Какво научаваме от историята за Рождеството относно служението

Гостилничарят не успява да намери място за Спасителя, но ние не бива да допускаме тази грешка! Ние можем да правим място за Спасителя в сърцата си, като каним своите братя и сестри на трапезите си, в домовете си и в своите традиции. Много семейни традиции може да стават по-приятни и дори по-запомнящи се, като се включват и други хора. Даяна и нейното семейство имат традиция да канят някого да празнува Коледа заедно с тях. Всеки месец декември те обсъждат и решават кого биха искали да поканят². Вашето семейство би могло да започне подобна традиция. Може би някой, на когото служите, би желал да се присъедини към семейството ви, за да пеете любими коледни песни заедно. Също така бихте могли да намерите място на коледната си трапеза за някого, който няма семейство в района.

Какъв по-добър начин да почитаме Спасителя от това да следваме Неговия пример за приобщаване? Спомнете си, че Той кани „всички да дойдат при Него и да вземат от Неговата добрина, и Той не отказва на никого, който идва при Него, черен и бял, роб и свободен, мъж и жена; и Той си спомня за друговерците; и всички са равни пред Бога, и юдеин, и езичник“ (2 Нефи 26:33). Правете място за другите и ги приобщавайте.

Изглежда подходящо овчарите да са сред първите, които поздравяват новородения Спасител. Древните пророци наричат Исус Христос „Пастир Израилев“ (Псалми 80:1) и „Пастир над цялата земя“ (1 Нефи 13:41). И Сам Христос казва: „Аз съм добрият Пастир. Аз познавам Своите овце“ (Йоан 10:14). Да познаваме своите овце и да бдим над тях е основна част от това да бъдем като пастири и да служим така, както го прави Спасителят.

Освен в блестящите светлини и пищните украси, има много неща, в които да се вглеждаме в дните около Коледа. Но вероятно най-красивото в тези дни може да бъде открито, когато се съсредоточаваме върху хората, на които служим и бдим над своите собствени стада. Да бдим може да означава да забелязваме кое е любимото лакомство на някого или да попитаме какво ще прави по празниците. Ние бдим, когато забелязваме и откликваме на нуждите на другите – както на ясно забележимите, така и на не толкова очевидните.

Когато Черил неочаквано губи съпруга си Мик, тя е съкрушена. С наближаването на първата ѝ Коледа без него, тя започва да се чувства още по-самотна. За щастие нейната служеща сестра Шона се отзовава. Шона и нейният съпруг Джим канят Черил на много ваканционни излети. Те забелязват износеното палто на Черил и решават да направят нещо по въпроса. Няколко дни преди Коледа Шона и Джим донасят на Черил коледен подарък – красиво ново палто. Те разбират за физическите нужди на Черил от топло палто, но също и за емоционалните ѝ потребности от подкрепа и компания. Откликват на тези нужди възможно най-добре и дават чудесен пример как и ние можем да бдим над стадата си³.

„Нека отидем тогава“ е възторжена покана! Овчарите не допускат, че приятелите им ще бъдат твърде уморени, за да извървят пътя. Те не решават поотделно да тръгнат към Витлеем. Радостно се обръщат един към друг и казват: „Нека отидем тогава!“.

Въпреки че не можем да каним приятелите си да дойдат и видят новородения Спасител, можем да ги каним да усетят духа на Коледа (или духа на Христа), като служат заедно с нас. Бони Л. Оскарсън, бивша обща президентка на Младите жени, казва: „Начинът, по който (можем) да усилваме Коледния дух, е да помагаме щедро на онези около нас и да даваме от себе си“⁴. Представете си, че държите свещ. Околните със сигурност могат да видят и да се възползват от светлината на вашата свещ, но си представете топлината, която могат да почувстват, ако използвате свещта си, за да запалите тяхната свещ и им позволите да задържат светлината за себе си.

Сам Христос учи, че който Го следва, ще има светлината на живота (вж. Йоан 8:12). Да служим подобно на Него е един от начините, по които можем да Го следваме и да се наслаждаваме на тази обещана светлина. Затова споделяйте светлината, като каните другите да служат заедно с вас! Как можете вие и хората, на които служите, заедно да извършвате служба? Заедно можете да приготвяте любимата си храна или да изненадате някого с малък подарък или послание. Заедно можете да чувствате светлината, която идва от следването на Христовия пример за служба.

Лесно е да си представим радостното вълнение на пастирите, докато споделят удивителната новина за Христовото раждане с колкото се може повече хора. Ангели са провъзгласили, че е дошъл Месията, за Когото е пророкувано! Той е тук! Всъщност, споделянето на благата вест за Спасителя е важен момент от разказа за Рождество Христово. Ангелите пеят. Звездата посочва пътя. И овчарите оповестяват случилото се.

Можем да добавяме своите свидетелства към разказа за Рождество, като споделяме благата вест и свидетелстваме за Спасителя. Сестра Джийн Б. Бингам, обща президентка на Обществото за взаимопомощ, учи: „Когато имате привилегията да представлявате Спасителя в своите усилия да служите, си задавайте въпросите: „Как мога да споделям Светлината на Евангелието с този човек или това семейство? Какво Духът ме вдъхновява да направя?“⁵.

Ето няколко предложения, които да обмислите, докато се стремите да узнаете как можете да споделяте своето свидетелство за Спасителя и Неговото Евангелие:

• Намерете стих от Писанията, който отразява вашите чувства към Спасителя или изразява защо сте Му благодарни. Споделете този стих с онези, на които служите.

• Изпратете текстово съобщение или съобщение в социалните медии с коледно видео. Има невероятни предложения на ChurchofJesusChrist.org!

• Разкажете на приятел за специален спомен или традиция, които ви напомнят за Христос.

Имайте вяра, че Светият Дух ще свидетелства за истинността на вашето свидетелство, точно както свидетелства на Симеон и Анна, че Бебето Исус е Спасителят (вж. Лука 2:26, 38).

Старейшина Дитер Ф. Ухтдорф от Кворума на дванадесетте апостоли казва: „За да почитаме наистина идването (на Исус Христос) на този свят, ние трябва да правим като Него и да помагаме със съчувствие и милост на своите ближни. Можем да правим това ежедневно, на думи и на дела. Нека това стане нашата коледна традиция, независимо къде сме – да бъдем малко по-мили, по-прощаващи, по-малко критикуващи, по-благодарни и по-щедри при споделянето на изобилието ни с хората в нужда“⁶.