Добре дошли у дома Епископ Кийт Б. МакМълин Втори съветник в Председателстващото епископство Имайте вяра в Христа, доверете Му се, дойдете при Него, следвайте Го. . . . Стъпка по стъпка, пътят ще се отвори пред вас, докато . . . се върнете там, където принадлежите. Скъпи мои братя и сестри, с настъпването на краят на тази обща конференция, мислите ми са обърнати към тези, които се чувстват самотни, застрашени, или изгубили пътя си. Ако сте някой който е „там някъде . . . в сенките“ (Гордън Б. Хинкли, „Покръстените и младите мъже“, Ensign, май 1997 г., 48), моля чуйте! Земният живот е като пътешественик по пътя за дома. Километрите изглеждат дълги, минутите текат бавно, събитията от деня ни се струват продължителни и отегчителни. Накрая, обаче, познати гледки се откриват пред погледа ни. Те могат да бъдат планини или долини, провинциални пейзажи или високи сгради, оживена магистрала или тиха квартална уличка. Каквато и да е гледката, познатото в нея оживява походката на пътешественика, ободрява уморената му душа и възвръща сладкото чувство на очакване и мир. След дълго време, отново е у дома. В нашия забързан, припрян свят, това изживяване от завръщането у дома се повтаря ежедневно в живота на милиони хора. Ако се вгледаме отблизо, можем да научим много, относно земния живот, от подобни случайни събития. Едно нещо е сигурно, ние правим огромни грешки ако посрещнем това земно пътуване лекомислено или поемем по който и да е път, изпречил ни се насреща, без да се замислим накъде ще ни отведе. Както един възлюбен апостол е отбелязал: „Наистина, от всичките грешки които могат да направят смъртните, Божият план за спасение е грешно нещо, за което да се греши. Никоя грешка не би могла да бъде по-огромна или вечна в последствията си“ (Нийл А. Максуел, „The Great Plan of the Eternal God,“ Ensign, май 1984 г., 22). Успелият пътешественик разбира и действа правилно по отношение на четири неща; а именно, вечността на живота, природата на греха, красотата от покаянието и силата на помирението. Животът е повече от биологията. Преди да дойдем на този свят, сме живели в присъствието на Бог. Неговите Небеса са били наш дом. Всеки от нас е Негова духовна рожба и Той е нашият Небесен Отец (виж Авраам 3:23-35; Йов 38:4-7; Еремия 1:5). Поради възстановяването на Евангелието на Исус Христос, ние знаем, че раждането е божествено определено и е съществена стъпка в нашето вечно пътешествие. По думите на Господния пророк, президент Гордън Б. Хинкли: „Факт е, че животът като цяло е вечен. Това е великата и очевидна истина. Ние сме дошли на земята с някаква цел, под ръководството на божествен план, и когато завършим този живот, ще продължим към нещо, което ще бъде по-добро, ако живеем достойни за него“ (Свещеническа сесия на ръководителите, регионална конференция в Шарлот, Северна Каролина, 24 февруари 1996 г., 5; курсивът добавен). Природата на греха, обаче, прави това земно пътешествие всичко друго, освен лесна задача. Апостол Павел писа: „А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; тоже от такива страни.“ (2 Тимотея 3:1-5 курсивът добавен). Поради нашите слабости и уязвимост, грехът става част от пътуването на всеки пътешественик. То е последствие от това да бъдеш в тежкото изпитание на закона, опозицията и правото на избор (виж Алма 42:17-24; 12:31-34; 2 Нефи 2:11, 15-16, 25-27) „Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему“ (Яков 4:17). Освен това, без значение е колко добронамерени или внимателни сме, пътуването е причината да претърпим изкушения. Нито дори Спасителят го е избегнал, и искушенията които Той е изстрадал в самото начало на Своето проповядване, символизират тези, които ни нападат. Говорейки за тези изкушения - да превърне камъните на хляб, да хвърли Себе си от стените на храма и да продаде душата си за земните богатства (виж Матея 4:2-10) - президент Дейвид О. МакКей каза: „Класифицирайте ги и ще видите, че според едно от тези три, почти винаги изпречващи ни се изкушения, ще сме опетнени, . . . идващи при нас като (1) изкушението на апетита; (2) гордостта, модните тенденции и суетата, на тези охладнели към нещата от Бог; или (3) задоволени от . . . желанието си за богатствата на света, или властта сред човеците“ (В Conference Report, април 1911, 59). Когато изкушение ни се изпречи на пътя, преживяваме душевна болка. Чувствителната душа е доказателство за здрав дух. Болката от виновност, която чувстваме, е душевната реакция на всеки пътник (виж Морони 7:16-19); тя може също да направи пътя ви неприятен, тъй като „понеже всички съгрешиха“ и „Господ не може да гледа на греха с ни най-малко позволение“ (Римляните 3:23; вж. Учение и завети 1:31). Трябва да сме благодарни на Бог за този свръхестествен дар, който може да ни доведе до покаяние и донесе мир в душата ни (виж Мосия 4:1-3). Небесният Отец знаеше за сериозните опасности, с които ще се сблъскаме в пътуването си през живота, но остана непоколебим в желанието си, всяко от Неговите деца да се завърне у дома. Следователно, Той ни даде време - време да поправим грешките си, да преодолеем греховете си и време да се подготвим за сбирката. „При все това, една отсрочка бе дадена на човека, за да може той да се покае; ето защо, този живот стана пробно състояние, време, за да се приготвим да посрещнем Бога“ (Алма 12:24). Но Небесният Отец знаеше, че дори да упражним цялата си енергия, не можем да се завърнем у дома, без божествена помощ. Следователно, Той обеща: „Ще осигурим Спасител за вас!“ (виж 1 Нефи 10:4; 13:40; Моисей 1:6; 2 Нефи 25:23). В изпълнение на това обещание, в средата на времето Исус Христос дойде в плът, единственият възлюбен Син на Отца, Вечния Баща. Той вървя по пътищата и страничните пътечки на смъртността, за да може да „познае според плътта, как да помогне на хората си, съгласно техните несъвършенства“ (Алма 7:12; виж също стих 11; Етер 12:27; вж. Учение и завети 20:22; 62:1). Не е имало нито едно раздразнение, силно желание, или страдание, непознато за Него. Въпреки че е без грях Той познава всяка наша скръб, поради което е и в състояние да ни помогне (виж Исаия 53:3-6). Христос съедини с мост бездната между смъртното и безсмъртното. Гробът не държи повече своите пленници; правосъдието можа да бъде задоволено чрез милосърдието; чудесното помирение, безкрайно и вечно по размер, е осъществено (виж Алма 34:8-10, 14-16). Христос е възкресеният Господ, нашият Спасител и Изкупител. Поради това, не чакайте вече (виж Алма 13:27; 34:33-35). Имайте вяра в Христа, доверете Му се, дойдете при Него, следвайте Го (виж 3 Нефи 27:13-16; Морони 10:32-33). Направете си на ум списък на нещата, които знаете, че не трябва да правите. Спрете от днес да вършите поне едно от тези неща и го заменете с нещо, което трябва да вършите. Молете се на Небесния Отец за прошка и сила да завършите това пътуване. Като преодолеете една пречка и се справяте с друга, ви обещавам, че стъпка по стъпка пътят ще се отвори пред вас, докато, като уморения пътешественик, се завърнете там, където принадлежите. Тома (това не е истинското му име) бе един, който изгубил пътя си. Запознахме се на вечер край огнището, посещавана от членове, които обикновено не присъстваха на неделните събрания. Тогава той беше на 35 години и не е бил активен в църквата, за около 20 години. Предния ден бащата на Тома го поканил на вечерта край огнището. Тома казал, „Ще си помисля.“ Ще цитирам писмото, писано от баща му. „Тридесет минути преди вечерта край огнището, [Тома] ми се обади и ме помоли да дойда и да го взема с колата. Не мога да опиша очакването, което чувствах, докато влизахме в стаята [за да се присъединим] към вас и почти 40 други хора. Чувствах едно специално чувство и духа, който присъстваше там, докоснал сърцето на [Тома] и той се прибра у дома решен да прочете отново стиховете от Книгата на Мормон, които сте цитирали. Това доведе до прочитането на цялата книга и началото на плащането на десятъка му. Той започна да вижда живота си в друга светлина . . . Спря да използва наркотици и кофеин. Продължи да чете, не само Книгата на Мормон, но също и Учение и завети. Започна да посещава събранията за причастие и . . . буквално, стана друг човек. В действителност, на шега сме го питали, ‚Какво направи със сина ни?‘ Най-голямата благословия за нас беше, когато беше интервюиран от епископа . . . за получаването на свещеничеството на Мелхиседек. Това в действителност бе отговор на молитвите ни, отправяни за него, в продължение на почти 20 години“ (лично писмо, 1 август 1997 г.). Това описание ни навежда на мисълта за думите на друг родител: „Защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери“(Лука 15:24). Президент Бригам Йънг каза: „Няма дух, но това, което бе чисто и свято, когато е дошло тук от селестиалния свят. . . . Той е Бащата на нашите духове; и ако знаем, разбираме и вършим Неговата воля, всяка душа ще бъде подготвена да се завърне обратно в Неговото присъствие. И когато стигнат там, ще видят, че преди това са живели там с години, че отпреди са запознати с всеки път и ъгъл, с дворците, алеите и градините; и ще прегърнат Отца им, и Той ще ги прегърне и каже, ‚Сине мой, дъще моя, отново сте при мен;‘ и детето ще каже ‚О, Отче мой, Отче мой, тук съм отново‘“ (из Journal of Discourses, 4:268). С цялата сила, на която съм способен, ви свидетелствам за истинността на тези неща. Излезте от сенките! Стъпете изцяло в светлината на Евангелието. Насладете се на сладките плодове на покаянието, на мира в душата ви и утехата на Светия Дух. Нека това пътуване ви отведе обратно там, където принадлежите. Спомняйки си за позната фраза, ви оставям с това свидетелство: „О, мой Отче, що живееш Горе в светли небеса,“ аз копнея още веднъж да застана пред Теб и пред твоето лице. Тогава в преклонение ще коленича пред Спасителя ми благ, Благодарящ Му за Неговото велико помирение, И ще избърша с много сълзи Неговите крака. И с изпълнено с благодарност сърце, Виждайки, че не съм сам, Ще почувствам любовта Ти и чуя поздравите Ти - „Синове и дъщери, добре дошли у дома!“ (Преработено от Елайза Р. Сноу, „О, мой Отче“, Hymns, no. 292) В името на Исус Христос, амин.