Слава на Бог

Весела Коледа, мои скъпи братя и сестри. Благодаря на Първото Президентство за тази специална възможност да споделя чувствата си за светия Коледен сезон и раждането на нашия Господ и Спасител Исус Христос.

Никога не ми омръзват посланията на Коледа, започнали с раждането на бебето Исус във Витлеем, Юдея.

Исаия говори за събитието повече от 700 години преди това: „Ето, девица ще зачне и ще роди син, и ще го нарече Емануил”¹.

Цар Вениамин пророкува: „И Той ще се нарича Исус Христос, Синът Божий, Отец на небесата и земята, Творец на всички неща от самото начало; и майка Му ще се нарича Мария”².

Пророкът Нефи чува глас, който казва: „Утре идвам в света”³.

На следващия ден, на другия край на света, детето Христос се родило. Без съмнение майка Му Мария гледала с почуда новородения си син, Единородния на Отца в плътта.

На хълмовете на Юдея, близо до Витлеем, Лука казва, че овчари пазели стадата си⁴. Те не били обикновени овчари, а „праведни и свети люде”, които стават свидетели на детето Христос⁵.

„И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.

Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.

Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. …

И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:

Слава на Бога във висините, и на земята мир между човеците”⁶.

Представете си тази сцена в Юдея — небето изпълнено с блясъка на великолепна звезда и хорове от небесата отбелязват това необикновено събитие. След това овчарите отишли „бързо”⁷ да видят бебето, лежащо в яслата. След това те „разказаха навсякъде”⁸ какво видели.

Всяка година по Коледа ние добавяме нашето свидетелство към това на овчарите, че Исус Христос, буквално Сина на живия Бог, дойде в онази част на света, която наричаме Светата земя.

Овчарите почтително приближили обора, за да се поклонят на Царя на царете. Как ще Му се поклоним ние през този сезон? С безкрайно пазаруване? Със суетене и украсяване на дома? Това ли ще е почитта към нашия Спасител? Или ще дадем мир на тревожни сърца, добро на хора с нужда от по-достойна цел, слава на Бог в желанието ни да изпълним повелята Му? Исус го е казал простичко: “Дойди и Ме следвай”⁹.

Евангелието на Исус Христос, възстановено чрез пророка Джозеф Смит, е имало положително въздействие върху вярващите по целия свят. Аз лично съм ставал свидетел на вярата на хората, приели Неговите свети слова от островите в океана до голямата Русия.

Някои от моите предци са били сред първите светии, събрали се в Сион. Една жена, Хана Ласт Корнаби, се установила в Спаниш Форк, Юта. В онези времена Коледа понякога се отбелязвала със скъп портокал или издялкана от дърво играчка, или може би само с парцалена кукла. Но това не ставало винаги. На 25 декември 1856 г. Хана пише:

„Коледа дойде и децата ми, с детска вяра, закачиха чорапите си, чудейки се дали ще бъдат напълнени. С мъка в сърцето, която скрих от тях, ги уверих, че няма да бъдат забравени; и те отидоха да спят с радостно нетърпение за сутринта.

Нямах нищо сладко и не знаех какво да правя. Но те не трябваше да останат разочаровани. Сетих се, че имам тиква, която сварих и после изцедих, а след като сварих сока, той стана на сладък сироп. С това и малко подправки направих тесто, което, нарязано на различни формички, опекох на тиган (нямах фурна), напълних чорапите им и ги зарадвах, сякаш това бяха най-вкусните бонбони”¹⁰.

Между редовете на тази история е разказа на майка, която работи през нощта, без печка дори, която да улесни работата й. И въпреки това тя е решена да зарадва децата си, да подсили вярата им, да потвърди радостта в дома им: „Хубав ден! Всичко е наред!”¹¹ Не е ли това посланието на Коледа?

Президент Монсън учи: „Възможностите ни да дадем от себе си са наистина неограничени, но и нетрайни. Има сърца, които да зарадваме. Има мили думи, които да кажем. Има дарове, които да бъдат дадени”¹².

Когато и да работим в съгласие с Бог, като изпълняваме повелята Му, помагаме на хората около нас, ние свидетелстваме, че Той е жив и ни обича, независимо от временните препятствия.

Друга велика душа в историята на църквата е обърнатият във вярата шотландец Джон Мензъс Макфарлан. Той се присъединява към църквата със своята овдовяла майка и брат си, и тримата пътуват до Солт Лейк Сити през 1852 г. Тогава е на 18 години. През годините той работи като земемер, строител, дори областен съдия, но се отличава със своята музика.

Той създава първия си хор в Сидар Сити и обикаля с него из южна Юта. След изпълнение в Сейнт Джордж, старейшина Ерастъс Сноу, апостол и ръководител на колонията, го насърчава да се премести там в южна Юта и да доведе семейството си и музиката с него.

Времената били тежки през 1869 г. и старейшина Сноу моли брат Макфарлан да организира коледен концерт, който да повдигне духа на хората. Брат Макфарлан иска да напише нова и интересна песен за събитието. Но колкото и да се опитва да композира, нищо не се получава. Той се моли за вдъхновение отново и отново. Тогава, една нощ, той събужда съпругата си и извиква: „Имам текст за песен, а мисля, че имам и музика!” Изтичва към клавиатурата на техния малък орган, изсвирва мелодията и я записва, докато съпругата му свети със запалено парче парцал, потопено в купичка с мазнина. Ето думите излезли от устата му:

Брат Макфарлан никога не е ходил в Юдея, за да види, че полята са по-скоро каменни хълмове, но вдъхновеното послание на музиката му изразява неговото свидетелство за раждането на Христос във Витлеем, Юдея, едно начало, което ще промени света завинаги¹⁴.

Свидетелствам, че нашият Вечен Отец е жив. Неговият план за щастие изцяло благославя живота на всяко от децата Му от всяко поколение. Знам, че Неговият възлюбен син, Исус Христос, детето, родено във Витлеем, е Спасител и Изкупител на света и че президент Томас С. Монсън е Негов пророк на земята днес. Следните думи на възхвала прогласяват истината: „Слава на Бог във небето! Мир на земята и добро”¹⁵.

В името на Исус Христос, амин.