Ужас, триумф и едно сватбено празненство Сателитно излъчване на ОСЦ – 12 септември 2004 г. Старейшина Джефри Р. Холанд Благодаря ви, че дойдохте, макар и да не знаехте кой ще бъде говорителят. Вълнуващо е за мене да бъда тук с вас тази вечер. Откъде дойдохте всички вие? (Не ми отговаряйте на този въпрос! Нямаме време.) И макар да не мога да виждам всички ви, чувствам прекрасната, много по-многобройна „сателитна” публика, събрана в тъй много места по цял свят – около 80 000 от вас. Приветстваме всички ви и ви благодаря за присъствието ви тука и за поканата до мене да говоря. Бих искал тази вечер да извиня сестра Холанд. Тя би се радвала да бъде с нас, но тази вечер е в Хюстън, Тексас, помагайки за новопоявилата се внучка, която се роди на нашите дъщеря и зет. Ако онези от вас, събрани в Хюстън, бавно се обърнат и погледнат към дъното на залата, ще може да видите една сладка дребничка баба да се крие на последния ред, преструваща се на студентка. Знам много добре колко млада изглежда тя, но моля ви, братя, тя вече е заета. Оценявам подкрепата й там толкова много, сякаш е редом до мене тук тази вечер. Нося ви обичта й и само отговорността на бабите в тези времена ще й попречи да не бъде с нас тука. „Хермана Холанд, те амо”. Както знаят много от вас, сестра Холанд и аз току-що се върнахме от двугодишно назначение в Чили, където подобно мнозина от вас тази вечер, седяхме с несемейни младежи и студенти на Института в коловите центрове на половин свят разстояние от главната квартира на Църквата да приемаме сателитни предавания. Ние също чувствахме Духа Господен и любовта на водачите ни. Чувствахме в частност духа на другарство сред хилядите по цял свят, които подобно на вас са на същата възраст, споделят същата вяра и желаят същите неща за пълноценно и щастливо бъдеще. Идвам тази вечер, помнейки младите си приятели от Чили, но помнейки също и всички други наши приятели по цял свят – в Англия и Франция, Корея и Япония, Австралия, Нигерия и Украйна, да не говорим за легионите от вас, събрали се в цяла Северна Америка. „Bienvenidos” на всички вас, какъвто и език да говорите, и знайте, че аз ви обичам. Има такава сила в множеството ни. Моля се духът и благословиите на Господ да бъдат върху всички нас и искрено желая онова, което кажа, да бъде от някаква полза за всеки от вас. Ужас Искам да ви говоря тази вечер в контекста на растящата тревога по света и някои от предизвикателствата, пред които сме изправени у дома и зад граница. Разбира се, във всяко време и диспенсация е имало предизвикателства, но вчера – на 11 септември, бе третата годишнина от едно брутално и почти немислимо събитие, което разтърси целия свят. Наистина равносметката от това събитие засегна драматично и вероятно завинаги много от начините, по светът живее днес. С такава годишнина вчера вероятно страховете и грижите на днешните ни времена са още в сърцата ни и днес. Във всеки случай със сигурност нашите съседи – гражданите на държавите, до които излъчваме това предаване тази вечер, от 11 септември 2001 г. насам се люшкат в тревога, по-уплашени и по-разтревожени от международните събития и от почти изцяло новата употреба на думата ужас. Не толкова отдавна тази дума бе пазена почти изцяло за реклами на второкачествени филми и романи на Стивън Кинг. Днес, за жалост, тя е всекидневен елемент във вестниците ни и е тъй обичайна в разговор, че дори малките деца, включително учениците в Русия са наясно, че светът, в който живеем, може да бъде брутално, престъпно засегнат от хора, наречени „терористи”. Имаме и бедствия от друг вид, природни и други, отразени в новините, които ни напомнят, че животът може да е крехък, че той може да е фатална поредица от събития. Последните дни Пред вид това, знам, че мнозина от вас са се чудели в сърцата си какво значи всичко това във връзка с края на света и вашия живот в това време. Мнозина се питаха „Това ли е часът на Второто пришествие на Спасителя и всичко, което е предсказано около това събитие?” Наистина скоро след инцидента от 11 септември един мисионер ме запита съвсем откровено, пълен с вяра, „Старейшина Холанд, това последните дни ли са?” Видях честността на лицето му и известен страх в очите и поисках да съм успокояващ. Помислих, че вероятно една ръка на рамото му и малко хумор може да облекчат донякъде безпокойството му. Като го прегърнах, казах, „Старейшина, може и да не съм най-умния жив човек, но дори аз знам името на Църквата”. После си говорихме за това да си светия от последните дни. Казах, „Да, старейшина, ние сме в последните дни, но в това няма всъщност нищо ново. Обещаното Второ пришествие на Спасителя започва с Първото видение на Пророка Джозеф Смит през 1820 г. Така че вече имаме почти 184 години опит да виждаме развитието на Второто пришествие и последните дни. Можем да бъдем сигурни, че сме в последните дни – години и години от тях”, рекох аз, дружески разтърсих ръката му и го отпратих. Той се усмихна, изглеждайки по-уверен да вкара всичко това в някакъв контекст и пое по пътя си. Мисля, че той отдавна успешно е завършил мисията си и сега щастливо живее живота си у дома, дори може би седи някъде сред тази публика, оглеждайки се за съпруга! (По-добре да е така). Бързам да кажа, че знам какво всъщност питаше този млад мъж. Онова, което наистина имаше пред вид, беше „Ще завърша ли мисията си? Има ли начин да получа някакво образование? Мога ли да се надявам на брак? Имам ли бъдеще? Предстои ли ми някакво щастие?” И казвам на всички вас онова, което казах преди три години на него: „Да, със сигурност – на всички тези въпроси”. Що се отнася до точния момент на самото окончателно Второ пришествие, на което ще бъдем явни свидетели, и свързаните с него разтърсващи света събития, не зная кога ще стане всичко това. Нещо повече, президент Хинкли е казвал, че той не знае кога ще се случи то, и това е така, защото никой не знае кога то ще се случи. Спасителят е казал, че дори ангелите небесни няма да знаят (вж. Матея 24:36). Трябва да гледаме за знаменията и да четем смисъла на периодите, трябва да живеем толкова праведно, колкото ни е възможно, и да споделяме Евангелието с всеки, тъй че благословиите и убежищата да са достъпни на всички. Но не можем и не бива да се парализираме само защото това събитие и събитията, които го съпътстват, предстои да ни сполетят някъде в бъдещето Не можем да спрем да живеем. Всъщност трябва да живеем по-пълноценно, отколкото сме живели някога преди. В края на краищата това е диспенсацията на пълнотата на времената. Казвам това, защото напоследък – след събитията от 11 септември, предполагам – чух много страшни и дори мрачни мнения, идещи от някои на вашата възраст във връзка с въпросите, които се въртяха в ума на онзи мисионер. Чувал съм някои от вас да казват, че вие се чудите има ли някакъв смисъл да идеш на мисия, да получиш образование или да планираш кариера, щом светът, в който живеем, се очертава да бъде така несигурен. Дори чух влюбени да казват, „Не знаем трябва ли да се женим в такива несигурни времена”. Най-лошото е, че чух за някои млади семейства, питащи се дали трябва да създават деца в един изпълнен с ужас и терор свят пред прага на катаклизмите на последните дни. Мога ли да ви кажа, че в известен смисъл подобен вид поведение ме безпокои повече от „Ал Кайда”? Имам да кажа точно две неща на онези от вас, които се тревожат за бъдещето. Казвам ви ги с любов и от сърце. Първо, не трябва никога на никоя възраст и при никакви обстоятелства да се оставяме страхът или бащата на страха (самият Сатана) да ни отклонят от вярата ни и праведния живот. На света винаги е имало въпроси за бъдещето. Всеки млад човек или млада двойка във всички времена е трябвало да крачи с вяра в това, което винаги е съдържало някаква несигурност – почвайки с Адам и Ева в онези първи плахи стъпки извън Едемската градина. Но това е в реда на нещата. Такъв е планът. Ще бъде наред. Просто бъдете изпълнени с вяра. Бог ни води. Той знае името ви, Той знае нуждите ви. Вяра в Господ Исус Христос – това е първият принцип на Евангелието. Трябва да продължим напред, както се казва в химна на К. Нюъл Дейли в чест на нашите пионери от миналото, „с вяра във всяка крачка”1. Но подобно на онези пионери вие трябва да продължавате да крачите – една крачка, после друга, после следващата. Това е начинът, по който се изпълняват задачите, постигат се целите и се преодоляват границите. В по-божествен изказ, именно така са били сътворени светове, и именно така ще бъде сътворен вашият свят. Бог очаква да имате достатъчно вяра и решимост, достатъчно доверие в Него, за да продължите да вървите, живеете, да се радвате. Всъщност, Той очаква от вас не просто да срещнете смело бъдещето си (което звучи твърде мрачно и стоически); Той чака от вас да прегърнете и да оформяте бъдещето – да го обичате, да му се радвате и наслаждавате според възможностите ви. Бог с нетърпение очаква възможност да отговори на молитвите ви и да изпълни мечтите ви, както е правил винаги. Но Той няма да успее, ако не се молите, и Той няма да може, ако не мечтаете. Накратко, Той няма да успее, ако не вярвате. Пред вид богатия ми опит в приказките за приспиване на деца, ще кажа, че може да изберете какво пиле да бъдете. Можете да сте или като Страхливото Пиле и да тичате наоколо с викове „Небето пада, небето пада”, или можете да сте като Малката Червена Кокошка и да продължавате напред с творческите задачи на живота, без значение кой ви помага и кой не, кой споделя и кой не съвсем начина, по който вярвате вие. Дотук със селскостопанските приказки! Да видим два стиха, предназначени и двата за онези, които живеят в опасни времена. Първият е от раздел 101 на Учение и Завети. Ако си спомняте, това откровение идва, когато светиите, събрани в Мисури, били подложени на голямо преследване – в разгара на тяхното преследване. Тълпи ги пропъждали от домовете им. Враждебност, дори омраза ги следвали от окръг в окръг, докато търсели убежище. Тези уплашени светии загубили земя, добитък, облекло, мебели, реколта и много лично имущество. Всеки ден се чували смъртни заплахи. Предполагам, че това е било най-трудното и опасно време – мога ли да кажа „изпълнено с терор” – което Църквата някога е познавала. По-късно изрази като „Мелницата на Хун” и „Затворът Либърти” ще заемат място в речника ни завинаги. При все това в онези страшни времена Господ казал на Своя народ: „Затова, нека сърцата ви се утешат относно Сион; защото всяка плът е в ръцете ми; млъкнете и знайте, че Аз съм Бог. Сион няма да бъде помръднат от мястото си, при все това, чедата му са разпръснати. Тези, които останат и са чисти по сърце, ще се завърнат и ще дойдат при наследствата си, те и децата им, с песни на вечна радост, за да изградят запустелите места на Сион, и всичко това, за да може да се изпълнят словата на пророците” (У. и З. 101:16–19). Така че, мои млади приятели, нека сърцата ви се утешат относно Сион. И помнете най-основното определение на Сион, която някога сме давали: онези, които са „чисти по сърце”(У. и З. 97:21). Ако ще пазите сърцата си чисти, вие и децата ви, и внуците ви ще пеете песни на вечна радост, докато градите Сион – няма да бъдете помръднати от мястото ви. Другият стих, който споменах, е казан от Спасителя на Неговите ученици, докато Той очаквал разпятието Си, а те очаквали ужас, безредици и преследване. Говорим за смутни времена! В последния Си общ съвет към тях в смъртността и знаейки съвсем добре какво Го чака и какво чака тях, Той казва: „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте, Аз победих света” (Иоана 16:33). Тъй че в един свят на скръб – а тук винаги ще има много – нека помним вярата си. Нека си припомняме другите дадени обещания и пророчества, всички успокоителни, и нека живеем по-пълноценен живот, с повече дързост и кураж от всяко друго време в историята ни. Христос победи света и проправи за нас пътека в пустинята. Той ни каза в един друг наш ден: „Опашете кръста си и бъдете готови. Ето, царството е ваше и врагът не ще надвие”(У. и З. 38:9). Тъй че опашете кръста си. Нека се насладим, като изпеем тези песни на вечна радост. Триумф Това води директно до друг сходен момент, който желая да отбележа, относно деня, в който живеем аз и вие. В смутни времена сме склонни да се съсредоточаваме твърде много (като моя млад приятел-мисионер) върху частта „последни дни” на името. Но тази вечер отправям призив към всеки от вас да се концентрира върху частта „светии” на този израз. Това е частта от името на нашата Църква, която изисква нашето внимание. Мислете за благословиите, на които се радваме. Мислете за забележителната епоха, в която живеем. Мислете за икономическите и образователни, научните и духовни благословии, които имаме, които никоя друга епоха или народ в историята никога не са имали, и тогава преценете отговорността, която носим да живеем достойно в своя времеви момент. Тази велика диспенсация Ние се появяваме на сцената на смъртния живот в най-великата диспенсация на Евангелието, давана някога на човешкия род, и трябва да се представим възможно най-добре. Ето един мой любим цитат от Пророка Джозеф Смит: „Изграждането на Сион е кауза, която е интересувала Божия народ във всички времена; тя е тема, върху която пророци, свещеници и царе са размишлявали с особена наслада; те са очаквали с нетърпение и радост времето, в което живеем ние; и вдъхновени от небесни и радостни очаквания, са пели, писали и пророкували за това наше време... Ние сме щастливият народ, който Бог (избра) да осъществят славата на последните дни”2. Отбележете сходното заявление от Уилфорд Уудръф през 1894 г. Вероятно няма нужда да ви напомням за потресаващите предизвикателства, пред които е бил изправен президент Уудръф. Онези години тука в Запада (на САЩ) били, предполагам, по свой начин също така ужасни, както и описаните от мене в Мисури: пророци в уединение, апостоли в затвора, страх (по думите на президент Уудръф), „че цялата нация” се обръща срещу нашите люде, готвейки се да „почне война срещу” Църквата3. Въпреки това посред всички тези тревоги президент Уудръф казва: „Всемогъщият е с хората си. Ние ще имаме всички откровения, от които ще имаме нужда, ако изпълняваме своя дълг и пазим заповедите на Бог...Докато съм...жив, искам да изпълнявам дълга си. Искам светиите от последните дни да изпълняват дълга си... Тяхната отговорност е велика и могъща. Очите на Бог и всичките свети пророци ни гледат. Това е великата диспенсация, за която е било говорено откакто свят светува. Ние сме събрани заедно... от силата и по заповедите на Бог. Ние вършим делото Божие... Нека изпълним мисията си”4. Накрая, нека споделя това от президент Хинкли, нашият сегашен пророк, който ни води в днешните времена на предизвикателства. Като цитира на конференцията от последния април същата тема, засегната от президент Уудръф, той каза на всички ни: „Ние от това поколение сме крайният продукт на всичко, което си е отишло от преди. Не е достатъчно просто да бъдете познаван като член на тази Църква. Върху нас стои огромна отговорност. Нека я посрещнем и работим върху нея. Трябва да живеем като истински последователи на Христа, с милосърдие към всички, връщайки добро за зло, учейки с примера си за пътищата на Господ и изпълнявайки необятната служба, в която ни е поставил Той. Нека живеем достойни за славното надаряване на светлината и разбирането на вечната истина, които са дошли до нас чрез опасностите на миналото. Някак си сред всички, които са обитавали земята, ние сме били родени в този неповторим, забележителен период. Бъдете благодарни и преди всичко бъдете изпълнени с вяра”5. За мене в тези три цитата относно представяното време е интересно, че нашите пророци са се съсредоточили не върху ужаса на времената, в които живели те, нито върху опасните елементи от последните дни, в които живеем всички ние, но са счели за нужно да говорят за възможността и благословията, и преди всичко отговорността да ползваме привилегиите, дадени ни в тази най-велика от всички диспенсации. Обичам стиха от Пророка Джозеф Смит, казващ, че ранните пророци, свещеници и царе са „очаквали с нетърпение и радост времето, в който живеем ние; и са... пели, писали и пророкували за това наше време”. На какво толкова са се радвали? Мога да ви уверя, че не са се концентрирали върху ужаса и трагедията. Словата на брат Уудръф бяха: „Очите на Бог и всичките свети пророци ни гледат. Това е великата диспенсация, за която е било говорено откакто свят светува”6. Нека повторя думите на президент Хинкли: „През всички опасности на миналото, (н)якак си сред всички, които са обитавали земята ние сме били родени в този неповторим, забележителен период. Бъдете благодарни и преди всичко бъдете изпълнени с вяра”. Не знам как ви кара да се чувствате всичко това, но за мен внезапно всяка ненужна тревога относно времената, в които живеем, изчезва и аз съм смирен и духовно развълнуван, мотивиран от възможността, която ни е дадена. Бог гледа Своя свят, Своята Църква, Своите ръководители и със сигурност Той гледа и вас. Нека просто се уверим, че сме „чисти по сърце” и че сме верни. Колко благословени ще бъдете. Колко щастливи ще са вашите деца и внуци. Мислете за това. Никои люде от предишни евангелски времена – нито дори в много случаи нашите собствени родители – не са имали дори в приблизителна степен благословиите, дадени на нас с вас. Мислете за помощта, която ни бе оказана да разнасяме светлината на Евангелието в един мрачен свят. Имаме почти 55 000 мисионери – очевидно далеч повече от коя да е друга епоха в историята на света от началото на времето. И този брой се удвоява всеки две години от онези, които идват на смяна на предшествениците си! Но са ни нужни дори още повече. Имаме присъствие на СПД в около 170 страни. Публикуваме нашите Писания на над 100 езика. Преди близо 6 000 години в стария свят е имало един храм (той бил изграждан отново два или три пъти, но винаги е бил същият храм на същия хълм: хълма Мория в Ерусалим) и два или три храма в историята на Книгата на Мормон, но днес живеем във време, когато храмовете се множат тъй бързо, че едва смогваме да ги поддържаме. Последните данни сочат, че имаме 119 действащи храма и, сигурен съм в това, още ще бъдат обявени и ще почне строежа им. Прибавете чудото на компютъра, което ни позволява да документираме семейната си история и системно да извършваме спасителни обреди за изкупление на нашите мъртви. Добавете модерния транспорт, който позволява на Първото Президентство, Дванадесетте и други висши ръководители да обикалят земното кълбо и лично да дават свидетелство за Господ на всички светии по всички земи. Добавете, че където не можем да отидем, сега можем да „изпратим” съобщение, както казват Писанията, чрез спътниково предаване, подобно на използваното тази вечер (вж. У. и З. 84:62). Прибавете всички елементи на образование, наука, технология, комуникации, транспорт, медицина, хранене и открития, които ни заобикалят, и започваме да си даваме сметка какво имал пред вид ангелът Мороний, когато повтарял на момчето-пророк Джозеф Смит, цитирайки старозаветния пророк Иоил, че в последните дни Бог ще излее Духа си „на всяка твар” и целият свят, целият човешки род ще бъдат благословени от светлината, идеща от всички области на усилия, като част от възстановеното Евангелие на Исус Христос (Иоил 2:28, курсивът добавен; вж. и Джозеф Смит – История 1:41). Помисляме си за всички тези благословии, които имаме в нашата диспенсация, и спираме да кажем на Нашия Отец в Небесата – „Велик си Ти”7 и „Милостив си Ти”. Всъщност имам теория за тези ранни диспенсации и ръководителите, семействата и хората, живели тогава, за които говорят Пророкът Джозеф, президент Уудръф и президент Хинкли. Често съм мислил за тях и пагубните обстоятелства, пред които са били изправени. Имали са насреща си ужасно трудни времена и, в по-голямата част, не са успели в своите диспенсации. Рано или късно във всяка предишна епоха на човешката история идели вероотстъпничество и мрак. Нещо повече, цялата особеност на възстановяването на Евангелието в тези последни дни е, че то не е било в състояние да оцелее в по-ранни времена и затова трябвало да бъде проведено в една последна, триумфална епоха. Знаем предизвикателствата, пред които е било потомството на Авраам (и още е). Знаем проблемите на Моисей с народа на Израил, които напуснали Египет, но не могли напълно да накарат Египет да напусне тях. Исаия бил пророкът, видял гибелта на десетте израилеви племена на север. Еремия, Езекиил и Даниил всички били пророци на робството. Петър, Яков, Иоан и Павел, великите фигури на Новия завет, всички видели вероотстъпничеството да се промъква в света им още преди Спасителят да си отиде и със сигурност още приживе. Помислете за пророците от Книгата на Мормон, живели в една диспенсация, завършила с тъй мъчителен разговор между Мормон и Мороний за бедите, пред които били изправени, и за обичните им народи, топящи се в хаос, ужас и поквара. Накратко, вероотстъпничеството и унищожението в един или друг вид било крайна съдба на всяка главна диспенсация, която сме имали през времето. Но ето моята теория. Теорията ми е, че онези доблестни мъже и жени, водачите в онези отминали векове, могли да продължат да вървят, да свидетелстват, да се стремят да дават най-доброто от себе си не защото знаели, че ще успеят те, но защото знаели, че ще успеете вие. Вярвам, че те черпели смелост и надежда не толкова от собственото си положение, колкото от вашето – една величествена конгрегация от несемейни младежи като вас тази вечер, събрани със стотици хиляди от цял свят в решително усилие да видят как Евангелието има надмощие и триумфира. Говорейки на тези от нас, които ще получат неговия летопис в последните дни, Мороний веднъж казва: „Ето, Господ ми показа велики и чудни неща относно онова, което трябва скоро да стане в него ден, когато тези неща се появят между вас. Ето, аз ви говоря като че ли сте тук, обаче вие не сте. Но ето, Исус Христос ви показа на мен и аз познавам делото ви”(Мормон 8:34–35). По един или друг начин си мисля, че всъщност всички ранни апостоли са имали своите ясновидски моменти за нашето време – видения, които са им давали смелост в техните по-малко успешни времена. Онези ранни братя имали учудващо знание за нас. Пророци като Моисей, Нефи и братята на Яред виждали последните дни в учудващо подробно видение. Част от онова, което виждали, не било приятно, но със сигурност онези ранни поколения черпели кураж от знанието, че в края на краищата ще има една диспенсация, която ще успее. Наш, не техен, бил денят, който им дал „божествени и радостни очаквания” и ги накарал да пеят и пророкуват за победа. Наш е денят, общо казано, към който гледали пророците от началото на времената и онези ранни братя от света на духовете са още тук и ни подкрепят и окуражават! По един много реален начин техният шанс да се смятат за напълно успели зависи от нашата вярност и нашата победа. Харесвам идеята да вляза в битката на последните дни, представлявайки Алма и Авинадий и онова, за което те са се молили; представлявайки Петър и Павел и жертвите, които те направили. Ако тази задача в историческата драма не може да ви развълнува, нищо не може да ви развълнува! Едно сватбено празненство Нека добавя още един детайл към тази идея за диспенсацията, която, мисля, следва автоматично. Понеже последната и най-велика от всички диспенсация е наша, понеже в края на краищата всички неща ще достигнат кулминацията си и ще се изпълнят в нашата епоха, има една отделна, много специфична отговорност, която сега пада върху онези от нас в Църквата и която не е падала по съвсем същия начин на плещите на членовете в кое да е по-ранно време. За разлика от Църквата в дните на Авраам или Моисей, Исаия или Езекиил, дори от дните на Яков и Иоан, ние имаме отговорност да подготвим Църквата на Агнеца Божий да приеме Агнеца Божий – лично, в победоносна слава, в Неговата Хилядолетна роля като Господар на господарите и Цар на царете. Никоя друга диспенсация никога не е имала тази отговорност. На езика на Писанията ние сме избраните на цялата история, предназначени да подготвят булката за появата на Младоженеца и да сме достойни да ни поканят на сватбения пир (вж. Матея 25:1–12; 22:2–14; У. и З. 88:92, 96). Общо казано, дали ще е през нашия живот, живота на децата ни, на внуците ни или когато и да е, имаме въпреки всичко отговорност като Църква и като отделни членове на тази Църква да сме достойни Христос да дойде при нас, да сме достойни Той да ни посрещне, да ни приеме, да ни допусне и да ни прегърне. Животите, които ще Му представим в този свят час, трябва да са достойни за Него! Трябва да сме достойни за Него Тъй че, оставяйки настрана страха от бъдещето и грижите за размера на бомбоубежището в задния двор, съм изпълнен с благоговение, с непреодолимо чувство на отговорност да подготвя живота си (и в степен, която ми е по силите, да подготвя живота на членовете на Църквата) за този отдавна предречен ден, за това предаване на властта, за времето, когато ще представим Църквата Нему, Комуто тази Църква принадлежи. Знам следното: Когато Христос иде, членовете на Църквата Му трябва да изглеждат и постъпват както подобава да изглеждат и постъпват членове на Църквата Му, за да бъдем желани за Него. Трябва да вършим делото Му и да живеем според ученията Му. Той трябва бързо и лесно да ни разпознае като Негови истински ученици. Както веднъж е казал президент Дж. Рубен Кларк, нашата вяра не бива да бъде трудна за долавяне8. Да, ако в този велик последен час кажем, че сме вярващи, със сигурност е по-добре да го покажем. Овчарят познава овцете Си и трябва да бъдем опознати в този велик ден като Негови следовници и на дело, и на думи. Със сигурност именно затова президент Хинкли казва: „Не е достатъчно (за нас, вас и мене, днес, в нашето време) просто да бъдете познаван като член на тази Църква... Ние трябва да живеем като истински последователи на Христа...”9 Да, мои обични млади приятели, това са последните дни, и вие и аз трябва да сме най-добрите светии от последните дни, които можем. Поставете ударение на думата светии, ако обичате. Кога ще свърши всичко това? Кога Христос ще се появи публично и триумфално и ще почне Милениумът? Вече ви казах, че не зная. Това, което знам, е че началните моменти на това събитие почнали преди 184 години. Знам, че в резултат на това първо видение и нещата, които го последвали, живеем във време на безпрецедентни благословии – благословии, дадени ни да живеем във вяра и непорочност, тъй че когато Младоженецът окончателно и триумфално пристигне, Той да може лично с основание да ни покани на сватбения пир. Има ли щастливо бъдеще за вас и потомството ви в тези последни дни? Абсолютно! Със сигурност вие имате едно красиво бъдеще. Всички сватбени празненства са щастливи събития. Ще има ли трудни времена, когато тези зловещи предупреждения и пророчества от последните дни се изпълнят? Разбира се, че ще има. Винаги е имало такива. Бъдете готови. Ще устоят ли онези, съградени върху великата канара на Христос, на подобни ветрове, градушки и на могъщи пориви на вихрушките? Знаете, че ще устоят. Имате за това нечия дума. Имате за това Неговата дума! Тази „канара, върху която сте изградени, ... е сигурна основа, основа, върху която ако човеците градят, не могат да паднат” (вж. Еламан 5:12). Мои обични братя и сестри, оставям ви моята любов и моето свидетелство, че Бог не само е жив, но и че Той ни обича. Той ви обича. Всичко, което Той прави, е за наше добро и защита. Има зло и печал в света, но в Него няма зло или вреда. Той е нашият Отец – един съвършен Баща, и Той ще ни приюти от бурята. Свидетелствам не само, че Исус е Христос, Светият и Единороден Син Божий, но и че Той е жив, че Той ни обича, че поради силата и заслугата на Неговата единителна жертва ние също ще живеем вечно. Той победи смъртта и пъкъла заради нас; Той покори по същия начин страха. Това е Църквата и царството на Бог на земята. Джозеф Смит бе пророк и Гордън Б. Хинкли е пророк. Истината бе възстановена. Вие и аз сме достатъчно късметлии да се родим, когато всичкото това знание и сигурност са ни достъпни. Оставям поотделно на всеки от вас, които чувате гласа ми, апостолска благословия, че ще живеете с доверие, оптимизъм, вяра и всеотдайност. Благославям ви да бъдете сериозни към предизвикателствата на живота, но да не се плашите или обезсърчавате. Благославям ви да чувствате радостта на светиите от последните дни – никога осакатяваща тревога или пагубно отчаяние. Наистина, единствената грижа, която следва да чувстваме, е много лична: Как можем да живеем по-пълно, с повече вяра, тъй че всичките благословии на тази велика диспенсация да могат да се излеят върху всички нас и тези, чиито живот докосваме. „Не бой се, малко стадо... Поглеждайте (към Христа) във всяка мисъл; не се съмнявайте, не се бойте. Вие... все още не сте разбрали колко велики благословии има Отец... приготвени за вас...Дерзайте... Царството е ваше, и благословиите му са ваши, и богатствата на вечността са ваши” (У. и З. 6:34, 36; 78:17–18). Оставям ви моята благословия, моята любов и апостолско свидетелство за истинността на тези неща, в защитаващото име на Господ Исус Христос, амин. Бележки 1. „Вяра във всяка стъпка”, Ensign, януари 1997 г., стр. 15. 2. History of the Church, 4:609–10. 3. Дневникът на Уифърд Уудръф, 31 декември 1889 г., цитиран в James B. Allen and Glen M. Leonard, The Story of the Latter-day Saints, 2-ро изд., рев. и разш., 1992 г., стр. 420. 4. В Джеймз Р. Кларк, избр., Messages of the First Presidency of The Church of Jesus Christ of Latter-day Saints, 6 тома, 1965 – 1975 г., 3:258; вж. и Гордън Б. Хинкли, в доклад на конференцията, април 2004 г., стр.84-85; или Ensign, май 2004 г., стр. 83. 5. В доклад на конференцията, април 2004 г., стр. 85; или Ensign, май 2004 г., стр. 84. 6. В доклад на конференцията, април 2004, стр. 85; курсивът добавен. 7. Виж „Велик си Ти”, Hymns, № 86; курсивът добавен. 8. Виж The Charted Course of the Church in Education, рев. изд., 1994 г., стр. 3–7. 9. В доклад на конференцията, април 2004 г., стр. 85; или Ensign, май 2004 г., стр. 84.