Ние сме архитектите на своето щастие

Gerald Causse

Първи съветник в Председателстващото Епископство


 
Gerald Causse

Мои скъпи братя и сестри, тази вечер имам голямата чест и привилегия да се обърна към вас. Изпитвам дълбоко възхищение към младите възрастни в Църквата и се радвам да мога да прекарам известно време с вас.

Няколко хиляди от вас са събрани в този красив Табернакъл. Дори повече от вас, които не мога да видя, са събрани в хиляди сгради за събрания по целия свят. Но знам, че ще внимавате и имате желанието да се учите. Знам, че въпреки разделящото ни разстояние, Светият Дух може да присъства където и да се намираме. В степен по-голяма от сателитното излъчване именно присъствието на Светия Дух създава една уникална връзка между всички ни. Моля се Той да бъде с нас, за да ни учи, напътства и вдъхновява тази вечер.

Животът представя множество изненади

Намираме се в една великолепна сграда, исторически монумент, израз на вярата и усърдието на пионерите, основали Солт Лейк Сити. За първи път влязох в този Табернакъл, когато бях на 16 години. Това стана при първото ми пътуване до САЩ. Моят баща ми предложи да го придружа при едно от неговите бизнес пътувания до Калифорния. Като младеж, израснал в Южна Франция, аз подскочих от радост след тази покана. Най-накрая щях да видя Америка! Моят ентусиазъм нарасна още повече, когато разбрах, че нашият маршрут включваше и уикенд в Солт Лейк Сити, за да участваме в обща конференция.

Помня как пристигнахме в Юта с взетия под наем Форд Мустанг. През многото прекарани на пътя часове, ние преминавахме през виелици, пустини докъдето поглед стига, величествени оранжеви каньони и великолепни планини. За мен този пейзаж характеризира американския Запад. С широко отворени очи очаквах да видя каубои или индианци край магистралата.

На следващия ден, благодарение на добрината на един приятел, ние седнахме на първите редове на този Табернакъл, за да участваме в сесиите на конференцията. Бях силно впечатлен. По време на събранията се опитвах да си спомня няколкото английски думи, които можех да разбера. Все още помня речта на президент Езра Тафт Бенсън -- не точно казаното, а дълбокото впечатление, което тя остави в моето младежко сърце. Сякаш всичко беше сън, едно удивително приключение.

Могъл ли съм тогава да се представя това, което се случва тази вечер? Могъл ли съм да си представя как изнасям реч в същия този Табернакъл пред такова събрание? В никакъв случай!

Животът представя множество изненади, нали? Дори преди пет години нямаше да мога да си представя това. Тогава живеех със семейството си в Париж и животът ни изглеждаше съвсем подреден. Всичките ни пет деца бяха родени в разположената близо до дома ни клиника. Не можехме да се представим живота си по друг начин или на различно място от това спокойно предградие на Париж, заобиколени от своите деца и очакваните внуци. И тогава една вечер президент Монсън се обади у дома и животът ни се преобърна.

Оттогава моето семейство и аз открихме радостите на Юта -- забележителностите от църковната история, походите в планините, барбекютата в задния двор на залез слънце, всякакви хамбургери (от най-хубави до най-лоши!), мачовете на отборите Кугър и Ютс. И нищо чудно аз да се окажа каубоят, който утре видите край магистралата!

Неизвестното бъдеще

Работата ми като член на Председателстващото Епископство е вълнуваща и вдъхновяваща. Но тези преживявания са съвсем различни от моите планове през младежките ми години. Като дете исках да бъда археолог. Моята баба се зае със задачата да получа добро образование. Тя ми подари книга за младия фараон, който сега е известен като Тут, и така развих увлечение към древните цивилизации. Прекарах много свободни дни в рисуване на древни битки и стените на стаята ми бяха покрити с тези рисунки. Имах мечтата един ден да отида в Египет и да участвам в разкопки на древноегипетски храмове и гробници на фараони.

Четири десетилетия по-късно още не съм археолог и вероятно никога няма да стана. Никога не съм бил в Египет и последната ми работа преди да стана висш ръководител бе в търговията с храна. Дотам стигнаха моите планове от детството!

Като цяло, младежките години са най-доброто време за лични планове. Всеки от нас е имал детски мечти. Като млади възрастни все още следва да имате мечти за вашето бъдеще -- всеки един от вас! Те могат да се състоят в спортно постижение, създаването на велика художествена творба или придобиването на диплома или професионална реализация чрез работа и постоянство. Може би в ума си поддържате много ценен за вас образ за вашия съпруг или съпруга, неговия или нейния външен вид, неговия или нейния характер, цвета на неговите или нейните очи или коса и прекрасните деца, които ще благословят семейството ви.

Колко от вашите желания ще се сбъднат? Животът е изпълнен с несигурност. По пътеката на живота ще изскачат изненади. Кой знае какво ще се случи утре, къде ще бъдете след няколко години и какво ще правите? Животът е като динамичен роман, чиито сюжет е труден за отгатване.

За вас ще има ключови моменти, които за миг ще променят посоката на вашия живот. Такива моменти могат да се състоят само от един поглед или разговор, от непланирано събитие. Валери и аз все още помним момента, в който се влюбихме. Това се случи по време на репетиция на хора от млади възрастни на нашия район в Париж. Това стана напълно неочаквано! Познавахме се от деца, но никога не бяхме имали романтични чувства един към друг. През онази вечер аз бях на пианото, а тя пееше в хора. Погледите ни се срещнаха и нещо се случи. Една секунда, от която зависи цялата вечност!

В живота ви ще се представят нови възможности, като например скорошното обявление на президент Монсън, определящо възрастта на мисионерската служба. Вероятно в резултат на това обявление от пророка има хиляди млади мъже и жени в Църквата, които в момента променят своите планове за заминаване на мисия1.

Понякога посоката на нашия живот се променя от неочаквани трудности или разочарования. От опит съм научил, че само отчасти контролираме обстоятелствата на живота си.

И затова повечето хора не обичат неизвестността. В някои хора несигурността на живота създава липса на увереност, един страх от бъдещето, който се проявява по различни начини. Някои се колебаят да поемат ангажименти, защото се страхуват от провал, дори когато им се представят добри възможности. Например отлагат брак, образование, създаване на потомство или установяване в стабилна професионална дейност, като предпочитат просто да водят непродуктивен живот в уютния дом на своите родители.

Една друга ограничаваща ни философия се формулира от следната максима: “Яжте, пийте и се веселете, защото утре ще умрем” (2 Нефи 28:7). Този израз предполага, че тъй като не знаем какво ще се случи утре и накрая всички ще умрем, следва да се интересуваме единствено от настоящия миг. Тази философия предразполага към отдаване на незабавни удоволствия, без да се взимат под внимание бъдещи последствия.

Следвайте пътеката на щастието

Мои скъпи братя и сестри, посланието ми към вас днес е следното: има една пътека различна от пътеката на страха, съмнението и самоугаждането -- пътека, която дава мир, увереност и спокойствие в живота. Не можете да контролирате всички обстоятелства в живота си. Ще ви се случват и положителни и отрицателни неща, които никога не сте очаквали. И въпреки това ви казвам, че имате контрол над своето собствено щастие. Вие сте неговите архитекти.

Все още помня мъдрите думи, казани от президент Дитер Ф. Ухтдорф по време на последната обща конференция:

“Колкото повече остаряваме, толкова повече гледаме назад и осъзнаваме, че външните обстоятелства реално нямат значение и не определят нашето щастие.

Ние определяме нашето щастие”2.

Не, вашето щастие не идва в резултат на житейските ви обстоятелства. В много по-голяма степен то е резултат на вашата духовна визия и принципите, върху които изграждате живота си. Тези принципи ще ви дават щастие независимо от неочакваните трудности и изненади, с които неизбежно ще се сблъсквате по време на вашето пътуване тук на земята.

Тази вечер предлагам заедно да прегледаме някои от тези важни принципи.

1. Осъзнайте своята лична ценност

Първият принцип е следния: Осъзнайте своята лична ценност.

Това лято моето семейство и аз прекарахме няколко спокойни дни в Прованс, една прекрасна местност в Южна Франция. Една вечер, точно след като слънцето залезе и тъмнина обгърна цялата околност, аз реших да си дам момент спокойствие, като легна на един шезлонг в двора. Всичко беше толкова тъмно, че ми беше трудно да различа нещата около мен. Очите ми се насочиха към небето. Първо се виждаше само непрогледно черно. И изведнъж на небето се появи светлина, малка искра, след това две, после три. Така, постепенно, докато очите ми се приспособяваха към тъмнината, аз започнах да се възхищавам на безбройните звезди. Това, което преди това смятах за черно небе, сега се превърна в Млечния път.

Помислих си: “Това прилича на нашето лично взаимоотношение с Бог. Колко много хора вярват, че Той е много далеч или че не съществува! Хората смятат живота за много тъмен и черен. Те не отделят време и не полагат усилието да разгледат небето, за да видят, че Той е там, така близо до нас”.

Умът ми продължи да размишлява. Размишлявах за необятността на вселената, която се намираше пред очите ми, и за моята собствена физическа незначителност, след което си зададох следния въпрос, “Какво съм аз пред това великолепие и величие?” Спомних си за един пасаж от Писанията. Това е много красив пасаж, един от псалмите на Давид, чиято поезия винаги ме е вдъхновявала.

“Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, Луната и звездите, които Ти си отредил,

казвам си, Що е човек, та да го помниш? Или човешки син, та да го посещаваш?” (Псалми 8:3–4).

След това четем следните утешителни думи:

А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите и със слава и чест си го увенчал” (Псалми 8:5).

В това се състои парадокса и чудото на Сътворението. Вселената е необятна и безпределна, и в същото време, всеки от нас има лична ценност, славна и безкрайна в очите на нашия Творец. Моето физическо присъствие е безкрайно малко, но моята лична ценност е неизмеримо важна за моя Небесен Отец.

Президент Ухтдорф заявява:

“Където и да се намирате, каквито и да са вашите обстоятелства, вие не сте забравени. Независимо колко сиви изглеждат вашите дни, независимо колко незначителни може да се чувствате, независимо колко незабелязани може да мислите, че сте, вашият Небесен Отец не ви е забравил. Всъщност Той ви обича с безпределна любов.

… Вас ви познава най-величествената, всесилна и славна Личност във вселената и Той не ви е забравил! Вие сте обични от Царя на безпределното пространство и безкрайно време!”3

Знанието, че Бог лично ни познава и обича, е като светлина, която осветява живота ни и му придава значение. Помня една млада жена, която дойде да ме види след една вечер край огнището в Рим, Италия. Гласът й бе пълен с чувство, когато тя ми разказа за нейната сестра, която преминавала през трудности и тревоги. След това ми зададе следния въпрос: “Как мога да й помогна да узнае, че Небесният Отец я обича?”

Не е ли това най-важният въпрос? Как можем да узнаем, че Бог ни обича? Често чувството за нашата лична ценност се основава на обичта и заинтересоваността на хората около нас. Но все пак обичта понякога липсва. Хорската обич често е несъвършена, непълна или егоистична.

От друга страна, Божията обич е съвършена, цялостна и всеотдайна. Независимо кой съм, независимо дали имам приятели или не, независимо дали съм популярен или не и дори да се чувствам отхвърлен или преследван от другите, аз имам пълната сигурност, че моят Небесен Отец ме обича. Той познава моите нужди, Той разбира моите тревоги, Той има силното желание да ме благославя. И най-великата изява на Неговата обич към мен е следната, “защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син” (Иоана 17:3). Той не оттеглил горчивата чаша и със сигурност Сам агонизирал, докато гледал Своя син да страда в Гетсиманската градина и на кръста. Христос извършил Единение за всички хора и частица от това Единение е за мен, запазено е за мен днес. Този безкраен дар, споделен от Отец и Неговия Син, потвърждава личната ценност, която аз имам за Тях.

Мои братя и сестри, представете си какво би означавало за вас ако можехте да видите себе си така, както ви вижда Бог. Какво щеше да стане ако можехте да погледнете на себе си със същата доброта, обич и увереност, с които Бог гледа на вас? Представете си как ще се промени животът ви ако разберете своя вечен потенциал така, както Бог го разбира. Ако можехте да видите себе си през Неговите очи, как би повлияло това на вашия живот?

Свидетелствам, че Той ви очаква. Търсете Го! Изследвайте и изучавайте Писанията. Молете се и питайте. Обещавам ви, че Бог ще ви изпрати осезаеми знамения за Неговото съществуване и Неговата обич към вас. Възможно е това да стане чрез отговор на молитва; възможно е да стане чрез успокоителното влияние на Светия Дух, което да ви утеши и подкрепи; възможно е да стане чрез внезапно вдъхновение или нова сила, за която знаете, че не идва от вас; възможно е да стане чрез роднина, приятел или свещенически ръководител, който се е оказал на точното място в точния момент, за да благослови живота ви. Когато се обръщате към Него, по един или друг начин Той ще ви показва, че слуша.

2. Станете това, което сте

Сега един втори принцип на щастието: Станете това, което сте.

Този израз, “станете това, което сте”, се преписва на Пиндар, един от най-известните гръцки поети4. Звучи като парадокс. Как мога да стана това, което вече съм?

Позволете ми да илюстрирам този принцип чрез един разказ. Неотдавна гледах един филм със заглавие Възрастта на разума. Този филм разказва за Маргарита, успял банкер, водеща забързан живот, запълнен с пътувания и конференции из всички краища на земята. Макар да е омъжена, тя казва, че няма време, за да има дете.

На деня, в който става на 40 години, тя получава едно мистериозно писмо, което гласи: “Скъпа аз, днес съм на седем години и ти пиша това писмо, за да ти помогна да си спомниш обещанията, които си дадох на възрастта на разума, и така да си спомниш каква искам да стана”. Изведнъж Маргарита осъзнава, че самата тя е авторката на това писмо, което е написала на седем годишна възраст. След този увод следват няколко страници, на които малкото момиче подробно описва житейските си цели.

Маргарита осъзнава, че се превърнала в човек, съвсем различен от този, който е искала да стане като малко момиче. Когато решава да възвърне личността, която си е представяла като дете, нейният планиран и организиран живот се обръща с надолу главата. Тя възобновява своите взаимоотношения със своето семейство и решава да отдаде остатъка от своя живот в служба на нуждаещите се5.

Мои скъпи приятели, ако сега получите едно писмо от вашето минало, какво би съдържало то? Какво би съдържало едно писмо, което може да сте написали на деня на вашето кръщение, когато сте били на осем години? Ще върна дори по-назад. Ако беше възможно да получите писмо от доземния си живот, какво би съдържало то? Как би ви повлияло такова писмо от един забравен (но съвсем реален) свят, ако го получите днес?

Това писмо може да включва следните думи: “Скъпи/а аз, пиша ти, за да си спомниш кой искам да стана. Извиках от радост, когато ми се даде възможността да отида на земята. Знам, че животът на земята е важен етап, който да ми даде възможността да израсна до пълния си потенциал и да живея вечно с моя Небесен Отец. Надявам се ще си спомниш, че най-голямото ми желание е да бъда ученик на нашия Спасител Исус Христос. Аз одобрявам Неговия план и когато съм на земята искам да му помагам в Неговото спасително дело. Моля те, не забравяй също, че желая да бъда част от семейство, което да бъде заедно за цялата вечност”.

Тази последната мисъл ми напомня за една красива песен, която се намира във френския сборник с църковни химни -- няма я в никой друг сборник. Тя се нарича, “Souviens-toi”, което означава “Помни” и е аранжирана от New World Symphony и Антонин Дворак. В тази песен един родител говори на новородено дете.

Нека ви прочета третия куплет:
Помни, дете мое: В началото на времето
ние бяхме приятели и играехме на воля.
И тогава един ден с радост избрахме
да приемем от Господ великия план на живота.
Онази вечер, дете мое, си обещахме,
че чрез обич и вяра ще се съберем отново6.

“Помни, дете мое”. Едно от големите приключения на живота е да открием кои сме в действителност, откъде сме дошли, след което с постоянство да живеем в хармония със своята идентичност и целта на нашето съществуване.

Бригъм Йънг казва: “Най-великият урок, който можете да научите, е да опознаете себе си. … Трябвало е да дойдете тук и да научите това. … Никое същество не може наистина да опознае себе си без повече или по-малко да опознае Божиите неща; нито пък някое същество може да научи и разбере Божиите неща без да опознае себе си: то трябва да опознае себе си или никога няма да опознае Бог”7.

Неотдавна дъщерите ми посочиха една отлична алегория на този принцип във филма Цар Лъв. Вашето поколение израстна със звуците и изображенията на този филм. Може би си спомняте сцената, в която Симба бива посетен от своя баща, Муфаса, вече починалия цар. След смъртта на баща му Симба избягва от царството, защото чувства вина за неговата смърт. Той иска да избяга от своята отговорност като наследник на трона.

Неговият баща ми се явява и го предупреждава: “Забравил си кой си и така си забравил и мен. Погледни в себе си, Симба. Ти си повече от това, което си станал. Ти трябва да заемеш мястото си в Кръговата на живота”. След това на няколко пъти се повтаря следната покана: “Помни кой си. … Помни кой си”.

Симба, напълно разтърсен от това преживяване, решава да приеме своята съдба. Той споделя с приятеля си, шаманът маймуна, “Изглежда ветровете се менят”.

Маймуната отговаря, “Промяната е добро нещо”.

А Симба отвръща: “Но не е лесна. Знам какво трябва да направя. Но да се върна означава да се изправя пред миналото си. Толкова дълго бягах от него”.

“Къде отиваш?”, го пита маймуната.

“Връщам се!” извиква Симба8.

Всички ние можем да заемем -- или повторно да заемем -- мястото си в кръговрата на живота. Станете това, което наистина сте. Вашето щастие и способността да постигнете баланс в живота си ще станат реалност, когато откриете, опознаете и приемете своята истинска същност като чедо на нашия Небесен Отец, след което живеете според това знание.

3. Вярвайте в Божиите обещания

Сега споделям с вас един трети принцип на щастието: Вярвайте в Божиите обещания.

Обичам следните мотивиращи слова на президент Томас С. Монсън: “Бъдещето е толкова светло, колкото вашата вяра”9. Нашият успех и щастие в живота в голяма степен зависят от вярата и упованието, които храним към Господ и които ще ни насочват и ръководят в реализирането на нашата съдба.

Забелязал съм, че мъжете и жените, които постигат забележителни неща в живота, често хранят силна увереност в своето бъдеще още от младежките си години. Пример за това е Уинстън Чърчил, известният британски държавник. Като младеж той има непоклатима увереност в своето бъдеще. Докато служи в една кавалерийска част на възраст 23 години, той пише на майка си, “Вярвам в моята звезда, вярвам, че ми предстои да постигна нещо на този свят”10. Каква пророческа мисъл! Той всъщност има визията, че ще играе ключова роля в историята на страната, и става човекът, който повежда Великобритания към победа през Втората световна война.

Вярвам, че всеки един от вас, млади членове на Църквата на Исус Христос, разполага с много повече от една звезда, която да ви води. Бог се грижи за вас и ви е дал обещания.

Един стих от книгата на Малахия заема централно място във Възстановяването на Евангелието и е цитиран от ангела Мороний при всяко едно от неговите посещения при младия Джозеф Смит. Ангелът казва, цитирайки пророк Илия: “И той ще посади в сърцата на децата обещанията, направени на бащите, и сърцата на децата ще се обърнат към бащите им” (Джозеф Смит—История 43:1).

Мои млади братя и сестри, благодарение на възкресението, вие сте деца на обещанието. Вие ще получите като наследство обещанието, направено на вашите бащи. Тези обещания от Господ ви правят царски род.

Мнозина от вас, моите слушатели, имат за предци благородни пионери, велики души, които са помогнали в установяването на възстановената Църква чрез своята смелост и жертви. Поколения смели светии са вървели преди вас. Други мои слушатели сами са пионери в своите семейства и страни. Вие сте първото звено в една вечна верига. Независимо от вашата история или произход, като членове на Църквата вие сте обвързани в вечно семейство. Вашето духовно родословие прави всеки от вас потомък на бащите, както е било разкрито от пророците, и сте наследници на Божиите обещания към тях.

Препрочитайте патриархалната си благословия. В тази благословия Господ потвърждава, че сте свързани с едно от дванадесетте Израилеви племена и поради това, чрез вашата вярност, вие ставате наследници на великите благословии, обещани на Авраам, Исаак и Яков. Господ обещава на Авраам, “всички, които приемат това Евангелие, ще бъдат наречени на (негово) име и ще се считат (негово) потомство, и те ще издигат и благославят (него) като свои баща” (Авраам 2:10). Докато четете патриархалната си благословия, обръщайте специално внимание на обещанията, които Господ дава лично на вас. Размишлявайте върху всяко едно от тях. Какво значат те за вас?

Това са осезаеми обещания и ако ние изпълним своята част, Бог ще изпълни Неговата. Наистина обичам следните думи, изречени от Алма, когато предава свещените летописи на сина си Еламан:

“Помни, помни, сине мой Еламане. …

… ако спазваш заповедите Божий и постъпваш с тези неща, които са свещени, според както Господ ти заповяда, … ето, никаква сила, нито на земята, нито в пъкъла, не може да ти ги отнеме, защото Господ е силен да изпълнява всички Свои слова.

“И Той ще изпълни всички свои обещания, които ще ти даде, защото Той изпълни обещанията си, които даде на бащите ни” (Алма 37:13, 16–17).

Изпълнението на Божиите обещания е винаги обвързано със законите, на които те се основават. Господ казва, “Аз, Господ, съм обвързан, когато вие вършите каквото Аз казвам; но когато не вършите каквото Аз казвам, вие нямате обещание” (У. и З. 82:10).

От друга страна, тези обещания не гарантират, че всичко в живота ни ще става според нашите очаквания и желания. По-скоро Божиите обещания гарантират, че случващото ни се ще бъде в съответствие с Неговата воля. Понякога ни се представят неочаквани изпитания за преодоляване, понякога обещаните благословии се бавят дълго. Но ще дойде момент, когато ще осъзнаем, че тези изпитания и забавяния са били за наше добро и са допринесли за вечното ни развитие. Какво повече можем да желаем?

Най-великото нещо, което можем да пожелаем в живота, е да синхронизираме нашата воля с волята Господна -- да приемем Неговата програма в живота си. Той знае всичко от началото, вижда в перспектива, която ние нямаме, и ни обича с безпределна обич.

Позволете ми да илюстрирам този принцип чрез лично преживяване. Като млад реших да се подготвя за входния изпит на най-добрите бизнес училища във Франция. Тази подготовка, която продължи цяла година, бе изключително трудна и изискваше всекидневна работа. В началото на годината реших, че независимо от трудността на задачата, аз никога нямаше да позволя на учението да ми попречи да посещавам неделните събрания или урока на института веднъж седмично. Дори приех да служа като чиновник в района от млади възрастни, като това бяха няколко часа работа всяка седмица. Имах увереността, че Господ щеше да види моята вярност и щеше да ми помогне да постигна своите цели.

Накрая на годината, с наближаването на изпитите, аз чувствах, че бях положил най-добрите си усилия. Станах още по-настоятелен в моите молитви и пост. Когато пристигнах на изпита на най-реномираното училище, имах пълна увереност, че Господ щеше да изпълни желанията ми. За съжаление събитията се развиха по начин, който силно се разминаваше с надеждите ми. Устният изпит на най-силния ми предмет се оказа неочакван провал -- дадоха ми оценка, с която не можех да бъда приет в това така желано училище. Бях напълно объркан. Как можеше Господ да ме изостави, когато бях постоянствал в своята вярност?

Когато се представих на устния изпит на второто училище от моя списък, бях изпълнен със съмнение и несигурност. В това училище най-важният изпит бе едно 45-минутно интервю с комисия, оглавявана от ректора. Началото на интервюто протече нормално -- докато ми бе зададен привидно незначителен въпрос: “Знаем, че сте учили много, за да се подготвите за този изпит. Но бихме желали да разберем какви са били дейностите ви извън вашето обучение”. Сърцето ми спря да бие! През изминалата година бях правил само две неща: да уча и да ходя на църква! Знаех, че трябва да кажа истината. Обаче се страхувах, че комисията ще погледне отрицателно на моето членство в Църквата. Но за секунда взех решението да остана верен на принципите си.

Казах, “Член съм на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни”. След което, за около 15 минути, аз описах дейностите си в Църквата: неделните събрания, уроците в института, отговорностите ми като чиновник на района.

Когато приключих, ректорът каза: “Знаете ли, радвам се, че казахте това. Като млад учих в САЩ. Един от най-добрите ми приятели бе мормон. Той беше един забележителен младеж, човек с великолепни човешки качества. Смятам мормоните за много добри хора”.

Какво облекчение! През онзи ден получих много висока оценка, което ми позволи да бъда приет с почести в това училище.

Благодарих на Господ за Неговата доброта. Обаче все още не можех да приема своя провал с най-реномираното училище. За дълго време таих в себе си чувство на провал и дори несправедливост. Бяха ми необходими няколко години, за да разбера каква чудесна благословия беше моят провал да бъда приет в училището на моите мечти. Във второто училище срещнах ключови хора. Ползата от приятелството ми с тях стана явна през цялата ми кариера и днес все още заемат важно място в моя живот и този на семейството ми. Сега знам, че дори толкова млад, Господ е ръководил стъпките ми с предварителното знание за мисията, която щеше да ми даде по-нататък в живота.

Мои братя и сестри, след като сте направили всичко по силите си и нещата не се развият според вашите надежди и очаквания, бъдете готови да приемете волята на вашия Небесен Отец. Знаем, че Той няма да ни причини нещо, което в дългосрочен план да не действа за наше добро. Вслушайте се в успокояващия глас, който шепти в ушите ни, “Всяка плът е в ръцете Ми; млъкнете и знайте, че Аз съм Бог” (У. и З. 101:16).

Наскоро гледах един силно въздействащ филм, описващ случилото се на керваните с ръчни колички на Уили и Мартин. През май 1856 г. две последователни групи от над хиляда светии отплават от Англия, за да имигрират в Юта. Когато пристигат в долината Солт Лейк в заключение на своето опасно пътуване, над 200 от тях липсват. Повечето умират от болест, глад или изтощение по пътя, водещ към място, наречено “Сион”.

Един от показните във филма пионери силно ме впечатли. Той повдига духа на компанията със своето добро чувство за хумор и ентусиазъм. Той, обаче, не прилича на повечето пионери. Този дребен и недъгав човек сам по себе си е едно чудо! Разбрах, че този смел пионер се казва Робърт Пиърс от Челтънхам, Англия.

Един от пътуващите с него го описват като, “един от най-сериозно недъгавите хора, които съм виждал да пътува. Долните му крайници са парализирани и тялото му е сериозно деформирано, но вярата му е силна. Той може да се придвижва с изненадваща скорост с помощта на патерици”11.

Един ден Робърт Пиърс поема по погрешната пътека и се отделя от кервана. Няколко мъже започват да го търсят и накрая го откриват в много неприятно положение. Цитирам техните думи:

“За наш ужас видяхме как около едно старо дърво обикаляха два големи сиви вълка, а няколко лешояда кръжаха над дървото в очакване той да престане да вика и маха с патериците си, така че да се нахвърлят върху него и да го изядат свил се в корените на дървото. …

Пристигнахме навреме и го спасихме от тази участ, изтеглихме го и го поставихме на количката, която бяхме докарали, за да се повози обратно до лагера”.

Сега следва едно проникновение за каления характер на Робърт: “Как ни умоляваше бедния човек да му позволим да върви, защото … при потеглянето си на това пътуване, обещал да извърви пеш цялото разстояние до Солт Лейк Сити”.

Следва тъжната част на този разказ: “Обаче това удължи пътуването му само с няколко дни, тъй като в края на шестия ден след това неговите грижи на този свят приключиха и той бе погребан на брега на река Елкхорн”12.

Сестра Джолийн Алфин, която написва разказа за Робърт Пиърс, казва за него: “Наистина е забележително, че Робърт Пиърс вече бе извървял 600 мили на своите патерици, преди да бъде повален от тежестта на пътуването. Желанието на неговото сърце бе да се събере със светиите в Сион и да не бъде в тежест на никой от спътниците си. … Робърт не очакваше подаяния и специално отношение”13.

Братя и сестри, зададох си следния въпрос: Защо Бог, Който по чудотворен начин спасява този човек с голяма вяра от вълците и лешоядите, позволява той да умре край пътя само няколко дни по-късно?

Неговата смърт е изпълнена със спокойствие. Във филма той казва, малко преди края:

“Мисионерите ми казаха, че имам значение и някой ден ще бъда съвършен! …

“Винаги съм искал силно тяло. Сега ще го получа. Когато стигнете Сион, спомнете си за мен”14.

Когато мисля за Робърт Пиърс, се сещам за словата на апостол Павел от посланието към Евреите:

“Всички тези умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята.

… така говорейки, са имали в ума си онова отечество, от което бяха излезли. …

Но на дело желаят едно по-добро отечество, сиреч, небесното” (Евреите 11:13–14, 16).

Накрая Робърт Пиърс осъзнава, че неговата цел е да достигне царството небесно, а не долината Солт Лейк.

Същото важи за всички нас. Господните обещания ни дават крайната цел. Ще има разлики в маршрута на всеки от нас, според Божието предузнание. Нашите обстоятелства може да се различават, може да настъпват неочаквани събития, може да идват трудности, но Божиите обещания се гарантират от нашата вярност.

Сестра Ан С. Пингрий умело описва какво означава да имаш вяра в Господните обещания. Тя започва, като цитира старейшина Брус Р. Маконки по следния начин:

“В своята пълна и чиста форма вярата предполага непоклатима увереност и … абсолютна сигурност, че (Бог) ще чува молбите ни и ще ги изпълни в Своето собствено време. Вярвайки в това, ние също можем да “стоим твърдо във вярата” днес и завинаги”.

След това тя продължава:

“Няма значение къде живеем или какви са личните ни обстоятелства. Всеки ден нашият праведен начин на живот може да показва вяра в Исус Христос, която вижда отвъд земните болки, разочарования и неизпълнени обещания. Славно нещо е да имам вяра, с която да можем да погледнем напред към деня, в който “светиите ще получат всичко обещано”15.

Мои братя и сестри, явно е, че обстоятелствата на моя живот днес са много различни от тези, които планирах на вашите години. И въпреки това не мисля, че някога съм бил по-щастлив. Ако на 20 годишна възраст някой ми беше изложил моя живот до този момент, мисля че без никакво колебание щях да го приема!

Бъдещето е толкова светло, колкото вашата вяра”

Сега искам да кажа нещо от наше име с Валери. Колкото повече размишлявам над посоката на нашия живот, толкова повече вярвам, че в нашата младост от най-голямо значение бе споделената визия за вечния живот. Ние искахме да създадем вечно семейство. Знаехме защо сме дошли на земята и какви са нашите вечни цели. Знаехме, че Бог ни обича и че в Неговите очи ние сме много ценни. Бяхме напълно уверени, че Той щеше да отговаря на молитвите ни по начина и в момента, който сметнеше за уместен. Не мисля, че сме били готови да приемем Неговата воля във всички неща, защото това нещо трябваше да го научим -- и продължаваме да го учим. Но ние искахме да направим всичко възможно да го следваме и да се посветим на Него.

Заедно с президент Монсън свидетелствам, че вашето “бъдеще е толкова светло, колкото вашата вяра”. Вашето щастие зависи много повече от принципите, които изберете да следвате, отколкото от външните обстоятелства на вашия живот. Бъдете верни на тези принципи. Бог ви познава и обича. Ако живеете в хармония с Неговия вечен план и ако имате вяра в неговите обещания, тогава бъдещето ви ще е светло!

Вие имате мечти и цели, нали? Това е добре! Работете с цялото си сърце, за да ги постигнете. След това позволете на Господ да свърши останалото. Той ще ви отведе там, където сами не можете да отидете, ще ви превърне в това, в което сами не можете да се превърнете.

Винаги приемайте Неговата воля. Бъдете готови да отидете там, където Той ви изпрати, и да вършите това, което Той пожелае. Станете такива мъже и жени, каквито Той ви подхранва да бъдете.

Моля се да чувствате обичта на нашия Небесен Отец в живота си, да можете да имате увереност в себе си равна на доверието, което Той има във вас. Моля се винаги да бъдете верни, по всяко време и на всяко място. Давам израз на своята обич към вас, на възхищението и дълбокото си уважение към примера и силата, които давате на целия свят.

Свидетелствам, че този живот е един прекрасен миг от вечността. Ние сме тук със една славна цел, да се подготвим да срещнем Бог. Неговият Син Исус Христос е жив и Неговото Единение е един безкраен дар на обич, които отваря вратите към вечното щастие. Църквата на Исус Христос съществува отново на земята в своето съвършено състояние, с Божий пророк начело. Изключителна радост и привилегия е да принадлежим към тази Църква. В името на Исус Христос, амин.

©2012 г. на Intellectual Reserve, Inc. Всички права запазени. Одобрено на английски: 5/12. Одобрено за превод: 5/12. Превод на We Are the Architects of Our Own Happiness. Bulgarian. PD50039056 112

Show References

    Бележки

  1.  

    1. Вж. Томас С. Монсън, “Добре дошли на конференцията”, Лиахона ноем. 2012 г., стр. 4–5.

  2.  

    2. Дитер Ф. Ухтдорф, “Поводите за съжаление и решенията за промяна”, Лиахона ноем. 2012 г., стр. 23.

  3.  

    3. Дитер Ф. Ухтдорф, “Не забравяйте”, Лиахона, ноем. 2011 г., стр. 122–123.

  4.  

    4. Вж. Pindar (ca. 522–443 пр. Хр.), Pyth. 2.72.

  5.  

    5.  L‘âge de raison или С обич … от възрастта на разума, режисьор Ян Самуел (Франция, 2010 г.; САЩ, 2011 г.), пълнометражен филм.

  6.  

    6. “Souviens-toi,” Cantiques (1993), no. 179.

  7.  

    7.  Discourses of Brigham Young, съст. John A. Widtsoe (1954), стр. 269.

  8.  

    8.  Цар Лъв, режисьори Роб Минкоф и Роджър Алърс (1994 г.; Walt Disney Studios Home Entertainment, 2011 г.), DVD.

  9.  

    9. Томас С. Монсън, “Дерзайте”, Лиахона май 2009 г., стр. 92.

  10.  

    10. Уинстън Чърчил, цитиран в John Charmley, Churchill: The End of Glory, A Political Biography (1993), стр. 20.

  11.  

    11. John William Southwell, цитиран в Jolene S. Allphin, Tell My Story, Too, 8th ed. (2012), 287.

  12.  

    12. Southwell, в Tell My Story, Too, 287.

  13.  

    13. Allphin, Tell My Story, Too, 288.

  14.  

    14.  17 Miracles, режисьор T. C. Christensen (2011 г.; EXCEL Entertainment and Remember Films, 2011 г.), DVD.

  15.  

    15. Ан С. Пингрий, “Да видиш обещанията отдалеч”, Лиахона, ноем. 2003 г., стр. 14–15.