Покой на душите ви

В центъра на Готенбург, Швеция има широк булевард с красиви дървета от двете му страни. Един ден в стъблото на едно от дърветата видях дупка, тъй че любопитно погледнах вътре и видях, че дървото е напълно кухо. Кухо, да, но не и празно! Беше запълнено с всякакъв вид отпадъци.

Бях учуден, че това дърво все още може да стои право. Тъй че погледнах нагоре и видях широк стоманен обръч, монтиран в горната част на стъблото. Към обръча бяха прикрепени няколко стоманени въжета, които на свой ред бяха завързани и закрепени с анкери към съседните сгради. Отдалече то изглеждаше точно като останалите дървета; едва когато погледнеше вътре, човек можеше да забележи, че е кухо, вместо да има солидно, здраво стъбло. Преди много години нещо бе започнало процеса, с който да отслабва стъблото малко по малко тук и там. Това не бе станало за една нощ. Обаче точно както една млада фиданка малко по малко израства в яко дърво, и ние можем да растем стъпка по стъпка в способността си да бъдем здрави и изпълнени отвътре навън, за разлика от кухото дърво.

Именно чрез изцеляващото Единение на Исус Христос ние можем да получим силата да стоим високи и силни и душите ни да са изпълнени – със светлина, разбиране, радост и обич. Неговата покана е отправена към “всички да дойдат при Него и да вземат от Неговата добрина, и Той не отказва на никого, който идва при Него” (2 Нефи 26:33). Обещанието Му е:

“Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.

Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си” (Матея 11:28–29).

За този покой президент Джозеф Ф. Смит казва: “Според мен това означава да започнем да придобиваме познание и любов към Бог, да имаме вяра в Неговата цел и план до такава степен, че да знаем, че сме прави, и да не преследваме нищо друго, да не бъдем завличани от всеки вятър на учение чрез човешката заблуда, в лукавство по измамителни хитрости. За учението ние знаем, че е от Бога и не задаваме никакви въпроси на никого относно него; те са добре дошли спрямо собствените си мнения, идеи и ексцентричности. Човекът, който е стигнал до такава степен на вяра в Бог, че всяко съмнение и страх е било отхвърлено от него, този човек е влязъл в Божия покой” (Teachings of Presidents of the Church: Joseph F. Smith [1998], стр. 56).

Да намерим покой на душите си включва душевен и сърдечен мир, които са резултат на това да научим и следваме Христовото учение и да станем продължение на Христовите ръце в служба и подпомагане на другите хора. Вярата в Исус Христос и следването на ученията Му ни дава една непоколебима надежда, и тази надежда се превръща в солидна котва за душите ни. Ние можем да станем постоянни и непоклатими. Ние можем да имаме траен вътрешен мир; можем да влезем в покоя Господен. Само ако се отвърнем от светлината и истината, чувство на празнота като при дървото ще заеме най-съкровените и дълбоки кътчета на душите ни и ние дори можем да се опитваме да запълним тази празнота с неща без трайна стойност.

Предвид нашето съществуване като духовни деца преди да дойдем на земята и безсмъртието в отвъдния живот, този земен живот е наистина само един кратък миг.

Той обаче е ден на изпитание, но също и ден на възможности, когато изберем да следваме поканата да не прахосваме дните на нашето изпитание (вж. 2 Нефи 9:27). Мислите, които пребивават в ума ни, чувствата, които храним в сърцата си, и постъпките, които избираме да вършим ще имат определящо влияние върху живота ни, както тук, така и отвъд.

Един полезен навик е всеки ден да извисяваме поглед, за да поддържаме вечна перспектива за нещата, които планираме и вършим, особено ако открием тенденция да изчакваме едно бъдещо “утре” за това, което знаем, че следва да вършим днес.

По пътя си ние биваме подпомагани в своите избори чрез подкрепящото влияние на Духа. Сега, ако изберем да постъпваме противно на светлината и разбирането, което имаме, ще имаме гузна съвест, което, разбира се, не е приятно усещане. Но гузната съвест е благословия, в смисъл че веднага ни напомня, че е време да се покаем. Когато сме смирени и желаем да вършим правилното, няма да имаме търпение да действаме бързо, за да променим своя път, докато хората, които са горди и може би “търс(ят) (самите те) да стан(ат) закон” (У. и З. 88:35), ще позволят на Сатана да ги води “за врата с ленена връв, докато не ги завърже навеки с неговите здрави върви” (2 Нефи 26:22), освен ако в сърцата им не влезе духа на покаянието. Да следваме нечестивите влияния никога не може да доведе до чувство на мир, просто защото мирът е дар от Бог и идва само чрез Духа Божий. “Нечестието никога не е било щастие” (Алма 41:10).

В нашите всекидневни постъпки често тъкмо малките и прости неща ще имат дълготрайни последици (вж. Алма 37:6–7). Това, което казваме, как постъпваме, как избираме да реагираме ще влияе не само на нас самите, но и на хората около нас. Можем да градим, но и можем да рушим. Прост и положителен пример е един разказ на моята баба, майката на баща ми. Тя изпратила едно от малките си деца да купи няколко яйца. Детето, на което било поверено това, вероятно весело крачело по пътя към къщи, но когато пристигнало, повечето яйца се оказали счупени. Приятелка на семейството, която се оказала там, посъветвала баба ми да се накара на детето за това лошо поведение. Вместо това баба спокойно и мъдро казала, “Не, това няма да направи яйцата отново цели. Просто ще използваме каквото можем, за да направим малко палачинки, на които можем да се насладим заедно”.

Когато се научим да се справяме с малките и прости всекидневни неща по един мъдър и вдъхновен начин, резултатът е положително влияние, което ще подсилва хармонията в душите ни и ще укрепва хората около нас. Това е така, защото всяко нещо, което ни подбужда да вършим добро, “е изпратено чрез силата и дарбата на Христа; ето защо можете да знаете със съвършено знание, че то е от Бога” (Мороний 7:16).

Сега кухото дърво, за което ви разказах, вече го няма. Няколко младежи пуснали запалителни фишеци в него, което предизвикало пожар. То не могло да бъде спасено и трябвало да го отсекат. Пазете се от неща, които разрушават отвътре, били те големи или дребни! Те могат да имат взривен ефект и да причинят духовна смърт.

Нека вместо това се съсредоточим върху нещата, които ще поддържат траен душевен и сърдечен мир. Тогава “ще нараства увереността (ни)… в присъствието Божие” (У. и З. 121:45). Обещанието да влезем в покоя Господен, да получим дара на мир далеч не е временно, светско задоволство. То наистина е небесен дар: “Мир ви оставям; Моят мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои” (Иоана 14:27). Той има силата да изцелява и укрепява душата. Той е Исус Христос, за Когото аз свидетелствам, в името на Исус Христос, амин.