напреднат и да постигнат нещо. Чуваме много убедителни гласове, които искат свобода от ограниченията, особено от моралните ограничения. От историята на света, обаче, научаваме, че всяко успешно развивало се общество е имало своите граници. Помислете за самата земя. Тя е била формирана от материя и в началото е била празна, пуста и тъмна. Тогава дошъл редът, когато Бог заповядал светлината да бъде отделена от тъмнината. Заповедта на Бог била изпълнена и на земята се появил първият ден, последван от първата нощ. След това Бог заповядал създаването на атмосферата и направил слънцето, луната и звездите, които да светят в определеното за тях време и сезон. След серия от заповеди и тяхното изпълнение, земята не само можела да бъде населена, но и станала по-красива.2 Брат Джейк Гарн, бивш американски сенатор, пътува в космоса с група американски астронавти преди няколко години. Спомняйки си гледката, разкрила се пред очите им от совалката Дискавъри, той каза, че да обиколиш земята в орбита, означава да признаеш, че всички ние сме чеда Божии и че земята функционира в подчинение на Божиите закони. Той също така говори за великолепната красота на земята, гледана от космоса и че тя просто ти спира дъха. 3 Тази земя, на която ние живеем, е отделна планета, заемаща свое собствено място в космоса, но тя също така е част от нашата слънчева система, подредена система с още осем планети, с астероиди, комети и други космически тела, които се движат в орбита около слънцето. Точно както земята е планета сама по себе си, точно така всеки един от нас е отделен човек в своя собствена сфера на живот. Ние сме отделни личности, но живеем в семейства и общества, където редът осигурява хармонична система, която се крепи на подчинение на принципите. Точно както редът е дал живот и красота на земята, когато тя била тъмна и пуста, той прави същото и за нас. Подчинението ни помага да развием пълния потенциал, който нашият Небесен Отец желае ние да имаме в процеса на превръщане в селестиални същества, които са достойни някой ден да живеят в Неговото присъствие. Братя, друг елемент на свободата е доверието. Преди почти шейсет години, когато отивах на моята първа мисия, президент МакКей научи нас мисионерите на една велика истина. Без да каже нито дума, той отиде до черната дъска, взе парче тебешир и написа: „По-добре е да ти се доверяват, отколкото да те обичат“. Размишлявал съм над това заявление и съм виждал чудесни примери, които го илюстрират. Ще разкажа един пример от писанията. Йосиф, синът на Яков и Ракел, бил продаден като роб в Египет. В резултат на коварството на съпругата на Потифер, Йосиф отишъл в затвора. Фараонът имал два обезпокояващи съня. Когато чул от главния пазач на затвора за способността на Йосиф да тълкува сънища, той изпратил да го извикат, за да му разтълкува сънищата. Йосиф му казал чрез вдъхновение, че седем години на охолство ще бъдат последвани от седем години глад. Фараонът не само повярвал на това тълкувание, но се доверил на Йосиф и го назначил да се разпорежда в Египет, да бъде втори след него по власт. Годините отминали и настанал гладът. Йосиф спасил всичките свои братя и баща си от глада4. Благодарение на това, че спечелил безусловното доверие на хората около себе си, Йосиф се наслаждавал на голяма свобода. Подобно на Йосиф, другите могат да имат доверие и на вас, но доверието трябва да се спечели. Във всички неща Спасителят е нашият модел за подражание. Апостол Павел е написал: „Ако и да беше Син, пак се научи на послушание“.5 По свой собствен начин ние също можем да се научим на послушание, както това е направил Христос. Като малки деца ние се научаваме на уважение към властта, като се покоряваме на своите родители и по този начин печелим доверието им. Ако не се подчиняваме, ние сме като момчето Джак, чиито баща му казал: „Всеки път, когато не слушаш, ми се появява още един сив косъм“. „Леле, татко“, отговорил Джак, „значи заради тебе дядо има толкова сива коса“.6 Надявам се, че в училищната стая научаваме други уроци за дисциплината, които ни помагат да се разбираме с другите. Когато послушанието стане наша цел, то вече не е дразнещо, то се превръща от камък, който ни спъва, в камък, с който да построим нещо. Покорството на Словото на мъдростта ни предпазва от пристрастяване, за да не ставаме роби на алкохола, наркотиците или тютюна. Нашите тела ще са здрави и умовете ни ще са бистри, защото обещанието, свързано с този принцип, е че „всички светии, които помнят да спазват и да правят тези казани неща, като вървят в послушание на заповедите, ще получат здраве във вътрешностите си и сила в костите си“.7 Допълнително обещание в това откровение казва, че ние „ще намерим мъдрост и велики съкровища от знание, даже скрити съкровища“8 ‚така че чрез послушание ние също така трупаме знание. Както е казал Спасителят, „Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога“.9 Послушанието носи спокойствие при вземането на решения. Ако ние твърдо сме решили да следваме заповедите, няма да трябва да решаваме по няколко пъти по коя пътека да тръгнем, когато се появи изкушението. Това е начинът, по който послушанието носи духовна сигурност. Братя, друг аспект от послушанието е послушанието към духовните подтици. Това също може да бъде освобождаващо. Колко пъти сме съжалявали, че не сме обърнали внимание на подтиците от един по-висш източник? Ефраим Ханкс е забележителен пример за послушанието на млад мъж на духовните подтици. През есента на 1856г., след като си бил легнал, той чул глас, който му казал: „Хората с каруците са в беда и се нуждаят от теб. Ще отидеш ли да им помогнеш?“. Без каквото и да било колебание той отговорил: „Да, ще отида, ако съм призован“. Той бързо отишъл с коня си от Дрейпър до Солт Лейк Сити. Когато пристигнал, чул призива към хората доброволно да помогнат на последните групи с каруци да дойдат в долината. Еф скочил и казал: „Аз съм готов!“. Той направил точно каквото казал и тръгнал веднага сам. Разразила се ужасна буря, когато той насочил каруцата си на изток през планините. Тя продължила три дни, а снегът бил толкова дълбок, че било невъзможно каруците да се движат в него. Затова Еф решил да язди само с коне. Взел два коня, за да язди единия, а другият да носи багажа и внимателно избрал пътя през снега към планините. Спуснал се мрак, когато той разположил самотния си лагер в Саут Пас. Докато се готвел да легне, си помислил за гладните светии и инстинктивно помолил Господ да му изпрати бик. Когато отворил очи в края на молитвата си, той се стреснал, защото видял един бик да стои едва на петдесетина метра от него. Прицелил се и с един изстрел повалил животното, което се изтърколило в долчинката, в която лагерувал. Рано на следващата сутрин той взел двата коня и месото и стигнал до Айс Спрингс Бенч. Там застрелял още един бик, въпреки че било трудно да се намери бик в тази област и в този сезон. След като разрязал месото на дълги парчета, той натоварил конете и продължил пътуването си. И сега цитирам разказа на самия Еф: „Мисля, че слънцето щеше да залезе след около час, когато в далечината забелязах нещо, което изтлеждаше като черна линия в снега. Когато се прибижих до нея, забелязах, че се движи и тогава изпитах задоволство, защото това беше дълго търсената от мен група с ръчни каруци, водена от капитан Едуард Мартин . . . Когато ме видяха да идвам, те ме приветстваха с неизразима радост, а когато видяха прясното месо, което донесох в лагера, благодарността им не знаеше граници. Идвайки при мен, един човек ми казваше: ‚О, моля те, дай ми малко месо‘, друг възклицаваше: ‚Горките ми деца умират от глад, моля те, дай ми малко‘, а деца със сълзи в очите викаха: ‚Дай ми, дай ми‘ . . . След пет минути и двата ми коня бяха освободени от допълнителния товар - всичкото месо беше изчезнало, а в следващите няколко часа хората в лагера готвеха и ядяха месото с благодарност в сърцата.“10 Наистина, послушанието на Ефраим Ханкс го направило истински герой, когато той тръгнал напред сам в суровата зима, за да спаси живота на множество пионери. Благодарение на това, че послушал нашепванията на Духа и се подчинил на съвета на братята, Еф станал забележителната оствобождаваща сила в живота на онези отчаяни, борещи се с трудностите поионери. Свободата и независимостта са ценни дарове, които идват при нас, когато се подчиняваме на законите Божии и на нашепванията на Духа. Ако искаме да избегнем унищожението, което било съдбата на коня на президент МакКей, Данди, и неговия придружител, трябва да бъдат построени огради, зад които не можем да преминаваме. Оградите, които не трябва да преминаваме, са принципите на откритата истина. Послушанието спрямо тях ни прави наистина свободни, за да достигнем своя потенциал и славата, които Небесният Отец е приготвил за нас. Свидетелствам ви за това колко важно е послушанието. Също така искам да свидетелствам на вас, братя мои, за пророческата мантия, която е върху президент Хинкли и която му дава възможност да получи вдъхновение и напътствие от главата на тази Църква, Господа и Спасителя, което правя в Неговото свято име, самото име Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Цитирано в Rick Walton and Fern Oviatt, comps., Stories for Mormons (1983), 86-87. 2. Вж. Авраам 4. 3. Разговор с Е. Джейк Гарн, 23 февруари 1999г. 4. Вж. Битие 37; 39-42. 5. Евреите 5:8. 6. Адаптирано от Jacob M. Braude, comp., Braude’s Treasury of Wit and Humor, (1964), p. 147. 7. Вж. Учение и завети 89:18. 8. Вж. Учение и завети 89:19. 9. Иоана 7:17. 10. Вж. Сидни Алварус Ханкс и Ефраим К. Ханкс, Scouting for the Mormons on the Great Frontier, (1948), 132, 133, 135-136, 140.