Какво става след това?

Весела Коледа!

Настъпи сезонът на Коледа и децата канят коледната магия в сърцата ни. Изпускаме нещо, ако не видим Коледа през очите на дете, тъй като децата виждат светлините, чуват музиката и усещат аромата на елхите и коледните сладки с истинско очакване. Виждаме розовите им бузки и малките нослета залепени по витрините на магазините, докато мечтаят за коледната сутрин, а техните малки пръстчета броят дните до 25 декември. Родителите също броят дните до 25 декември. Те мечтаят да са готови за коледната сутрин, докато планират и създават изненади за децата си.

Когато бях дете, майка ми често шиеше коледен подарък за мен и моята сестра близначка. Тя поставяше шевната машина в спалнята си и започваше проекта месец по-рано, като се погрижваше да държи вратата на спалнята затворена, докато работи. С наближаването на Коледа тя работеше до късно през нощта. Когато нещата бяха почти завършени и оставаше само да ги премерим и да маркира дължината, тя измисляше план как да запази изненадата. Тук идваше завързването на очите. Майка ни завързваше очите на всяка от нас, вкарваше ни в спалнята и ни нахлузваше дрехата, като внимаваше превръзката на очите да си остане на мястото. Това се получаваше добре … с изключение на момента, в който телефонът звънна в другата стая.

Преди да отиде тя каза: „Връщам се веднага и не смейте да надничате”. Ще попитате: „Какво стана след това?”

Ще ви кажа: беше сукман от червено кадифе.

Нека да споделя как въпроса „Какво стана след това?” има истинско коледно значение.

Случва се веднъж по средата на декември, когато Ейми Джонстън - ръководител на малките скаути в Гилбърт, Аризона, използва възможността да разкаже на група енергични 8-годишни момчета за раждането на Исус. Тя получава вдъхновение да отложи планираните скаутски занимания и да разкаже на малките скаути за първата Коледа. Събира момчетата около себе си на пода в хола и чете няколко откъса от Писанията, като използва картинки, за да илюстрира свещената история на Мария и Йосиф, пастирите, звездата и раждането на бебето Исус в обора във Витлеем.

Тя прочита:

„И тъй отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем; …

За да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна. …

И роди (тя) първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.

И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.

И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.

Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.

Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ”¹.

Докато говори за раждането на Исус, тя забелязва, че всички момчета я слушат от време на време, но едно момче, Джон, поглъща всяка дума. Джон е буйно момче, което почти никога не стои мирно, но докато тя разказва историята, той слуша внимателно и после пита: „И какво става след това?”

Затова тя продължава да разказва на момчетата за детството на Исус. Тя казва: „Исус бил момче почти като вас. Той обичал да тича и да играе. Но той расте и „изпълнен с мъдрост”². Тя им разказва, че когато Исус е само на 12 години, Той пътува със семейството си до Ерусалим. Мария и Иосиф си тръгват към вкъщи, когато осъзнават, че синът им не е с тях. Бързо се връщат в Ерусалим и намират Исус в храма да разговаря с учени и учители, които Му задават въпроси, а в Писанията се казва, че всички, които го чули „се учудваха на разума и на отговорите Му”³.

„Добре, какво става след това?” попитал Джон. Ейми разказва на момчетата за служението на Исус Христос, как Той е изпълнен с Божия Дух. Четем в Библията, че Той учи бедните на Евангелието, върши чудеса, лекува слепите и болните, че наистина съживява мъртвите. Той учи: „Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят”⁴.

Джон очевидно се впечатлил от разказа и искал да знае още. Отново попитал: „И какво става после?” Тя казва на момчетата, че някои хора отхвърлили Исус и не Го харесвали. Те всъщност искали да го убият. Тя разказва на тези малки скаути за Последната вечеря, за Гетсиманската градина и как Исус бил разпънат на кръст и след това възкръснал. Тя разбрала, че всички тези истории били нови за Джон, който имал силното желание да научи още.

След това усеща, че трябва да спре, да извика всяко момче по име и да каже: „Исус Христос умря за теб”. Джон слуша нетърпеливо докато тя говори на всяко момче по отделно. После тя го поглежда и казва: „Джон, Исус Христос умря за теб”. Той я поглежда и я пита учудено: „Направил го е за мен?”

Ейми казва: „Духът беше силен в нашия хол този ден, след като едно малко момче почувства вдъхновението на Светия Дух може би за първи път”. Тя казва: „Не знам какво крие бъдещето за Джон, тъй като след това семейството му се премести. Но се моля семената, които бяха посяти на срещата на малките скаути две седмици преди Коледа, да порастнат и някой ден да му дадат цялата светлина на Евангелието”.

След като празниците приключат, коледните светлини загаснат и аромата на бор се разнесе във въздуха, а коледната музика не звучи по радиото, ние, също като Джон, можем да попитаме „Какво става след това?”

Чудото и благоговението от Коледа са само началото. Коледа ни напомня, че бебето, родено във Витлеем, ни е дало цел в живота, и какво ще ни се случи след това до голяма степен зависи от това как приемаме нашия Спасител Исус Христос и как Го следваме. Всеки ден каним Неговия дух в живота ни. Виждаме светлина в другите, чуваме радостта в детските гласове, която носи надежда и очакване за бъдещето. Търсим поводи да се съберем, да се включим, да служим и да повдигаме духа, докато учим какво наистина значи да познаваме нашия Спасител Исус Христос. Оказва се, че броим дните до събитията в живота ни, когато по-настоятелно чувстваме влиянието Му - например раждане на бебе, кръщение на дете, заминаване на мисия, сключване на брак в храма, вземане на причастието всяка седмица. Чрез детската вяра ние Го търсим и усещаме Неговото влияние.

„Ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство”⁵.

Това е хубав план, този план е създаден от нашия Отец и според него, чрез Неговия Син, нашия Спасител Исус Христос, ние можем да се върнем и да живеем с Него и да се радваме на всичко, което Отеца има, и това е верния отговор на въпроса „Какво става след това?” Спасителят казва: „И този, който приема Отца Ми, получава царството на Отца Ми, ето защо всичко, което Моят Отец има, ще му бъде дадено”⁶.

Да бъдеш готов да Го приемеш дава изцяло нов смисъл на това да бъдеш готов за 25 декември.

Джон, където и да си, живите апостоли казват: „Ние тържествено свидетелстваме, че живот(ът на Спасителя), който заема централно място в човешката история, нито започна във Витлеем, нито завърши на Голгота. Той беше Първородния на Отца, Единородния Син в плътта, Изкупителя на света”⁷.

Джон, Неговия дар за нас е това, което става след това.

Истина е и Той е направил това за теб. За тази великолепна истина аз свидетеслтвам в Неговото име, това на Исус Христос, амин.