Идеалът на учението за брака Старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли Идеалът на учението за брака Били сме съветвани усилено от Първото Президентство да положим най-добрите усилия в укрепването на брака и дома. Такова наставление никога не е било по-нужно на света от сега, когато светостта на брака се атакува и важността на дома се подкопава. Дори когато Църквата и нейните програми подкрепят брака и семейството, и като цяло имат успех, правейки това, винаги трябва да помним следната основна истина: никакво средство или организация не може да заеме мястото на дома или да изпълнява основните му функции1. Следователно, днес говоря с вас първо като с мъже и жени, съпрузи и съпруги и майки и бащи, и второ – като с ръководители на свещеничеството и помощните организации в Църквата. Моята задача е да обсъдя основната роля на вечния брак в плана на щастие на нашия Небесен Отец. Ще се съсредоточим върху иде-ала на учението за брака. Надеждата ми е, че един преговор на нашите вечни възможности и едно припомняне на това кои сме ние тук в смъртността, ще даде насока, утеха и подкрепяща надежда на всички ни, без значение от семейното ни положение или сегашните ни лични обстоятелства. Несъответствието между идеала на учението за брака и реалността на всекидневния живот понякога може да изглежда твърде голямо, но постепенно вие действате и ставате по-добри, отколкото може би си давате сметка. Каня ви да размислите върху следните въпроси, докато обсъждаме принципите, свързани с вечния брак. Въпрос 1: Дали в собствения си живот се стремя са стана по-добър/а съпруг или съпруга, или дали се подготвям да бъда съпруг или съпруга, като разбирам и прилагам тези основни принципи? Въпрос 2: Като ръководител на свещеничеството или помощните организации дали помагам на тези, на които служа, да прилагат тези основни принципи, като така подсилвам брака и дома? Когато с молитва размислим върху тези въпроси и разгледаме собствените си семейни взаимоотношения и отговорности в Църквата, свидетелствам, че Духът на Господ ще просветли нашите умове и ще ни научи на нещата, които следва да направим и в които да се усъвършенстваме (вж. Иоана 14:26). Защо бракът е важен В „Семейството: прокламация към света” Първото Президентство и Кворумът на дванадесетте апостоли обявяват, че „бракът между мъжа и жената е постановен от Бог и че семейството заема централно място в плана на Твореца за вечната съдба на Неговите деца”2. Това ключово изречение на прокламацията ни учи много за важността на учението за брака и подчертава първенството на брака и семейството в плана на Отца. Праведният брак е заповед и важна стъпка в процеса на изграждане на любящи семейни взаимоотношения, които могат да продължат отвъд смъртта. Две големи основания в учението ни помагат да разберем защо вечният брак е съществен за плана на Отца. Основание 1: Мъжките и женските духове по естество се допълват и усъвършенстват един друг и оттук следва, че е предвидено мъжете и жените да се развиват заедно към възвисяване. Вечното естество и важност на брака могат да бъдат напълно разбрани само в контекста на върховния план на Отца за щастието на Неговите деца. „Всички човешки същества – от мъжки и женски пол – са създадени по образ Божии. Всяко едно е възлюбен син или дъщеря на небесни родители и... има божествена природа и съдба”3. Великият план на щастие позволява духовните синове и дъщери на Небесния Отец да получат физически тела, да придобият земен опит и да се развиват към съвършенство. „Полът е съществена характеристика на индивидуалната доземна, земна и вечна идентичност и цел”4 и в голяма степен определя кои сме ние, защо сме тук на земята и какво ще станем. Поради божествени цели мъжките и женските духове са различни, отличителни и взаимно допълващи се. След като земята била създадена, Адам бил поставен в Едемската градина. От значение е обаче, че Бог казал, че „не е добре за човека да бъде сам” (Битие 2:18; Моисей 3:18) и Ева станала другарка и помощница на Адам. Неповторимата комбинация от духовни, физически, умствени и емоционални възможности както на жените, така и на мъжете била нужна, за да се осъществи плана на щастие. Сами нито мъжът, нито жената могат да осъществят целите на своето създаване. По божествена промисъл е предвидено мъжете и жените да се развиват заедно към съвършенство и пълнота на слава. Поради своите характерни темперамент и способности както мъжете, така и жените носят в брачните взаимоотношения неповторими перспективи и изживявания. Мъжът и жената допринасят различно, но по равно към едно единство и цялост, които не могат да бъдат постигнати по никакъв друг начин. Мъжът допълва и усъвършенства жената, и жената допълва и усъвършенства мъжа, докато те заедно се учат и взаимно се укрепват и благославят. „Нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа” (1 Коринтяните 11:11, курсив добавен). Основание 2: По божествена промисъл както мъжете, така и жените са нужни, за да създават деца в земния живот и да осигурят най-добрите условия за отглеждането и грижите на децата. Заповедта, дадена в древни времена на Адам и Ева да се плодят и изпълват земята, остава в сила. „Бог е заповядал свещените сили за създаване на потомство да се използват само между мъж и жена, законно свързани като съпруг и съпруга... ...начинът, по който се създава земния живот, е божествено постановен”5. Затова бракът между мъж и жена е разрешеното средство, чрез което духовете от доземния живот да идват в смъртността. Пълното сексуално въздържание преди брака и пълната вярност по време на него защитават светостта на това средство. Дом с обичащи се и верни един на друг съпруг и съпруга е най-добрата среда, в която децата да бъдат отгледани в любов и праведност – и в която духовните и физически нужди на децата могат да бъдат посрещнати. Точно както неповторимите характеристики и на мъжете, и на жените допринасят за целостта на брачната връзка, така същите тези характеристики са жизненоважни за отглеждането, грижите и обучението на децата. „На децата им се полага да се родят в брачни взаимоотношения и да бъдат отгледани от баща и майка, които почитат брачните си завети с пълна вярност”6. Ръководни принципи Двете доктринални основания, които прегледахме във връзка с важността на вечния брак в плана на щастие на Отца, предлагат ръководни принципи за тези, които се готвят за брак, за вече бракосъчетаните и за нашата служба в Църквата. Принцип 1: Важността на вечния брак може да бъде напълно разбрана само в контекста на плана за щастие на Отца. Често говорим за брака и подчертаваме, че той е основната единица на обществото, че е основата на една силна нация и че е жизненоважна социална и културна институция. Но възстановеното Евангелие ни помага да разберем, че той представлява много повече! Дали може би говорим за брака без задоволително да преподаваме важността му в плана на Отца? Да наблягаме върху брака, без да го свързваме с простото и основно учение за плана на спасение не може да даде достатъчно насока, защита или надежда в един свят, който става все по-объркан и покварен. Всички бихме направили добре, ако помним учението на Алма – че „Бог даде заповеди (на децата човешки), след като им откри плана за изкуплението” (Алма 12:32; курсив добавен). Старейшина Парли П. Прат красиво изразява благословиите, които идват, когато научим, разберем и правим усилие да приложим идеала на учението за брака: „Джозеф Смит ме научи как да ценя скъпите взаимоотношения между майка и баща, съпруг и съпруга; между брат и сестра, син и дъщеря. От него научих, че жената на моето сърце може да бъде свързана с мен за времето и цялата вечност; и че изтънчените чувства и привързаност, които ни направиха мили един на друг, произлизат от извора на божествена вечна любов... Бях обичал преди това, но не знаех защо. Но сега обичах – с чистота – една наситеност на издигнато, възвишено чувство, което въздигаше душата ми от преходните неща на този низък свят и я разширяваше като океана... Накратко, сега можех да обичам и с дух, и с разбиране. И все пак, по онова време, моят скъп и възлюбен брат Джозеф Смит... само повдигна ъгълчето на завесата и ми даде бегъл поглед във вечността”7. Дали като мъже и жени, съпрузи и съпруги и църковни ръководители можем да видим как важността на вечния брак може да бъде разбрана само в контекста на плана на щастие на Отца? Учението за плана води мъже и жени към надежда и ги подготвя за вечен брак, като разгромява страховете и преодолява неувереността, която може да накара някои да отлагат или избягват брака. Правилното разбиране на плана също така усилва нашата решителност с твърдост да почитаме завета на вечния брак. Нашето индивидуално изучаване, преподаване и свидетелстване както у дома, така и в Църквата, ще бъдат увеличени, докато обмисляме и по-пълно разбираме тази истина. Принцип 2: Сатана желае всички мъже и жени да бъдат окаяни като него. Луцифер безмилостно напада и изопачава ученията, които са най-важни за нас лично, за нашите семейства и за света. Къде противникът съсредоточава своите най-директни и подли атаки? Сатана работи, без да отстъпва, за да обърка разбиранията за пол, да допринесе за преждевременното и неправедно използване на силата за възпроизводство и да затрудни праведния брак точно защото бракът е постановен от Бог и семейството заема централно място в плана на щастие. Атаките на противника върху вечния брак ще продължат да се увеличават по сила, честота и сложност. Поради това, че днес сме във война за добруването на брака и дома, по време на последното си четене на Книгата на Мормон обърнах особено внимание на начините, по които нефитите се подготвяли за своите битки с ламанитите. Забелязах, че людете на Нефи „усетили намеренията (на враговете си)” и затова се подготвили да ги посрещнат (Виж Алма 2:12-13, курсив добавен). Докато четях и изучавах, разбрах, че разбирането на намерението на врага е ключова предпоставка за ефективна подготовка. По същия начин следва да обмислим намерението на врага си в тази война от последните дни. Планът на Отца е замислен да даде напътствие на Неговите деца, да им помогне да станат щастливи и да ги заведе благополучно при Него у дома. Атаките на плана на спасение от Луцифер са предназначени да объркат синовете и дъщерите на Бог, като ги направят нещастни и спрат тяхното вечно развитие. Най-големият стремеж на бащата на лъжите е да бъдем „окаяни като самия него” (2 Нефи 2:27), и той действа да изопачи онези елементи на плана на Отца, които мрази най-много. Сатана няма тяло, той не може да се ожени и няма да има семейство. И той настойчиво се стреми да обърка божествено установените цели, изразени в пола, брака и семейството. По целия свят виждаме увеличаващи се данни за ефективността на усилията на Сатана. Напоследък дяволът се опитва да обедини и узакони объркването относно пола и брака. Когато погледнем отвъд смъртността във вечността, лесно е да забележим, че подправените алтернативи, които противникът пропагандира, никога не могат да доведат до пълнотата, която е възможна чрез запечатването на мъж и жена, до щастието на праведния брак, до радостта, произлизаща от потомството или до благословията на вечното развитие. Като се има пред вид какво знаем за намеренията на врага ни, всеки един от нас трябва да бъде особено бдителен да търси лично вдъхновение за това как можем да защитим и опазим своите собствени бракове – и как можем да научим и преподаваме правилни принципи у дома и в църковните си задължения относно вечната важност на пола и ролята на брака в плана на Отца. Принцип 3: Върховните благословии на любовта и щастието се получават чрез заветните взаимоотношения на вечния брак. Господ Исус Христос е в центъра на заветните взаимоотношения на брака. Моля забележете как Исус Христос е разположен на върха на този триъгълник, с жената на единия връх на основата и мъжа на другия. Сега помислете какво се случва в взаимоотношенията между мъжа и жената, когато те поотделно и с постоянство „(дойдат) в Христа” и правят усилия да бъдат „съвършени в Него” (Мороний 10:32). Заради и чрез Изкупителя, мъжът и жената се доближават един до друг. Когато съпруг и съпруга бъдат привлечени към Господ (вж. 3 Нефи 27:14), те се научават да си служат и ценят един другиго, докато споделят преживяванията на живота и растат заедно и стават едно, и докато са благословени от съюза на техните характерни натури, те започват да осъществяват реализацията, която нашият Небесен Отец желае за децата си. Върховното и крайно щастие, което е и самата цел на плана на Отца, се получава посредством сключване и почитане на вечни брачни завети. Като мъже и жени, като съпруги и съпрузи и като църковни ръководители една от нашите първостепенни отговорности е да помогнем на младите мъже и жени да научат за и да се подготвят за праведен брак чрез нашия личен пример. Когато младите жени и мъже наблюдават достойнство, вярност и почитане на заветите в брака ни, тогава тези младежи ще се стремят да подражават ревностно в същите принципи в своите взаимоотношения на ухажване и брак. Когато младите забележат, че сме дали първенство на спокойствието и удобството на своя вечен спътник, тогава те ще станат по-малко егоистични и по-способни да дават, да служат и да създадат равностойно и дълготрайно партньорство. Когато младите жени и мъже забележат взаимно уважение, привързаност, доверие и обич между съпруг и съпруга, тогава те ще се стремят да култивират същите черти на характера в собствения си, живот. Нашите деца и младежта на Църквата ще научат най-много от това, което вършим и това, което сме – дори ако помнят сравнително малко от това, което казваме. За нещастие, много млади членове на Църквата днес се колебаят и забавят своя напредък към вечен брак, защото са видели твърде много разводи в света и погазени завети в дома си и в Църквата. Вечният брак не е просто временен законов договор, който може да бъде прекратен по всяко време и поради почти всяка причина. Поскоро това е свещен завет с Бог, който може да е в сила за времето и за цялата вечност. Вярността и предаността в брака не трябва просто да бъдат красиви слова, казани в проповед; по-скоро те следва да бъдат принципи, които са видни в собствените ни заветни брачни взаимоотношения. Когато се замислим върху важността на личния ни пример, дали вие и аз виждаме местата, където трябва да сме по-добри? Дали Светият Дух вдъхновява нашите умове и смекчава нашите сърца, като ни насърчава да бъдем по-добри и да вършим повече добро? Като ръководители на свещеничеството и помощните организации съсредоточаваме ли своите усилия, за да усилим семейството и дома? Съпрузите и съпругите имат нужда от време да са заедно, за да подсилят себе си и домовете си срещу атаките на противника. Когато се стремим да увеличим своите призования в Църквата, да не би без да искаме да затрудняваме съпрузи и съпруги или майки и бащи при изпълнението на техните свещени отговорности в дома? Например, дали понякога планираме ненужни събрания и дейности по начин, който пречи на основните взаимоотношения между съпруг и съпруга и техните взаимоотношения с децата? Когато искрено се замислим над тези въпроси, уверен съм, че Духът дори в момента помага, и ще продължи да помага на всеки от нас да научи нещата, които следва да направим у дома и в Църквата. Духовните средства, от които се нуждаем Нашите отговорности да учим и разбираме учението за плана, да поддържаме и да бъдем примери за един праведен брак и да преподаваме правилни принципи у дома и в църквата, може да ни накарат да се зачудим дали можем да се справим със задачата. Ние сме обикновени хора, които трябва да извършат едно необикновено дело. Преди много години сестра Беднар и аз бяхме заети с безбройните нужди на едно младо и енергично семейство, както и отговорностите към Църквата, работата и обществото. Една вечер, след като децата бяха заспали, дълго говорихме за това колко ефективно изпълняваме всичките си важни приоритети. Осъзнахме, че нямаше да получим обещаните за вечността благословии, ако не почитахме попълноценно завета, който сме сключили в смъртността. Заедно взехме решение да бъдем по-добри като съпруг и съпруга. Този урок, научен преди толкова много години, бе от огромно значение в брака ни. Очарователното и просто учение за плана на спасение предоставя безценна вечна перспектива – помага ни да разберем важността на вечния брак. Благословени сме с всички духовни средства, от които се нуждаем. Притежаваме пълнотата на учението на Исус Христос. Имаме Светия Дух и откровение. Имаме спасителни обреди, завети и храмове. Имаме свещеничество и пророци. Притежаваме Светите писания и силата на словото Божие. Имаме Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Свидетелствам, че сме благословени с всички духовни средства, от които се нуждаем, за да научим, да преподаваме, да усилим и да защитим праведния брак – и че в действителност можем да живеем заедно в щастие като съпруги и съпрузи и семейства за вечността. В святото име на Исус Христос, амин. Бележки 1. Вж. писмо на Първото Президентство, 11 фев. 1999 г.; вж. Лиахона, дек. 1999 г., стр. 1. 2. „Семейството: прокламация към света,” Лиахона, окт. 2004 г., стр. 49. 3. Лиахона, окт. 2004 г., стр. 49. 4. Лиахона, окт. 2004 г., стр. 49. 5. Лиахона, окт. 2004 г., стр. 49. 6. Лиахона, окт. 2004 г., стр. 49. 7. Autobiography of Parley P. Pratt, ed. Parley P. Pratt Jr., 1938 г., 297-98.