Планът на щастие

Преди много години, след Втората световна война, учех в университета. Там се запознах с Дона Смит. По това време прочетох, че двете важни съставки за успешен брак са курабийка и целувка. Мислех, че това е доста добър баланс.

Ходех в колежа сутрин, а после се връщах в Бригъм Сити, за да работя следобед в автосервиза на баща ми. Последната сутрешна лекция на Дона бе домашна икономика. Отбивах се до класната й стая преди да си тръгна. Вратата имаше матирано стъкло, но ако застанех близо до него, тя можеше да види сянката ми отвън. Тя излизаше от залата с курабийка и целувка. Останалото е история. Сключихме брак в храма Логан Юта и това постави началото на великото приключение на живота ни.

През годините често съм преподавал един важен принцип: целта на всички дейности в Църквата е мъжете и жените с децата им да са щастливи у дома, запечатани за времето и за вечността.

В началото:

„Боговете слязоха, за да устроят човек по Техен собствен образ, за да го направят по образа на Боговете, мъж и жена да ги направят.

И Боговете казаха: Ще ги благословим. И Боговете казаха: И … ще ги направим да бъдат плодовити и да се умножават, и да изпълнят земята, и да я подчинят“ (Авраам 4:27–28).

И така цикълът на човешкия живот започва на тази земя, когато „Адам позна жена си, и тя му роди синове и дъщери, и те започнаха да се умножават и да изпълват земята.

И … синовете и дъщерите на Адам започнаха да се отделят двама по двама по земята …и те също родиха синове и дъщери“ (Моисей 5:2–3).

Заповедта да се плодят и да напълнят земята никога не е била премахвана. Тя е важна за плана на изкупление и е източникът на човешкото щастие. Чрез праведното упражняване на тази сила, можем да се доближаваме до нашия Небесен Отец и да изпитваме пълнота от радост, дори божественост. Силата на сътворението не е случайна част от плана на щастие; тя е планът на щастие; тя е ключът към щастието.

Желанието на хората за физическа интимност е постоянно и много силно. Нашето щастие в смъртния живот, нашата радост и възвисяване зависят от това как реагираме на тези постоянни, силни физически желания. Когато силата за сътворение съзрее в началото на мъжествеността и женствеността, по естествен начин се появяват много лични чувства, различаващи се от всяко друго физическо преживяване.

В идеалният случай физическата интимност започва с романтика. Макар и традициите да са различни, тя процъфтява с всички все едно взети от роман чувства на вълнение и очакване, а понякога и отхвърляне. Има лунна светлина и рози, любовни писма, любовни песни, поезия, държане за ръце и други изрази на чувства между един млад мъж и една млада жена. Светът около двойката изчезва и те изпитват чувства на радост.

И ако си мислите, че пълният екстаз на младата романтична любов е съвкупност от възможностите, които произтичат от изворите на живота, още не сте доживели да видите отдадеността и комфорта на любовта в дългия брачен живот. Брачните двойки са изпитвани от изкушения, недоразумения, финансови проблеми, семейни кризи, болести и през цялото време любовта става все по-силна. В зрялата любов има блаженство, за което дори не подозират отскоро женените.

Истинската любов изисква запазване за след брака на споделянето на чувствата, които отключват свещените сили в този извор на живот. Това означава избягването на ситуации, в които физическото желание може да надделее. Чистата любов предполага, че единствено след обещание за вечна вярност, законна церемония и в идеалния случай, след запечатващия обряд в храма, тези даряващи живот сили се освобождават за пълното изразяване на любов. Те трябва да се споделят единствено и само с човека, който е ваш вечен спътник.

Когато в този процес се влезе достойно, той съчетава най-изключителните и възвисени физически, емоционални и духовни чувства, свързвани с думата любов. Тази част от живота няма равна, не съответства на никое друго човешко преживяване. Тя може да трае вечно, ако са сключени и спазвани завети, „защото в това са постановени ключовете на светото свещеничество, та да можете вие да получите чест и слава“ (У. и З. 124:34), „която слава ще бъде изобилие и продължаване на потомствата (ви) во веки веков“ (У. и З. 132:19).

Но романтичната любов е непълна, тя е само прелюдия. Любовта се подхранва от идването на деца, които идват от този извор на живота, поверен на брачните двойки. Зачатието се случва в брачната прегръдка между съпруг и съпруга. Мъничко телце започва да се оформя по великолепно сложен модел. Детето идва чрез чудото на раждането, сътворено по образа на земните му баща и майка. В смъртното му тяло има дух, способен да чувства и възприема духовни неща. В смъртното тяло на детето е заложена силата да създава потомство по негов образ.

„Духът и тялото съставляват душата на човека“ (У. и З. 88:15) и има духовни и физически закони, които трябва да спазваме, ако желаем да сме щастливи. Съществуват вечни закони, включително закони, свързани с тази сила за създаване на живот, „безвъзвратно постановен(и) в небесата, още преди основаването на този свят, на ко(и)то са основани всички благословии“ (У. и З. 130:20). Това са духовни закони, които определят нравствения стандарт за човечеството (вж. Превода на Джозеф Смит, Римляните 7:14–15; 2 Нефи 2:5; У. и З. 29:34; 134:6). Има завети, които обвързват, запечатват и гарантират и обещават вечни благословии.

Алма предупреждава сина си Сивелон: „Да обуздаваш всичките си страсти, за да можеш да бъдеш изпълнен с любов“ (Алма 38:12). Юздата се използва, за да упътва, насочва, да възпира. Страстта ни трябва да бъде контролирана. Когато се използва законно, силата за създаване на потомство ще благославя и ще освещава (вж. Учения на президентите на Църквата: Джозеф Ф. Смит 1998 г., с. 158).

Винаги ще има изкушения. Тъй като противникът не може да създава живот, той завижда на всички, които имат тази върховна сила. Той и онези, които го последваха, бяха изгонени и лишени от правото на смъртно тяло. „Той иска всички човеци да бъдат окаяни като него“ (2 Нефи 2:27). Той ще изкушава, ако може, за да деградира, да поквари и ако може, да унищожи този дар, чрез който можем, ако сме достойни, да имаме вечно увеличение на потомството (вж. У. и З. 132:28–31).

Ако омърсим нашите извори на живот или поведем други да прегрешат, ще има наказания по-„тежки“ и „непоносими“ (У. и З. 19:15) от стойността на цялото физическо удоволствие.

Алма казва на сина си Кориантон: “Не знаеш ли, сине мой, че тези неща са мерзост в очите Господни? Да, най-гнусният грях след проливането на невинна кръв и или отричането на Светия Дух” (Алма 39:5). Не можем да избегнем последствията, ако прегрешим.

Единственият легитимен, упълномощен израз на силите на създаване на потомство е между съпруг и съпруга, мъж и жена, които са законно бракосъчетани. Всичко друго нарушава Божиите заповеди. Не се поддавайте на ужасните изкушения на противника, защото всеки дълг поради прегрешение трябва да бъде заплатен „докле не изплати(те) и последния кодрант“ (Матея 5:26).

Щедростта, добрината и милостта Божии се изразяват най-вече в покаянието.

Когато са наранени, физическите ни тела могат да се поправят сами, понякога и с помощта на лекар. Обаче ако повредата е голяма, често ще остане белег, който ще ни напомня за нараняването.

При духовните ни тела е различно. Духовете ни се увреждат, когато правим грешки и извършваме грехове. За разлика от смъртните ни тела, когато е завършен процесът на покаянието, не остават никакви белези поради Единението на Исус Христос. Обещанието е: „Ето, този, който се е покаял за греховете си, същият е опростен и Аз, Господ, повече не ги помня“ (У. и З. 58:42).

Когато говорим за брака и семейния живот, неизбежно възниква въпросът: „Ами изключенията?“ Някои са родени с ограничения и не могат да създават деца. Някои невинни хора имат разбит брак поради изневяра от страна на брачния партньор. Други не сключват брак и живеят достойно сами.

Засега аз давам следната утеха: Бог е нашият Отец! Цялата любов и щедрост на идеалния земен баща са увеличени в Този, който е наш Отец и наш Бог, отвъд способностите за разбиране на смъртния ум. Неговите отсъждания са справедливи; Неговата милост е безгранична; Неговата сила да компенсира надминава всяко земно сравнение. „Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление“ (1 Коринтяните 15:19)

Сега почтително използвам думата храм. Представям си зала за запечатване с олтар и една млада двойка, коленичила там. Този свещен обряд е много повече от сватба, защото този брак може да бъде запечатан от Светия Дух на обещанието и Писанията заявяват, че „ще наследите престоли, царства, княжества и сили, владения“ (У. и З. 132:19). Виждам радостта, която очаква онези, които приемат този върховен дар и го използват достойно.

Сестра Дона Смит Пакър и аз сме рамо до рамо в брака вече близо 70 години. Що се отнася до съпругата ми, майката на нашите деца, аз съм без думи. Чувството е толкова дълбоко, а благодарността толкова силна, че съм почти безмълвен. Най-великата награда, която сме получили в този живот, и в идния живот, са нашите деца и внуци. Към края на съвместните ни земни дни, аз съм благодарен за всеки момент, в който съм с нея рамо до рамо, и за обещанието, което Господ е дал, че няма да има край.

Свидетелствам, че Исус е Христос, Синът на Живия Бог. Той стои начело на тази Църква. Чрез Неговото Единение и силата на свещеничеството, семействата, започнати в смъртността, могат да бъдат заедно през вечността. Единението, което може да изкупи обратно всеки един от нас, не оставя белези. Това означава, че независимо какво сме направили, или къде сме били или как се е случило нещо, ако наистина се покаем, Той обещава, че ще ни изкупи. И когато Той извършва Единението, това урежда всичко. Толкова много от нас се тормозят с чувства на вина, незнаейки как да се освободят. Освобождавате се, като приемете Единението на Христос и всичко, което е причинявало болка, може да се превърне в красота, любов и вечност.

Толкова съм благодарен за благословиите на Господ Исус Христос, за силата за създаване на потомство, за силата на изкуплението, за Единението - Единението, което може да измие всяко петно независимо от това колко трудно, или колко дълго или колко пъти е повтаряно. Единението може да ви освободи отново да продължавате напред, чисти и достойни, към преследване на пътеката, която сте избрали в живота си.

Свидетелствам, че Бог е жив, че Исус е Христос, че Единението не е нещо общо за цялата Църква. Единението е лично и ако има нещо, което ви тревожи - понякога дори толкова далече в миналото, че ви е трудно да си спомните - използвайте Единението. Единението ще го изчисти и вие, както и Той, няма да помните греховете повече. В името на Исус Христос, амин.