Който и да си, изиграй добре своята роля: Избягвайте да носите маска, която крие самоличността

Духовно послание за пълнолетни младежи • 4 март 2012 • Университет “Бригъм Йънг” -- Айдахо


 

Радвам се на възможността да ви говоря, несемейни пълнолетни младежи. Нося ви обич и поздрави от първото Президентство и Кворума на дванадесетте. Невероятно е човек да бъде тук, в центъра за конференции на УБЙ--Айдахо. Мислено мога да си представя вас, из различни места, по целия свят.

Пророкът по времето, когато бях на вашите години, пророкът бе президент Дейвид О. Макей. Президент Макей служи като президент на Църквата от 1951 до 1970 г., годината, в която навърших 30 години. Винаги има нещо много специално в пророка, който служи, когато човек е несемеен младеж. Обичах президент Макей и му се възхищавах. Често той разказваше по някоя истинска случка, станала по време на мисионерската му служба в Шотландия. Докато бил на мисията си, много скоро той се затъжил за дома и прекарал няколко часа, разглеждайки близкия замък Стърлинг. Когато той и колегата му се връщали от посещението в замъка, минали покрай една сграда, където на камъка над входа имало издълбан надпис, цитат, обикновено приписван на Шекспир, който гласял: Който и да си, изиграй добре своята роля.

Припомняйки това изживяване в една реч, произнесена през 1957 г., президент Макей обяснява: “Казах си, или това говореше Духът в мен, “Ти си член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Нещо повече, ти си представител на Господ Исус Христос. Поел си отговорност като представител на Църквата”. После си помислих (за това) какво бях правил онзи следобед. Бяхме разглеждали забележителности, бяхме получили исторически напътствия и информация, наистина, и аз бях развълнувал от това. … Но това не бе мисионерска работа. … Приех посланието, отправено ми от онзи камък, и от онзи момент нататък полагахме усилия да вършим своята част като мисионери в Шотландия”1.

Това послание, Който и да си, изиграй добре своята роля, било толкова важно и имало такова въздействие върху старейшина Макей, че той го използва като вдъхновение през остатъка от живота си. Той решава, че каквато и отговорност да получава, ще дава най-доброто от себе си.

Когато старейшина Дейвид Б. Хейт бил президент на мисията в Шотландия, той открива оригиналния камък с надписа и прави копие, което днес е в Центъра за обучение на мисионери в Прово, Юта. Мнозина от вас са виждали цитата и са размишлявали над важността на неговото послание. Старейшина Ръсел М. Нелсън наскоро потвърди това послание на 50-та годишнина на Центъра за обучение на мисионери.

Докато размишлявах над това кои сте вие, обзе ме чувството, че може би не оценявате напълно важността на своето поколение. Обществото като цяло е давало обозначение на различните поколения, които са живи днес. Най-възрастните сред нас в САЩ и други страни са обозначени като “най-великото поколение” заради онова, което са изтърпели по време на Голямата световна депресия от 30-те години, после през Втората световна война и нейните последици при изграждането на един по-добър свят. Известен брой възрастни братя от Църквата са участвали в тези събития. Президент Томас С. Монсън е бил във флота на САЩ; президент Бойд K. Пакър е служил във ВВС на САЩ; старейшина Л. Том Пери е бил морски пехотинец. По-късно ще споделя с вас някои от преживяванията, които те са имали, и уроците, които са научили.

Вашето поколение, родено през 80-те и средата на 90-те години, в момента се споменава и позовава като “поколението на Хилядолетието”. Някои коментатори са скептични относно това, което ще постигне вашето поколение. Вярвам, че вие имате миналото и основата да бъдете най-доброто поколение, съществувало някога, особено по отношение напредъка на плана на Отца в Небесата.

Защо казвам това? Вашето поколение е получило повече обучение в Семинара и Института от предишните поколения, и вие сте получили най-доброто обучение от всички поколения в НУД, свещеничеството и Младите жени. В допълнение, около 375 00 от вас са служили или служат като мисионери. Вие представлявате една трета от всичките мисионери, служили в тази диспенсация. Самюел Смит, първият мисионер в тази диспенсация, бил ръкоположен като старейшина и отделен като мисионер на 6 април 1830 г., денят, в който била организирана Църквата. Когато размишлявате за всички мисионери, служили оттогава до днес, е удивително, че една трета са от вашата възрастова група. За сравнение през 12-те години, когато аз бях на възраст от 18 до 30 години, са служили само 76 000 мисионери или по-малко от 8%. За онези от вас, които не са имали възможността да отслужат мисия, приносът ви въпреки това може да бъде значителен. Почти половината от Първото Президентство и Дванадесетте не са имали възможността да служат на мисия.

Избягвайте да носите маска, която крие самоличността

Предвид огромният потенциал за добро, който притежавате, какви са грижите ми относно вашето бъдеще? Какъв съвет мога да ви дам? Първо, върху всеки от вас ще има голям натиск да играете не своята роля -- дори да носите маска -- и да се превърнете в някой, който не отразявана наистина кой сте или кой желаете да бъдете.

Миналото лято старейшина Л. Том Пери и аз, заедно с Майкъл Отърсън2 в качеството на Връзки с обществеността се срещнахме с Ейбрахам Фоксман в неговия нюйоркски офис. Г-н Фоксман е националният директор на Анти-клеветническата лига. Нейната мисия е да спира оклеветяването на юдейския народ. Той участва в това дело почти 40 години. Разказът за живота му, който го е довел на този пост, е много показателен. Той се ражда в началото на Втората световна война. Родителите му, Йозеф и Хелена Фоксман, сблъсквайки се със законите срещу евреите, дават Ейбрахам на едно момиче, полска католичка, точно преди да влязат в еврейското гето във Вилна, Латвия, през септември 1941 г. Ейбрахам бил на 13 месеца. Родителите му преживели войната и Холокоста, но могли да се съберат с Ейбрахам едва когато той бил на 4 години. По някои оценки около 1.5 милиона еврейски деца загинали в нацисткия ад. Ейбрахам бил опазен от католическото момиче, което всяка неделя го водело на църква и опазило в тайна еврейската му самоличност3. Нищо чудно, че Ейбрахам Фоксман посвещава живота си живота си на борба срещу антисемитизма, омразата, фанатизма и дискриминацията.

Работил съм с г-н Фоксман преди и се възхищавам на неговия кураж и отдаденост. При срещата ни в Ню Йорк го попитах какъв съвет би ни дал във връзка с отговорностите ни по връзките с обществеността на Църквата. Той помисли за миг и после обясни важността на това да насърчаваме хората да не носят маски. Той описа Ку Клукс Клан. Това била организация, доста влиятелна и плашеща за повечето американци в първата половина на миналия век. С еднакви мантии и маски, което правело невъзможно да се идентифицират участниците, те горели кръстове по ливадите на хората, взети на прицел, и се самообявявали за т. нар. блюстители на морала. Измежду вземаните на прицел най-вече били афро-американци, но също католици, евреи и имигранти. Най-войнствените от клана нанасяли бой с камшици, участвали във физическо насилие и дори убийства. Г-н Фоксман посочи, че това малцинство от Ку Клукс Клан би било аналог на юначагите с кафяви ризи от европейските диктатури през 30-те години, но повечето от тях без маските били обикновени хора, включително бизнесмени и хора, ходещи на църква. Той отбеляза, че да крият самоличността си и да носят маски им позволявало да участват в дейности, в които нормално не биха се включили4. Поведението им имало ужасно въздействие върху американското общество.

Съветът на г-н Фоксман бе да наблегнем на важността хората да избягват маски, които скриват истинската им самоличност.

В ранната история на нашата Църква Пророкът Джозеф, Ема и техните 11-месечни близнаци Джозеф и Джулия били в Харъйм, Охайо, във фермата на Джонсън. И двете деца били болни от морбили. Джозеф и малкият му син спели на матрак близо до входната врата.

Брат Марк Л. Стакър разказва какво се случило:

През нощта група мъже с боядисани в черно лица нахлули през вратата и извлекли Пророка навън, където го били и намазали с катран него и Сидни Ригдън.

“Когато Ема видяла пребития и намазан с катран Джозеф, тя припаднала. …”

… Макар че Пророкът загубил един зъб, получил сериозна рана в хълбока, кичур от косата му бил изскубан и имал изгаряния от азотна киселина, на обичайната неделна служба той изнесъл проповед. Сред събралите се светии присъствали и поне четирима души от шайката”5.

Най-трагичната част от този инцидент била, че малкият Джозеф бил изложен на нощния въздух, докато баща му бил извлечен навън, жестоко изстинал и в резултат след няколко дни умрял.

Интересно е също, че и хората, участвали в мъченическото убийство на Пророка Джозеф и брат му Хайръм, боядисали лицата си в опит да скрият своята истинска самоличност6. Хората, които крият самоличността си и встъпват в тайни заговори, са предмет на специална загриженост. От Книгата на Мормон ние научаваме, че Луцифер “… подтиква чедата човешки към тайни заговори за убийства и всякакъв вид тайни дела на мрака” (2 Нефи 9:9; вж. и 3 Нефи 6:27--30).

Сега, аз не внушавам, че някой от вас може да бъде въвлечен в подобни ужасни събития, каквито току-що описах. Вярвам обаче, че в наше време, когато да бъдеш анонимен е по-лесно от всякога, съществуват важни принципи, включени в това да не носиш маска и да си “предан на вярата, за която мъчениците загинаха”7.

Една от най-големите ви защити срещу правене на лоши избори и да не носите никаква маска на анонимност. Ако някога се окажете в положение да желаете това, имайте предвид, че то е сериозен признак на опасност и едно от оръдията на противника да ви накара да сторите нещо, което не бива да правите. Една от причините да съветваме мисионерите да се обличат консервативно и старейшините да са гладко обръснати е да няма и съмнение кои са те и как следва да постъпват. Някой ще попита: Не е ли това малко повърхностно? Не мисля така. Помислете как са описани дрехите и украшенията в Книгата на Мормон от пророк Мороний, който сравнява гордостта с носенето на “много изящни одежди”. Той асоциира проявата на гордост в носенето на “много изящни одежди” със “… спорове, в злоба, и в преследвания, и във всякакъв вид беззакония” (Мормон 8:36). В частност, аз съм загрижен, че в наше време начинът ни на обличане и украсяване може да бъде един признак на бунт или липса на привързаност към моралните стандарти, и негативно въздействие върху моралните стандарти на другите.

Постъпвайте в съответствие с истинските си вярвания

Вторият съвет, който бих искал да дам, е: Постъпвайте в съответствие с истинските си вярвания, като прекарвате времето си за неща, които ще изградят и развият характера ви и ще ви помогнат да станете по-подобни на Христос. Надявам се, че никой от вас не гледа на живота на първо място като “игри и развлечение”, а по-скоро като на “време да се приготвим да срещнем Бога” (Алма 34:32).

Един чудесен пример как да играете ролята си и да използвате подходящо времето е показан в един инцидент от живота на старейшина Л. Том Пери, когато той като морски пехотинец бил в окупационните части на САЩ в Япония в края на Втората световна война. Старейшина Пери сподели това, когато записа своето специално свидетелство за Спасителя, което бива показвано в нашите центрове за посетители:

Разказът на старейшина Пери

“Има едно преживяване в живота ми, което често ми напомня за радостта, произтичаща от това човек да си зададе въпроса, “Какво би сторил Спасителят в такава ситуация?”

Бях сред първата вълна морски пехотинци, които слязоха на японския бряг след подписването на мирния договор след Втората световна война. Когато влязохме в опустошения град Нагасаки, това бе едно от най-тъжните преживявания в живота ми. Една голяма част от града бе напълно разрушена. Някои от мъртвите още не бяха погребани. Като окупационни части ние установихме щабквартира и се заловихме за работа.

Положението бе много мрачно и малцина от нас желаеха да дават повече от себе си. Отидохме при нашия дивизионен свещеник и поискахме разрешение да помогнем за възстановяване на християнските църкви. Поради правителствени ограничения по време на войната тези църкви почти бяха престанали да функционират. Малко останалите им сгради бяха сериозно повредени. Една група от нас изяви желание като доброволци да поправим и измажем тези параклиси в свободното ни от служба време, тъй че те отново да станат годни за провеждане на християнски служения.

Ние не владеехме езика. Всичко, което можехме да направим, бе физически труд по ремонта на сградите. Открихме свещениците, които по време на войната не са били в състояние да служат, и ги насърчихме да се завърнат на амвона. Преживяването, което имахме с тези хора, когато те отново вкусиха свободата да упражняват християнската си вяра, бе наистина невероятно.

Когато напускахме Нагасаки, за да се завърнем у дома, се случи нещо, което винаги ще помня. Докато се качвахме на влака, който щеше да ни откара до нашите кораби, за да се върнем в къщи, много от останалите морски пехотинци ни дразнеха. С тях бяха дошли техните приятелки, за да си вземат довиждане. Те ни се присмиваха и ни посочваха, че сме пропуснали забавната част от престоя в Япония. Просто сме били пропилели времето си в труд и измазване на стени.

Тъкмо когато подигравките им стигнаха до върха си, на едно възвишение близо до гарата дойдоха около 200 от онези изключителни японски християни от църквите, които бяхме ремонтирали, пеейки “Воини на Христа, напред”. Те се спуснаха надолу и ни обсипаха с подаръци. После се подредиха по протежение на ж.п. линията. И докато влакът поемаше по релсите, ние протягахме ръце и просто докосвахме пръстите им, заминавайки си. Не можехме да говорим; чувствата ни бяха прекалено силни. Но бяхме благодарни, че сме били в състояние да помогнем по някакъв малък начин за възстановяването на християнството сред една нация след войната.

Знам, че Бог е жив. Знам, че всички ние сме Негови чеда и че Той ни обича. Знам, че Той е изпратил Своя Син на света да бъде единителна жертва за цялото човечество. И онези, които прегърнат Неговото Евангелие и Го следват, ще се радват на вечен живот, най-големият от всички дарове на Бог. Знам, че Той повторно заповядал възстановяването на Евангелието на земята, чрез служението на Пророка Джозеф Смит. Знам, че единствената трайна радост и щастие, които ще намерим някога през нашето земно преживяване, ще дойде от това да следваме Спасителя, да се подчиняваме на Неговия закон и да спазваме заповедите Му. Той е жив. Това е моето свидетелство към вас, в Неговото свято име, тъкмо Исус Христос, амин”8.

Помислете над важността някои войници да прекарат времето си във възстановяване на християнски църкви, сравнено с други войници, отдадени на несериозни, неразумни или нечестиви занимания. Моля, размишлявайте и поемете инициативата в избора как да използвате времето си.

Като гледам това видео, наум ми идват някои от най-ранните ми спомени, когато бях на пет години. Наш президент на кол беше бащата на старейшина Пери. В края на Втората световна война той покани всички завърнали се войници да седнат на трибуната в сградата за събрания по време на едно събрание за причастието. Те дойдоха облечени в парадните си униформи и всеки даде кратко свидетелство. Президент Пери плачеше, докато двамата му сина, старейшина Пери и по-малкият му брат Том, даваха своите свидетелства. За едно малко момче като мен това бе много вдъхновяващо и впечатляващо. Не помня какво говориха те, но помня как се чувствах.

Както можете да видите от примера на старейшина Пери в това видео, не говоря за това да парадирате с религията си или да бъдете показно верни. Това може да е смущаващо и объркващо за вас и за Църквата. Говоря за това да станете това, което трябва да бъдете. Когато работехме върху мисионерското ръководство Проповядвайте Моето Евангелие, чувствахме, че то би могло да бъде полезно ръководство цял живот за нашите мисионери и членове, в частност глава 6, “Развиване на Христови качества”. Като се опитвате за изиграете своята част и да установите качествата, които искате да развиете, ще поискате да изредите и научите пасажи от Писанията, които учат относно качествата, “Поставете си цели и съставете планове да приложите това качество в живота ви” и “Молете се Господ да ви помогне да развиете това качество”9. Като правите това, не бива да надявате маска и да криете истинската си самоличност.

Някои от вас може да са изпаднали до поведение, което отива далеч отвъд просто игри и развлечение. Въвлечените в порнография или каква и да е друга форма на неморалност играят роля, различна от това, което те действително желаят или следва да бъдат. Интересно е, че почти всеки, въвлечен в порнография, приема фалшива самоличност и крие своето участие. Те маскират поведението си, за което знаят, че е достойно за порицание и разрушително за всеки, за когото са загрижени. Порнографията е напаст, която е унищожителна не само за моралното положение на човека пред Бог, но тя може също да унищожи бракове и семейства и има неблагоприятно въздействие върху обществото. И пристрастяването към Интернет, и порнографията увреждат брака10. Като се ориентирате към сключване на брак, вие не трябва да носите никакви маски, които крият неподходящо поведение, което ще бъде пагубно за вас или вашия брак.

За онези от вас, които са изпаднали в този разрушителен навик, моля, бъдете уверени, че можете да се покаете и можете да бъдете изцелени. Покаянието ще трябва да предшества изцелението. Изцелението може да бъде дълъг процес. Вашият епископ може да ви посъветва как може да получите нужната ви помощ, за да бъдете изцелени. Помолили сме епископите да ви насочват към онези хора, които могат да ви помогнат най-добре.

Освен порнографията и сексуалната неморалност има и други коварни поведения, които отравят обществото и подкопават основния морал. Днес е обичайна практика човек да крие самоличността си, когато пише анонимно онлайн пълни с омраза, фанатизирани послания. Някои наричат това флейминг. Определени институции се опитват да филтрират коментариите. Например New York Times не толерира коментари, които представляват лични нападки, безсрамие, вулгарности, сквернословие, въплъщение в друга личност, несвързаност с темата или КРЕЩЕНЕ…

The Times също насърчава използването на истински имена, защото, “Установихме, че хора, които използват имената си, водят по-ангажирани, изпълнени с уважение разговори”11.

Апостол Павел пише:

“Не се мамете. “Лошите другари покварят добрите нрави”.

Отрезнейте към правдата, и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога” (1 Коринтяните --34).

Очевидно е, че враждебните послания не са просто въпрос на лоши обноски, но ако се практикуват от хора, които са светии от последните дни, те могат да засегнат неблагоприятно хора, които нямат знание за Бога или свидетелство за Спасителя.

Всяко използване на Интернет за заплахи, съсипване на репутацията или представяне на даден човек в лоша светлина е достойно за порицание. Това, което виждаме в обществото, е че когато хората носят маската на анонимността, те са по-склонни да проявяват този вид поведение, което е толкова унищожително за вежливия разговор. Също така то нарушава принципите, които проповядва Спасителят.

Едно от основните послания на Евангелието на Исус Христос, което сте научили от младини, е, “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Иоана 3:16; вж. и У. и З. 34:3). Спасителят обяснява, че Той е дошъл не да съди света, а да го спасява.

“светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.

Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му.

но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога” (Иоана 3:19--21; вж. ст. 17--21).

Праведността не се нуждае от маски, за да скрие своята самоличност. Обичам точния разказ от живота на президент Томас С. Монсън. Той навършил 18 години едва в края на Втората световна война. Всъщност в Европа войната била свършила, но в Тихия океан тя продължавала.

Той се записал във флота на САЩ и бил пратен в Сан Диего, Калифорния. Ще си спомните неговия разказ от последната обща конференция. В първата му неделя водещият обучението сержант построил всички да отидат на църква. Той изпратил католиците на едно място, евреите на друго и се опитал да изпрати останалите на службата на протестантите. Президент Монсън знаел, че не е католик, евреин или протестант; той бил мормон. Той имал куража да остане в строя и имал удоволствието да открие, че имало и други верни членове, които стояли зад него. Би било лесно да отиде с голямата група на протестантското събрание. Но бил изпълнен с решимост да се определи като такъв, какъвто бил, и изиграл съответно ролята си12.

Поставете си подходящи цели

Третият ми съвет се отнася до някои от целите, които следва да обмислите. Приблизително по същото време, когато старейшина Пери бил в Япония с морските пехотинци, президент Бойд К. Пакър служил в Япония с пилотите в края на Втората световна война.

В своето обръщение за 100-годишнината от Семинара на 22 януари тази година той обясни, че това било време от живота му, което го е формирало13. През 2004 г. аз придружавах президент Пакър и други хора в Япония. Той имаше една възможност да се върне за малко по стъпките си и да размишлява над някои от преживяванията и решенията, които е взел тогава. Той сподели някои от тях по време на речта си за Семинара. С негово позволение споделям с вас някои други мисли и чувства.

Президент Пакър описваше преживяванията, станали на един остров до бреговете на Окинава. Той счита това за неговото възлизане в пустошта. Личната му подготовка и срещата с други членове задълбочили вярата му в евангелските учения. Онова, което все още му липсвало, било потвърждение -- сигурно знание за онова, което вече бил почувствал, че е истинно.

После биографът на президент Пакър уловил какво се случило: “Обратно на мира на потвърждението, което търсел, той се изправил лице в лице с ада на войната срещу невинни. Търсейки усамотение и време за размисъл, един ден той се покатерил на едно възвишение над океана. Там намерил останките на една селска къщичка, а наблизо запустяло поле със сладки картофи. И сред умиращите растения видял телата на убита майка и нейните две деца. Гледката го изпълнила с дълбока тъга, смесена с чувство на обич към собственото му семейство и към всички семейства”14.

Впоследствие той влязъл в един импровизиран бункер, където размишлявал, обмислял и се молил. Спомняйки си описаното събитие, президент Пакър гледа на него като на нещо, което ще нарека потвърждаващо духовно преживяване. Той се почувствал вдъхновен какво да прави с живота си. Разбира се, той нямал и представа, че ще бъде призован в святото и високо призование, което носи в момента. Виждането му било, че иска да бъде учител, наблягащ над ученията на Спасителя. Той решил, че ще живее праведен живот.

По един много дълбок начин той осъзнал, че трябва да открие праведна жена и че заедно те ще отгледат едно голямо семейство. Този млад войник се дал сметка, че изборът му на кариера ща осигурява скромно заплащане и милата му спътница ща трябва да споделя същите приоритети и да е склонна да живее без някои материални вещи. За онези от вас, които са се запознали със сестра Дона Пакър, тя била и е съвършената спътница за президент Пакър. Парите никога не били в излишък, но те не се чувствали лишени по никакъв начин. Отгледали 10 деца и това изисквало жертви. Сега те имат 60 внука и 79 правнука.

Мога да си спомня умилението, което изпитах, когато научих, че той се притеснил като нов висш ръководител да отиде с един от старшите братя на събрание на църковните ръководители, защото нямал подходяща бяла риза за обличане.

Споделям този истински разказ с вас, защото твърде често нашите цели се основават на онова, което цени светът. Съществените елементи за членовете, които са получили спасителните обреди, са наистина твърде прости. Бъдете праведни. Създайте семейство. Намерете подходящ начин да се грижите за него. Служете, според както бъдете призовани. Гответе се да срещнете Бог.

Спасителят учи, че “…животът на човека не се състои в изобилието на имота му” (Лука 12:15). После Той използва една притча:

“…Нивите на един богаташ родиха много плод.

И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си.

И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.

И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.

А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде?

Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога” (Лука –21).

Изграждайте страната и общността, в която живеете

В допълнение към личните черти, качества и решения, ако трябва да бъдете поколението, което трябва да бъдете, вие ще градите своята страна и общност там, където живеете. Вашето поколение, подобно на най-великото поколение, ще трябва да защитава праведността и религиозната свобода. Юдео-християнското наследство, което сме получили, е не само ценно, но и съществено в плана на нашия Отец в Небесата. Нужно е да го запазим за бъдните поколения. Нужно е да се обединяваме с добрите хора, включително онези от всички религии и особено онези, които се чувстват отговорни пред Бог за своето поведение. Това са хората, които биха разбрали защо тази вечер говорим за това, че “който и да си, изиграй добре своята роля”. Успешното подсилване и укрепване на юдео-християнските ценности и религиозна свобода ще бележи вашето поколение като великото поколение, каквото трябва да бъде.

С предизвикателствата, съществуващи в света днес, Първото Президентство и Кворумът на Дванадесетте са особено загрижени вие да участвате по подходящ начин в политическия процес на страната, в която живеете. Църквата е политически неутрална и не подкрепя кандидати или партии. Ние обаче очакваме нашите членове да бъдат изцяло ангажирани в подкрепата на партиите и кандидатите по техен избор въз основа на принципите, които ще защитават доброто управление. Нашето учение е ясно: онези, които са “честни и мъдри” … “усърдно трябва да се търсят” (У. и З. 98:10). “Когато нечестивите управляват, хората скърбят” (У. и З. 98:9). Това означава, че всеки следва да се чувства длъжен да гласува.

В онези щати на САЩ, където има вътрешни и предварителни избори и изборни събрания, следва да се запознаете с темите и кандидатите и да участвате пълноценно. Например подобни събрания на различните партии в Юта и Айдахо ще се провеждат от началото на тази седмица и ще продължат до средата на април. Ако присъствате, ще ви бъде позволено да участвате. Надяваме се да проверите времето за подобни събрания на партията, която сте си избрали, и после да се почувствате задължени да участвате. Надяваме се това да се окаже вярно за всички граждани, членове и нечленове във всички щати и държави, където ще се провеждат избори. Цената на свободата е твърде висока и последиците от неучастието са твърде големи за всички граждани, за да могат те да си позволят да игнорират своята отговорност.

Моля ви, знайте, че имаме голямо доверие във вас. Ръководството на Църквата искрено вярва, че вие можете да изградите царството като никое друго предишно поколение. Имате не само нашата обич и доверие, но също и нашите молитви и благословии. Знаем, че успехът на вашето поколение е съществен и от значение за продължаващото установяване на Църквата и растежа на царството. Молим се вие да изиграете добре своята роля, като избягвате да носите маска, постъпвате съгласно истинската си идентичност, поставите си подходящи цели и изграждате страната и общността, в които живеете.

Завършвам с моето лично свидетелство за възстановяването на Евангелието, инструмент на което станал Пророкът Джозеф Смит. Джозеф Смит наистина е видял Отца и Исус Христос. Нашият Отец в Небесата е любящ баща, с план, който благославя всяко от Неговите чеда. Исус Христос е наш Спасител и Неговото Единение е най-основополагащото събитие в цялата история. Светият Дух ни служи и ни дава свидетелство за Отца и Сина. За тези неща аз давам свидетелство като един от свидетелите за Спасителя, в името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. David O. McKay, in Francis M. Gibbons, David O. McKay: Apostle to the World, Prophet of God (1986), 45; вж. и “Pres. McKay Speaks to Pioneer Stake Youth,” Church News,, 4.

  2. Майкъл Отерсън е изпълнителният директор на Отдел “Връзки с обществеността” на Църквата.

  3. Вж. Joseph Foxman, In the Shadow of Death (2011), 10.

  4. Meeting with Abraham Foxman in his office in New York City, on .

  5. Mark L. Staker, “Remembering Hiram,” Ensign, окт. 2002, 35, 37.

  6. Вж. Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит (2007), 24.

  7. “Предани ще сме на вярата”, Химни, № 161.

  8. L. Tom Perry, transcribed from Special Witnesses of Christ (DVD, 2003).

  9. Проповядвайте Моето Евангелие: ръководство за мисионерска служба [2004], 123; вж. и стр. 115--126.

  10. Вж. Elizabeth Stuart, “Internet Addiction Harming Marriage,” Deseret News,, http://www.deseretnews.com/article/700164510/Internet-addiction-harming-marriage.html.

  11. Mark Brent, в “The Public Forum,” The Salt Lake Tribune,, A16.

  12. Вж. Томас С. Монсън, “Dare to Stand Alone,” Лиахона, ноем. 2011 г., стр. 61--62; вж. и Heidi Swinton, To the Rescue: The Biography of Thomas S. Monson (2010), 96–97.

  13. Вж. Бойд К. Пакър, “Как да оцелеем на територията на врага”, излъчване Отбелязване на 100 г. Семинар, 22 ян. 2012 г., http://seminary.lds.org/history/centennial/eng/how-to-survive-in-enemy-territory/.

  14. Lucile C. Tate, Boyd K. Packer: A Watchman on the Tower (1995), 58–59.